РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Пловдив, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Мъни плюс корп“ ЕАД против Решение №
350/04.12.2023г., пост. по гр.д.№ 370/2023, КРС, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя иск за признаване за установено, че Н. Д. Т. му дължи сумата 23,94лв.,
представляваща главница по договор за поръчителство от *** г., сумата 2,53лв,
представляваща лихва от 01.11.2021 г. до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 20.12.2022 г. до
изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед № 895/22.12.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1649/2022г.,
КРС.
Жалбоподателят „Мъни плюс корп“ ЕАД е останал недоволен от така
постановеното решение, като счита същото за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че извода на съда, че не е
доказано настъпването на предсрочна изискуемост не кореспондира със събрания по
делото доказателствен материал. Счита, че сроковете за плащане по договора за
продажба на изплащане са ясно записани в него и не е необходимо издаване на нарочна
1
справка за непогасен остатък. Сочи, че уговорката в договора е, че при забава на две
последователни вноски, то договорът се прекратява и всички суми стават предсрочно
изискуеми. Поддържа, че сключеният договор за поръчителство между продавача и
ищеца е валиден и е породил действие, като изрично в договора за продажба е
уговорено, че задълженията по него могат да бъдат обезпечени чрез договор за
поръчителство от трето страна. Следователно настоящият ищец, в качеството си на
поръчител по договора, който е изпълнил задълженията по него, както и предвид
доказателствата за уведомяването на длъжника, доказват качеството кредитор за
дружеството. Оспорва се и извода на съда, че длъжникът не е надлежно уведомен.
Поддържа се становището, че изпратеното уведомление чрез Български пощи доказва
изпълнение на задължението на кредитора. Дали това съобщение е получено не може
да бъде установено, доколкото пратката не е била с обратна разписка. Счита, че дори и
да се приеме, че длъжникът не е уведомен, то с предявяване на исковата молба, такова
уведомление е налице. Сочи, че длъжникът би могъл да му противопостави единствено
извършено плащане в полза на първоначалния кредитор, но по делото няма данни за
такова. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с
което уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Д. Т. е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба.
Поддържа, че никога не е бил уведомяван нито, че е налице неплатен остатък от
договора, нито че е налице встъпване в дълг от страна на ищеца. Поддържа и че не е
получавал никаква пратка от Български пощи. Счита, че по делото не са доказано нито
произхода на вземането, нито начина на формиране на размера му. Не се доказва и
основанието , на което е платил поръчителят. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на
2
чл.410 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 1649/22, КРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Мъни плюс корп” ЕАД против Н.
Д. Т. за процесните суми и постъпилото възражение, се доказва допустимостта на
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения
установителен иск, като е приел, че ищецът не доказва наличие на изискуемо вземане
по процесния договор. Изводите му са, че ищецът не е доказал твърденията си
първоначалния кредитор А1 ЕАД да има вземане срещу длъжника, респ. при
встъпването в дълг, че е изплатен реално дължим такъв. На това основание е
отхвърлил иска.
Пред въззивната инстанция се правят оплаквания, че съдът неправилно е
преценил фактите по делото относно настъпване на предсрочна
изискуемост,валидността на договора за поръчителство и заплащане на дълга от
страна на поръчителя. Сочените твърдения не кореспондират с обжалваното решение,
както и с фактите по делото.
Безспорно е, а и това се установява от представените договор и приемо-
предавателен протокол, че Н. Т. е закупил от А1 ЕАД мобилно устройство, като
продажната цена е изплащана на части. Не се оспорва и предаване на закупената вещ.
Спорът, повдигнат още с отговора на исковата молба е дали е налице неплатен остатък
от тази продажна цена. Твърдението на ответника е, че договорът му с А1 е приключил
и той няма неплатени задължения. Договорът за продажба е сключен през м.11.2019г.
и е със срок на плащане от 23 месечни вноски – до 10.2021г. По делото са представени
Уведомление за встъпване в дълг, изготвено от А1 ЕАД до Н. Т., невръчено, в което е
описано че от 03.11.2021г. задължението му възлиза на 23,94лв. и то е прехвърлено на
„Състейнбъл бизнес солюшънс“ АД по силата на договор за поръчителство. В този
документ не е описано от какво произхожда задължението – остатък от неплатени
главници, лихви, такси или др. Други доказателства, от които да се установи произхода
на това задължение не са представени. Така, въпреки представеното от ищеца
доказателство за плащане на соченото задължение, остава недоказано основанието за
възникване на същото. Платилият поръчител няма повече права от първоначалния
кредитор, поради което с извършеното плащане не може да се санира липсата на
основание на основното задължение / или недоказаността на основанието за
възникването му/.По делото не се оспорва валидността на договора за поръчителство и
извършеното плащане / за които факти са представени и съответните договори и
платежни документи/. Недоказването, обаче, на основанието за възникване на спорното
задължение води до неоснователност на предявения иск за признаване за установено,
че тази сума е дължима от ответника, страна по договора за продажба. Така
предявеният иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
3
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 400лв., разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 350/04.12.2023г., пост. по гр.д.№ 370/2023, КРС.
ОСЪЖДА „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК ********** да заплати на Н. Д. Т.,
ЕГН **********, сумата от 400лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4