О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.01.2021 година гр. Бургас
Бургаския окръжен съд, наказателно
отделение
На двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ:1.Даниел Марков 2.Георги Иванов
разгледа
докладваното от съдия Г.Иванов ВЧНД № 29/2021 година по описа на съда, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба
от Д. В. Г.,
гражданин на ………, действащ лично и със
съгласието на родителя си и законен представител А.Г., чрез повереника му адв. Мариана
Димитрова, против Определение № 260028 от 20.11.2020г., постановено по НЧД № 49/
2020г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено постановление № 630/2018
от 23.12.2019г. на Районна прокуратура - Поморие за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство (ДП) № 320 3M-320/2018 г. по описа на РУ
- Поморие при ОДМВР - Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за това,
че на 27.06.2018 г., около 19.40 ч., в гр.Поморие, в двор към жилищна сграда
на ул. „К.”, № **, се заканил с убийство на
жалбоподателя, като допрял макетен нож към корема му и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл.144,
ал.3, вр. с ал.1 НК.
В жалбата се изразява
несъгласие с постановеното определение на районния съд, с което се потвърждава
постановлението на прокуратурата. Оспорват се аналитичната дейност на прокурора
и първоинстанционния съд като се излагат доводи за липса на мотиви защо не са
кредитирани показанията на свидетелите – очевидци Д.Г. и Д. Г.. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и на
потвърденото с него прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното
производство.
Частната жалба е подадена в
установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен
съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна - пострадал, и
пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, а съображенията за това следват по-долу.
Анализът на всички събрани в
досъдебното производство доказателствени материали налага заключение за
установеност на следната фактическа обстановка:
Д. В. Г., роден на ***г.
/непълнолетен/ и Д. В. Г.,
роден на ***г. /малолетен/ са ***
граждани, братя. През месец юни на 2018 г. заедно с родителите си пристигнали
на почивка в гр. П.,
ул.“ К. “ № **, ет. **, ап. **. На 27.06.2018 г. около 19:30
часа Д. В.Г. и Д. В. Г.
играели с топка в двора на жилищната сграда на посочения адрес. По време на
играта, те прескочили оградата на съседния двор и влезли в него. По същото
време свидетеля А.С., който се намирал в
сградата, находяща се в двора, се приближил до тях. Св.А.С. направил забележка на
свидетелите Г. за това, че играят в чужд двор и ги поканил да напуснат.
Свидетелите Г. не напуснали двора веднага след поканата му. Възникнал спор между
тях относно пребиваването им в съседния имот. Ядосан от това, А.С. хванал Д. В.
Г. за врата, наплюл го, извадил канцеларски нож с оранжево-жълта пластмасова
дръжка, опрял го до корема на пострадалия, придружавайки действията си с думите
„Искаш ли ?”, държал ножа допрян до корема му няколко секунди, след което го
прибрал в джоба си и пуснал пострадалия. Той, заедно с брат си, се прибрали в
дома им, където били майка им А.Г., брта им Д., и свидетелите Т. и М. Р.. Децата разказали на майка
си А.Г., че С. се държала грубо с тях и ги изгонил от съседния двор. Св.А.Г. изпратила
св.Д. Г. и
неговия брат Д. Г.
да вземат тениските на децата, тъй като ги били оставили в двора. Св.А.Г. ги
последвала, тъй като се страхувала да не би С. да им направи нещо. Докато тя
била долу и разговаряла със С., св.Д.Г. разказал на св.Т. Р. и М. Р., че С. го хванал за врата и опрял нож до корема му. Свидетелите Р. веднага слезли долу при
св.А.Г. и й казали, че С. има нож, с който бил заплашил св.Д.Г. и трябва да
подадат сигнал в полицията. Чувайки това С. веднага се прибрал в сградата. Още
същият ден, А.Г. подала сигнал за случилото се с децата й в РУ на МВР гр. Поморие.
При описаните по-горе факти,
извлечени от наличните по делото доказателствени източници, въззивният съд
намира контролираното първоинстанционно определение и потвърденото с него
прокурорско постановление за прекратяване на досъдебното производство за
незаконосъобразни и необосновани.
Постановлението на прокурора
съдържа анализ на събраните доказателства, извършен в нарушение на разпоредбите
на чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, който е довел до погрешни правни изводи. Няма
спор относно наличието по делото на две групи гласни доказателства, съдържащи
несъвпадащи и противоречиви твърдения по фактите от кръга на чл.102 от НПК, но
такова положение се среща по значителен брой наказателни производства.
