№ 1613
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110204989 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.М. М. против Наказателно постановление № 19-4332-
020655/15.10.2019 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 2 000 лева
за нарушение на чл. 9, ал. 3 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за липса на вина и за процесуални
нарушения (смесване на правни норми; непрецизна санкционна норма; неясно описание). Моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, се явява. Поддържа жалбата,
по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.09.2019 г., около 10:40 ч. жалбоподателят се намирал в гр. София, кв. „Бояна“, на
ул. „Карамфил“, в качеството си на технически ръководител. Като такъв, същият контролирал
дейности на строителна техника в обхвата на пътя, без разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя, в резултат на което временно била променена организацията
на движение – стеснен пътен участък.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Г.Т.; АУАН; НП; картон на водач; заповед за компетентност.
Действително, разпитаният актосъставител на не излага ясен спомен за събитията, но с
оглед тяхната отдалеченост във времето, това обстоятелство не бъди повод за процесуална
тревога, вкл. и в контекста на чл. 189, ал. 2 ЗДП и факта, че жалбоподателят не оспорва самата
фактическа обстановка. В допълнение, не се представят доказателства, нито дори се отправя
твърдение за наличие на надлежно съгласуване на дейността със собственика на пътя или
администрацията, управляваща пътя, поради което и насочването на доказателствени усилия в
цитираната насока е безпредметно.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. Дори
повърхностен прочит на атакуваното наказателно постановление не позволява да бъда направен
извод, различен от този – че контролните органи обвързват извършването на дейности в обхвата на
пътя (което функционално би било невъзможно, без наличието на допълнителни предмети,
неприсъщи за пътното платно) със санкционираната промяна в организацията на движението
(стеснение на пътното платно, налагащо заобикаляне и затрудняващо разминаването –
обстоятелство, знание за което и самият жалбоподател декларира, в хода по същество). В този
смисъл и съдът намира, че обвинителната теза не страда от пороци, като нейната лаконичност би
2
могла да бъде обект на процесуална критика, но не и в контекста на съществените нарушения на
правото на защита.
Макар да липсва изрично позоваване на това обстоятелство, настоящият съдебен състав
намира за уместно да се направи важно уточнение. Действително, в атакуваното НП
жалбоподателят е посочен и като технически ръководител, и като участник в движението. За да
застъпи становище, че не се касае за вътрешно противоречие в обвинителната теза, съдът се
позовава на дефинитивната разпоредба на т. 28 от §6 от ДР на ЗДП – участник в движението всяко
лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на
пътя. Доколкото жалбоподателят попада в изричното изброяване, налага се извод за годен субект
на отговорност и липса на разпосочност в обвинителната теза.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че посочените дата и място, жалбоподателят е бил
отговорен за извършването на дейности върху платното за движение, без надлежно съгласуване на
дейността със собственика на пътя или администрацията, управляваща пътя, което е довело да
промяна в организацията на движение (стеснение на платното за движение).
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че М. не е
изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 ЗДвП - да не предприема дейности в обхвата на пътя, без
предварително съгласуване.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. От субективна
страна деянието е извършено при умишлена форма на вина – пряк умисъл, тъй като нарушителят е
съзнавал наличието на извършвана дейност на платното за движение, водещо до стеснението му,
както и липсата на предварително съгласуване /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта, но е неглижирал настъпването на потенциални
общественоопасни последици, при пряката си цел - да извърши избраната от него дейност, по свое
усмотрение и в избрани от него време и параметри.
Случаят не следва да се квалифицира като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от тази категория, а и с оглед данните за предходни нарушения
на ЗДП.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДП, наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв. който
променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на
вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. Глобата е отмерена в предвидения в
закона специален минимум, а аминистративнонаказателното производство не познава аналог на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и всякакви разсъждения по
индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.
3
По разноските
Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на
работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива
липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото
(разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.). Контролният орган не се представлява от
юрисконсулт, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, разноски не му се
дължат.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4332-020655/15.10.2019 г., издадено
от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДП, на
Г.М. М. била наложена глоба, в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 3 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4