№ 14311
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110126762 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от 18.05.2023г. на молителката Д. М. М. срещу ответника К.
Н. М., нейн съпруг, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 5,
ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за защита от домашно
насилие.
В молбата се твърди, че на 24.04.2023г. в семейното им жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. Люлин, бл. 371, ет. 10, ап. 43 около 22 часа между страните избухнал поредния
семеен скандал. По време на разговор между страните ответникът станал агресивен,
започнал да крещи „Боклук. Нищожество От теб нищо не става. Я се погледни в
огледалото!, Ти си никой! Не си човека, който ще ми дава наклон в живота!“ Молителката
се опитала да го успокои. Ядосан ответникът станал от масата, а молителката се опитала да
го задържи, за да си довършат разговора. Тогава ответникът се обърнал рязко и неочаквано я
повалил на земята, без да успее да се задържи на краката си. Паднала на болния си крак, тъй
като била претърпяла наскоро трудова злополука – операция на скъсан минискус с кръстни
връзки. Притеснила се, че може да й се получат усложнения, затова се свила на кълбо, за да
се предпази. Тогава ответникът започнал да я рита по цялото тяло, молителката започнала да
стене и да вика от болка, но ответникът отговарял „Няма ти нищо! Не се преструвай!“.
Молителката направила опит да стане, тогава съпругът й я хванал за раменете, извъртял ги
и извил двете й ръце назад толкова силно, че се чуло изпукване и жената усетила остра
болка в дясното рамо. Извивайки ръцете й назад съпругът й крещял „Ей сега ще те изхвърля
от десетия етаж и отивам да те лежа!“. Молителката започнала да вика, че я боли много
рамото, успяла да се отскубне, грабнала чантата и ключовете на колата си и избягала. Тъй
като болката в рамото станала по-остра и нетърпима отишла в УМБАЛСМ „Пирогов“. От
ренгеновата снимка станало ясно, че рамото на молителката е счупено на четири места и
трябва да се обездвижи. В болницата й сложили шина, предписали й обезболяващи и и
казали, че счупеното трябва да се наблюдава известно време, за да стане ясно дали ще
зарасне само или е необходимо оперативно лечение. Молителката се прибрала вкъщи,
1
защото рамото много я боляло. Малко след нея се прибрал и съпругът й и пробвал да я
заговори, но тя казала, че това е краят, защото и преди е имало актове на насилие от негова
страна, които тя е прощавала. Според молителката ответникът от години е упражнявал
върху нея физическо насилие, удрял я е с ръце ,ритал я е, биел й шамари без основателна
причина. Преди няколко години една нощ се опитал да я изхвърли през балкона на десетия
етаж, но пижамата й се скъсала при дърпането и тя успяла да избяга. На следващият ден
ответникът настоял да отидат на преглед при избран от него лекар, за да се увери, че
молителката не го лъже. Отишли в Азджибадем сити клиник и направили Образна
диагностика, при която диагнозата от „Пирогов“ се потвърдила. Приятелка й предложила да
се грижи за нея, защото молителката не можела да се обслужва сама поради травмата на
рамото. Молителката твърди, че от години е обект на физическо насилие и грубо отношение
от съпруга си, но търпяла в името на двете им деца. След последния акт на насилие се
чувствала не само физически наранена. Агресивното поведение на ответника я засегнато и
психически. Човешкото й достойнство е смазано и потъпкано. Чувствала се унизена,
отчаяна и обезверена. Изпитвала ужас от поведението на съпруга си и непрестанен страх за
физическото си оцеляване. Молителката твърди, че след този случай изпитва постоянен
страх за живота си, защото ответникът е много опасен човек и моли за издаване на заповед
за защита и предприемане на необходимите действия за защита, предвидени в ЗЗДН. В
съдебно заседание се явява и заявява, че поддържа молбата за защита. Не претендира
разноски
Ответникът К. Н. М. се явява в съдебно заседание лично и оспорва твърденията в
сезиращата молба. Заявява, че създалата се на 24.04.2023г. конфликта ситуация е изцяло по
вина на молителката, а претендираните травматични увреждания са последица от
агресивното и неадекватно нейно поведение. Твърди, че не упражнил насилие по
отношение на съпругата си, а тя се е самонаранила. По време на вечеря страните се скарали,
той станал , тя се опитала да го задържи и той инстинктивно я бутвал при което тя паднала.
След това излязла от вкъщи и тръгнала със семейния им автомобил в неизвестна посока. От
брат й разбрал, че е в Пирогов. Отишъл там и бил с нея по време на прегледа. На следващия
ден предложил да я закара в друга клиника, за да намерят най-доброто лечение. През цялото
време след инцидента и в продължение на няколко дни след това е полагал грижи за
съпругата си и се е опитвал да й бъде в помощ. Пледира за отхвърляне на молбата.
В хода на съдебното производство се установиха следните факти.
Страните са съпрузи , видно от приложеното копие от удостоверение за сключен
граждански брак, издаден въз основа на акт за граждански брак № 39/15.09.1996г. издаден от
Община Костинброд.
Молителката Алексиева е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
съдържа подробно описание на твърдение от нея актове, извършени от ответника на
24.04.2023г. Към молбата е представена и приета като доказателство Епикриза от Клиника
по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Пирогов“ гр. София. От нея се установява,
че молителката е постъпила в лечебното заведение на 25.04.2023г. около 02.33ч. с диагноза:
Счупване на горния край на раменна кост, закрито. Издаден й е болничен лист.
