Решение по дело №3768/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                 10.06.2022г.                                      Град     София

                                                          

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На двадесети май                                                                                          Година 2022

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 3768 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по искова молба от Л.Й.Р.. Ищцата твърди, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата  неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.12.2020г. в гр. София, когато като пешеходец била блъсната при пресичане на пешеходна пътека и при зелен сигнал на светофарната уредба от извършващия маневра „ляв завой“ лек автомобил „Ауди А5 кабриолет“ с рег. №*****, управляван от Е.Н.Н.. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – З. „Б.И.“ АД, поради което предявява искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата 70 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 18.12.2020г.,   както и за сумата от 421,22 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба и наличието на вина у застрахования при него водач, като твърди, че вина за настъпилото ПТП има самата ищца, което е пресичала на необозначено за това място, при червен сигнал на светофарната уредба и без да съобрази разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост. При условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца на същите основания. Оспорва настъпилите у ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като я счита за несъобразена с принципа за справедливостта.

В допълнителна искова молба ищцата поддържа първоначалната, а в допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.

 

         

          В хода на делото ищцата е починала и на осн. чл.227 от ГПК с определение от 02.11.2021г. съдът е конституирал като страни в производството законните й наследници, съгласно представеното удостоверение за наследници от 11.10.2021г. – Х.Т.Р. и К.Х.Р..

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното ПТП е настъпило на 06.12.2020г. в гр. София на кръстовището, образувано между бул. „Н. Габровски“ и бул. „Г. М. Димитров“. Бул. „Н. Габровкси“ се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието при добра метеорологична видимост.

Лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****, управляван от Е.Н.Н. *** в лявата пътна лента с посока от ул. „Баку“ към ул. „Симеоновско шосе“. Преди кръстовището с бул „Г. М. Димитров“ светофарната уредба е подавала червен сигнал за лекия автомобил, при което той е спрял. След подаването на зелен сигнал за посоката на движение на лекия автомобил, водачът му е потеглил в изпълнение на ляв завой, като отново е спрял – в кръстовището, за да пропусне насрещно движещите се автомобили. След преминаването на последния автомобил, л.а. Ауди е потеглил, като е продължил изпълнението на левия завой. В същото време, пострадалата пешеходка е предприемала пресичане на платното за движение на бул. „Г. М. Димитров“, от ляво надясно за посоката на движение на л.а. Ауди, движейки се по пешеходна пътека и при зелен сигнал на светофарната уредба за нейната посока на движение. Водачът на лекия автомобил не е намалил скоростта си на движение и е продължила изпълнението на ляв завой. Пешеходката е преминала платното за движение на насрещно движещите се автомобили на л.а. Ауди и е навлязла върху лявата пътна лента -  за движение на лекия автомобил, където се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си дясна част челно-странично в зоната на десен фар е ударил пешеходката от дясната й страна. Вследствие на удара тя е била отхвърлена напред и надясно от автомобила, като се е установила на платното за движение. Автомобилът е продължил движението си, като водачът е задействал спирачната система с авариен режим и се е установил в близост до мястото на удара. От техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на л.а. Ауди, който не е пропуснал пешеходката, движеща се върху платното за движение при разрешителен /зелен/ сигнал на светофарната уредба и върху пешеходна пътека.

Горното се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК и от приетото заключение на автотехническата експертиза на вещото лице И. А., което съдът кредитира като компетентно изготвено. Писмените доказателства са подробно обсъдени от вещото лице в приетото заключение, поради което съдът не го обсъжда отделно.

От процесното ПТП Л.Р. е получила средно тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия, травматичен субарахноиден кръвоизлив, мозъчен оток, контузия и разкъсно-контузна рана на главата в дясната теменна област. Травмата е протекла с липса на спомен за случилото се , изразена общомозъчна симптоматика – главоболие, гадене, световъртеж, без данни за огнищна неврологична симптоматика.

Травмата е получена и е протекла на фона на значими придружаващи заболявания – артериална хипертония, захарен диабет, ХОББ, хронична вертебро-базиларна недостатъчност, комбиниран отоневрологичен синдром, изразена дифузна остеохондроза и спондилоза в областта на шийни, гръдни и поясни прешлени. Тези заболявания несъмнено са повлияли неблагоприятно оздравителния и възстановителен процес.

Извършеното в острия период на травмата КТ изследване на главен мозък установява: кръвонасядане в ограничен размер на кората високо теменно вдясно, липса на структурни и плътностни промени на мозъчното вещество супра- и инфратенториално, срединно разположена, симетрична, неразширена вентрикулна система, минимално количество субарахноиден кръвоизлив вдясно теменно. При това изследване категорично липсват данни за установените 4 месеца по-късно промени в теменните, слепочните и тилни дялове на главния мозък, интерпретирани като мултиинфарктна енцефалопатия и постериорна корова атрофия – синдром на Benson. Тези промени не са съществували преди травмата и не е възможно тяхното изявяване да няма връзка с нея.

Конкретните телесни увреждания, които Л. Р. е получила при ПТП са: открита черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно теменно, мозъчен оток, разкъсно-контузна рана вдясно теменно, контузия на дясна подбедрица. Черепно-мозъчната травма и контузията с разкъсно-контузна рана имат медико-биологичната характеристика на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Контузията на дясна подбедрица е причинила болки и страдания за период от 7-10 дни. Проведено е 5-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна“ – София, Клиника по неврохирургия, в периода 06-10.12.2020г., протекло при постелен режим и активно наблюдение. Оплакванията постепенно намаляват, не са установени данни за неврологичен дефицит. В периода 30.12.2020г. – 23.02.2021г. са извършени четирикратно прегледи от невролог. Ищцата се е оплаквала от световъртеж, замайване, залитане, нестабилна походка, загуба на равновесие, силно стягащо главоболие, безсъние, безпокойство, общо неразположение. На 20.04.2021г. е извършено описаното по-горе КТ изследване, при което са констатирани данни за мултиинфарктна енцефалопатия и постериорна корова атрофия.

Възстановителният период при мозъчна контузия от вида на описаната е в рамките на 8 до 12 месеца при липса на усложнения и съпътстващи заболявания. Предвид наличието на такива у ищцата, възстановяването е протекло трудно, с множество оплаквания за продължителен период от време – със сигурност до проведеното изследване на 20.04.2021г., установило и настъпилата посттравматична енцефалопатия. Дали в указания по-горе обичаен период на възстановяване такова е настъпило у ищцата, по делото не е установено, поради невъзможността за извършване на личен преглед, предвид настъпилата смърт, за която по делото няма твърдения да има връзка с травмите от ПТП.

В пряк резултат от получените травми ищцата е търпяла интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, значителни до 3 месеца и умерени след това.

Разходите за лечение в размер на 421,22 лв., за които по делото са представени писмени доказателства – фактури и касови бонове, са били необходими за възстановяването на ищцата.

Горното се установява от заключението на вещо лице д-р М., което съдът кредитира изцяло, и от приетите по делото медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда  отделно.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е разпитана свидетелката В.М.. Същата заявява, че за ПТП научила от ищцата по телефона, изпращала й снимки от болницата, на които изглеждала зле, главата й била цялата в бинт. Не успяла да я посети в болницата, заради „ковид“ – ограниченията, но близките й носели храна и продукти, защото тя спазвала определена диета. Престояла в болницата около седмица. След това дълго време не се чувствала добре. Оплаквала се от изтръпване в главата, казвала, че не усеща половината от нея. Трудно й било да се обслужва, близките й помагали, вкл. и за тоалет. Преди това била много активна – да сготви, да изчисти, работела. Със свидетелката се виждали почти всеки ден, били много добри приятелки и постоянно излизали. След инцидента не можела да прави тези неща и това я ядосвало и изнервяло. Това се отразило на психиката и социалния й живот. Изпитвала ужас от мястото на катастрофата и казвала, че повече няма да стъпи на този светофар. Затворила се в себе си, страхувала се да излиза, защото й се виело свят. Залитала и споделяла, че не може да върви в права линия. Дълго време се възстановявала и към датата на смъртта си – на 01.10.2021г. – все още се оплаквала от главоболие. Свидетелката заявява, че макар да имала множество други заболявания, преди инцидента Л. никога не се е оплаквала от залитане, световъртеж и главоболие.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

       Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл.  432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която презумпция не беше оборена по делото, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със:броя и вида на травматичните увреждания; силата и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; неудобството от постелния режим в болницата и необходимостта от чужда помощ, вкл. и след изписването, наложена от оплакванията на пострадалата от световъртеж и загуба на равновесие; възрастта на пострадалата – 62 г. към датата на ПТП – трудоспособна и социално активна възраст; значителната промяна в емоционалното й състояние и начина й на живот, вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма и настъпилата в причинна връзка с нея травматична енцефалопатия, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 45 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.

Претенцията за законна лихва е основателна, както е поискана. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.  На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай, извънсъдебната претенция на ищцата е предявена пред застрахователя на 18.12.2020г., като по делото няма данни ответникът да е определил и изплатил застрахователно обезщетение. Ето защо, законна лихва върху присъденото обезщетение, се дължи от 18.12.2020г.

Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер, доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява причинната връзка между установените разходи и лечението на травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на иска съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди, поради което съдът не ги сочи повторно. Лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди, както е поискана – от датата на исковата молба - 22.03.2021г.

Неоснователно е заявеното от ответника възражение за съпричиняване на врeдоносния резултат от ищцата. От заключението на САТЕ се установява с категоричност, че пострадалата пешеходка е пресичала, движейки се по пешеходна пътека и при разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба. Виновният водач е бил длъжен да я пропусне, като намали скоростта или спре, което той не е направил, поради което съдът намира, че с действията си пешеходката по никакъв начин не е допринесла на настъпилото ПТП.

С оглед настъпилото приемство в процеса, определените обезщетения следва да се присъдят на конституираните като ищци законни наследници на починалата Л.Р..

По разноските:

          С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете. Ищцовата страна е заплатила 4 000 лв. адвокатско възнаграждение, като ответникът е направил възражение за прекомерност. Като взе предвид, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, съдът намира възражението за основателно и намалява размера на адвокатското възнаграждение до изчисления по реда на НМРАВ минимален размер, съобразно материалния интерес на делото – 2 642,64 лв. Така, съразмерно с уважената част то исковете, на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 1 704,48лв.

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и сразмерно с отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от 4 000 лв. съдът намира за основателно, поради изложеното по-горе. Така, съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят общо 1 108,56 лв. - деловодни разноски и платено адв. възнаграждение.

       На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса  и разноски по делото, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и разноски в размер на 2 107, 14 лв.

       На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.Т.Р., ЕГН ********** и К.Х.Р., ЕГН **********, двамата с адрес *** следните суми:

- сумата от 45 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от Л.Й.Р., ЕГН **********, неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 16.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.12.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 45 000 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лева.

- сумата от 421,22 лева,  представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване от телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 22.03.2021г. до окончателното плащане;

- сумата от 1 704,48лв.  - разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Х.Т.Р., ЕГН ********** и К.Х.Р., ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят на З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 108,56 лв. - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА  З. “Б.И.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 2 107, 14 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: