№ 17627
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110110481 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. П. Т. и Е. Г. Ч. срещу „България Еър“
АД, с която са предявени субективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,както следва:- за
признаване за установено съществуването на парични задължения по отношение на
ответника „България Еър“ АД в полза на ищеца Т. П. Т. в размер на сумата от 488,95 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 19.09.2024 г., до окончателното плащане;- за признаване за установено
съществуването на парични задължения по отношение на ответника „България Еър“ АД в
полза на ищеца Е. Г. Ч. в размер на сумата от 488,95 лева, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.09.2024
г., представляващи обезщетение за закъснял полет № FB456/14.06.2024 г. по направление
Милано-София, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 30.09.2024 г. по ч. гр. д. № 56441/2024 г. по описа на СРС, 65-ти състав.
Ищците Т. П. Т. и Е. Г. Ч. твърдят, че са закупили от ответника „България Ер“ АД
самолетни билет за извършване на въздушен превоз по направление Милано-София за дата
14.06.2024 г. с полет № FB456/MXP-SOF. Поддържат, че полетът е закъснял с повече от три
часа от предвиденото, поради което приложение намира чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г., според който при закъснение на полет с над 3 часа в полза на пътника се
поражда право да претендира обезщетение в размер на 250 евро. Посочват, че са предявили
извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетенията, но плащане
не е постъпило. Молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„България Еър“ АД, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не се установява
1
ищците да са изпълнили задължението си да се явят 45 минути преди уговорения час на
полета, т. е. достатъчно време преди часа за изпълнение на полета на съответното летище.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в светлината на правилата на чл.
235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание по . чл.
7, т. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета в тежест на ищците е да установят следните
обстоятелства: наличието на валидни облигационни правоотношения с ответника по силата
на сключени между всеки един от ищците и ответника договор за въздушен превоз на
пътници, в рамките на които за ответника е възникнало задължение да изпълни полет №
FB456/14.06.2024 г. по направление Милано-София, за който ищците имат потвърдена
резервация, явяването им на гишето за регистрация (ако е предвидено) в съответния час,
посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от превозвача, а
ако не е посочен час – не по -късно от 45 минути преди обявения час на излитане, като
ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, както и
какво е разстоянието на полета.
В тежест на ответника „България Ер“ АД (при установяване на горните
обстоятелства) е да докаже плащане.
В случая, по делото не се спори относно наличието на облигационно
правоотношение по между страните по силата на твърдяния договор за въздушен превоз
чрез закупуване на билет за редовен полет № W FB456 по направление от Милано, Италия,
до София, България, планиран по разписание за 14.06.2024 г., с час на излитане 12:35 часа.
Не се спори още, че планираното време на кацане не е било спазено, както и, че
разстоянието между двете точки – начална и крайна, е над 1 500 км.
Спорните по делото въпроси са два. Първото оспорване е инвокирано с възражението
на длъжника по чл. 414 от ГПК и касае настъпването на извънредни обстоятелства,
изключващи отговорността на авиопревозвача. Второто оспорване е въведено с отговора на
исковата молба по чл. 131 от ГПК и се свежда до твърдението, че ищците не са се явили поне
45 минути преди уговорения час на полета.
Хронологично, първо следва да бъде разгледано възражението на ответното
дружество касателно наличието на обстоятелства, които обективно са причинили забавата в
действията на превозвача, както и представляват ли те такива от "извънреден характер" по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г., които не са могли да бъдат избегнати,
поради което са наложили процесното въздухоплавателно средство да се забави в своя
летателен график с повече от 3 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. във връзка с 14 и 15 от
същия въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, ако отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки. Тези елементи от освобождаващия от отговорност
фактически състав следва да са налице кумулативно при стриктното ограничително
тълкуване на фактите от хипотезата, предвид целта на договарящите страни за постигане на
висока степен на защита на пътниците във въздушния транспорт. За да бъде извънредно,
това обстоятелство следва да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
въздушния превозвач и поради естеството и произхода му да се намира извън ефективния
контрол на същия.
2
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че от
страна на ответника „България Еър“ АД, не се установява при условията на пълно и главно
доказване наличието на извънредни обстоятелства, които да са възпрепятствали
изпълнението на полета. В тази връзка следва да се подчертае, че след като възражението,
при това заявено голословно“ е въведено с акта на длъжника по чл. 414 от ГПК, ответникът
по никакъв начин не е коментирал това свое оспорване, не го е доразвил, нито подплатил с
повече факти и обстоятелства в рамките на акта си по чл. 131 от ГПК. Впечатление прави,
че в отговора на исковата молба въобще не се говори за такива обстоятелства, а защитата
единствено се съсредоточава в твърдението, че ищците не са се явили необходимото време
по-рано на гише преди полета. Ето защо съдът приема, че по делото не са въведени никакви
конкретни твърдения за наличие на обективни обстоятелства по смисъла, вложен в чл. 5, § 3
от Регламент № 261/2004 г., още по-малко са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдяните обстоятелства, а най-малко, че същите имат "извънреден характер".
Само за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че от страна на ответника не се
доказа и предприемането на всички разумни мерки за избягване на отмяната на полета по
смисъла на чл. 14 от Регламента. В т. 59 от Решение по дело C-74/19 на СЕС се приема, че
„грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с
които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при
първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка,
евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и
с не толкова късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния
въздушен превозвач.“
В случая, по делото не се твърди, а и не се установява, че за въздушния превозвач не
е имало достатъчно време да предприеме необходимите мерки, за да не допусне обективни
причини, в случай, че такива изобщо са били налице, да доведат до закъснението на полета.
Не се доказва и наличието на каквато и да било пречка да се осигури друго
въздухоплавателно средство, което да осъществи процесния полет съобразно планираното
разписание, както и че би се стигнало до непоносими жертви за него с оглед капацитета на
предприятието, ако се осигури друго въздухоплавателно средство. Същевременно по делото
нито се твърди, нито се установява ответникът да е потърсил други полети, директни или с
връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи, позволяващи на съответния
пътник да достигне крайния пункт на пристигане.
Ето защо, не може да се приеме, че забавата на процесния полет е в резултат на
непредвидени обстоятелства – същата да не се дължи на лошо планиране, доколкото не са
ангажирани доказателства да са взети всички разумни мерки, за да се избегне възможността
извънредните обстоятелства, с които ответникът се е сблъскал, да доведат до отмяната на
полета - в този смисъл Решение № 1981 от 20.04.2023 г. по в. гр. д. № 5069/2022 г. на СГС;
Решение № 1570 от 23.06.2022 г. по в. гр. д. № 7624/2021 г. на СГС; Решение № 1181 от
23.05.2022 г. по в. гр. д. № 10688/2021 г. на СГС и Решение № 1327 от 16.03.2023 г. по в. гр.
д. № 5011/2022 г. на СГС.
Напълно неоснователно е и другото, поддържано от ответника възражение,
навеждащо, че ищците не са се явили навреме за регистрация. Видно от представените на
няколко места по делото бордни карти, ищците са били съвсем пунктуални в спазването на
разписанието и графика за полета, поради което и наземните служители на авиоператора са
им предоставили съответните документи за полет, а именно процесните бордни карти.
Ето защо, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на извънредни
обстоятелства, които да изключат отговорността на ответника за неточно изпълнение на
сключения договор за въздушен превоз, а още по-малко той да е предприел мерки за тяхното
отстраняване в случай, че се приеме, че такива изобщо са били настъпили, поради което той
3
дължи претендираното обезщетение по смисъла на основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г.
Изложеното обосновава извод, че са осъществени всички юридически факти,
включени във фактическия състав на процесното вземане за компенсаторно обезщетение в
размер на по 488,95 лв. за всеки от двамата ишци, поради което предявените искове се
явяват основателни и следва да се уважат изцяло, като тези суми се присъдят, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.09.2024 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
Ищците претендират възстановяване на сумата от по 50 лева всеки – разходи за
заплатена държавна такса за настоящото производство, които с оглед правилото на чл. 78,
ал. 1 ГПК ще им бъдат заплатени.
Ищците претендират разноски за адвокатски хонорар в размер на по 800 лева всеки,
от които 400 лева за исковото производство и 400 лева за заповедното, за което представят
надлежни доказателства за реалното им сторване /вж. л. 56 и 57 по делото и л. 16 и л.
16/гръб от заповедното дело – представени са договори за правна защита и съдействие при
безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА.
Предвид приложените от ищцата по делото два броя договори за правна защита и
съдействие, указващи действително плащане на сумата от 800 лева, и удовлетворяване на
стандартите, заложени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът намира, че тази сума действително е заплатена от ищцовата страна.
Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде
направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните
достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за
безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора
за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния
процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в
производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото
разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване
на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения
съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките
за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. В случая съдът приема, че
безспорно по делото ищците са получили безплатна правна помощ от адв. Д., доколкото и
двамата ищци именно с нея са сключвали представените в исковото и в заповедното
производство договори.
Същевременно съдът е своевременно ангажиран с произнасяне по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерен размер на така заплатения адвокатски хонорар.
С оглед материалния интерес по, съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от 400 лева – арг. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата.
От друга страна по силата на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. С
него СЕС се прие, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка
с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение
в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. Това решение на СЕС поражда
задължително, ретроактивно действие за всеки национален съд, упражняващ или
контролиращ правомощията по чл. 78, ал. 5 ГПК по висящите дела към влизането му в сила.
4
За да бъде намален размера на едно адвокатско възнаграждение е необходимо да са
налице предпоставки – прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в съпоставка с
правната и фактическа сложност на казуса и искане в този смисъл, заявено от другата
страна. По мнение на настоящия съдебен състав и двете предпоставки са налице в
процесния случай. Настоящото производство не разкрива никаква правна и/или фактическа
сложност. Първо – производството не разкрива каквито и да било специфики при съпоставка
с други дела от същия вид, а защитата, осъществена от страна на процесуалния представител
на ищците – адв. Д., се е изразявала единствено в ангажиране на писмени доказателства по
делото. Процесуалният представител на ищцовата страната не е присъствал лично и в
рамките на проведеното едно-единствено съдебно заседание.
Ето защо съдът счита, че претендираният адвокатски хонорар в размер на по 800 лева
общо от всеки от ищците Ч. и Т. е прекомерен и не съответства на фактическата и правна
сложност на казуса, поради което следва да бъде намален до сумата от по 500 лева за всеки
от двамата, от които 300 лева – за оказана защита в хода на исковото производство и 200
лева – оказана защита в хода на заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. П. Т., ЕГН: ********** и Е. Г.
Ч., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Андрей Сахаров“ № 11А,
оф. 43, срещу „България Еър“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, „Аерогара София“, субективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че България Еър“ АД, ЕИК:
*********, дължи на ищците Т. П. Т., ЕГН: ********** и Е. Г. Ч., ЕГН: **********, по
488,95 лева на всеки, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.09.2024 г., представляващи обезщетение за
закъснял полет № FB456/14.06.2024 г. по направление Милано-София, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.09.2024 г.
по ч. гр. д. № 56441/2024 г. по описа на СРС, 65-ти състав.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, „Аерогара София“, да заплати на Т. П. Т., ЕГН: ********** и Е. Г. Ч.,
ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Андрей Сахаров“ № 11А, оф.
43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 100 лв., представляваща разноски,
сторени в хода на първоинстанционното производство пред СРС за държавна такса.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, „Аерогара София“ да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 38 от ЗА, на адвокат Г. Д. Д., вписана в Единен регистър на адвокатите с номер:
**********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров“ № 11А, сумата в
размер на общо 1 000 лева (2 х 500 лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците Е. Ч. и Т. Т. в хода на
първоинстанционното производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6