Противоречието в доказателства не освобождава прокурора и съда от задължението
да ги подложат на задълбочен анализ, да преценят тяхната процесуална редовност,
достоверност и незаинтересованост /или съответно заинтересованост/, да ги възприемат
и интерпретират според действителното им съдържание поотделно и в цялост, като
отчита, че никое от тях не се ползва с предварително определена сила /арг.
чл.14 ал.2 от НПК/.
В случая, за да приеме, че деянието-предмет на
производството, не е било извършено, прокурорът очевидно е дал вяра на
показанията на А.С., давани близо 8 месеца след инцидента, към които показания обаче следва да се
подхожда с голямо внимание, тъй като именно това лице е посочено от другите
свидетели като автор на деянието. Законодателят е признал на лицето, даващо
показания като свидетел, правото да не да дава показания за обстоятелства,
които биха уличили него или негови ближни в извършване на престъпление /чл.121
ал.1, чл.122 ал.2 от НПК/, както и привилегията да не бъде наказан за
лъжесвидетелстване по чл.290 ал.1 от НК, когато би обвинил себе си в
престъпление, ако каже истината /чл.292 ал.1 т.1 от НК/. По мнението на
настоящата инстанция, показанията на този свидетел попадат изцяло в предметния
обхват на горепосочените законови разпоредби, поради което съдържанието на тези
показания не е от естество да разколебае или опровергае логичните,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се свидетелства на Д. В. Г. и Д. В. Г.,
подкрепени от показанията на свидетелите А.Г., Т. Р.
и М.Р. и заключенията на
комплексните съдебно-психиатрично
психологични експертизи.
Фактът, че св.Т. не е установил наличието на
макетен или какъвто и да е друг нож в офиса, в който работел свидетеля С., нито
пък е установил наличието на нож при извършения полицейски обиск на св.С. също
не може да доведе до неглижиране на показанията на свидетелите-очевидци Д. и Д. Г..
Липсата на макетен или какъвто и да е друг нож у С. към момента на идването на
св.Т. има своето логично
обяснение. Видно от показанията на А.Г., докато тя е разговаряла със С. за
индцидента, св.Т. Р. и
М.Р. са й съобщили, че той е
заплашил с нож децата й, което тя не е знаела до този момент. С. е чул това и
веднага се е прибрал в офиса си. Полицейският служител Т. е дошъл много
по-късно на мястото на инцидента, като през това време С. е имал възможност да
укрие ножа за да не бъде намерен у него.
Липсата на наранявания в
областта на корема на Д.Г. също не е основание да се отхвърлят показанията на
последния и на неговия брат Д. Г.. Те през цялото време са поддържали, че ножът е бил само допрян
до кожата, което не предполага каквото и да е наранявания. Такова увреждане не
се и твърди да е установено от свидетелите А.Г., Т. Р.
и М.Р.. Напротив, още при първите
им разпити и тримата са категорични, че по корема на Д.Г. не е имало никакви
наранявания, а единствено вратът му бил зачервен. Показанията на тези свидетели
досежно липсата на наранявания по тялото на Д.Г. са добросъвестни и се
подкрепят и от представеното съдебно медицинско удостоверение №183/2018г.
издадено от отделението по съдебна медицина в МБАЛ-Бургас, в което при извършен
преглед на Д.Г. на 09.07-2019г. /което е 12 дни след инцидента/, не са
установени видими травматични увреждания по тялото.
В случая, показанията на Д. В.
Г. /непълнолетен/ и Д. В. Г. /малолетен/ представляват възприятия на очевидци, които
лично и непосредствено са възприели поведението на С., и са дали показания
непосредствено след деянието. Изложените от тях фактически твърдения бележат
пълно съвпадение по всички основни моменти от инцидента, произтекъл на 27.06.2018г.
Вещото лице, изготвило комплексните
съдебно-психиатрично психологични експертизи изрично сочи, че и двете
деца са били в състояние да възприемат, запомнят, задържат и възпроизведат
фактите и събитията, които имат значение за предмета на разследването и да
дават годни свидетелски показания. Вещото лице е посочило, че и двамата се
имали съхранен спомен за преживяното и подреждали събитията правилно по
отношение на хронология, място, същност, значимост и участващи персонажи. На
14.08.2018г. Д. В. Г. и Д. В. Г. отново са разпитвани, но този път пред съдия в присъствието
на родител и ИДПС, като изцяло се преповторили изложеното от тях при първия им
разпит. Разказаното от тях намира подкрепа в показанията на свид. А.Г., Т.
