Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 227
гр. Севлиево, 23.07.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Христов
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Христов гр. д. № 336 по
описа на съда за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на вземане породено от разпоредбите на
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба от „Мобилтел" ЕАД (понастоящем с наименование
„А1 България " ЕАД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р – н Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М. М. срещу Н.А.И.,
с ЕГН **********,***.
Ищеца
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата било
образувано ч. гр. д. № 1256/2017г., по описа на PC – Севлиево, по което на
ищеца била издадена заповед за изпълнение. В законният срок постъпило
възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. Предявеният иск се основавал на договори за далекосъобщителни
услуги М4146364 от 27.06.2014 г. и М4146365 от 27.06.2014 г., сключени с
ответницата, като приложими в отношенията между страните били и Общи условия. В
срока на действието на договорите ищеца
издал на абоната-ответник фактури по договорите, както следва: фактура №
*********/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г., за отчетен период от
23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване договора за далекосъобщителни услуги М4146364 от 27.06.2014
г., в размер на 494,36 лв. и фактура №
*********/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г., за отчетен период от
23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване договора за далекосъобщителни услуги М4146365 от 27.06.2014 г., в
размер на 494,36 лв.. Ответницата не изпълнила задълженията си по посочените
договори, като не заплатила в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Н.А.И. договори за
далекосъобщителни услуги и да й начисли неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги. Ищеца претендира сума в общ размер 988,72
лв. неустойка за предсрочно прекратяване на горепосочените договори между
страните. Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми
за ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок
всички суми по т. 34.а - 34.в от Общите условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена във фактури.
Последните не били погасени от абоната-ответник и Мобилтел прекратил
едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на
последния била начислена неустойка. В случая, клаузата за неустойка била
рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от
индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. Клаузата за неустойка фигурирала в Приложение 1 към договорите
и гласяла:,, В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или
вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в
рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати
Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси ( без отстъпки), дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.“.
Основанието за прекратяване на договора следвало и от т. 27.2 от
ОУ, в които било казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от
услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени
дължими вземания към Мобилтел. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати
сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури довело до прекратяването
на индивидуалните договори на ответника Н.А.И. и начисляването на договорна
неустойка. Ответника Н.А.И. според представените договори, се съгласила и
приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия (Доп.
съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) Мобилтел имал право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги. Мобилтел имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от
Общите условия. Съгласно чл. 26.5. от Общите Условия Мобилтел предоставял на
абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в
нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната
суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, обусловили правото
на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Н.А.И..
По силата на чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел" ЕАД неполучаването
на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Ответницата не изпълнила задълженията си по посочените
договори, като не заплатила в срок всички дължими към оператора суми за
потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-ответник договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги. Предвид изложеното, ищеца моли за
постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ответницата
му дължи сумата от 988,72 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за далекосъобщителни услуги М4146364 от 27.06.2014 г. и М4146365 от
27.06.2014 г., за които задължения била издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1256/2017 г. по описа на РС – Севлиево. Претендира разноски.
В
едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата е подала писмен отговор, в който заявява неоснователност на иска. Сочи, че е сключила
договори на 14.06.2014г., като това, което обяснила на служителя в магазина на
"МТЕЛ", гр. Севлиево било, че единствено иска да закупи два броя телефони
по всеки от договорите, без обаче да плаща каквито и да било сметки и такси. По
тази причина дала по 50 лева за мобилно устройство или общо 100 лева. Ясно
обяснила, че няма да плаща каквито и да било сметки, за което й казали, че няма
да я търсят за такива. Това се случило в присъствието на нейни близки. Не била
плащала по никакви фактури за телефонни номера *** и ***. Никой от семейството
й не бил плащал такива фактури от момента на сключване на двата договора. Не
била ползвала мобилните услуги на оператора, а единствено използвала двата
телефона, но със СИМ карти на Глобул. Самото неизпълнение по двата договора -
М4146364 и М4146365 било още от първата фактура, по която имало неизпълнение,
т.е. тази за периода 14.06.2014г.-14.07.2014г.. До октомври 2014 г. имало
неизпълнение по 4 броя фактури за всеки от горепосочените номера, а до месец
декември 2014 г. за 6 броя за всеки. По силата на самия договор и на общите
условия, на които се позовавал ищеца, още с неизпълнението на първото неплащане
на фактура за всеки от номерата възниквало правото за прекратяване на договора
и изискване на неустойка по същия, като в конкретния случай това се отнасяло и
за двата договора. Задължението за лихва и за неустойка, съгласно предвидените
в чл. 111 от Закона за задълженията и договорите срокове се погасявало с
изтичането на 3 годишна давност и давността за тези задължения започвала да
тече от момента на неизпълнението и възникването на право за предсрочна
изискуемост на цялото задължение. Прави възражение за изтекла тригодишна
давност считано от изискуемостта до момента на завеждане на заповедното
производство със заявление вх. № 3781/11.10.2017 г. на Районен съд - Севлиево.
Прави възражение и за прекомерност на неустойката по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД за всеки един от горепосочените договори. В конкретния случай се касаело за
един субект на правото, който разполагал с изключителни финансови възможности
за сметка на физическо лице, което му е невъзможно да плаща каквито и да било
финансови задължения, поради социално-икономическото му положение. По смисъла
на Закона за защита на потребителя се позовава на неравноправни клаузи в двата
договора, които са в ущърб на ответницата, т.к. предвиждането на клаузи, даващи
основание само едната страна да може едностранно да променя параметри на
договори, включително и начин на
плащане и фактуриране се явявало незаконосъобразно и в ущърб на ответницата.
Ответницата в нито един момент не била уведомена, че дължи пари по конкретни
фактури.
В съдебно заседание ищеца, редовно
призован, не се
представлява. В докладвана писмена молба поддържа исковете по съображенията
изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответницата,
след редовното й призоваване, не се явява и не си представлява.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от два договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 27.06.2014
г., два броя приложение № 1 към договорите, за телефонен номер *** и за
телефонен номер ***, два броя приложение № 3 – Ценоразпис за ползване
допълнителни елекронни съобщителни услуги и Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите,
че такива договори са сключени между страните и по силата на същите ищеца се е
задължил да предостави за срок от 24 месеца, електронни съобщителни услуги на
ответницата, а последната се е задължила да заплати цена на предоставените
услуги, съгласно тарифен план Мтел смарт Ел 2 г. и по действащият ценоразпис на
ищеца, с който същата е запозната, при месечна абонаментна такса от 34,90 лв.,
с включен ДДС, за всеки от двата договора и телефонни номера. Видно от
описаните по – горе приложения към договора между страните, че в двете приложения
№ 1 са предвидени клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по
приложенията, договора или Общите условия, с които абоната е декларирал, че е
запознат, операторът има право да
прекрати едностранно сключеният с абоната договор и/или да получи неустойка в
размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок.
Установява
се от приложени по делото фактури, че ищеца е издал на ответницата следните
фактури: фактура от 25.07.2014 г., с падеж на плащане 09.08.2014 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 34,90 лв.; фактура от 26.08.2014
г., с падеж на плащане 10.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 34,90 лв.; фактура от 25.07.2014 г., с падеж на плащане 09.08.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 34,90 лв. и фактура от 26.08.2014
г., с падеж на плащане 10.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 34,90 лв..
Установява
се от приложени по делото сметки, че ищеца е издал на ответницата следните
сметки: сметка № *********/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014 г., в
която е начислена неустойка, в размер на
494,36 лв. и сметка № *********/29.12.2014 г., с падеж на плащане 29.12.2014
г., в която е начислена неустойка, в размер на 494,36 лв..
От
приложеното ч. гр. д. № 1256/2017 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца
на 11.10.2017 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника заповед № 752/12.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата: 988,72 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги - М4146364 от 27.06.2014 г. и М4146365 от 27.06.2014
г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване
заявлението до изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна
такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00
лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в
законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването
на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаните в исковата молба договори между
ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена),
изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, твърдените неустоични
клаузи в договорите и настъпване на предвидените в неустоичните клаузи
обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорените суми в клаузите.
