Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 25.07.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН М.
като
разгледа докладваното от съдията Марин М.
административно дело № 281 по описа за 2021, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 176 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството по адм. дело № 281/2021 г. на
Административен съд – Разград е приключило с решение № 64 от 13.06.2022 год. С
него съдът е изменил Ревизионен акт № Р-03001720006307-091-001 от 21.06.2021 год.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 249 от 01.11.2021
год. на директора на Дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са установени допълнителни задължения
за данък по ЗКПО за 2017 год. и е отменил
същия в частта, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен
данък за 2019 год.
С молба вх. № 1160
от 15.07.2022 год. „ЕУРО & КОНТ”
ЕООД с ЕИК *********- оспорващ по делото, чрез процесуалния си представител – адв. Ц. И.,
е поискала съдът да постанови допълнително решение, с
диспозитива на което да отмени Ревизионен акт № Р-03001720006307-091-001 от 21.06.2021 год.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 249 от 01.11.2021
год. на директора на Дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП в частта му, с която на „ЕУРО & КОНТ” ЕООД е извършено увеличение на финансовия резултат за 2019 год.
със сумата от 162 695 лв., представляващи непризнати разходи по фактури,
издадени от „БИОТРЕНД ЕКСПОРТ” ЕООД.
Насрещната страна по молбата – директорът на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, в писмено
становище, чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт З. Е., оспорва
молбата като неоснователна. Счита, че решението на съда е пълно по предявения
пред съда предмет на оспорване и не са налице предпоставки за допълнително
решение.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Молбата за допълване на съдебното решение подадена от
надлежна страна в съдебното производство. След направена служебна справка в
интернет страницата на пощенския оператор „Еконт” съдът установи, че молбата е
подадена чрез пощенския оператор на 14.07.2022 год., т.е. в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима.
Институтът на "допълнителното съдебно
решение" е въведен в Административнопроцесуалния кодекс чрез нормата на чл. 176 ал. 1 от АПК, съгласно която когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по
свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок,
постановява допълнително решение. Непълнотата на съдебния акт означава, че
съдът не е изчерпал предмета на делото и след постановяване на решението му
част от спора остава висящ.
Производството по адм.д. № 281/2021 год. е образувано по жалба
на „ЕУРО & КОНТ”
ЕООД с ЕИК *********, срещу Ревизионен акт №
Р-03001720006307-091-001 от 21.06.2021 год., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден изцяло с Решение № 249 от 01.11.2021
год. на директора на Дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с който в резултат на увеличение на финансовия
резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО са установени допълнителни
задължения за Корпоративен данък по ЗКПО за 2017 и 2019 год. и лихви върху
тях общо в размер на 530 480.47 лв.
Оспорващият
е поискал съдът да отмени оспорения РА , с който е извършено данъчно
преобразуване по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2017 и 2019 год. и са му определени
допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2017 и 2019 г. и лихви
към тях в общ размер на 530 480.47 лв.,
да потвърди декларираната за 2019 год.
от дружеството данъчна загуба по смисъла на чл. 18, ал. 3 от ЗКПО и да
му присъди сторените по делото разноски.
С
Решение № 64 от
13.06.2022 год. по адм.д. № 281/2021 год. АС – Разград е изменил Ревизионен акт №
Р-03001720006307-091-001 от 21.06.2021 год., в частта, с
която на „ЕУРО & КОНТ”
ЕООД с ЕИК ********* са
установени допълнителни задължения за довнасяне на корпоративен данък по ЗКПО
за 2017 год. КАТО НАМАЛИЛ техния размер на 19 288,55 лв. вместо
определения с РА размер от 399 681,93 лв. и съответната лихва за забава в
размер на 6 306.79 лв. за периода от 02.04.2018 год. до 21.06.2021 год. вместо определения с РА
размер от 130 798.54 лв. и е
ОТМЕНИЛ ревизионния акт в частта, с
която са установени задължения за корпоративен данък за 2019 год. в размер на 2 254.47 лв. и
лихва за забава в размер на 42, 63 лв. С решението си съдът се е произнесъл и по претендираните от страните разноски по
делото.
С
оглед на горното съдът намира искането на „ЕУРО & КОНТ”
ЕООД да допълни решението си като
постанови изричен диспозитив с посоченото в молбата съдържание, за
неоснователно.
В разпоредбата на чл. 120 , ал. 1 от ДОПК е
посочено съдържането на Ревизионния акт, сред които в т. 5 са посочени мотиви
за издаване, а в т. 6- разпоредителна част, с която се определят правата,
задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнение. Следователно разпоредителната част на РА е
тази, която засяга законните права и
интереси на данъчно задълженото лице.
Мотивите на РА не засягат правата и законните интереси на ДЗЛ, те съдържат само
фактическите и правни основания, които административният орган е счел, че са
налице, за да постанови разпоредителната част на РА
При
съдебното оспорване на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като
може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната
част или да отхвърли жалбата. След като
само разпоредителната част на РА засяга
правата и законните интереси на ДЗЛ, то при упражняване на своите правомощие по
чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът може да отмени изцяло или частично и да измени само разпоредителната част на РА,
която той извършва с диспозитива на своето решение. В мотивите към съдебното
решение съдът излага становищата на страните, установените от него факти,
подвеждането им под съответните правни норми, и правните си изводи дали
административният орган правилно е приложил процесуалните и материалните
правила и т.н., въз основа на което и постановява решението си /диспозитива/.
В
конкретния случай фактическите обстоятелства и правното основание за извършеното
преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2017 и 2019 год. с
непризнатите разходи по чл. 26, т. 2 от ЗКПО са изложени в мотивите на оспорения пред съда ревизионен акт, а не в
разпоредителната му част, с която са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък за 2017 и 2019 год.
В
мотивите на постановеното по делото решение съдът е обсъдил извършеното от
органите по приходите преобразуване на счетоводния финансов резултат с
непризнатите разходи по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и е направил правните си изводи за
тяхната законосъобразност, въз основа на което е и постановил съответния
диспозитив, с който е упражнил правомощията си по чл. 160, ал. 1 от ДОПК по
отношение на разпоредителната част/диспозитива/ на оспорения РА.
Ето защо съдът намира искането на „ЕУРО & КОНТ” ЕООД да допълни
решението си като постанови изричен диспозитив с посоченото в молбата
съдържание, за неоснователно, тъй като се е произнесъл в пълен обем по
повдигнатия пред него правен спор.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО, обективирано в молба с вх. № 1160 от 15.07.2022 год., на „ЕУРО & КОНТ” ЕООД с ЕИК ********* съдът да постанови
допълнително решение, с което да допълни решение № 64 от 13.06.2022 год., постановено по адм.д.
№ 281/2021 год. на Административен съд – Разград.
Допълнителното решение подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/