РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Търговище, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря С. Й. Й.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100903 по описа за 2023 година
Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124,ал.1 от ГПК.
Ищците З. Х. М. и Ф. Ю. Х., двете от ****************, действащи
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А. М. –ТАК твърдят в
исковата молба и уточняващата такава, че с ответника Б. Б. Х. от *** са
собственици на съседни къщи с дворни места в ****************, като
ответникът се снабдил с НА за собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство и давност, вписан в СлВп Търговище под ДВ вх. № 1783,вх. Рег.
№1786/10.05.2021г., акт № 165, том V, дело № 994/2021г., имотна книга 93283,
с който е признат за собственик на целия ПИ с пл.№ 86 в кв.36 и 37 с площ от
5965кв.м. по плана на ****************. Ищците твърдят, че ответникът
владее само централната част на имота, като първата ищца З. М. и съпругът й
се легитимират като собственици на южната част от имота въз основа на НА
за собственост на недвижим имот по давност, вписан под вх. Рег.№ 3617 от
08.10.2010г. , акт № 72,томXII, дело № 2341 на СлВп Търговище, а именно-на
УПИ I-86 в кв.37, с площ от 1885кв.м. по плана на ****************,
съставляващ около 1/3 от целия ПИ с пл.№ 86 по плана на ****.Излагат още,
1
че втората ищца Ф. Ю. Х. е собственик пък на северната част от ПИ с пл.№ 86
в кв.36 и 37, като съгл. НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане ,вписан под вх. Рег.№ 791 от 07.03.2006г.,
акт № 161, том II, дело № 422 на СлВп Търговище, тя е собственик на дворно
място с къща с площ от 1185кв.м., за което е отреден УПИ V-84 в кв.36 по
плана на *****., който имот бабата и дядото на ищцата владели от 1936г., а
преди това –от родителите на дядото.Излага се още, че посочения имот е
владян не по дворищната регулация по регулационния план на
**************** от 1934г., която не е приложена, а по имотни граници,
съществуващи на място, като на практика тази ищца владее ПИ № 84 в кв.36 и
северната част на ПИ № 86 в кв. 36 и 37 по плана на селото.Излага се също, че
между втората ищца и ответника са водени съдебни дела, като през 2019г. е
образувано гр.д.№ 2239/2019г. по описа на РСТ по предявен от Б. Б. иск по чл.
108 от ЗС против Ф. Х. за част от ПИ № 86, производството по който е
прекратено по чл. 129,ал.3 от ГПК, както и гр.д.№ 1572/2020г. по предявен от
Б. Б. иск против Ф. Х. по чл. 108 от ЗС за собственост върху УПИ I-86 в кв. 36,
като с решение № 320/13.07.2021г., постановено по делото, искът е отхвърлен,
като междувременно, преди приключване на това дело в слязъл в сила съдебен
акт, настоящият ответник се снабдил с посочения по-горе КНА за
собственост по наследство и давност за целия имот. Сочи се също, че е
образувано и гр.д.№ 269/2022г. по описа на РСТ , като с решение №
89/27.02.2023г., потвърдено с решение по в.гр.д.№ 75/2023г. по описа на ОС
Търговище,предявения от Ф. Х. против Б. Б. иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС е
отхвърлен.Едва след приключване и на това производство, ищците открили
документ, а именно-писмен договор за покупко-продажба от 01.04.1940г.,
видно от който И. С. В. продава на Х. И. Х.(дядо на ответника) , двамата от
**********, нива с площ от 3 дка в ********** в землището на *****., при
съседи Х. Х., К. К. и А. М.-брат на дядото на Ф. Х.. С оглед на изложеното и
като считат, че между страните е налице спор за материално право, ищците
приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск против ответника за собствеността върху
северната и южната част от процесния имот. Претендира се като последица
при евентуално уважаване на иска и отмяна на КНА на ответника за
посочените части; претендират се разноски.В съдебно заседание
процесуалния представител на ищците адв.А. М.-ТАК поддържа иска и
2
пледира за уважаването му, ведно със законните последици.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т.
Д.-ТАК- процесуален представител на ответника и съдебен адресат, в който
предявеният иск се признава по отношение на първата ищца, а по отношение
на втората се счита недопустим, поради липса на правен интерес, като се сочи
, че между втората ищца и ответника е водено и гр.д.№ 269/2022г. по описа на
РСТ по предявен установителен иск за собственост от втората ищца против
ответника, който иск е отхвърлен и решението на РСТ е потвърдено с решение
на ОСТ, поради което се иска прекратяване на производството по отношение
на втората ищца като недопустимо.По съществото на спора се излага, че
процесният имот ПИ с пл.№ 86 по платна на ********** е бил дворище, като
с регулационния план от 1934г. е обособен УПИ III-86 I с площ 1415кв.м. и
УПИ III-86 с площ от 3940кв.м., като целия имот е бил собственост на
родителите на ответника, като баща му Б. И. А. го закупил от И. С. и това
обстоятелство е отразено в емлячния регистър, като ответникът е единствен
наследник на родителите си и е продължил владението върху имота и след
смъртта им.Признава се обстоятелството, че бащата на ответника е отстъпил
парцел I-86 на своята сестра, за да си построи къща, като същата преди да
замине за Република Турция продала този имот на първата ищца З. М. е
съпруга й, при което се твърди, че никога не е имало спор за тази част от имота
с първата ищца и предявения иск в тази му част се признава изцяло.В
останалата част претенцията се оспорва, като на първо място се счита, че
отрицателния установителен иск относно втората ищца е недопустим, поради
липса на правен интерес, предвид влязлото в сила решение по гр.д.№
269/2022г. по описа на РСТ; по същество се излагат подробни съображения за
невъзможността на втората ищца да придобие северната част от имота по
давност, с оглед изискванията по чл. 19 и чл. 200 от ЗУТ, при което се иска
отхвърляне на иска в тази му част; претендират се разноски. В съдебно
заседание и в писмени бележки, становището на ответника се поддържа от
адв.Д.-ТАК, като искът в частта за първата ищца се признава, а в частта за
втората се оспорва и се иска отхвърлянето му. Претендират се разноски.
По въведените възражения на ответника за недопустимост на
предявения отрицателен установителен иск в частта му относно собствеността
на северната част от имота, предявен от Ф. Х., Окръжен съд Търговище е дал
задължителни указания на настоящия състав на РСТ с определение №
3
331/14.11.20213г. по в.ч.гр.д.№251/2023г. по описа на ОС Търговище, като
въззивният състав е изложил подробни мотиви за това, че се касае до различен
иск от този по който е водено гр.д.№ 269/2022г. по описа на РСТ, които не
следва да се повтарят, като съдът с определението по чл. 140 от ГПК №
1544/04.12.2023г., постановено по делото е обсъдил и се е произнесъл.
Доколкото ищцата Ф. Х. твърди, че спорната част от имота се владее от много
години от нейното семейство, а в хода на гр.д.№ 1572/2020г. по описа на РСТ
ответникът се е снабдил с оспорения КНА, то същата твърди наличие на
фактическо състояние, обуславящо правен интерес от предприетата съдебна
защита, а ответникът следва да докаже правото си на собственост на соченото
основание, поради което доводите на процесуалния представител на ответника
в тази връзка, изложени в писмения отговор и в писмените бележки са
неоснователни при което приема, че предявения иск и в частта относно Ф. Х. е
допустим и следва да бъде поставен на разглеждане.
След преценка на събраните доказателства по делото и като съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост върху
части от имот, надохящ се в ****************, като от представената Скица
№ СК-305/23.03.2022г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът е
отразен като ПИ № 86 в кв. 36 по плана на ****************, при граници:
ПИ № 87 на И. Х., ПИ № 90 на Й. М., ПИ № 92 на А. Д., ПИ № 83 на М. М.,
ПИ № 84 на Ф. Х. и ПИ № 85 на Б. А.., а от Удостоверение за данъчна оценка
№ **********/10.07.3034г., изд. от Община Търговище се установява, че имот
с пл.№ 86 в кв.37 по плана на **************** е с данъчна оценка от
10 243,50лв.От представения по делото писмен договор от 01.04.1940г. се
установява, че И. С. В. продава на Х. И. Х. 3 дка в ********** в **********,
при съседи Х. И. А., К. А. К. и А. М. М., като от Удостоверение за съпруга и
родствени връзки №10168/18.06.2024г., изд. от Община Търговище се
установява, че ответникът е внук на Х. И. Х., а от Препис-извлечение от акт за
сключен граждански брак от 06.11.1936г., изд. от Община Търговище се
установява, че Х. М. М. от **************** е сключил брак с Х. М. Х.(с
брачна фамилия М.), като от Удостоверение за наследници №
2908/02.03.2022г., изд. от Община Търговище се установява, че ищцата Ф. Ю.
Х. е внучка на Х. М. М..От удостоверение за идентичност на лице с различни
имена № 11091/16.08.2019г., изд. от Община Търговище(приложено по гр.д.№
4
1573/2020г. по описа на РСТ, прил. към настоящото дело) се установява, че
имената Б. Х. И. с ЕГН ********** и Б. И. А. са имена на едно и също
лице.По делото са представени два разписни листа към плана на селото,
касаещи спорния имот, като единият е съставен при изработването на плана от
1934г. (видно и от използвания правопис, действал до 1945г. на бланката и на
вписванията), като в първия такъв за ПИ 86 е записан И. С., а след това-Б. И.
А., с отразена площ на УПИ III-36 от 5000кв.м. според емлячния регистър и
5960кв.м. според плана, а във втория разписен лист (който съобразно
правописа е издаден след 1945г.), е отразено само името на Б. И. А. без
посочване на площта на имотите.От НА № 51,том VIII, рег.№ 11426,дело №
1044/2010г. по описа на нотариус П. А., рег.№ ***** с район на действие ОС
Търговище се установява, че ищцата З. Х. М. и съпругът й С. И. М. са
признати за собственици въз основа на давностно владение върху имот,
представляващ част от ПИ № 86 с площ от 1490кв.м., за което е отреден УПИ
I-86 по плана на **********, ведно с построените в него жилищна сграда и
стопанска постройка, при граници: от двете страни улица, УПИ II-87 на И. А.
Х.. От НА № 126, том I,рег.№ 1151, дело № 57/2006г. по описа на нотариус К.
Г., рег.№ ***** с район на действие РСТ се установява, че Х. М. М. от
**************** е призната за собственик въз основа на давностно владение
върху дворно място от 1185кв.м. с построена в него стара къща, за което е
отреден УПИ № V-84 в кв. 36 по регулационния план на селото с неуредени
сметки по регулация, при граници: улица, парцел IV-83 на М. М., парцел III-86
на Б. А.., и парцел № IV-85 на Б. А.., а от НА № 133, том I, рег.№ 1246, дело №
64/2006г. по описа на нотариус К. Г., рег.№ ***** с район на действие РСТ се
установява, че ищцата Ф. Ю. Х. е придобила собствеността върху имота,
представляващ дворно място от 1185кв.м. с построена в него стара къща, за
което е отреден УПИ № V-84 в кв. 36 по регулационния план на селото, въз
основа на прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане.От
КНА № 153, том III, рег. №3068, дело № 200/2021г. по описа на нотариус Д. Г.,
рег. № ***** с район на действие РСТ се установява, че ответникът Б. Б. Х. е
признат за собственик въз основа на давностно владение върху имот ,
представляващ ПИ с пл.№ 86 с площ от 5965кв.м. в кв. 36 и кв.37 с
построените в него къща и стопански постройки, при съседи: улица, ПИ № 59
на И. Ю., ПИ № 87 на И. Х., ПИ № 90 на Й. М. и Ю. Х., ПИ № 92 на А. Д., ПИ
№ 83 на М. М., ПИ № 84 на Ф. Х. и ПИ № 85 на Б. А...По делото са
5
приложени и предходните дела, водени между страните, а именно-гр.д.№
2239/2019г. по описа на РСТ по предявен от Б. Б. иск по чл. 108 от ЗС против
Ф. Х. за част от ПИ № 86, производството по който е прекратено по чл.
129,ал.3 от ГПК; гр.д.№ 1572/2020г. по предявен от Б. Б. иск против Ф. Х. по
чл. 108 от ЗС за собственост върху УПИ I-86 в кв. 36, който иск е отхвърлен с
решение № 320/13.07.2021г., постановено по делото и гр.д.№ 269/2022г. по
описа на РСТ , като с решение № 89/27.02.2023г., потвърдено с решение по
в.гр.д.№ 75/2023г. по описа на ОС Търговище,предявения от Ф. Х. против Б. Б.
иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС е отхвърлен.
Относно владението на имота, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, водени от страните и призовани
свидетели, които са участвали в производството по КНА на ответника. Св. И.
А. А. твърди, че познава страните още от дете, като знае, че Ф. притежава
дворно място в **********, като цялата площ е декар и половина с къща, а
ливадата до нея е около два декара и половина, който имот придобила от баба
си Х. и дядо си Х..Твърди, че имотът е бил ограден, като оградата била от плет
с дървета, имало и каменен зид и стара оградна мрежа и жив плет.Твърди още,
че до преди година не е имало спорове с ответника, като имотът е обработван
от Ф. и семейството й и свидетелят не е виждал ответника или родителите му
да са ползвали този имот.Св. И. Б. И. твърди, че познава страните отдавна, тъй
като са от едно село познава и имота, като твърди, че къщата и дворното място
на Ф. се намират в южната част на селото, като къщата е източно, а спорния
имот е западно разположена. Къщата и спорния имот по форма представляват
два квадрата, а пътят е в източната част, след което се влиза в къщата на Ф. и
под къщата от изток в посока запад се влиза в имота, който пак представлява
квадрат. Твърди, че преди имотът е бил ограден с тели жив плет, а в
източната част имало камъни, зид, а в долната западната част имало вишни, в
горната домати. Там дори лично свидетелят е косил мястото още от 1993г. и
там Ф. гледали и около 150 овце. Свидетелят твърди, че дворното място на Б.
се намира на юг от имота на Ф., а имота на З. е още по-надолу. Имота на Б. е
между тези на Ф. и З., като трите имота са един под друг. Твърди още, че Ф.
има имота от баба си Х. и дядо си Х., а те имат имота поне от деветдесет
години и това свидетелят чувал от хората в село, а Б. започнал да спори за
ливадата от преди две-три години, преди това не е имало спор и наскоро Б.
махнал старите граници на този имота и сложил нова телена ограда около
6
септември-октомври 2023г. Твърди още, че преди имотът бил обработван от
бащата на Ф. като той сеел люцерна, а от източната страна домати, докато Б.
си имал пред неговата къща двор. При предявено на свидетеля
фотоизображение на имотите(л.18 от делото), същият показва къщите на
страните в имотите един под друг, както и спорния имот.Св. И. И. И. твърди,
че познава страните от малки, като той също е от **********.И този свидетел
твърди, че имотите на Ф., Б. и на З. се намират един под друг, като имота на Ф.
е най-на север, по средата е Б., а по-на юг е на З..Твърди, че имота на Ф. по
форма е квадрат и е голям около три-четири декара, до къщата на Ф., в
западната част е ясака, за който се спори и там имало жив плет. Твърди още, че
бащата на Ф. го обработвал с трактор и този имот бил отделен с жив плет от
храсти, като през годините там сеели люцерна, имало и градина с домати в
северната част, както и вишни в западната част. Този имот, спрямо имота на
Б., бил ограден с жив плет, но Б. сега махнал тези ограждения и наскоро е
сложил нова оградна мрежа. Свидетелят твърди също, че Ф. има имота от
дядо си Х. и баба си Х., тя се грижела за тях и те й го преотстъпили, като Х. и
Х. са го имали много преди това. Твърди също, че до преди две-три години
между Ф. и Б. не е имало спор за това място, дори стояли заедно на пейката на
приказка. Допълва, че това място го работели Х. и Х. още отпреди, след това
синът Ю. и свидетелят не е чувал да са имали уговорка с майката и бащата на
Б. за това място.На Свидетелят също е предявено фотоизображението на
имотите(л.18 от делото), като същият посочва имотите един под друг, вкл.
