Решение по дело №517/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. П. Ж. от гр. Две могили, обл. Русе против Заповед № 4569з-116 от 31.05.2024 г., издадена от Началник на РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на младши инспектор А. П. Ж., заемащ длъжност „Младши автоконтрольор I степен“ в група „Охранителна полиция“ към РУ - Две могили при ОД на МВР – Русе е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта като служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения в дисциплинарното производство, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Претендира се отмяна на оспорваната заповед и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 40 от делото).

Ответната страна – Началникът на РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Т. Й., счита заповедта за законосъобразна. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение като представя списък на разноските (л. 41 от делото).

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.171 от АПК представените по делото доказателства, както и събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства и дадените пред съда обяснения от страна на жалбоподателя, и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес. Поради прпратката на чл.211, изр. първо от ЗМВР е приложим 14 дневния срок за обжалване по чл.149, ал. 1 АПК. В заповедта не е удостоверена датата на връчването й на адресата. Въпреки дадените указания от съда /определение от з.з. на 21.06.2024 г./ от ответника не са анжагжирани доказателства за датата на съобщаването на акта, поради което съдът приема, че жалбата, входирана на 12.06.2024 г. чрез административния орган, е подадена в преклузивния срок за съдебно оспорване. Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

По делото не е спорно, че жалбоподателят заема длъжността „Младши автоконтрольор I степен“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Две могили при ОД на МВР – Русе, със специфичното наименование на длъжността „младши инспектор“. Според разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Жалбоподателят изпълнява служебните си задължения в структурно звено на ОД на МВР – Русе – РУ Две могили, група „Охранителна полиция“. Органът, издател на заповедта, е началник на РУ - Две могили. Началникът на РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР по отношение на наказания служител. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.

Оспореният акт е издаден в предвидената в закона писмена форма и формално съдържа реквизитите, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, респ. чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.). Заповедта е съставена съгласно образеца, утвърден в съответствие с § 2 от ДР на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. с т. 24 от Заповед № 8121з-1046 от 13.08.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган е посочил жалбоподателя като извършител на нарушението и подробно е описал мястото, времето и обстоятелствата на неговото извършване. Посочени са и нарушените, според ДНО, от жалбоподателя разпоредби, а именно разпоредбите на т. 1.8 и т. 2.2 на Раздел трети от Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед № 8121з-450 от 12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи, както и т. 11 към т. II „Основни длъжностни задължения“ от типовата длъжностна характеристика за длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“. Посочени са и разпоредбите, съставляващи правното основание за налагане на дисциплинарното наказание „Порицание“ – чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР. В заключителната част на акта са дадени и коректни указания относно възможността за обжалването му пред АдмС – Русе и срока, в който може да стане това.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 4569з-79 от 05.04.2024 г. на началника на РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе (л. л. 11 - 14 от преписката), издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. В заповедта е посочено, че в хода на проверка, разпоредена със Заповед № 4569з-43 от 21.02.2024 г. на началника на РУ - Две могили, за изясняване на предварителни данни, постъпили в Писмо peг. № 7855р-716 от 23.01.2024 г. на Дирекция „Вътрешни сигурност“ в МВР, е безспорно установено, че липсват аудио и видеозаписи за служебен автомобил KIA SEED с рег. № [рег. номер] за времевия интервал от 04.01.2024 г. до 21.01.2024 г. Прието е, че по този начин, служители на РУ - Две могили са извършили нарушения на организационно-технологичните правила за работа с АИС ВОДПК - т. 2.2 и т.1.8, утвърдени със Заповед рег. № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи, изм. и доп. със Заповед рег. № 8121з-930/13.06.2022 г. Посочено е още, че дългият период без сваляне и прехвърляне на информация е довело до липса на файлове, предвид ограничението в паметта на записващото устройство и върху тях са се презаписали други файлове. В РУ - Две могили са определени със Заповед № 336з-2662/24.07.2023 г. на Директора на ОД на МВР - Русе следните служители, които да са отговорни за свалянето на информацията в АИС ВОДПК: инсп. Д. Д. Г., инсп. К. Н. П., мл. експ. Х. В. М., мл. инсп. А. П. Ж. и мл. инсп. М. И. Д.. Извършената проверка е констатирала, че за периода от 07.01.2024 г. до 25.01.2024 г. със служебен автомобил КIА SEED с рег. № [рег. номер] мл. инсп. А. Ж. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Две могили е работил дневна смяна на следните дати 09.01, 13.01 и 23.01.2024 г. като не е изпълнил задължението си да свали информацията от системата за аудио и видеозаснемане, монтирана в служебния автомобил в системата за прехвърляне на записите към централната компонента. Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл.200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Заповедта има предвиденото съдържание съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. С нея е определен и състав на дисциплинарноразследващ орган (ДРО) и неговият председател. Заповедта е издадена от компетентен орган. В същата заповед е определено, че ДРО следва да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, която да се докладва на ДНО в 45-дневен срок, считано от датата на издаването на заповедта.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на Ж. за допуснато съществено процесуално нарушение в проведеното дисциплинарно производство още на етапа на неговото образуване, изразяващо се в липсата на подпис на служителя, срещу когото е образувано дисциплинарното производство, удостоверяващ факта на запознаването му със заповедта за образуване на производството. Действително съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. запознаването със заповедта по ал. 4 (бел. на съда – заповедта за образуване на дисциплинарно производство), с правата по чл. 205, ал. 3 и 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и със задължението по чл. 21, ал. 1 се удостоверява от служителя с подпис, имена, длъжност, дата и час. Няма спор, че в случая в края на заповедта, за държавен служител е наличен ръкописен текст, включващ длъжност и три имена на служителя, дата и час, но липсва негов подпис. В приобщената към делото дисциплинарна преписка обаче се съдържа Покана рег. № 4569р-3805 от 02.05.2024 г. на ДРО (л. 25 от преписката), с която служителят на основание чл. 207, ал. 8 от ЗМВР е уведомен за правата, които тази разпоредба му предоставя. В поканата изрично е удостоверено, че служителят е запознат със Заповед № 4569з-79 от 05.04.2024 г. на началника на РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, с която срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и че му се предоставя възможност да даде писмени обяснения, адресирани до началника на РУ - Две могили, както и да представи доказателства за твърдяни от него факти и обстоятелства относно посочената в заповедта фактическа обстановка. Жалбоподателят е получил тази покана лично срещу подпис на 19.04.2024 г., в 07:30 часа. Освен това в проведеното на 27.09.2024 г. открито съдебно заседание Ж. е дал обяснения пред съда като признава, че ръкописният текст на третата страница от Заповед за образуване на дисциплинарно производство № 4569з-79/05.04.2024 г. на л. л. 11 - 14 от преписката, е изписан от него, вкл. и датата на връчването й – 19.04.2024 г., в 8.00 часа. Сочи, че на тази дата му били представени много документи и може би това, че не е положил подпис, е пропуск от негова страна. Посочва, че на гърба на Покана рег. № 4569р-3805/02.05.2024 г. на л. 25 от преписката ръкописният текст също е положен от него. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят несъмнено е бил запознат със заповедта за образуване срещу него на дисциплинарно производство лично на 19.04.2024 г., в 08:00 часа /факт, който се признава от него/ като с тази заповед са му разяснени и правата по чл. 205, ал. 3 и ал. 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.

В хода на проведеното дисциплинарно производство са извършени редица процесуални действия и са събрани допустими и относими към спора писмени доказателства. Според чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Съдът не констатира при събиране на доказателствата да са допуснати процесуални нарушения на АПК или на специалния ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове, поради което и на основание чл.171, ал. 1, изр. първо от АПК тези доказателства могат да бъдат използвани и в настоящото съдебно производство. В хода на съдебното дирене в настоящото производство са събрани гласни доказателства, като по искане на жалбоподателя е разпитан негов колега М. Д., който в периода януари 2024 г. също е заемал длъжност „Младши автоконтрольор“ в РУ – Две могили. Св. Д. подробно обяснява реда, по който на практика се е извършвало прехвърлянето на данни от камерата в служебния автомобил като сочи, че след януари 2024 г. тази практика била променена. Жалбоподателят е дал и обяснения пред съда.

Резултатите от разследването по дисциплинарното производство са отразени в Обобщена справка № 4569р-4196 от 20.05.2024 г. и Становище № 4569р-4278 от 22.05.2024 г. (л. л. 15 - 22 от преписката). Заключението на ДРО е, че от събраните доказателства се установява, че мл. инсп. А. П. Ж. – мл. автоконтрольоо I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе е работил дневна смяна в дните 09.01.2024 г., 13.01.2024 г. и 23.01.2024 г., за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. и след приключване на смяната не е изпълнил задължението си да свали и прехвърли информацията от системата за аудио и видеозаснемане, монтирана в служебен автомобил „Киа Сийд“ peг. № [рег. номер], като е допуснал да има непрехвърлена информация, събирана в устройството на автомобила за повече от 24 часа, противно на изискванията на т. 1.8 и т. 2.2 на Раздел трети от Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед № 8121з-450 от 12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи, в следствие на което в периода от 04.01.2024 г. след отремонтиране на възникналия проблем с твърдия диск на служебното МПС до свалянето и прехвърлянето на информация, установено едва на 26.01.2024 г., е довело до липса на файлове за периода от 04.01.2024 г. до 21.01.2024 г., като върху тях са се презаписали други файлове, предвид ограничението в паметта на записващото устройство. Съгласно т. 11 към т. II „Основни длъжностни задължения“ от типовата длъжностна характеристика за длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“, мл. инсп. А. П. Ж. е длъжен пpи осъществяване на дейността по контрол на движението по пътищата с МПС, оборудвано с АИС за видеозаснемане на дейността, да познава, спазва и изпълнява утвърдения с вътрешноадминистративни актове ред. Според ДРО, от събраните доказателства по дисциплинарното производство поведението на служителя може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. ДРО предлага, на служителя да бъде наложено посоченото наказание в предвидения от закона минимален срок.

С Покана рег. № 4569р-4195 от 20.05.2024 г., връчена му на 21.05.2024 г. (л. л. 23 и 24 от преписката), жалбоподателят е поканен да се яви на 21.05.2024 г. за запознаване с изготвената обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаването на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР.

На служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6 във вр. с aл. 10 от ЗМВР като е дал обяснение рег. № 4569р-3964/10.05.2024 г., в което заявява, че не е уведомен, че след всяка смяна трябва да закача служебния автомобил за източване на записите. Отделно е поканен за запознаване с материалите и даване на допълнителни обяснения с Покана рег. № 4569р-4195/20.05.2024 г. Повторно е поканен за изслушване с Покана рег. № 4569р-4504/30.05.2024 г. и съобразно Протокол от проведено изслушване рег. № 4569р-4505/30.05.2024 г. не желае да дава допълнителни обяснения.

ДНО се е запознал със становището на ДРО, обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство най-рано на 22.05.2024 г., когато становището на ДРО е входирано в деловодството на РУ - Две могили при ОД на МВР – Русе.

На 31.05.2024 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, в която е изложена възприетата от ДНО като установена фактическа обстановка, извършените от служителя деяния, съставляващи дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

При така изложената хронология на процесуалните действия по дисциплинарното производство, съдът констатира, че сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР са спазени.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Както беше посочено вече в настоящото изложение, оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посоченото обаче в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е достатъчно прецизно като липсва съответствие между фактическите обстоятелства, посочените като нарушени разпоредби и дадената от ДНО правна квалификация на нарушението.

В процесния случай на жалбоподателя се вменява, че е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. При описание на нарушението в обстоятелствената част на заповедта, ДНО от една страна е обвързал същото с длъжностната характеристика за заеманата от Ж. длъжност, по-конкретно т. 11 към т. II „Основни длъжностни задължения“. Т.е. счел е, че същото представлява неизпълнение на служебно задължение, произтичащо от длъжностната характеристика на служителя. От друга страна ДНО е приел, че същото това деяние представлява нарушение на разпоредбите на т. 1.8 и т. 2.2 на Раздел трети от Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед № 8121з-450 от 12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Т.е. приел е и наличието на неизпълнение на правила, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи. Последното обаче се квалифицира като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а не по чл. 194, ал. 2, т. 2 от с.з.

С оглед горното за наказаното лице, а и за съда остава неясно какво точно нарушение е вменено в тежест на служителя – неизпълнение на служебно задължение, произтичащо от длъжностната характеристика на Ж. или неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, респ. неясна е дадената от страна на ДНО правна квалификация на деянието. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва да има пълно, безпротиворечиво единство между установените факти и подвеждането им под правилната материалноправна разпоредба. Несъответствието между словесното описание на нарушението, посочените като нарушени разпоредби и правната му квалификация води до неразбираемост за какво точно нарушение на служителя е наложено дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство въвежда строги правила за осъществяването му в ЗМВР, които определят различните видове дисциплинарни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат съответните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите норми. Когато държавните органи искат да ангажират дисциплинарната отговорност на едно лице, извършител на дисциплинарно нарушение, то те са задължени, след като опишат точно нарушението както от обективна, така и от субективна страна, да го подведат под относимата за случая законова разпоредба, което обаче в процесния казус не е сторено коректно.

В издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание, извършеното нарушение е определено като неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от т. 11 към т. II от длъжностна характеристика, във вр. с т. 1.8 и т.2.2 от Раздел III на Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Прието е, че Ж. на посочените дати – 09.01., 13.01. и 23.01.2024 г. не е изпълнил задължението си след приключване на смяната да свали и прехвърли информацията от системата за аудио и видеозаснемане, монтирана в служебен автомобил „Киа Сийд“ peг. № [рег. номер], като е допуснал да има непрехвърлена информация, събирана в устройството на автомобила за повече от 24 часа. Видно от цитирания текст, част от длъжностната характеристика за младши автоконтрольор I степен, същият създава задължение за служителите пpи осъществяване на дейността по контрол на движението по пътищата с МПС, оборудвано с АИС за видеозаснемане на дейността, да познават, спазват и изпълняват утвърдения с вътрешноадминистративни актове ред. Цитираният текст абстрактно извежда едно общо задължение за поведение по отношение осъществяване на дейността по контрол на движението по пътищата с МПС, оборудвано с АИС за видеозаснемане на дейността, но не създава конкретни задължения, свързани с постигане на преследваната цел. Задължение на ДНО е, освен да посочи коя е нарушената норма и в какво точно се изразява нейното неизпълнение, породено от вменените задължения. Длъжностната характеристика като такава определя общо поведение, което даден служител следва да спазва при изпълнение на служебните си задължения. Тя е основен трудов стандарт, който определя границите и характерните особености на длъжността – задължения на работника или служителя, условията на работа, изискванията за заемане на длъжността и други. Заложените в длъжностната характеристика задължения се определят от предпоставки, исторически доказали се във времето като необходими за изпълнение на възложената работа, в този смисъл те винаги са предопределени от законов или подзаконов нормативен акт или заповед на ръководителя. С други думи, ако липсва основание за пораждане на задължение, то също не би залегнало и в длъжностната характеристика на служителя, съответно, когато не се изпълни вменено задължение, не се нарушава длъжностната характеристика, а основанието, породило задължението. Както вече се посочи, в конкретния случай ДНО е дал неясна и двусмислена правна квалификация на нарушението, която не отговаря на възприетото поведение на служителя като нарушение.

Фактите по делото сочат, че на посочените дати служителят не е изпълнил задължението си след приключване на смяната да свали и прехвърли информацията от системата за аудио и видеозаснемане, монтирана в служебен автомобил „Киа Сийд“ peг. № [рег. номер], като е допуснал да има непрехвърлена информация, събирана в устройството на автомобила за повече от 24 часа, което е в нарушение на т. 1.8 и т. 2.2 от Раздел трети на Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Следователно служителят не е изпълнил разпоредбите на Заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра вменява пряко задължение, не само за директора на ОД на МВР, който да организира и да следи за изпълнението й, но така също и за служителите, които следва да я изпълняват. Същата създава задължение, свързано със залегналото в длъжностната характеристика общо поведение на служителите, насочено към осъществяване на дейността по контрол на движението по пътищата с МПС, оборудвано с АИС за видеозаснемане на дейността.

От изложеното следва, че е налице нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи“, а не такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“. Налице е неправилна правна квалификация на дисциплинарното нарушение и съответно неправилно ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по посочените в заповедта правни основания. Това води до наличието на основание за отмяна на оспорения акт и като материално незаконосъобразен.

Предвид изложеното жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски в общ размер на 760, 00 лева, от които 10, 00 лева платена държавна такса за образуване на делото (л. 17 и л. 18 от делото) и 750, 00 лева за договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 12.06.2024 г. на л. 11 от делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 4569з-116 от 31.05.2024 г., издадена от Началник на РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 194, ал. 2, т.2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР на младши инспектор А. П. Ж., заемащ длъжност „Младши автоконтрольор I степен“ в група „Охранителна полиция“ към РУ - Две могили при ОД на МВР – Русе е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да заплати на А. П. Ж., [ЕГН], с адрес: гр. Две могили, обл. Русе, [улица], сумата от 760, 00 (седемстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.