Р. и М.Р.. Те съобщават, че непосредствено след
срещата между децата и С., децата са били уплашени и именно това ги е
провокирало да ги разпитат подробно какво се е случило в двора. Видно от
заключението на комплексната
съдебно-психиатрично психологична експертиза, вещото лице е установило,
че непосредствено след инцидента св.Д.Г. е бил завладян от страх. В НПК не е
въведено ограничение относно броя на доказателствените средства и
доказателствата, годни и достатъчни за разкриване на обективната истина и
правилното решаване на делото, защото наличието и броят на възможните свидетели
във всеки случай зависят изцяло от неговите специфики. Ако деянието обективно е
било възприето само от един свидетел, неговите показания, макар единствени,
биха били достатъчни да обосноват обвинение и осъдителна присъда, ако са
редовно събрани и съдържат пълен, достоверен и обективен разказ за всички факти
от кръга на чл.102 от НПК. Обстоятелството, че свидетелите очевидци са непълнолетен
и малолетно лице следва да се съобразява, но взето само за себе си, то не дава
основание показанията им да бъдат омаловажавани и неглижирани. Въззивният съд
не открива по делото никакви основания показанията на Д. В. Г. и Д. В. Г.
да не бъдат кредитирани като достоверни, пълни, обективни и добросъвестни. Те
са разпитани същата вечер след инцидента, отново на 28.06.2018г., когато са
потвърдили показанията си от предния ден и са разпознали С. като лицето, което
е допряло ножа до корема на Д.Г.. На 14.08.2018г. отново са разпитани пред съдия в присъствието
на преводач и педагог. И трите пъти подробно са разказали абсолютно едно и
също. Не се откриват никакви противоречия или празноти в техните показания. В
случая, възприятията на тези свидетели бележат пълно съответствие помежду си.
Те кореспондират с показанията на свидетелите А.Г., Т.Р. и
М.Р.. Липсват каквито и да е
основания да се приеме някакъв мотив за набедяване на С., поради предишни
влошени отношения, тъй като видно от показанията на всички свидетелите такива
не е имало.
От изложеното е видно, че
изводите на прокурора и първоинстанционния съд за липса на достатъчно
доказателства за извършени противоправни действия на С. спрямо Д.Г. не намират
опора, а се оборват от събраната на досъдебното производство доказателствена
съвкупност, поради което съдът ги счита за необосновани.
ДП може да се прекрати на
основание чл.24, ал.1, т.1 НК когато установеното в хода на разследването
деяние не съставлява каквото и да е престъпление. Когато обаче се установи, че
то може да е престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
наказателното производство следва да се спре на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК, като прокурорът може да го прекрати на основание чл.24, ал.5, т.1 от НПК,
само след като в шестмесечния срок след получаване на съобщение за спирането
пострадалият от престъплението не подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК. Безспорно е, че агресивни действия на човек,
който допира до тялото на другиго остър предмет, могат да се възприемат от
жертвата като заплаха срещу телесната неприкосновеност или живота. Ако се
приеме, че по своя характер действията на С. съставляват недвусмислена закана с
убийство, то следва да се прецени дали е обосновано внасянето на обвинителен
акт. Ако се приеме, че това не е така, следва да се прецени дали неговото
поведение би могло да се определи като закана с престъпление по смисъла на
чл.144, ал.1 от НК, а в съответствие с разпоредбата на чл. 161, ал.1 НК, за
престъпления с тази правна квалификация, наказателното преследване се възбужда
по тъжба на пострадалия до съда, което от своя страна предполага не
прекратяване, а спиране на производството на основание чл.25, ал.1, т.6 НПК.
По изложените съображения, обжалваното
определение на първоинстанционния съд, и потвърденото с него постановление на
прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да бъдат
отменени, а делото върнато на прокурора за извършване на нов анализ на
доказателствата, при който да се извърши преценка дали са налице основанията за внасяне на
обвинителен акт или за спиране на производството на основание чл.25, ал.1, т.6
от НПК.
Така мотивиран, на основание чл.243 ал. 8
от НПК, Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Определение № 260028 от 20.11.2020
г., постановено по НЧД № 49/ 2020г. по описа на Районен съд – Поморие, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление №630/2018 от
23.12.2019г. на Районна прокуратура - Поморие за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №
320 3M-320/2018 г. по описа на РУ - Поморие при ОДМВР - Бургас, образувано
срещу неизвестен извършител за това, че на 27.06.2018 г., около 19.40 ч., в
гр.П., в двор към жилищна сграда на ул. „К.”,
№ **, се заканил с убийство на Д. В. Г., като допрял
макетен нож към корема му и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение
на указанията, дадени с мотивната част на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.