Р
Е Ш Е
Н И Е № 40/14.3.2023г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, пети състав, в публично заседание на осми март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при
секретаря Кр.Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 25 по описа за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на М.Д.Д. и К.Д.Д., двамата с постоянен
адрес ***, ул.“П.“ № *, общ.Т. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № **-****-******/**.**.**** г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от Началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол,
с която на М.Д.Д. е наложена принудителна
административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а.“П.“ с рег.№***
за срок от 6 месеца.
В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна, като не се оспорва извършването на нарушението
от страна на М.Д.Д., но се излагат доводи за
неправомерно засягане правата на другия съсобственик на автомобила съпругата К.Д.Д., която няма вина, но търпи последиците от заповедта,
което затруднява ежедневието й, в т.ч. ходене до работа и обичайни дейности,
поради което се претендира за отмяна на атакувания акт.
В съдебно заседание
жалбоподателите се явяват, като подържат жалбата и исането
си.
За ответната страна в
съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт З.А., която оспорва жалбата и
претендира за потвърждаване на издадената заповед.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 23.01.2023 г. около 16:00
часа в гр.Ямбол на ул.“П.“ до бензиностанция „*****“ в посока към кръстовище с ул."Тимок"
служители на ОДМВР Ямбол, РУ Ямбол са спрели за проверка МПС-П. 407 2.0 Д с peг. № *** и са установили, че се управлява от собственика М.Д.Д., който никога не е притежавал свидетелство за управление
на МПС.
За посоченото е бил съставен
АУАН АД474538/23.01.2023 г., който е подписан от водача без възражения, както и
са отнети СРМПС №********* и 2 бр. peг. табели с № ***.
Посочената фактическа
обстановка се установява безпротиворечиво от
приложените по делото писмени доказателства, а именно СРМПС №*********, АУАН АД474538/23.01.2023
г., докладна записка рег.№ 1679р-2102/21.01.2023 г., справка за нарушител/водач
на М.Д.Д., както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Цитираните писмени
доказателства са събрани редовно в производството пред административния орган,
поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.
От представените с жалбата
удостоверение за сключен граждански брак и нотариално заверен договор за
покупко-продажба на лек автомобил е видно, че процесното
МПС е съпружеска имуществена общност на М.Д.Д. и К.Д.Д..
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № **-****-******/**.**.**** г. по чл.171,
т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от Началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна
полиция“-Ямбол на М.Д.Д. е наложена принудителна
административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а.“П.“ с рег. №***
за срок от 6 месеца, която заповед е получана от
адресата на 26.01.2023 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № **-****-******/**.**.**** г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от Началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол,
с която на М.Д.Д. е наложена принудителна
административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а.“П.“ с рег. №***
за срок от 6 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от Началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол в
рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на
Директора на ОДМВР Ямбол, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и
при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона, както следва:
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност кумулативно
дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на който се налага ПАМ да
е собственик на автомобила и да го управлява без да е правоспособен водач.
Посочените условия са
релевантните факти, безспорно установен пред настоящата инстанция, с
осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на
обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната
административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното превозно средство.
Неоснователни са доводите в
жалбата за неправимерно засягане на правната сфера на
лице, което не е извършило нарушение, а трябва да търпи неблагоприятните
последици от издадената заповед.
В случая без значение за
законосъобразността на издадената заповед е обстоятелството, че процесния автомобил е в режим на СИО между оспорващите -
водача и съпругата му. Законодателят не е предвидил възможност в случаите на
съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от
възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в
случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало,
че всяко лице, сключило граждански брак или придобило МПС в дялова
съсобственост, може да го управлява в нарушение на императивните законови
изисквания и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато не може да е
целта на закона. Приложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост
на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, т.е. не
рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС чрез спирането
му от движение, поради извършеното с него нарушение.
В тази връзка правният ефект
от налагане на ПАМ за съсобственика на превозното средство който не е неин
адресат е опосреден и предизвикан от поведението на
другия съсобственик, несъобразено със задължение да не препятства упражняването
на правата върху общата вещ. Отношенията между съсобствениците, свързани с
ограниченията в ползването на съсобствената вещ, като
последица от поведението на един от съсобствениците, и евентуалните щети
нанесени на другия съсобственик, следва да се уреждат по гражданскоправен
ред.
Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице
съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Д.Д.
и К.Д.Д., двамата с постоянен адрес ***, ул.“П.“ № *,
общ.Т. против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № **-****-******/**.**.**** г. по чл.171,
т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от Началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна
полиция“-Ямбол, с която на М.Д.Д. е наложена
принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а.“П.“
с рег.№*** за срок от 6 месеца.
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете