№ 206
гр. Враца, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420101995 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт А.Й., срещу С. Н.
Г., ЕГН **********.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че се намира в облигационни
отношения с ответника по договор за предоставяне на В и К услуги, сключен при общи
условия, за жилище, находящо се на адрес: ***********. Твърди, че за потреблението
за периода от 06.12.2019 г. до 09.03.2020 г. по партидата на процесния имот са
начислени за плащане суми по 3 бр. фактури за главница в размер на 136,35 лева, която
сума не била заплатена от ответника. За ответника била изготвена покана за
доброволно плащане, но същият не бил открит на адреса за връчването й. Сочи, че по
депозирано от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 408/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, срещу която било депозирано
възражение от ответника, което определя правния интерес на ищеца от предявяване на
иска. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът С. Н. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 136,35 лева,
представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от 06.12.2019 г. до
09.03.2020 г. за жилище, находящо се на адрес: ***********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 28.01.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 408/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск. Сочи, че в извлечение от партидата за дължими суми не
фигурират претендираните от ищеца суми, а само текущи задължения след исковия
период. Заявява, че ищецът никога не му предоставя фактури за дължимите суми, а за
1
размера на задълженията си получава информация при заплащането им на касата на
„Изи Пей“, като винаги погасява първо най – старите си задължения. Заявява, че в
карнета подписът му фигурира само на едно място – на показанието 1819 м³. Излага
довод, че отчетите са неверни с оглед обстоятелството, че фигурират показания с
големи отклонения в стойностите – от 0 до 25 м³, даже 54 м³, както и че потребеното
количество вода е много голямо, а ответникът живее сам. Иска се постановяване на
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От представената справка – извлечение за дължимите към 18.12.2020 г. суми
към „ВиК“ ООД – Враца за абонатен № 2374053 на името на С. Н. Г. за имот на адрес:
гр. Враца, ул. „Асен I“ № 14 се установява, че за отчетен период от 06.12.2019 г. до
09.03.2020 г. по партидата на абоната са издадени 3 бр. фактури, като дължимите суми
са общо 136,35 лева главница и 6,59 лева – лихва за забава.
От представения карнет за отчитане на вода, водени на името на ответника за
процесния имот, се установява, че за исковия период от 06.12.2019 г. до 09.03.2020 г.
подписи на абоната се съдържат на 09.01.2020 г.
Видно от покана за доброволно изпълнение № 107360, с изх. № 5909/20.10.2020
г. до С.Г., същата не е връчена на ответника, като е отбелязано, че лицето не е открито,
като това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля ******** Към
поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди към
20.10.2020 г.
По делото е представено извлечение от общите условия за получаване на
услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че на името на ответника се води 1 брой
партида за един измервателен уред. За периода от 06.12.2019 г. до 09.03.2020 г. по
партидите на ответника са издадени 3 бр. фактури на обща стойност 136,35 лева.
Вещото лице е установило, че е налице съвпадение между отразеното в карнета и във
фактури количество потребена вода. Към датата на изготвяне на заключението не са
постъпвали плащания по задълженията на ответника. Вещото лице е констатирало, че
при отчитане на консумацията за част от процесните периоди ищецът се позовава на
чл. 21, ал. 3 от ОУ, според който в междинните периода между два реални отчета ВиК
операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета, а след отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ за признаване за установено, че ответникът С. Н. Г.,
ЕГН **********, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца,
ЕИК *********, сумата от 136,35 лева, представляваща стойността на потребени ВиК
услуги за периода от 06.12.2019 г. до 09.03.2020 г. за жилище, находящо се на адрес:
2
***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 408/2021 г. по описа на РС – гр. Враца. Претендира присъждане на
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника
по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, респ.
качеството „потребител“ на ответника за процесния период; 2. Реално доставяне от
ищеца на твърдяните ВиК услуги през посочения в исковата молба период; 3.
Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.
Страните не спорят, че между тях е налице облигационно правоотношение по
валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия. Ответникът не
оспорва, че е собственик на процесния имот, както и че е потребител на доставени му
от ищеца ВиК услуги, а съгласно разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ и според
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги“. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно публично оповестени общи условия,
предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или
от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора „ВиК“ ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на
сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата
Наредба, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна
такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 – чл. 40 от
същата наредба. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е
достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищцовото
дружество и наследодателя на ответниците, които отношения се уреждат от общите
условия на доставчика. В процесния период са действали общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с
решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ответникът оспорва реалното доставяне на претендираното от ищеца
количество вода, както и претендираната от ищеца стойност, като твърди, че са
начислени голямо количество куб. м. вода, а в жилището живее само той. Това
3
оспорване е неоснователно, тъй като видно от карнетите, са спазени разпоредбите на
чл. 21, т. 2 вр. чл. 3, т. 1 от ОУ и на чл. 21, ал. 3 от ОУ. Съгласно посочените
разпоредби, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, не
по – дълъг от 3 месеца за потребители за питейно – битови нужди, а в междинните
периоди между два реални отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2
отчета, след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. В случая реални отчети са извършвани през 3
месеца, а за месеците между два отчета количествата са начислявани средно-
аритметично на предходните два отчета. Ето защо и както е установено от вещото
лице, са спазени интервалите по чл. 21, ал. 3 от ОУ, а след реално отчитане на
показанията на водомера в присъствието на абоната, количеството вода е изравнено в
съответствие с реалното потребление.
Оспорването на ответника, че при справка в трето за спора дружество „Изи Пей“
АД посочените задължения не фигурират, е неоснователно и не води до извод за
недължимост на процесните суми. Следва да се посочи на първо място, че посоченото
дружество осъществява единствено превод на платените суми от потребителите към В
и К дружеството и потребителите в никакъв случай не са освободени от задължението
си да следят начислените им суми и да заплащат потребените от тях услуги в срок. Не е
верен изводът на ответника, че фигуриращите в „Изи Пей“ АД изчерпват всички
задължения на абоната.
Вещото лице е изчислило стойността на количеството потребена вода, а именно
сумата от 136,35 лева, следователно предявеният иск е изцяло основателен. Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде признато за установено, че ответникът С. Н. Г., ЕГН **********, дължи на ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, сумата от 136,35
лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от 06.12.2019 г.
до 09.03.2020 г. за жилище, находящо се на адрес: ***********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 28.01.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 408/2021 г. по описа
на РС – гр. Враца.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер
на 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, които ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК държавна такса в размер на 25 лева, депозит за вещо лице в размер на
150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В исковото
4
производство са заплатени 25 лева /довнесена държавна такса след приспадане на
платената в заповедното производство/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски за исковото производство, както следва: държавна такса в размер на 25 лева,
депозит за вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева – общо 275 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка с
IBAN: BG33 CECB 9790 1013 1610 00, BIC: CECBBGSF, „Централна кооперативна
банка“ АД.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, че ответникът С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Враца, ул. „Цар Асен I“ № 14, ДЪЛЖИ на ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Александър Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя Ангел Престойски, чрез
юрисконсулт Валери Иванов, сумата от 136,35 лева /сто тридесет и шест лева и тридесет
и пет стотинки/, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от
06.12.2019 г. до 09.03.2020 г. за жилище, находящо се на адрес: ***********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението –
28.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 408/2021
г. по описа на РС – гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК С. Н. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Враца, ул. „Цар Асен I“ № 14, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя Ангел
Престойски, сумата от 275 лева /двеста седемдесет и пет лева/ - разноски в настоящото
производство, както и 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 408/2021 г. по описа на РС – гр. Враца.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите
следва да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова
сметка с IBAN: BG33 CECB 9790 1013 1610 00, BIC: CECBBGSF, „Централна
кооперативна банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5