Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
26.02.2018г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и пети януари две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 3691 по описа за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на А.К.Ч., гражданин на Република П., родена на ........... г. в гр.В., Република П., Адрес за кореспонденция: к.к."...........”, съдебен адрес:*** - адв.И.С., срещу Ж.М.Л., гражданин на Република Ф., роден на ......... г. в гр.Т., Република Т., Живущ ***, с която се иска допускане на делба между страните на съсобствените им автомобили, а именно:
1/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка Т., модел .........., закупен на 14.12.2009 г. в гр. Сейс, Република Франция, с регистрация на територията на РБългария с рег. № ...........;
2/ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ........., версия: ..............., цвят - черен металик, с дата на първа регистрация - 15.01.1998 г., регистриран на територията на РБългария на ............2015 г. с рег. № ..............
3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка .........., версия ............., двигател - без номер, цвят - бял, с дата на първа регистрация - 08.09.1983 г., регистриран на територията на РБългария на ......... г. с рег.№ А ........... и
4/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка .........., версия: .........., рама № ..........., цвят - бежов металик, с дата на първа регистрация - 29.05.2984 г., регистриран на територията на РБългария на .........2016 г. с рег............
Сочи се, че автомобилите са придобити по време на брака на страните сключен на .........2003 г. във Ф. и прекратен със съдебно решение от .........2015 г. по гр.д. № ........./2015 г. на БРС. Затова се иска съдебна делба при равни квоти, след прекратяване на съпружеската имуществена общност. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника, чрез процесуалния
представител адв. Л.Б. от САК е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска
за делба. Твърди се, че действително страните са бивши съпрузи и имуществото е
придобито по време на брака, но се сочи, че средствата за придобиване на
автомобилите са изцяло лична собственост на съпруга, като ищцата няма никакъв
принос в закупуването на автомобилите. В тази връзка е предявен насрещен иск за
трансформация на лично имущество, като се посочва, че движимите вещи не следва
да бъдат допуснати до делба, тъй като не са съсобствени между страните, а се
иска приемане за установено по отношение на ищеца, че същите са лично имущество
на ответника. Твърди се, че ищцата никога не е работила и в годините на
съвместното им съжителство е била издържана изцяло от своя съпруг. Преди
прекратяване на брака г-н Лимуш е притежавал недвижими имоти на значителна
стойност и е наследил от своите родители над един милион евро, като част от
личните му средства са били инвестирани в процесните автомобили. Също така се
излагат доводи, че съпругата не е участвала в поддръжката на домакинството.
Ангажирани са писмени доказателства.
В предоставения
срок за отговор на насрещната искова молба същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Твърди се, че ищцата активно е участвала и подпомагала
упражняваната от съпруга търговска дейност, но никога не е била назначавана с
писмен договор, както и че е полагала грижи за домакинството им, организирала е
извършването на ремонт на жилището и всички битови въпроси в съвместното им
съжителство. Излага доводи за закупуване на автомобилите със средства на
семейството, придобити със съвместен принос на двамата съпрузи.
Предявеният иск е
за делба, с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. чл. 34 ЗС.
Предявеният от ответника иск е с правно основание чл. 23, ал. 1 СК.
В съдебно заседание е прекратено производството, в частта относно искането
на ответника за осъждането на ищцата да предаде владението върху една от
процесните вещи, както и за задължаването й да върне документи, находящи се у
нея, поради което висящи за разглеждане са искът за делба на процесните вещи и
възражението за трансформация.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че процесните четири броя леки автомобили са придобити чрез възмездни сделки по време на брака на страните, който е прекратен на ............2015 г. със съдебно решение по гр.д. № ........../2015 г. на БРС. Следователно същите се явяват съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК и са обхванати от презумпцията за придобиването им в резултат на съвместен принос. Затова след прекратяване на брака вещите са в режим на обикновена съсобственост при равни квоти, на основание чл. 24, ал. 1 СК, за което няма спор между страните.
Основният спорен въпрос е относно вложените средства в придобиването на процесните вещи и предявеният насрещен иск от ответника за трансформация на лично имущество. По тези въпроси намира приложение т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК, като независимо от това на чие име е придобита вещта, може да се установява трансформация на лично имущество на всеки от съпрузите.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Законодателят е посочил изрично формите на принос, които се изразяват освен във влагане на средства и труд, то и в грижа за децата и работа в домакинството. В случай, че вещите са придобити по време на брака изцяло или от части с лично имущество, то тогава лично притежание на съпруга е изцяло придобитото или съответната част от него, освен ако тази част е незначителна. С оглед на предявения нарочен иск за пълна трансформация от ответника, на същия е възложено оборването на законовата презумпция за общност и влагането на лични на съпруга средства към момента на закупуването на конкретна вещ, което съдът приема за пълно и обективно проведено.
В настоящия случай, от представените по делото писмени доказателства относно придобиването на процесните вещи и тяхната регистрация се установява начина на възникване на съсобствеността и цената на част от вещите, както следва:
1/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ........., модел .......... е придобит на 14.12.2009 г. след замяна на автомобил PORSCHE CAYENNE от 01.08.2003 г. и доплащане на сумата от 2000 евро. Същият е регистриран на територията на РБългария ............2017 г. на името на съпругата.
2/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ..........., е придобит на 05.07.2015 г. в гр. Булон, от продавача Ф.Л. на името на съпруга Ж.Л., като в документа не се сочи цената на вещта. За същия автомобил е ангажирано неоспорено писмено доказателство – извлечение от сметката на съпруга Ж.Ч. – за извършено плащане към лицето Ф. Л. от 29.06.2015 г., на стойност 13 500 евро.
3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка .........., с дата на първа регистрация от 1983 г. е придобит по силата на продажба от Р. Б. на съпруга Ж.Л. осъществена на 09.01.2007г. В документа не се съдържа инфорамация за продажната цена на автомобила и не са ангажирани писмени доказателства за същата и за нейното плащане от някоя от страните.
4/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка .........., с дата на първа регистрация от 1984 г., е придобит на 11.01.2014 г., по договор между Д. Л. М. и съпруга Ж.Л., като в документа няма данни за неговата цена. Не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установи същата и нейното плащане от някоя от страните.
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата по инициатива на съда съдебна авто-техническа експертиза, с цел определяне цената на предявения иск за трансформация, се установява, че пазарната цена на лекия автомобил по т. 4, марка ............., с дата на първа регистрация от 08.09.1983г., е на стойност от 24664 лева. Пазарната цена на лекия автомобил по т.3, марка ..........., с дата на първа регистрация от 1984 г., е определена от вещото лице на стойност от 5725 лв. Експертът е посочил, че двата автомобила са стари, граничещи с “ретро”, което съдът кредитира като потвърждение на твърденията на ответника, че част от автомобилите са придобити именно поради неговия интерес към колекционерските автомобили и не са служили за задоволяване на нужди на семейството. Макар по делото да не са установени точните продажни цени на тези два автомобила и начинът на плащане, съдът приема, че за успешното провеждане на предявения иск е от значение доказване на произхода на средствата, с които е платена тяхната цената при придобиването им. Следва да се посочи, че към настоящия момент установената пазарна цена на двата автомобила е на обща стойност от 30389 лв. /приблизително 15 500 евро/, съгласно заключението на вещото лице. Също така, с цитираното по-горе тълкувателно решение се приема, че плащането на цената в брой при сключване на договора е мотив за това, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, като трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата.
За посочения като релевантен факт /относно произхода на средствата/ са ангажирани многобройни писмени доказателства, от които може да се направи извод, че към датите на закупуване на всеки един от прецесните автомобили ответникът е разполагал със значителни средства, придобити от продажбата на лично имущество във Франция, които значително и многократно надхвърлят настоящата стойност на двата “ретро” автомобила /около 15 000 евро/ и покупната цена на другите вещи - в размер на общо 15 500 евро. Видно от доказателствата, от ответника са извършени продажби през 2008 г. на стойност 150 000 евро, през 2009 г. на стойност 304 000 евро и 5000евро, през 2012 г. на стойност 165 000 евро, а към 10.08.2012 г. е притежавал спестовен влог на обща стойност от 700 000 евро, като моментът на придобиване на средствата е сравнително близък до този, в който са придобити и процесните вещи. Относно приноса като критерий за по-голям дял и предпоставките за определянето му има формирана задължителна съдебна практика - Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС, според която за създадената от единия на другия съпруг, спокойна обстановка за да се труди, чрез отмяната му в грижата за семейството и децата, представлява една от многото проявни форми на приноса. Това е от значение за оборване на законовата презумпция, което е в тежест на ответника. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства за наличието на дори косвен принос на съпругата при придобиването на процесните вещи. Противно на доводите на ищеца, по делото не е установено към момента на придобиване на собствеността съпругата да е разполагала със свои лични средства, нито същата да е участвала със значителен принос в домакинството и работата. Действително, част от сумите получени в следствие от продажбата на имоти е била използвана за закупуването на друго жилище, което също е продадено. Семейството е оперирало с големи по размер суми, за които няма данни да са с друг произход извън придобитите от ответника средства след продажба на недвижимите имоти. На следващо място, за да бъде призната пълната трансформация, следва да бъде установено влагането изключително на лични средства в закупуването на общата вещ, което в случая е налице. Според правилото на чл. 22 СК лично е имуществото придобито преди брака, както и по време на брака по наследство и по дарение. Следователно, за да е налице влагане на лични средства е необходимо те да имат посочения в нормата произход. Несъмнено продажбата на лични недвижими имоти се явява именно такъв вид произход на средствата. Макар и да не са ангажирани доказателства от нито една от страните, от които да се направи категоричен извод, че именно придобитите пари от продажбата на имоти са /или не са/ вложени в покупката на процесните вещи, съдът приема, че това се установява косвено от ответника от близостта във времето на сделките и от факта на влошаване на отношенията между страните през 2015г. /установен с решението за развод и решението по ЗЗДН/. Важно е да се посочи още, че не са налице и никакви други доказателства, които да внасят съмнение относно този извод или дори косвено да го разколебават, като не се твърди и не се установява наличието на други средства на семейството, с които да е била осъществена покупката на процесните вещи. Ето защо съдът намира, че по делото е проведено достатъчно пълно и главно доказване, с което е оборена законовата презумпция на чл. 21 СК, поради което по делото е установена пълна трансформация и процесните вещи придобити по време на брака са лична собственост на съпруга.
При тези факти, искът за делба на движими вещи се явява неоснователен, доколкото процесните вещи не са съсобствени между страните.
На основание чл. 78 ГПК ищецът, в качеството му на ответник по насрещния иск следва да понесе тежестта на направените разноски от ответника в размер на 2341.24 лв. – държавна такса и 250 лв. – възнаграждение за вещо лице. По делото не са ангажирани доказателства за заплатените от страната разноски за адвокат, поради което такова възнаграждение не следва да бъде присъждано.
Съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, съдът намира, че в тежест на ищеца следва да се възложи и заплащането на държавна такса от 100 лв. по сметка на съда.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 23, ал. 1 СК, по отношение на А.К.Ч., гражданин на Република П., родена на *** г. в гр.В., Република Полша, Адрес за кореспонденция: к.к.".............”, съдебен адрес:*** - адв.И.С., че следните движими вещи придобити по време на брака СА ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ НА съпруга Ж.М.Л., гражданин на Република Ф., роден на *** г. в гр.Т., Република Т., с адрес в с.Р. общ.С. обл.Б., а именно следните леки автомобили:
1/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка Т., модел .........., закупен на 14.12.2009 г. в гр. Сейс, Република Франция, с регистрация на територията на РБългария с рег. № ...........;
2/ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ........., версия: ..............., цвят - черен металик, с дата на първа регистрация - 15.01.1998 г., регистриран на територията на РБългария на ............2015 г. с рег. № ..............
3/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка .........., версия ............., двигател - без номер, цвят - бял, с дата на първа регистрация - 08.09.1983 г., регистриран на територията на РБългария на ......... г. с рег.№ А ........... и
4/ ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка .........., версия: .........., рама № ..........., цвят - бежов металик, с дата на първа регистрация - 29.05.2984 г., регистриран на територията на РБългария на .........2016 г. с рег............
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.К.Ч., родена на *** г. в гр.В., Република П.срещу Ж.М.Л., гражданин на Република Ф., роден на *** г. в гр.Т., Република Т., за делба на посочените вещи ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ........, модел ........, ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ..........., ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка .......... и ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка ...........
ОСЪЖДА А.К.Ч., гражданин на Република П., родена на *** г. в гр.В., Република П., Адрес за кореспонденция: к.к."..........., съдебен адрес:*** - адв.И.С. да заплати на Ж.М.Л., гражданин на Република Ф., роден на *** г. в гр.Т., Република Т., с адрес в с.Р. общ.С. обл.Б., сумата от общо 2591.24 лв. (две хиляди петстотин деветдесет и един лева и двадесет и четири стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.К.Ч., гражданин на Република П., родена на *** г. в гр.В., Република П., Адрес за кореспонденция: к.к."...........”, съдебен адрес:*** - адв.И.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 лв. (сто лева) – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е