спорния такъв.
По делото са разпитани и свидетели, които са участвали в нотариалното
производство по издаване на КНА на ответника.На св. Г. Ш. Б. е предявено
фотоизображение от Google Earth на спорните имоти(л.18 от делото), като тя
посочва, че имота на Ф. Ю. е с граници очертани в червено и жълто, а имота
на ответника Б. е очертан в жълто от страната граничеща с пътя. Същата сочи,
че имота на З. М. е под имота на Б..Свидетелката твърди, че дворното място на
Ф. е голямо около 5-6 дка и е във формата на правоъгълник, това на Б. е 3
дка.Твърди още, че в двора на Ф. сеела люцерна, домати, пипер, имало и
бахча, като досега не е имало спор между Ф. и Б.. Твърди също, че преди
време била свидетелка на Б. при нотариуса, но само заради къщата, като той
искал да получи нотариален акт на къщата, като свидетелката не е знаела, че
Б. е взел двора на Ф.. Твърди още, че двора и къщата Ф. ги има от своята баба
7
Х., която гледала тя я оставила на Ф.. Свидетелката твърди също, че помни и
майката на Б., но не знае да са имали с ищцата някакво споразумение да си
пасе животните там.Св. Х. А. М. твърди, че през 1968 г. дошла в **********
Като снаха в семейството на Ф. Ю. и оттогава знае всички граници на местата.
Твърди, че спорното място е около 2 дка, и в него имало дръвчета, било
оградено с мрежа, но миналата година го завзел Б., който рязал дървета и
сложил ограда.И на тази свидетелка е предявено предявено фотоизображение
от Google Earth на спорните имоти(л.18 от делото), като тя посочва, че имота
на Ф. Ю. е очертаното с жълто, а на Б. посочва, че е под жълтата линия,
очертанието в червено до започването на триъгълника надолу, който също е
очертан в червено.Твърди, че завзетото място е в жълто на изображението,
като семейството на Ф. го засявали с царевица и люцерна за животните, като
Ф. има това място от свекъра на свидетелката Х. и свекърва й Х., баба й дядо
на Ф., а двамата са го имали още много назад във времето. Свидетелката
твърди също, че докато са били живи родителите на Б., те не са работили
спорното място. Твърди също, че в нотариалното производство не е казвала,
че мястото на Б. е 5 дка, а че е 2 декара и нещо. Св. А. И. А. твърди, че познава
ответника, с когото са приятели и знае за спорния имот.Твърди, че Б. има имот
в **********, който е от баща му Б. и е с големина около 4,5-5 дка, като от
долната страна към съседите е обработваема земя и сеят зеленчуци, а горната
страна е ливада. Твърди още, че докато били живи майката и бащата на Б., те
обработвали само ливадата, косили за добитъка. След като починал баща му
през 1994 г, майка му не можела сама да обработва ливадата и я дала под наем
на Ф. Ю. да си пасат добитъка. Относно имота за другата ищца-З., свидетелят
твърди, че тя живее от долната страна, има и построена къща, където живеят
със сина си в момента. Твърди също, че преди 2 години възникнал спора за
това място и поради това Б. сложил ограда.На свидетелят е предявено
фотоизображение от Google Earth на спорните имоти(л.18 от делото), като
същият посочва, че имота на З. е очертан във форма на триъгълник с червен
цвят, след него е къщата на Б., а на Ф. е по-нагоре, показва и спорното място
най-северната част, очертана с жълто.Св. М. С. М. твърди, че спорният имот е
на Б. и е около 5 дка. Твърди, че познава и родителите на Б., които са
обработвали спорния имот, като майката на Б. починала през 2014 г., но
докато била жива сеела една част с домати и други, имало и необработваема
площ, до тях - ливада, където аз свидетелят твърди, че си пасял животните.
8
Твърди също, че майката на Б. дала на Ф. да си пасе там добитъка. Твърди
също, че споровете за това място с Ф. Ю. са от 2-3 години, като свидетелят
поддържа, че ливадата плюс мястото, което се обработва, е на Б. и то е било на
родителите му откакто свидетелят помни.При предявяване на
фотоизображение от Google Earth на спорните имоти(л.18 от делото),
свидетелят не можа да се ориентира и да посочи имотите, които твърди, че се
владеят от всяка от страните.Съдът, преценявайки свидетелските показания
съобр. изискванията по чл. 172 от ГПК и противоречията в тях приема, че
следва да кредитира показанията на първите трима свидетели, както и на св.Г.
Б., св.Х. М., като дадени от незаинтересовани лица, а и отговарящи и на
писмените доказателства по делото, докато показанията на останалите
свидетели - св.А. А. и св.М. М. не следва да се кредитират, доколкото
противоречат на писмените доказателства по делото, вкл. заключението по
назначената СТЕ, в която се установява как и от кого са ползвани частите от
имота в продължение на дълги години.
От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните ,което
съдът кредитира като компетентно и отговарящо на поставените задачи се
установява, че **************** има само един дворищно-регулационен
план, одобрен със Заповеди № 36/28.02.1934 г и №1056/21.03.1934 г,
съответно на кадастралния план и на регулационния план, като със Заповед №
РД-16-53 от 21.12.2021 г е открито производство за изработване на
кадастрална карта и кадастрални регистри и към момента тече процедура по
одобряването им. Установено е , че имот с пл.№ 86 по плана на ********** в
по-голямата си част представлява незастроено място - нива, която не се
обработва, обрасла с трева.Южната част от имот пл.№ 86 с площ от около 720
кв.м. отделена от имота с трайна ограда мрежа и дървета се владее от З. Х. М.,
като част от дворното и място. Тази част представлява около ½ част от цялата
част от имот пл.№ 86 - 1490 кв.м. отредена за УПИ 1-86, кв. 37 по
регулационния план на **********, по Нот.акт № 72 от 2010 г.Централната
част от имот пл.№ 86 с площ около 2600 кв.м., ограничена с трайни
топографски елементи, като каменен зид и телена ограда от изток, синур със
следи от отрязани дървета и счупени бетонови колчета от север,
новоизградена телена ограда през 2023 г. от запад и ограда мрежа и дървета от
юг, се владее от Б. Б. Х..Северната част от имот пл.№ 86 с площ около 2770
кв.м., ограничена с телена мрежа от изток, стара граница от жив плет и
9
дървета от север, част от стара граница от жив плет и дървета и нова оградна
мрежа от запад и синор със следи от отрязани дървета и счупени бетонови
колчета от юг, е спорната част от имота, като при огледа на място от вещото
лице е установена трайна граница между северната и централна част на имота,
представляваща синор по който са премахнати отсечени/ 16 бр. дървета има
останали счупени бетонови колчета, като страните са потвърдили, че граница
е имало, като същата е била премахната от ответника през лятото на 2023
г.Вещото лице посочва, че наличието на трайна граница представляваща
дървета, между двете части на имота се потвърждава и от извадки от
сателитни снимки на мястото на процесния имот с дата на изображението в
Google Earth 7.10.2013 г и 4.11.2021 г. и извадки Ортофото карта (2016 г. -
2019 г.) и (2020 г. - 2022 г.), приложени към заключението, от които ясно се
вижда, че северната част на ПИ с пл.№ 86 в кв. 36 и 37 е продължение на УПИ
V-84 в кв. 36 а централната част на имота е продължение на УПИ IV-85 в кв.
36. Относно прилагането на регулацията вещото лице посочва, че
регулационния план на ********** от 1932 г. не е приложен по отношение на
уличната регулация и по отношение на дворищната регулация, като улица с
о.т.40 - 41 не е отворена и мястото се владее като част от имот пл.№ 86,а
дворищната регулация по отношение на УПИ 1-86 в кв.37, УПИ III-86, УПИ
V-84 и УПИ IV-85 в кв.36 също не е приложена и имотите се владеят по
кадастрални граници.Посочва още, че и северната, и централната част на
имота с пл.№ 86 не отговарят на изискванията по чл. 200 от ЗУТ тъй като
нямат излаз на улица.Към заключението е приложена и скица, изготвена от
вещото лице, в която спорната част от имот с пл.№ 86 е колорирана в червено,
имотът, ползван от Ф. Х. е колориран в жълто, имотът, ползван от Б. Б. е
колориран в синьо и имотът, ползван от З. М. е колориран в зелено.Тази
скица, подписана от съда следва да се счита неразделна част от решението.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното: Предявен е отрицателен установителен иск за части от имот
с пл.№ 86 по плана на ****************.
Относно южната част от имота, съдът приема следното: От събраните
гласни и писмени доказателства по делото е установено, че южната част от
имота, колорирана в зелено в скицата, изготвена от вещото лице, е
собственост на ищцата З. М., като ответникът признава иска в тази му част и
признава, че тази част от имота е включена в издадения му КНА поради
10
грешка, при което съдът приема, че предявения иск в тази му част е
основателен и доказан и следва да се уважи, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
Относно северната част от имота, съдът приема следното: От
събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за установено, че
ответникът не е установил успешно да е упражнявал владение върху спорната
северна част от имота при наличие на предпоставките по чл. 79,ал.1 от ЗС,
доколкото голямата част от свидетелите категорично посочват, че тази спорна
част е владяна от семейството на втората ищца Ф. Х. в продължение на дълги
години, това се установява и от заключението на вещото лице, от което е
видно, че дори топографски съществуват следи, сочещи, че северната част на
ПИ с пл.№ 86 в кв. 36 и 37 е владяна като продължение на УПИ V-84 в кв. 36,
като освен това, от представения писмен договор от 01.04.1940г. се
установява, че наследодателят на ответника е придобил само около 3 дка от
тоя имот, което обстоятелство не е оспорено от ответника в съдебно
заседание.От свидетелските показания съдът приема да установено също, че
ответникът е установил свое владение едва през 2021г., когато е оградил
спорната част от имота, отсякъл е дървета в него и е разрушил оградата, при
което до момента не е изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок по
чл. 79,ал.1 от ЗС. Но дори и да беше безспорно установено десетгодишно
владение върху имота от страна на ответника, то въпросът е дали той би могъл
да придобие тази част по давност, като в тази връзка, съдът приема следното:
Константна е съдебната практика за това, че нито при действието на
ЗТСУ(отм.), нито при действието на ЗУТ е възможно да се придобие по
давност реално определена част от имот, която не отговаря на изискванията за
минимална площ и лице. Така разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ (отм.)
забранява придобиването на реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места, освен ако те отговарят на изискванията за
минимални размери на площ и лице, какъвто не е настоящият случай - касае се
за площ, която няма лице.Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на
същата разпоредба и то касае случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 от ЗТСУ (отм.), т.е.
при урегулиране с регулационен план, която хипотеза също не е налице,
доколкото се касае до реална част от вече урегулиран имот.Това е така, защото
разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ (отм.) в двете си редакции е насочена към
запазване целостта на обектите, формирани при изготвяне на регулацията. Чл.
11
200 от ЗУТ възпроизвежда текста на чл. 59 ЗТСУ (отм.) и предвижда, че
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места
и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, като предвиденото в
чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в хипотеза на
присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално
урегулиране на територията. Съображенията за това са, че при действието на
ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се
извършва само по предвидения в закона ред, респ. този по чл. 15 от закона.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че собствениците на
съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на границите на
урегулирани поземлени имоти, като следва да сключат предварителен договор
с нотариално заверени подписи и да подадат заявление, като инициират
административна процедура по проверка дали с проекта за изменение не се
нарушава закона в см. на недопустимо застрояване или създаване на имоти с
площ и лице под изискуемите по закон, като при позитивно становище и по
реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ може да бъде издаден акт за одобряване на плана за
регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени
имоти, едва след което да бъде сключен и окончателен договор. Това означава,
че след като веднъж дадена територия бъде урегулирана, законът допуска
промяна в границите на имотите само при наличие на определени
предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при което
промяната в пространствените предели на правото на собственост настъпва
след одобряването й по административен ред, каквато процедура страните не
са провели. (в този смисъл: Решение № 67/16.06.2017г. по гр.д.№ 3533/2016г.
на ВКС II г.о., Решение № 102/ 30.05.2016г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I
г.о., Решение № 55 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 12/2013 г., II г. о., ГК,
Решение № 348 от 21.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4131/2008 г., III г. о., ГК и
др.). С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът не е придобил
собствеността въз основа на давностно владение върху северната част от ПИ
№ 86 в кв. 36 по плана на ****************, за което се е снабдил с НА за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 153,
том III, рег. №3068, дело № 200/2021г. по описа на нотариус Д. Г., рег. № *****
с район на действие РСТ, обуславящо основателността на предявения
отрицателен установителен иск и в тази му част и неговото уважаване в
12
посочената част, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК.
С оглед на основателността на предявения отрицателен установителен
иск относно северната и южната част на ПИ № 86 в кв. 36 по плана на
****************, основателно е и искането на ищците за отмяна на НА за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 153,
том III, рег. №3068, дело № 200/2021г. по описа на нотариус Д. Г., рег. № *****
с район на действие РСТ в посочените части касаещи собствеността върху
северната и южната част от процесния имот, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищците направените разноски, които са в размер на 107,05лв. платена държ.
такса, 58,80лв. такса за изготвяне на копие на ИД, 400лв. депозит за вещо лице,
80лв. доп. депозит за вещо лице, 90лв. депозит за призоваване на свидетели и
1000лв. платено адв. възнаграждение или общо 1735,85лв., на осн. чл. 78,ал.1
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО 1. по отношение на З. Х. М. с ЕГН
********** от ****************, че Б. Б. Х. с ЕГН ********** от
****************, не е собственик на южната част от ПИ с пл.№ 86 в кв. 36
и 37 по плана на ****************, съответстваща на УПИ I-86 в кв.37 с
площ от 1885кв.м., ведно със сградите, намиращи се в нея, колорирана в
зелено в скицата на вещото лице и 2. по отношение на Ф. Ю. Х. с ЕГН
********** от ****************, че Б. Б. Х. с ЕГН ********** от
****************, не е собственик на северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв.
36 и 37 по плана на ****************, с площ от 2747кв.м., ведно със
сградите, намиращи се в нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице,
за които части ответникът се снадбил с НА за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и давност № 153, том III, рег. №3068, дело №
200/2021г. по описа на нотариус Д. Г., рег. № ***** с район на действие РСТ,
вписан в СлВп Търговище под ДВ вх. № 1783,вх. Рег. №1786/10.05.2021г., акт
№ 165, том V, дело № 994/2021г., имотна книга 93283, на осн. чл. 124,ал.1 от
ГПК.
Скицата, изготвена от вещото лице(л.158 от делото), е неразделна част
13
от решението.
ОТМЕНЯ НА за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 153, том III, рег. №3068, дело № 200/2021г. по описа
на нотариус Д. Г., рег. № ***** с район на действие РСТ, вписан в СлВп
Търговище под ДВ вх. № 1783,вх. Рег. №1786/10.05.2021г., акт № 165, том V,
дело № 994/2021г., имотна книга 93283, с който Б. Б. Х. с ЕГН ********** е
признат за собственик на целия ПИ с пл.№ 86 в кв.36 и 37 с площ от 5965кв.м.
по плана на **************** В ЧАСТТА относно южната част от ПИ с пл.
№ 86 в кв. 36 и 37 по плана на ****************, съответстваща на УПИ I-86
в кв.37 с площ от 1885кв.м., ведно със сградите, намиращи се в нея и В
ЧАСТТА относно северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв. 36 и 37 по плана на
****************, с площ от 2747кв.м., ведно със сградите, намиращи се в
нея, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Б. Х. с ЕГН ********** от **************** да заплати
на ищците разноските по делото в размер на 1735,85лв., на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14