Установи се
от двата договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги от
27.06.2014 г., двата броя приложение № 1 към договорите, за телефонен номер ***
и за телефонен номер ***, двата броя приложение № 3 – Ценоразпис за ползване
допълнителни елекронни съобщителни услуги и от Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и
абонатите и потребителите, че такива договори са сключени между страните и по
силата на същите ищеца се е задължил да предостави за срок от 24 месеца,
електронни съобщителни услуги на ответницата, а последната се е задължила да
заплати цена на предоставените услуги, съгласно тарифен план Мтел смарт Ел 2 г.
и по действащият ценоразпис на ищеца, с който същата е запозната, при месечна
абонаментна такса от 34,90 лв., с включен ДДС, за всеки от двата договора и
телефонни номера. Установи се също така от описаните по – горе приложения към
договорите между страните, че със същите са предвидени клауза съгласно които,
ако абоната наруши задълженията си по приложението, договора или Общите
условия, операторът има право да
прекрати едностранно сключеният с абоната договор и/или да получи неустойка в
размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок. Съдът
намира за установено от посочените по - горе писмени доказателства наличието на
твърдените от ищеца валидни облигационни
правоотношения между ищеца и ответницата, с предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги. Доколкото ответницата е подписала гореописаните договори с
ищеца за срок от 24 месеца, независимо дали и в какъв размер, същата е ползвала
фактически предоставените й услуги, следва да се приеме, че дължи за срока на
действие на договора минимум договорените месечни абонаментни такси. Отделно не
са налице каквито и да било данни по делото ответницата да е възразявала преди
настоящото производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по
процесните договори, да е заявила правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл.
87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за издаване заповед за
изпълнение срещу същата, да е искала точно изпълнение, да е искала обезщетение
за неизпълнение или да е дала на ищеца подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение
(предвид сключените писмени договори между страните), че след изтичането на
срока ще смята договорите за развалени, което би я освободило от облигационното
задължение за парична престация, поради което, не може да се приеме, че ищеца
не е предоставял през срока на действие на договорите дължимите услуги на
ответницата, по ценоразписа, с който последната е запозната. В тежест на
ответницата, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по договорите
между страните е да докаже плащането, поради което не следва да се възлага на
ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от страна на ответницата
на задълженията й по договора.
Възражението
на ответницата за изтекла тригодишна погасителна давност за претендираните суми
за неустойка, съдът намира за неоснователно. Ищеца претендира суми, начислени
със сметка № *********/29.12.2014 г., с падеж на същата дата, в която е
начислена неустойка, в размер на 494,36
лв. и сметка № *********/29.12.2014 г., с падеж на същата дата, в която е
начислена неустойка, в размер на 494,36 лв., обезщетяващи неизпълнението на
договорните задължения на ответницата, за период от датата на сметките - 29.12.2014
г. до изтичане на 24 месечният срок на действие на договорите от 27.06.2014 г. за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключени между страните или до 27.06.2016
г.. В конкретният случай е приложима тригодишната погасителна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, като вземането става изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 4 ЗЗД от последния ден, за който се начислява неустойката, доколкото в последната
разпоредба законодателят е уредил началото на давностния срок при искове за
неустойка, без да постави каквото и да било разграничение с оглед вида им
(решение № 48/07.09.2010 г. по търг. дело № 286/2009 на ВКС, ТК, II т.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Следователно предявявайки исковата си
претенция със заявление по реда на заповедното производство на 11.10.2017 г.,
ищеца е упражнил предоставеното му от закона право в рамките на установения в
ЗЗД давностен срок, поради което правопогасяващото възражение на ответницата за
изтекла давност се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението на
ответницата за прекомерност на претендираната неустойка, тъй като същото остана
недоказано. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът може да намали размера на
неустойката ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди.
Тежестта на доказване, че неустойката надхвърля значително претърпените вреди е
на ответницата - същата следва да докаже тези вреди, за да бъдат те съпоставени
в неустойката. Ищецът не е длъжен да доказва вредите, тъй като от това го
освобождава чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е
нужно те да се доказват. По делото не са ангажирани доказателства за това
обстоятелство, поради което и възражението за прекомерност на неустойката е
недоказано. Неоснователно е и
възражението на ответницата за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори,
т.к. предвиждането на клаузи, даващи основание само едната страна да може
едностранно да променя параметри на договор, включително и начин на плащане и
фактуриране е незаконосъобразно и в ущърб на ответницата. На първо място
ответницата не посочи конкретни клаузи, които счита за нищожни на основание чл.
