№ 1479
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110202747 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Р. Д.
с ЕГН ********** от гр.Девня срещу НП № 433а-395/06.08.2020 год. на директора на
ОД МВР Варна.
В жалбата си Д. не оспорва фактическата обстановка, а твърди, че е преминал през
парка, за да не се засича с хора, като е имал намерение да посети аптека, а не да се
разхожда. Твърди, че не е знаел за въведената забрана, както и че в парка е нямало
поставени съобщения за забрана за преминаване. Посочва и, че размера на наложената
глоба е непосилен за него.
В съдебно заседание , жалбоподателят редовно призован не се явява, не се
представлява. Депозира молба, с която иска делото да се прекрати поради изтекла
давност.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, не се
представлява.Депозирани са писмени бележки от юк Лукова.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 0005895/27.03.2020 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на същата дата 27.03.2020 год. около 17,05 часа в
гр.Варна, „Приморски парк”, на „Алея на възрожденците”, жалбоподателя не
1
изпълнявал въведените противоепидемични мерки от Закона за здравето, въведени с
министерска заповед № РД-01-143/20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването
по чл.63, ал.1 от Закона за здравето за преустановяване на посещенията на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места - нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и
възражения не отразил да има такива.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на същото основание наложил на
жалбоподателя административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля И. Д., който потвърждава
констатациите в АУАН, заявява, че не си спомня нищо конкретно, тъй като е минало
твърде много време.Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. Д. , дадени в
хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – директор ОД МВР Варна, съгласно нормата на
чл.209а, ал.4 от Закона за здравето и Заповед № 365з-1952/24.03.2020 год. на Директора
на ОД МВР Варна, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни
2
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..
Заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето по своята същност представляват общи административни актове,
което следва от разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ и за тях липсва изискване за
обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата на
чл. 65 и сл. от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр.
23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61,
ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие на министъра на
здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или
за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
Не е спорно и, че към 27.03.2020г., на която дата е осъществено нарушението, в
Република България, с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция
(COVID-19)..
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от
13.03.2020 г, изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020
г, в сила от 14.05.2020 г, са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена
от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение
и препоръки на Националния оперативен щаб.
Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 год. на министъра на здравеопазването, е
въведена на територията на страната, считано от 21.03.2020 год. е преустановено
посещението на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места…”.
Не е спорно по делото, че процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ
по реда на чл. 73 вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК и същата е породили своето действие, като
въведените с нея противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.
3
Не се спори, че в посоченото време, жалбоподателят се е намирал в "Приморски парк"
гр.Варна, на "Алеята на възрожденците",т.е. по несъмнен начин е установено, че
жалбоподателя е нарушил нормата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Независимо че административното нарушение, за извършването на което е издадено
наказателното постановление, е формално по своя характер и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият
съдебен състав намира, че установените фактически констатации следва да се
субсумират под разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен
случай.Нарушената от жалбоподателя противоепидемична мярка е въведена с цел да се
ограничи ступването на множество хора на едно място и разпространението на
коронавируса.В случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят
е преминавал през парка сам, не е бил придружаван от други хора, не е седнал на пейка
в парка, поради което и до струпване на граждани не се е стигнало. На следващо място
на по-ниската степен на обществена опасност на нарушението сочи и целта на
преминаването на въззивника през парка - жалбоподателят се бил насочил към аптека,
за да закупи лекарства. Не се събраха доказателства за други нарушения от страна на
жалбоподателя на Закона за здравето, поради което според съда преценявани в
съвкупност, коментираните обстоятелства сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението в сравнение с други нарушения от същия вид.
Предвид изложеното по-горе състава на съда намира, че като е издал наказателно
постановление, с което е наложил на жалбоподателя административно наказание,
вместо само да го предупреди, наказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон, което е основание за отмяна на обжалваното НП.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Доколкото НП следва да
се отмени, поради неговата незаконосъобразност, и жалбоподателят не е претендирал
разноски, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 433а-395/06.08.2020 год. на директора на ОД МВР Варна, с което на А. Р.
Д. с ЕГН ********** от гр.Девня за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
същото основание е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
4
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5