Определение по дело №197/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260472
Дата: 31 август 2020 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20203101000197
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/……………………2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

                                                                                              Мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов

в. т. д. № 197 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК.

            Постъпила е молба № 261621/15.07.2020 г. от Я.П.И., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 392/24.06.2020 г. по въззивно търговско дело № 197/2020 г. на ОС Варна, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК.

            Твърди се, че дължимото адвокатско възнаграждение преди изменението от 15.05.2020 г. на Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 3 от същата. Сочи се, че в случая минималният размер на възнаграждението е 705 лева, а след начисляване на ДДС е в размер от 846 лева. Поддържа се, че ДДС е начислено и заплатено от ищеца, поради което се претендира изменение на посоченото решение и присъждане на претендирания размер на адвокатското възнаграждение, с включения ДДС.

            В законоустановения срок отговор на молбата не е подаден.

 

            След като съобрази доводите на молителя и материалите по делото, съдът приема следното:

 

            Молбата е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Следва да се прави разграничение между вземането за адвокатско възнаграждение, възникнало въз основа на сключен договор за правна помощ и вземането за съдебно-деловодни разноски, което възниква в полза на някоя от страните, в зависимост от изхода на делото, едва след приключване на устните състезания в исковото производство. Основанието за възникване на първото е договорно, а на второто – деликтно. Предвид това, приложимата нормативна уредба относно отговорността за разноски е действащата към момента на възникване на основанието за нейното реализиране, а това е моментът на приключване на устните състезания, които в конкретния случай са приключили на 03.06.2020 г. Следователно при разпределяне отговорността за разноски, с Решение № 392/24.06.2020 г. по въззивно търговско дело № 197/2020 г. на ОС Варна, правилно е приложена разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ след изменението от 15.05.2020 г. Според чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата, в приложимата към настоящия случай редакция – след изменението, въведено с ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., при интерес от 5000 до 10 000 лв. дължимите адвокатски възнаграждения по граждански дела са в размер от 450 лв. + 4 % за горницата над 5000 лв. В случая интересът е 7500 лева, горницата е 2500 лева, 4 %, от които са 100 лева. Предвид изложеното, минималният размер на дължимите в случая разноски е 550 лева без ДДС, в какъвто размер са и присъдени с решението.

            По оплакването, че определеното адвокатско възнаграждение е следвало да бъде присъдено с ДДС, следва да се посочи, че ищецът, въззиваем в производството по в. т. д. № 197/2020 г. на ОС Варна, не е представил доказателства за начисляване на същия. От депозирания договор за правна помощ е видно, че с въззиваемия е договорено да се заплати ДДС, което обаче не доказва, че такъв е начислен. Представянето на доказателства за извършена регистрация по ЗДДС само по себе си не доказва, че процесуалният представител на въззиваемия е начислил ДДС. Предвид липсата на доказателства за начисляване на ДДС по сключения между ищеца и молителя в настоящото производство договор за правна помощ от 05.05.2020 г., такъв не следва да се присъжда под формата на съдебно-деловодни разноски.

            По изложените съображения депозираната молба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

            Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 261621/15.07.2020 г. от Я.П.И., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 392/24.06.2020 г. по въззивно търговско дело № 197/2020 г. на ОС Варна, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК.

            Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   

1.                                     

 

2.