143 от Закона за защита на потребителите, а посочените от същата обстоятелства
съдът не намира за относими към спорните въпроси по делото, доколкото не е
възразено в срока за отговор някакви конкретни параметри по договорите между
страните да са изменени от ищеца. С оглед изложеното, в съответствие с
диспозитивното начало в процеса и предвидените в ГПК преклузии, настъпъващи с
изтичане срока за отговор на ответника, съдът не намира, че има право да обяви
непосочени от ответницата клаузи на процесните договори, въз основа на
нетвърдени от ответницата обстоятелства за нищожни, на основание незаявени от
ответницата хипотези на разпоредбите на ЗПП. Дори и да можеше съдът да се
произнесе служебно по действителността на клаузите за неустойка при неизпълнение на
задълженията на ответницата, същите не може да се приемат, че са нищожни.
Според Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС,
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент, като същото е важимо за преценката за спазване и на
изискването за добросъвестност, по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. В
тълкувателното решение е дадено определение за добрите нрави, както и за
критерии, които са от значение при преценката за нищожност поради накърняване
на добрите нрави - естеството на задължението, съществуващите други
обезпечения, вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението, и
съотношението между размера на неустойката, и очакваните вреди от
неизпълнението. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай, но всички те трябва да са били налични
към момента на сключване на договора. В случая към момента на сключване на
договорите не е ясно каква би била стойността на ползваните от ответницата
услуги, нито кога би могло да настъпи предсрочно прекратяване на договорите.
Напълно е възможно това да стана още в началото на договорната връзка, включително
при немалки месечни стойности на ползваните услуги, в който случай доставчикът
би претърпял вреда, далеч надхвърляща размера на неустойката. Неустойката има
не само обезщетителна, но и обезпечителна функция, като гарантира
добросъвестното изпълнение на задължението на клиента, ползващ определен
тарифен план поради срочността на договора, да не го прекратява предсрочно, тъй
като иначе той би се облагодетелствал за сметка на оператора, който предоставя
услугата си на по - ниски цени от цените при по – краткотрайните договори,
мотивиран от по - дългата договорна обвързаност между страните. Преценявайки
посочените в тълкувателното решение критерии към момента на сключване на
договора, не може да се приеме, че така уговорената неустойка нарушава принципа
на справедливостта и/или създава условия за неоснователно обогатяване; че
вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения
по договора или че ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си
функции, придадени й от страните. Горното
налага извода, че ответницата е валидно обвързана от клаузите на процесните
договори в цялост и дължи претендираните неустойки.
С оглед
изложеното установи се наличие на предпоставките за уважаване на предявеният
иск.
Относно
разноските, с оглед уважаването на предявеният иск, съдът намери, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в размер на сумата от 25,00 лева, за заплатена държавна
такса по настоящото дело и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
180,00 лева, или общо разноски в размер
205,00 лева. С оглед уважаването на иска, в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се дължат на заявителя разноските по ч. гр. д. №
1256/2017 г. по описа на РС – Севлиево, за платена държавна такса в размер на
25,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза
на "А1 България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М. М. към Н.А.И., с ЕГН **********,***, съществува парично вземане за сумата 988,72
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги от 27.06.2014 г., за което вземане е издадена заповед
№ 752/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1256/2017 г. на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.А.И., с ЕГН **********,*** да заплати на "А1
България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М. М., направените по гр. д. № 336/2018
г. по описа на Районен съд – Севлиево
разноски в размер на сумата 205,00 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.А.И., с ЕГН **********,*** да заплати на
"А1 България" ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел" ЕАД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р – н Илинден, ул.
Кукуш № 1, представлявано от А.Д.и М. М., направените по ч. гр. д. № 1256/2017
г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата 25,00 лева, за заплатена
държавна такса и на сумата 180,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: