Решение по дело №1692/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1268
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20235300501692
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1268
гр. Пловдив, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501692 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. З. Н. и А. Н. Н. против Решение №
1477/03.04.2023г., пост. по гр.д.№ 15163/2022, ПдРС, с което е отхвърлен иска на
жалбоподателите за признаване на установено по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че П. З. Н. и А. Н. Н. поради изтекла давност не дължат на
ответника по изпълнително дело № 794/ 2022 г. на ЧСИ К.П., рег. № ***, следните
суми: сумата от 9 248, 63 лева, ведно със законната лихва от постановяване на
съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лева
разноски в арбитражното производство, сумата от 50 лева- разноски за издаване на
изпълнителен лист и сумата в размер на 619, 95 лева- юрисконсултско възнаграждение,
по изпълнителен лист от 14.02.2012 г., издаден по търг. дело № 5309/ 2011 г. на СГС,
ТО, VI-8 с-в, по договор за кредит № ***, сключен между „Профи Кредит България“
ЕООД и ищците, прехвърлен на ответника с договор за цесия от *** г..
Жалбоподателите П. Н. и А. Н. са обжалвали изцяло решението с мотиви, че
същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че при
прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция извършените по
него изпълнителни действия запазват действието си по прекъсване на давността, като
1
се позовават на разясненията, дадени в ТР№ 2/26.06.2015г., т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС,
а именно че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. Считат, че в този
смисъл следва да се тълкува и нормата на чл.433, ал.3, и ал.5 от ГПК, като считат че
извършените след датата на прекратяването по право изпълнителни действия нямат
правна стойност и не прекъсват погасителната давност. Позовават се на практика в
този смисъл. Правят оплакване и че съдът не се е съобразил с постановката, че
погасителната давност прекъсва с предприемането на валидно изпълнително действие,
т.е. не е съобразил кои действия са валидно предприети, за да зачете от тях изтичане на
пет годишна погасителна давност. Поддържат, че последното валидно изпълнително
действие е предприето на 11.10.2015г., а последващите такива са невалидно
извършени, поради което и към 11.10.2020г. погасителната давност е изтекла, като
всички извършени след датата на последното валидно изпълнителни действия са
обезсилени на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Освен това счита, че на осн. чл.119 от ЗЗД
с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него вземания
макар давността по тях да не е изтекла. В заключение считат, че пет годишната
давност е започнала да тече от 10.09.2015г. /датата на последното насрочено
изпълнително действие/ и е изтекла на10.09.2020г. Взискателят е образувал ново дело
едва през 2022г., но към тази дата отдавна давността е била изтекла. Молят за отмяна
на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което се уважи
предявения иск. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Кредит инкасо инвествънтс БГ“ ЕАД оспорва въззивната
жалба, като поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано.
Развива съображения, че съдебната практика е категорична, че до постановяване на
ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК, ВКС давност по време на изпълнителния процес не
тече. Позовава се и на тълкуването , дадено в Р№37/24.02.2021г., гр.д.№1747/2020,
4г.о., ВКС, в което е казано, че след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни исканият нов способ, т.к. е подчинен на представеният
и намиращият се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица е че
следва да се образува ново изпълнително дело. Новото искане прекъсва давността,
независимо дали съдебният изпълнител е образувал ново дело. Счита, че тази
постановка е трайно застъпена в практиката на ВКС – Р№ 93/17.05.2021, гр.д.
№2766/2022, 4г.о., О№60667/18.10.2021, гр.д.№1722/2021, 4г.о., Р№264663/12.07.2021,
в.гр.д.№11391/2020, СГС и др. Счита, че с молбата за образуване на ново изпълнително
дело през 2022г. е прекъсната давността, т.к. е възложено на съдебния изпълнител да
извършва изпълнителни действия и са направени конкретни искания за такива. Моли
за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
2
ищци, останали недоволни от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателите са били ищци в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с отрицателен установителен иск – да се установи в отношенията между
тях и кредитора / цесионер/, че сумите по изпълнителен лист, издаден по т..д.№
5309/2011, СГС не се дължат, предвид погасяване на вземанията по давност.
Поддържат, че последното изпълнително действие е извършено на 10.09.2015г., поради
което и с изтичане на пет годишен давностен срок задълженията са погасени.
Поддържат и че делото е перемирано, поради което последващите изпълнителни
действия са невалидно извършени, респ. не водят до прекъсване на давността. С оглед
новообразуваното през 2022г. изпълнително производство считат, че имат правен
интерес за установяване на липсата на задължения по него на осн. чл.439 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е налице
погасяване на вземането по давност. Изложените съображения са свързани с това, че
не е настъпила перемпция, като съдът е приел, че постановлението за прекратяване на
делото е неправилно, поради което и исканията за извършване на изпълнителни
действия, направени след това постановление са валидни и прекъсват давността. Счел
е, че взискателят по делото във всеки двугодишен период не е бездействал и е искал
извършване на изпълнителни действия, поради което погасителна давност за
вземанията му не е изтекла. По тези съображения е отхвърлил исковете.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.439 от ГПК – отрицателен установителен, че
претендирани в изпълнително производство суми не се дължат поради погасяване на
вземането по давност. Предвид прилагането на изп.д.№20228240400794 на ЧСИ К. П.,
което е с предмет събиране на оспоненото вземане, се установява правния интерес от
предявяване на иска, респ. допустимостта на производстовто.
От фактическа страна по делото е безспорно, че жалбоподателите Н. са
длъжници по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по т.д.№5309/2011г.,
СГС, в полза на кредитора „Профи кредит България“ ЕООД. Не се спори и по факта на
извършена цесия на вземането по този лист в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕООД през 2018г. Предвид липсата на някакви оплаквания в тази насока и съдът
няма да обсъжда изрично събраните за тези факти доказателства.
От приложеното копие на изп.д.№20128410403023 на ЧСИ Н. М., с район на
действие СГС се установява, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело за събиране на задължението на Н..
Изпълнителните действия, които са извършени по това дело са : - запор на
3
банкови сметки на 12.03.2012г.; - запор на трудово възнаграждение на 28.03.2012г.; -
частично погасяване на 09.04.2012г.; -частично погасяване на 20.04.2012г.; - запор на
банкови сметки на 15.05.2012г.; - запор на банкови сметки на 20.06.2012г.; - запор на
трудово възнаграждение на 17.10.2012г.; - запор на трудово възнаграждение на
20.03.2013г.; - запор на трудово възнаграждение на 27.07.2015г.; -насрочване на
опис на движими вещи на 28.07.2015г.; - запор на трудово възнаграждение на
15.09.2015г.; - молба на взискателя „Профи кредит“ АД за насрочване на опис на
движими вещи – 21.01.2016г.; - запор на трудово възнаграждение на 08.03.2016г..; -
насрочване на опис на движими вещи на 08.03.2016г..
На 11.10.2017г. съдебният изпълнител е издал Постановление за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
След това постановление, по делото са постъпили молба от взискателя за
извършване на опис на движими вещи на 07.12.2017г., молба за конституиране на нов
взискател на 26.06.2019г. / от цесионера „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕООД /,
молба за връщане на изпълнителния лист на 11.08.2020г., приемо-предавателен
протокол за връщане на изпълнителния лист от 24.11.2021г.
Приложено е и копие на изп.д.№20228240400794 на ЧСИ К. П. с район на
действие ПОС. От същото се установява, че е образувано въз основа на процесния
изпълнителен лист за събиране на остатъка от задължението на Н. , както и че по него
се извършват изпълнителни действия.
С оглед на тези данни от изпълнителните дела, съдът намира, че на осн. чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК изп.д. .№20128410403023 на ЧСИ Н. М., е прекратено по право на
20.03.2015г., след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително
действие - запор на трудово възнаграждение на 20.03.2013г. Следващото, предприето
по делото изпълнително действие - запор на трудово възнаграждение е извършено
едва на 27.07.2015г..
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а по време на висящността на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., пост. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е прието, че ППВС № 3/80
г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ -
като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
4
плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната
на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието
противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от
26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в редица свои решения - Р№
51/21.02.2019 г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017
г., ІV г.о., а в крайна сметка е постановил и ТР№3/2023, т.д.№2/2020, ОСГТК, в което е
прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземанията по изп.дела, образувани до приемате на ТР№2/2015, т.д.№2/2013, ОСГТК,
ВКС, т.е. до 26.06.2015г..
В светлината на тези разяснения следва да се приеме по конкретния казус, че от
образуването на първото изпълнително дело през 2012г. до прекратяването му по
силата на закона на 20.03.2015г. /чл.433, ал.1, т.8 от ГПК/ давностен срок за погасяване
на взимането не е текъл. От момента на прекратяване на делото, на общо основание е
започнала да тече погасителна давност за вземането.
И тук се поставя основният спорен въпрос по настоящето дело – дали
предприетите последващи изпълнителни действия, след прекратяване на делото, са
прекъснали давностния срок. Всъщност, за да се даде отговор на този въпрос, в
конкретния случай от главно значение е отговорът на въпроса дали извършените
изпълнителни действия след настъпила ex lege перемпция на изпълнителното дело
могат да прекъсват давността, респ. дали са валидно извършени и могат ли да породят
правни последици. На съдебният състав е известно образуваното тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК, ВКС, по което под т. 3 е формулиран въпросът : „Погасителната давност
прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция?“. Доколкото обаче, въззивното производство не може да бъде
спряно до постановяване на решение по висящо тълкувателно дело, т.к. това е в
правомощията единствено на касационната инстанция, то следва да се произнесе с
оглед установената фактическа обстановка и при зачитане на едно от двете становища
в съдебната практика по този въпрос. Едното становище, гравитиращо около Р№
37/24.02.2021г., гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ВКС, приема, че перемпцията е без
правно значение за давността и че когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, макар и по прекратеното по силата на закона дело, съдебният
изпълнител дължи извършване на изпълнителното действие, поради подчинеността си
5
на находящия се у него изпълнителен лист. Според това становище единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува ново изпълнително дело. Това становище не дава отговор на въпроса ако
съдебният изпълнител не е образувал ново изпълнително дело, а продължи да
извършва действия по принудително изпълнение, дали същите са валидни и могат ли
да произведат правно действие. Според другото становище /Р№42/26.02.2016г., пост.
по гр. д. № 1812/2015г., ІVг.о., ВКС/, прекратяването на изпълнителното производство
настъпва по право и постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно
действие. На тази основа се приема, че последващите изпълнителни действия са
ненадлежно извършени и се обезсилват по право, поради което и не могат да доведат
до прекъсване на давността.
Доколкото все още не е постановено ТР, с което да са дадени задължителни
указания по прилагането на закона, настоящия съдебен състав споделя изводите на
второто становище, а именно, че за да породят правно действие, респ. да водят до
прекъсване на давностните срокове, действията по принудително изпълнение следва да
бъдат валидно извършени. Това може да бъде сторено само по едно съществуващо,
неприключило изпълнително производство. Не случайно в процесуалното право са
разписани правила и производствен ред, т.к. чрез тях се гарантират както правата и
задълженията на страните, така и спазването на закона. Разбирането в правната теория
е, че с прекратяването на едно производство се слага неговият край и се десезира
органа, пред който то е поставено за разглеждане. Служебното начало, прогласено в
общите принципи на ГПК обвързва съда и прилагащите го органи да извършват
действия само по неприключили производства. Именно затова в чл.7, ал.1 от ГПК е
разписано задължението за извършване на необходимите процесуални действия по
движението и приключването на делата, както и за надлежното извършване на
процесуалните действия на страните. В корелация на тези принципи е разписано и
правото на кредитор да иска връщането на изпълнителния лист след приключване на
изпълнителното производство и възможността да образува ново такова. В случая
законодателят, в изпълнение на принципа на чл.6 от ГПК, е постановил, че всяко
производство започва по искане на заинтересованата страна. При съпоставка на тези
правомощия следва извода, че след приключване на едно изпълнително дело са
необходими активни действия и заявено волеизявление на кредитора да продължи
принудителното изпълнение – да иска връщане на изпълнителния лист, да направи
волеизявление за образуване на ново дело. Приемането на тезата, че дори и след
приключване на изпълнителното производство могат да бъдат извършвани
изпълнителни действия, би довело от една страна до нарушаване на принципа на
диспозитивното начало, а от друга - до възможни своеволия и до ограничаване на
правата на една от страните в производството. Отделно от това, би се обезсмислила и
възможността за прекратяване на изпълнителния процес по реда на чл.433, ал.1, т.8 от
6
ГПК, т.к. тя не би била свързана с никакви правни последици.
Ето защо настоящия състав приема, че в конкретния случай след прекратяване
на изпълнителното производство не са налице валидно извършени изпълнителни
действия. От тук и извода, че не са налице действия, с които се прекъсва давностния
срок на вземането до момента на предприемане на изпълнителни действия по висящото
новообразувано изпълнително производство – едва през 2022г. по изп.д.
№20228240400794. За този период – от 20.03.2015г. до 2022г. са налице пет години, в
които не е прекъсвана давността, поради което следва извода, че вземането е погасено
на 20.03.2020г.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск за установяване на погасяване по давност на вземането на
въззиваемото дружество се явява основателен и следва да бъде уважен.
Решението на първоинстанционният съд, като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което се
уважи предявения иск.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателите
сумата от 1030лв. разноски за въззивното производство и сумата от 2060,14лв.
разноски за първата инстанция, съобразно представения списък с разноски.
Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, последното е в рамките на установения минимум по
Наредба №1/2004МРАВ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1477/03.04.2023г., пост. по гр.д.№ 15163/2022, ПдРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“,че П. З. Н., ЕГН:
********** и А. Н. Н., ЕГН: **********, и двамата от ***, поради изтекла давност не
дължат на дружеството по изп.д. № 20228240400794, на ЧСИ К. П., с район на
действие ПОС, следните суми: - 9248, 63лв., ведно със законната лихва от
постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, -
85лв.,разноски в арбитражното производство, - 50лв., разноски за издаване на
изпълнителен лист и 619, 95лв.- юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен
лист от 14.02.2012 г., издаден по търг. дело № 5309/ 2011г., ТО, VI-8 с-в,СГС, по
7
договор за кредит № ***, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и П. З. Н. и
А. Н. Н., което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
договор за цесия от *** г.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин 6“, да заплати на П. З. Н., ЕГН: ********** и А. Н. Н.,
ЕГН: **********, и двамата от ***, сумата от 1030лв. разноски за въззивното
производство и сумата от 2060,14лв. разноски за първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8