По делото е приета като писмено доказателство и Съдебно-медицинско
удостоверение № 177/2023г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ гр. София на
27.04.2023г.. От него се установява, че при прегледа на молителката са установени следните
травматични увреждания: контузия на главата с отток и кръвонасядане в дясната челно-
слепоочна; контузия на десния горен крайник, с масивен отток и кръвонасядане, както и
подлежащо счупване на горния край на дясната раменна кост, наложило репозиция и
имобилизация, кървонасядания по дясното коляно.
По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетелката Ирина
Иванова Попадиина –приятелка на молителката, под страх от наказателна отговорност
заявява, че на 25 април 2023г. ответникът К. е нанесъл побой на Д.. На следващата сутрин
2
тя й се обадила по телефона като я помолила за помощ, защото й било счупено рамото.
Свидетелката я закарала до болницата а си вземе епикризата. Свидетелката е присъствала и
на преглед в „Пирогов“, извършен от проф. Балтов, който е обяснил, че рамото на Д. е
счупено на четири места. След това я придружила до съдебна медицина за медицинско
удостоверение. Следващите дни свидетелката се грижила за молителката, като й помагала за
ежедневните грижи –от пазаруване, чистене, къпане и ходене в тоалетна. Ответникът
споделил със свидетелката на следващия ден след насилието, че е направил глупост и е
счупил рамото на съпругата си. След това не се е интересувал от съпругата си и не е полагал
грижи за нея. съдът кредитира напълно показанията на свидетелката.
Пред съда е разпитана и свидетелката Виктория Георгиева, приятелка на
молителката, чиито показания съдът кредитира изцяло. Свидетелката заяви, че е приятелка
на молителката, а ответникът го познава от 2000г. Не е била свидетел на побоя.
Молителката трябвало да я закара на следващата сутрин на лекар и й се обадила през нощта
на 24 април дай каже, че няма да може да си изпълни ангажимента, защото е със счупено
рамо след побой от съпруга й. Свидетелката разказва за предходни случаи на домашно
насилие от страна на ответника, когато е ритал молителката по оперирано коляно с цел да й
причини болка.
По делото е разпитан и свидетелят Йордан Димитров, братовчед на ответника. Той
твърди, че познава много добре страните, защото преди години са ползвали обща квартира.
Разказва за случаи на сцени на ревност от страна на съпругата, но никога не бил ставал
свидетел на насилие от страна на ответника. По-скоро обратно. Съпругата често му посягала
след сцена на ревност В момента ответникът живеел в неговото жилище. За инцидента
знаел от ответника, който твърдял, че се е защитавал от съпругата си.
Според свидетелските показания на св. Радостин Т. съсед на страните те са хармонично
семейство. Отношенията им били нормални. Не е бил свидетел на актове на насилие. За
инцидента знае от едната дъщеря на страните. Съдът кредитира само тези показания на
свидетеля които са резултат от лични възприятия.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
По делото не се спори, че страните са съпрузи По изложените съображения съдът
намира, че е надлежно сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН. Молбата, инициирала
производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от
домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в рамките на
преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява
изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
За нанесените от ответника телесни увреждания на молителката са приети по делото
писмени доказателства, които ги установяват. От представената епикриза и Съдебно-
медицинско удостоверение № 177/2023г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ гр. София
на 27.04.2023г. При прегледа е констатирано, че на молителката са нанесени следните
телесни увреждания: контузия на главата с отток и кръвонасядане в дясната челно-
сслепоочна; контузия на десния горен крайник, с масивен отток и кръвонасядане, както и
подлежащо счупване на горния край на дясната раменна кост, наложило репозиция и
имобилизация, кървонасядания по дясното коляно. Наличието на тези увреждания на
молителката се установява от показанията на четиримата свидетели, разпитани по делото.
За установяване на твърдените в молбата за защита актове на насилие ищецът е
ангажирал гласни доказателства. Макар че четиримата свидетели не са били непосредствени
очевидци на деянието на ответника, от техните показания безспорно се установява
авторството на нанесения побой, при който е счупено рамото на молителката. От така
3
изложените факти следва, че е несъмнено, че ответникът е нанесъл на молителката побой, с
който е причинил уврежданията, описани в съдебно-медицинското удостоверение.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката,
че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на домашно насилие на 24.04.2023г.
Актът на насилие в конкретния случай нанасяне на жесток побой на молителката,
придружен със заплахи и обиди, при който й е нанесено сериозно увреждане – счупване на
раменна кост на четири места. С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника,
като извършител на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителката Д. М. М.. Съдът не е обвързан от
искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
4
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с
особена жестокост и дързост, както и последиците и мястото на извършването на акта на
физическо и психическо насилие съдът налага на ответника глоба в размер от
900(деветстотин) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, К. Н. М. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
С оглед изхода на делото право на разноски в него има само молителката. Същата е
изрично е заявила, че не претендира разноски.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу К. Н. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 371, ет. 10, ап. 43 като:
ЗАДЪЛЖАВА К. Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 371,
ет. 10, ап. 43, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Д. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 371, ет. 10, ап. 43.
ЗАБРАНЯВА на К. Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл.
371, ет. 10, ап. 43, да приближава Д. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 371, ет. 10, ап. 43, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, до жилището й на
посочения адрес, местораоботата й и местата за социални контакти и отдих за срок от
осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин,
бл. 371, ет. 10, ап. 43, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2
от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на К. Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 371, ет.
10, ап. 43, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 900 (деветстотин) лева,
платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА К. Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 371, ет.
10, ап. 43, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5