М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 23/2017 година
по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият И.К.П.,роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан,с ЕГН
**********, е
предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.330,ал.1 от НК, за това, че на 16.10.2015г. в с.Л., Община
Ботевград, област Софийска е запалил имущество със значителна стойност, а
именно сграда - едноетажна масивна постройка на стойност 3500.00 лева с
намиращото се в нея имущество на стойност 1730.00 лева, както следва - бензинов
моторен верижен трион марка «Щил» на стойност 320.00 лева; пералня марка «LG» на стойност 480.00 лева;
телевизор марка «SAMSUNG», 24 инча на стойност 280.00 лева;
хладилник на стойност 400.00 лева; бойлер - голям на стойност 160.00 лева;
бойлер - малък на стойност 90.00 лева, собственост на Р.Н.Н.
и лек автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per.№ ***на стойност 2100.00 лева, собственост на М.П.Д., с ползвател Р.Н.Н., като в резултат на деянието са били нанесени щети на
обща стойност 4860.00 лева /четири хиляди осемстотин и шестдесет лева/.
С определение в съдебно заседание на 18.09.2017г.
съдът на основание чл.84 от НПК е допуснал за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от Р.Н.Н., с ЕГН **********,*** против И.К.П., с ЕГН **********,***,
в размер на 4 860.00 /четири хиляди осемстотин и шестдесет / лева,
представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от извършеното
престъпно деяние по чл.330, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.10.2015г. до окончателното погасяване на задължението
и го е конституирал като граждански ищец,а също на основание чл.76 от НПК като
частен обвинител в процеса.
Производството е проведено при условията на
задочно производство на основание чл.269,ал.3,т.1,т.2 и т.4,б.“а“ от НПК ,поради
обстоятелството,че съдът е приел, че са налице предпоставките за даване ход на
делото при условията на задочно производство на основание чл.269,ал.3,т.1,т.2 и
т.4, б.“а“ от НПК, предвид следното: от направените справки относно обявяването
за общодържавно издирване на подсъдимия П., видно от писмо с УРИ №
51700-8847/02.08.2017г. на ОДМВР- София съдът е уведомен, че във връзка с
писмо, касаещо резултатите от издирването на подсъдимия И.П., обявен за
общодържавно издирване с телеграма № 14139/2017г. на ГДНП, като подсъдим по
настоящето дело, с мярка „установяване на адрес“, същият е напуснал РБългария
на 03.12.2016г. през ГКПП - Връшка чука, като оттогава няма данни да се е
завръщал на територията на страната; от писмо, с вх. № 4775/ 21.07.2017г. на
МВР-ОДМВР-София, сектор „БДС“,е видно,че лицето И.К.П. е напуснало пределите на
страната на 03.12.2016г. и към момента няма данни да се е завръщало в страната;
от писмо, с вх. № 4666/ 17.07.2017г. на
НСлС,се установява,че след извършена проверка в Централизираната информационна
система на следствените служби, няма данни лицето И.К.П. към момента да се
намира задържано в някои от арестите на страната; от писмо, с вх. №
5501/17.07.2017 г. на МП-ГД“ИН“,е видно,че лицето И.К.П. към настоящия момент
не пребивава в затворите на страната и в арестите на територията на ОСИН- София;
от писмо с вх.№ 5273/08.08.2017г. на Началника на РУ-Самоков, с приложена към
него докладна, се установява, че адреса е посетен за връчване на призовка на И.П.,
но след разговор със съседите е уточнено, че апартамента е продаден преди около
5-6 месеца и не се знае къде живее в момента лицето.С оглед на така
установените обстоятелства съдът е приел, че лицето е напуснало пределите
на страната и няма данни за адрес в чужбина, и не може да бъде призован на този
адрес, същият не е намерен на посочения от него адрес и е променил адреси без
да уведоми съответния орган, като местоживеенето му понастоящем е неизвестно,
поради което няма законни пречки да бъде проведено задочно производство, при
условията на чл. 269 от НПК, тъй като това няма да попречи на разкриване на
обективната истина.
Представителят на Ботевградска районна
прокуратура в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение срещу И.К.П. за извършено престъпление
по чл.330,ал.1 от НК на 16.10.2015г. в с.Л., както по отношение на фактите, така и на
правната квалификация и счита,че от събраните на досъдебното производство, а
впоследствие проверени в съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства по безспорен начин се установява, че на 16.10.2015г. подсъдимия в с.Л.,
е запалил имущество със значителна стойност, а именно масивна жилищна сграда с
намиращото се в нея имущество и лек автомобил, собственост на Р.Н.. Прокурорът
заявява,че няма да прави подробен анализ на фактическата обстановка, тъй като
тя е такава, каквато е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и
по отношение на време, място и начин на извършване се подкрепя от събраните
доказателства и доказателствени средства и счита в случая, че отегчаващо
обстоятелство по отношение на И.П. е обремененото му съдебно минало, но следва
да се има предвид, че за част на деянията към момента на извършване на
процесното престъпление той е бил реабилитиран. Прокурорът изтъква,че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се има предвид оказаното
съдействие в хода на досъдебното производство и предлага при определяне на
наказанието като такова, което в най-пълна степен ще изпълни целите на
наказанието предвидени в чл.36 от НК да бъде определено наказание „лишаване от
свобода“ около средния размер, предвиден в разпоредбата, като по отношение на
приложението на чл.66 от НК предоставя на преценката на съда,а по отношение на
гражданския иск счита, че същия е основателен и доказан, поради което предлага
да бъде уважен. Прокурорът взема отношение и относно веществените доказателства
и счита, че същите са изпълнили своето предназначение и следва да бъдат отнети
в полза на държавата и унищожени.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Р.Н.Н. - адвокат Е.Е.Б. от БлАК в съдебно заседание заявява,че се присъединява почти изцяло към становището на представителя
на държавното обвинение и счита,че в хода на наказателното производство са
събрани всички възможни относими и допустими доказателствени средства, във
връзка с предмета на доказване по настоящето дело и от техния прочит както
поотделно, така и в тяхната съвкупност трябва и следва да се направи
единствения извод, че подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, в което е обвинен по смисъла на чл.330 от НК.
Адвокат Б. изразява становище,че в насока за доказване на неговата вина са показанията
на абсолютно всички разпитани свидетели от една страна, на второ място това са
писмените доказателства, на трето място това са и назначените и приети по
делото експертизи. Адвокат Б. изтъква,че по дрехите и обувките на подсъдимия са
открити следи от парафин, от процесната свещ, която е довела до
възпламеняването както на къщата, така и
на лекия автомобил, собственост на
доверителя му и няма нито едно доказателство по делото, което да налага
някакъв друг извод, който да обосновава и да описва събитията, така както са
изложени в обвинителния акт. Адвокат Б. въз основа на това счита, че подсъдимия
П. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като по
отношение на наказанието следва да се отчетат следните обстоятелства: на първо
място обремененото съдебно минало на същия, като видно от свидетелството за
съдимост е осъждан три пъти към настоящия момент, като само за първото е
настъпила реабилитация по право,а по отношение на другите две наказания към
датата на изпълнителното деяние, предмет на делото, реабилитация не е била
настъпила. Адвокат Б. отбелязва,че като отегчаващо вината обстоятелство не
следва да се приема, че подсъдимия е съдействал по някакъв начин за разкриване
на обективната истина, тъй като същия не признава своята вина в дадените
обяснения на досъдебното производство, а впоследствие отново като отегчаващо
вината обстоятелство трябва да се посочи факта, че същия знаейки за воденото
срещу него наказателно производство умишлено вече в продължение на повече от две
години се укрива от наказателно преследване в лицето на държавата и не е
показал дори някаква бегла амбиция за съдействие за навременното приключване на
наказателното производство и за разкриване на обективната истина по него. Адвокат
Б. на следващо място освен тези две отегчаващи вината обстоятелства изтъква,че
е осъществил съответно деянието в тъмната част на денонощието, във видимо
нетрезво състояние, същият е употребил големи количества алкохол, това се доказва
от показанията по делото, проявил е голяма упоритост, като е търсил доверителя
му в къщите на хората през нощта, видно от разпита на свидетелите и едва
последния път е предприел действия, като е влязъл в чужд недвижим имот, но в
производството няма обвинение за това, но именно поради това обстоятелство
следва да бъде отчетено от съда като отегчаващо вината обстоятелство. Адвокат Б.
изтъква,че самото присъствие на обвиняемото лице в чужд имот, без да има право
за това, говори за една по-висока степен на обществена опасност, както на
деянието, така и на самия деец и фактът, че между него и доверителя му има някаква роднинска
връзка не му дава право и не го оправдава да влиза през нощта и рано сутринта в
неговия имот. Адвокат Б. набляга на факта,че подсъдимия след влизането си в
имота е проявил особена упоритост, като първо е запалил къщата, впоследствие
запалил и лекия автомобил и в нито един момент не е предприел каквито и да е
било действия по запазване имуществото на доверителя му или по отстраняване на
причините довели до възникване на пожара, в резултат на което цялото имущество
е изгоряло, вътре няма вещ в къщата, която да е останала запазена, включително
и самата къща е изгоряла, както и лекия автомобил. Адвокат Б. отбелязва също,че
няма позвъняване на тел.112, няма ангажиране на компетентни органи и единственото,
което е направил е да избяга от мястото, където е осъществил изпълнителното деяние. Адвокат Б. въз основа
на тези обстоятелства от името на доверителя си счита,че към настоящия момент
наказателноправната система на РБългария, в лицето на наложените към настоящия
момент вече наказания на подсъдимия П. по никакъв начин не са могли да го
превъзпитат правилно към спазване на правните норми и обществения порядък и
предвид на неговото продължително умишлено отсъствие от съдебната зала, на
същия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“, което да не бъде
отлагано по реда на чл.66 от НК, а да бъде изтърпяно ефективно, тъй като това е
единствения възможен начин за постигане на целите на НК, така както са посочени
в чл. 36 от НК. Адвокат Б. моли съда като оцени всички тези отегчаващи вината
обстоятелства и пълната липса на смекчаващи такива, да определи наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия в рамките на предвиденото от закона и същото се наложи от средата към
максимума, предвиден в правната норма и да не се прилага института на така
нареченото условно осъждане. По отношение на предявения граждански иск адвокат Б.
счита, че имуществените вреди, които е претърпял доверителя му в резултат на
извършеното престъпление са доказани по един безспорен и категоричен начин и извършеното
от подсъдимия деяние безспорно представлява и деликт по смисъл на чл.45 от ЗЗД,
в резултат на който като пряка и непосредствена причина за настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в абсолютно унищожаване на имота и лекия
автомобил и моли да бъде уважен гражданския иск в цялост, като се присъдят и
направените по делото разноски. Адвокат Б. прави искане,ако съда признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание „лишаване от
свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, да му бъде изменена и мярката за
неотклонение в „задържане под стража“, тъй като същия безспорно е личност с
доказана реална опасност от укриване, както и от извършване на друго
престъпление освен това, което е предмет на производството.В реплика на изложеното от адвокат Я.,адвокат Б.
заявява,че се противопоставя на становището на защитата, което било изложено във връзка с невиновността на
подсъдимия и на първо място относно часа, на който не е обърнато внимание
изтъква,че практиката на ВКС е,че присъствието на час в обвинителния акт по
никакъв начин не представлява задължителен момент от повдигането и поддържането
на обвинението пред съда, дори и при пълната липса на това обстоятелство,
обвинението е валидно повдигнато и всякакви догадки в тази насока по отношение
на часа, специално по никакъв начин не могат да разколебаят дори и бегло
обвинителната теза, която много адекватно
е поддържана в съдебно заседание от представителя на прокуратурата. Адвокат Б.
по отношение изказването за приетата експертиза по делото, че вещите лица
казали, че няма как да е действал умишлено подсъдимия, счита,че вещите лица никога не са
посочвали такова обстоятелство и дори да се приеме, че са посочвали, същите по
никакъв начин не са го казвали, не могат да се произнесат действал ли е
умишлено и може да се произнесе само съда. Адвокат Б. отбелязва,че назначената
комплексна експертиза по делото казва, че подсъдимия действително е бил под
въздействие на алкохолно опиянение в условията, на което той сам се поставил и
това по никакъв начин не го оправдава и не смекчава неговата наказателна
отговорност, но това алкохолно опиянение от средна степен, което по никакъв
начин не му е пречило при осъществяване на изпълнителното деяние, правилно да
възприеме всички значими факти и да прави оценка, въз основа на тях и да
предвижда обществената опасност на своите действия и последиците, които биха
могли да настъпят и оттук именно се извлича и формата на вина, която в случая е
евентуална, а не пряк умисъл, никъде не се твърди, че е целял да запали къщата
и колата на доверителя му, но от неговите действия действайки в такава степен на алкохолно
опиянение, оставяйки свещ в непосредствена близост до лесно и бързо запалими
материали, заспиването ясно доказва, че същия е допускал настъпването на
общественоопасните последици, но се е примирявал с тях и в последващите
действия, които не са свързани по никакъв начин с отстраняване на престъпния
резултат и ограничаване на вредните последици, а тъкмо обратно подпалване и на
друга вещ. Адвокат Б. по отношение на гражданския иск за лекия автомобил
ангажира становище,че доверителя му е дал
показания в тази насока, представени са и писменни документи и действително
няма договор с нотариална заверка, каквато се иска по закон, но това не
означава, че същия не е собственик на автомобила и вредите за неговото погиване
са настъпили пряко и непосредствено в патримониума на доверителя му, а не на
лицето, което се води по талон. Адвокат Б. въз основа на изложеното моли да бъдат
отхвърлени възраженията на защитата и да бъде признат подсъдимия за виновен. В
дуплика на казаното от адвокат Я.,адвокат Б. изтъква,че колегата му изказва мнение,
което отново не се подкрепя от нито един юридически основателен аргумент и
отбелязва,че експертизи по всички видове дела се назначават за оценка на
вменяемост, а не на вина,като между вменяемост и вина има съществена разлика и
съдебните експертизи по отношение на психиката на дадено лице, са във връзка
само и единствено с неговата вменяемост, а не и с неговата вина,като било ли е
виновно или не лицето, може да се произнася само и единствено съда и нито едно
вещо лице не може да се произнася по правни въпроси, ако то не е със
съответното юридическо образование за това.
Служебният защитник на подсъдимия И.К.П. –
адвокат Х.Я. в съдебно заседание моли да бъде постановена оправдателна присъда
по отношение на защитаваното от него лице,като отправя тази молба с оглед
повдигнато обвинение и събраните по делото доказателства. Адвокат Я.
отбелязва,че представителите на държавното и частно обвинение в своята
пледоария продължават да поддържат пред съда обвинение за умишлено причинен палеж,но всички
събрани доказателства по делото сочат липса на умисъл и в този смисъл деянието
на подсъдимия е несъставомерно по повдигнато обвинение по чл.330,ал.1 от НК.Адвокат
Я. изтъква,че непредумишлено действие е деяние по непредпазливост и се наказва
по друг член, по който няма повдигнато
обвинение. Адвокат Я. анализирайки събраните доказателства, се позовава на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и отбелязва,че вещите лица в тази експертиза категорично
изключват умисъла при деянието, поради алкохолното опиянение, в което се е
намирал дееца към момента на извършването му и въпреки, че няма в обвинителния
акт посочен точен час на извършване на деянието, би могло да се приеме, че то е
някъде между три часа сутринта и девет часа сутринта на 16.10.2015г. Адвокат Я.
излага съображения,че по делото е установено,че
подсъдимия И.П. е пристигнал в с.Л. късно вечерта на 15.10.2015г. и още по това
време той е бил видимо много пиян,който факт се потвърждава от показанията на
св. Ц.К.,който лично го е видял във въпросната вечер към 21.00 ч. и казва
буквално „Беше много пиян“ и по това време И.П., отново по показанията на
разпитаните свидетели е обикалял по къщите на селото и е търсил с кой може да
седне да продължи да пие. Адвокат Я. отбелязва,че липсват доказателства какво
се е случило между 21.00 часа и 03.00 часа, дали е намерил с кой да продължи да
консумира алкохол или да не продължи и по делото е изяснено, че малко в
по-късен час към 22.00 -22.45 часа е направил опит да търси своя вуйчо Р.Н. и след
като не го е открил, отново липсва яснота за времето какво се е случило до 03.00
часа рано сутринта на следващата дата. Адвокат Я. изтъква факта,че в този час
св.Н.Ц.Г. го е чула, че той отново чука по прозореца и, с цел да открие вуйчо
си и едва по-късно е възникнал пожара. Адвокат Я. счита,че от тези факти е
ясно, че стремежа на подсъдимия в
никакъв случай не е бил да подпали къщата на вуйчо си и е могъл да стори и
преди това към 21.00 часа и 22.00 часа или в 03.00 часа на следващия ден и причините
за възникване на пожара са основно две - от една страна самият Р.Н. е изключил
захранването в къщата си и по тази причина на И.П. му се е наложило да потърси
друг алтернативен начин да си светне и за целта е използвал свещ,като умисълът
се изключва и от факта, че след като е
запалил тази свещ И.П. е легнал вътре и е заспал в тази къща. Адвокат Я.
заявява,че няма човек, който би легнал да спи спокойно в къща, която има
намерение да запали и действително се е запалила. Адвокат Я. отбелязва също,че
живота на И.П. при този пожар, възникнал по непредпазливост, също е бил подложен на опасност и е имал
късмет, че се е събудил и е излязъл от къщата,а по отношение на автомобила отново
и там запалването се дължи именно на тази необезопасена свещ и е ясно че И.П. на въпросната дата е бил в такава
степен на алкохолно опиянение, че той не си е давал сметка, че с използването
на свещ в един автомобил би могъл да причини пожар в този автомобил. Адвокат Я.
излага съображения,че един автомобил като техническо средство използва гориво и
смазочни материали, които са лесно запалими вещества и чрез запалването им
съвсем лесно би могло да се причини пожар и не е необходимо да се използва свещ
или други неща, достатъчно да бъде отвита капачката на резервоара и да се пусне
една клечка, тъй че не е необходимо да се измислят някакви сложни схеми, за да
се причини този пожар в този автомобил. Адвокат Я. изтъква,че един трезво
разсъждаващ човек, който цели да причини пожар, би го причинил по съвсем друг
начин и предвид всички тези факти счита, че просто не е доказано обвинението, а
напротив - доказана е непредпазливост на дееца и естественият извод от което, е
една оправдателна присъда. По отношение на гражданския иск адвокат Я. счита,че
дори в случай на постановена оправдателна присъда, съдът е длъжен да се
произнесе по предявения гражданския иск, който е приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес и е доказано, че И.П. наистина е причинил пожара в
процесния недвижим имот - това е къщата и в този смисъл се явява основателен
гражданския иск по отношение на къщата и намиращите се в нея недвижими вещи,
които са оценени от лицензиран оценител и би могло да се каже, че са доказани
по размер претенциите,но не стои така въпроса с въпросния автомобил,тъй като по
наличния регистрационен талон на автомобила,същия е регистриран на името на М.П.Д.,което
е лице различно от частния обвинител и граждански ищец. Адвокат Я. пояснява,че
в наказателния процес в качеството на пострадалото лице, респективно
възможността да се конституира като граждански ищец има лицето, което е
пострадало от престъплението,а по отношение на лекия автомобил лицето е М.П.Д.
и няма как да бъде уважен гражданския иск по отношение на този автомобил, ако
той е предявен от различно лице, в случая Р.Н.Н.. Адвокат
Я. отбелязва също, че МПС-тата и в частност леките автомобили в РБългария,
съгласно законодателството се прехвърлят с писмен договор, с определена от
закона форма и това е писмен договор с нотариална заверка на подписите и доколкото
по делото липсва такъв сред писмените доказателства, единствения възможен извод
е, че този автомобил и към датата на възникване на пожара и към днешна дата
продължава да бъде собственост на М.Д. и представените пълномощни съвсем не
дават право на Р.Н. да предявява граждански иск по отношение на този автомобил.
Адвокат Я. в предвид на изложените мотиви моли в тази част гражданския иск да
бъде отхвърлен,а по въпроса за
евентуално наказание ако подсъдимия бъде признат за виновен и с оглед на
становището на държавното обвинение от страна на което се пледира да се наложи
наказание около средния размер, а частния обвинител поддържа, че в случая
наказанието следва да бъде от средата към максимума, като изрично държи да не
се прилага разпоредбата на чл.66 от НК, счита, че в случай, че се прецени, че
подсъдимия е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинението и то е
съставомерно съгласно посочената правна квалификация, моли да му бъде определено
наказание около предвидения в закона минимум, което съответно да бъде отложено
по чл.66 от НК,тъй като нищо не сочи такъв тежък умисъл и такава
последователност, за която се говори, която да мотивира съда да определи
толкова тежко наказание. Адвокат Я. отчита факта,че от приложената справка за
съдимост на подсъдимия личи, че е осъждан три пъти, но никога досега той не е
бил осъждан на „лишаване от свобода“ и наказанията са му от друг вид,при което
моли да се съобрази този факт и ако евентуално се постанови наказателна
присъда, размера на наказанието да бъде определен около минимума. В отговор на
репликата на адвокат Б.,адвокат Я. отправя дуплика в следния смисъл : на първо
място въпроса за часовете бил повдигнат в съвсем друга насока, не спрямо часа
на извършване на деянието, а относно алкохолното опиянение на подзащитния му и часът
на пожара относително точно е установен, в рамките на 6 часа и не е ставало
дума да се оспорва, че на конкретната дата 16.10.2015г. е настъпил пожара в
тези два обекта, тъй че никога не е оспорвал в тази насока обвинителния акт,а
по отношение на формата на вина – умисъла, това е особеното психическо
отношение на дееца към извършеното от него деяние и не счита, че това е само
правен въпрос. Адвокат Я. излага съображения,че не случайно в хода на
настоящето производство е допусната и изслушана съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и още в хода на досъдебното производство разследващите
са намерили, че в случая, не е категорично доказана формата на вина и именно
това ги е мотивирало да назначат съответната експертиза, като в съзнанието си
вещите лица, всяко от които е компетентно в неговата област, биха могли
най-ясно да разкрият пред съда именно това психично отношение на дееца към
стореното от него и в този смисъл счита, че това което вещите лица са записали
в писменното заключение, което е изяснено при разпита им следва да бъде взето
предвид.
Съдът след като прецени събраните на
досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
Св. Р.Н.Н.
живее в къща, находяща се в с.Л., Община Ботевград, област Софийска от около двадесет
години и същата представлява много
стара едноетажна масивна постройка, с
покрив с гредоред, без изолация и подобрения, с обща площ около 60 кв.м. В къщата
си освен обикновената стара мебелировка, св.Р.Н. съхранявал бензинов моторен
верижен трион марка „Щил“ на стойност 320.00 /триста и двадесет/ лева; пералня
марка «LG» на стойност 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева;
телевизор марка „SAMSUNG“, 24 инча на стойност 280.00
/двеста и осемдесет/ лева; хладилник на стойност 400.00 /четиристотин/ лева;
бойлер - голям на стойност 160.00 /сто шестдесет/ лева; бойлер - малък на
стойност 90.00 /деветдесет/ лева и други дребни вещи без съществена стойност.
Пред къщата си св. Р.Н.Н. държал паркирани два
автомобила - единият бил марка „Опел“ модел „Астра“ с per. № ОВ 0896 АК,
а другият - марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. №***,който закупил
преди около 5-6 години от неустановено по делото лице, без да сключват писмен
договор за покупко - продажба. Съгласно свидетелството му за регистрация този
автомобил - марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. № ***бил
собственост на св. М.П.Д.. Св. Р.Н. държал и двата автомобила отключени в двора
на къщата си в с.Л., Община Ботевград, област Софийска.
На 15.10.2015г. св.Р.Н.Н. заминал да работи в гр.Правец, област Софийска,като преди
да напусне къщата си, той изключил подаването на електричество към същата
директно от ел.таблото. Св.Р.Н. не заключил двата автомобила, паркирани в двора
на къщата му. След като приключил работа на 15.10.2015г. в гр.Правец, св.Р.Н. решил
да не се прибира вечерта в къщата си в с.Л., Община Ботевград, област Софийска
и останал да пренощува в града.
На 15.10.2015г. вечерта в с.Л.,
Община
Ботевград, област Софийска пристигнал
подсъдимия И.К.П., който бил племенник на св. Р.Н.. През деня подсъдимия П.
употребил голямо количество алкохол, в резултат на което спонтанно решил да
отиде на гости на вуйчо си,с който не поддържал никакви контакти през
последните десет години. Подсъдимият И.П. възнамерявал да иска пари на заем от
вуйчо си, тъй като по това време бил безработен и не разполагал с финансови
средства. При пристигането си в с.Л. подсъдимия П. бил облечен с текстилно, кафяво на цвят яке
с цип и хоризонтално разположен в предната му част надпис „ENERGIES”,а под якето си носел текстилен гащеризон, с черни на цвят крачоли и червена на
цвят горна част, с изобразен върху нея хоризонтално разположен надпис „Лукойл“.Подсъдимият
И.П. бил обут с черни на цвят мъжки кожени обувки, без връзки марка „Matstar“ номер 41,а със себе си носел чифт черни кожени мъжки обувки
номер 42, с черни текстилни връзки, които бил поставил в жълто - оранжев
полиетиленов плик.
След пристигането си в с.Л., Община
Ботевград, област Софийска, подсъдимия И.П. отишъл първо до дома на вуйчо си
св.Р.Н. и тъй като не го открил, около
21.30 – 22.00 часа отишъл в една от
съседните къщи - при св. Н.Ц.Г., като почукал на прозореца на къщата и и тя се
показала на прозореца и го видяла. Св. Н.Г. живеела сама и не познавала подсъдимия,
а и се изплашила от това, че непознат мъж отишъл в дома и късно вечерта,при
което се обадила по телефона на св.В.И.Л.,която живее в къщата, разположена до нейната и след
приключване на разговора св. В.Л. се показала на прозореца на къщата си, който
бил разположен точно срещу къщата на св.Н.Г. и видяла подсъдимия И.П.. Св.В.Л. заговорила
подсъдимия И.П., при което той и се представил като племенник на св.Р.Н. и я
попитал дали знае къде е вуйчо му,а тя му отговорила, че не знае къде е и му се
скарала, че не може да притеснява възрастните жени от селото по това време на
нощта. Подсъдимият И.П. си тръгнал от дома на св.Н.Г., като отишъл в центъра на
с.Л., Община Ботевград, област Софийска и там се видял със св. Ц.Я.К., като го
попитал дали има ракия и дали иска двамата да отидат някъде да пият алкохол. Св.К.
му казал, че няма алкохол в дома си и не иска да пие с него,при което подсъдимия
И.П. тръгнал в посока към къщата на вуйчо си и по пътя на там - около 03.00
часа на 16.10.2015г. отново се отбил в дома на св.Н.Г., като отново почукал на прозореца
на къщата и. Тя го чула, но не му отговорила, поради което подсъдимия П. си
тръгнал.След
известно време подсъдимия И.П. отишъл
в дома на св.Р.Н.,като влязъл в къщата и се опитал да светне лампата, но не
успял, понеже електроподаването било прекъснато предишния ден,след което се
опитал да светне по друг начин, за да се ориентира вътре в къщата.Подсъдимият П.
намерил една розова на цвят свещ, която св.Р.Н. държал в близост до снимките на
починалите си родители,взел свещта и я запалил и обиколил из къщата за да я
разгледа.Поради късния час през нощта, подсъдимия И.П. легнал на едно от
леглата в къщата, като съзнателно оставил свещта в близост до него, без да я
обезопаси или да предприеме каквито и да
е други действия срещу евентуалното възникване на пожар в къщата и поради
приетото голямо количество алкохол задрямал. Огънят от запалената от подсъдимия
свещ след известно време се прехвърлил върху близко разположените горими
материали и оборудване, намиращи се в къщата, като бързо се разраснал,при което
подсъдимия И.П. се събудил. При вида на лумналия в къщата пожар подсъдимия не предприел никакви
действия, с които да потуши огъня, а взел със себе си свещта и полиетиленовия
плик с обувките, които носел със себе си и излязъл от къщата,като се насочил
към мястото, на което бил паркиран лекият автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“
с per. № ***. По пътя
към лекия автомобил подсъдимия И.П. държал в ръка запалената свещ, разтопен
парафин от която попаднал върху задната част на мъжките черни кожени обувки с
номер 42, които носел със себе си,а част от разтопения парафин попаднал и върху
левия крачол на текстилния гащеризон,с който бил обут подсъдимия. При
пристигането си до лекия автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. № ***, подсъдимия
И.П. отворил предната му лява врата и с носената от него свещ осветил
вътрешността на купето на автомобила,при което по вътрешната стена на купето, в
областта зад предната лява врата покапал разтопен парафин в розов цвят. Подсъдимият
И.П. оставил свещта върху предната лява седалка на автомобила и започнал да
търси цигари,като не взел мерки за обезопасяване на пламъка на свещта, от което
същият се прехвърлил върху текстилното покритие на предната лява седалка и тя
се запалила, като огънят се прехвърлил бързо и върху пластмасовите и
текстилните части в автомобила,разположени в близост до нея. В същият момент
подсъдимият И.П. излязъл от автомобила, като затворил вратите му и притеснен от
причинения пожар изпуснал носения от него полиетиленов плик със съдържащите се
в него обувки в близост до мястото, на което бил паркиран лекия автомобил марка
„Форд“ модел „Куриер“ с per. №
***. Същевременно огънят, който преди това подсъдимият И.П. предизвикал в
къщата със запалената свещ се разраснал много бързо и обхванал цялата къща,вследствие
на което всички вещи в нея били унищожени, а къщата се срутила почти до основи.
Подсъдимият И.П. напуснал имота на св.Р.Н., като се отправил в неустановена по
делото посока.
На 16.10.2015г. сутринта, около 09.00 часа св.
В.Л. била в дома си и забелязала, че откъм къщата на св. Р.Н. се издига гъст
дим и решила да отиде да установи каква е причината и по пътя минала покрай
къщата на св.Н.Г., която също забелязала пушека, идващ от къщата на св.Н. и двете
заедно отишли до къщата му и видели, че същата дими силно и на места гори огън.
В този момент свидетелите В.Л. и Н.Г. ***,
от където съобщили за възникналия пожар на органите на МВР.
При проведените издирвателни
мероприятия от служителите на РУ - Ботевград, подсъдимия И.П. бил установен от
св.П.Д.П. - полицейски служител при РУ – Ботевград и след покана,се явил в
сградата на районното управление за изясняване на случая и признал, че е
запалил къщата на св.Р.Н. и автомобила, ползван от същия. Подсъдимият И.П.
предал доброволно на св. П.П. дрехите, с които бил
облечен, както и обувките, с които бил обут по времето на запалването на
пожара.
След като огънят бил потушен на мястото бил
извършен оглед, при който като веществени доказателства били иззети следните вещи
: обект № 1 - черни кожени мъжки обувки със сива пълнена вътрешна подплата, с
гумена подметка, на която е отбелязано числото „42“ и обект № 2 - изгорели
частици, иззети от зоната върху и под предната лява седалка на лек автомобил
марка „Форд“ модел „Куриер“ с per.
№ ***- същите са поставени в стъклен
буркан с винтова капачка, запечатан с паспортна лепенка с подписите на поемните
лица.
От заключенията на вещите лица Т.И.Т. и М. Стилиянов
Стилиянов по назначените пожаро - техническа експертиза и повторна такава,на
досъдебното производство,приети в съдебно заседание и неоспорени от страните е установено, че пожарът в къщата на св. Р.Н.
и ползвания от него лек автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. №
***е причинен от употреба на открит огън /възпламеняване на открит огнеизточник
като свещ, клечка от кибрит или фас от цигара/,от което са се запалили горими
материали и оборудване,намиращи се в къщата и лекия автомобил.
От заключението на експерта И.Г.В. по назначената
и изготвена на досъдебното производство физико-химична експертиза, приета в
съдебно заседание и неоспорена от страните е установено, че по представения за
изследване обект/овъглена материя/,иззет на 16.10.2015г. от зоната под и над
предна лява седалка на лек автомобил „Форд“ с ДК № ***, няма наличие на
нефтопродукти и летливи,леснозапалими вещества.
От заключението
на експерта И.Г.В. по назначената и изготвена на досъдебното производство
физико-химична експертиза, приета в съдебно заседание и неоспорена от страните
е установено, че по представените за изследване обтривки,иззети на 16.10.2015г. със сухи марлени тампони от
ръцете на И.К.П., няма наличие на нефтопродукти и летливи,леснозапалими
вещества.
От заключението на експерта Н.Е.Р.
по назначената и изготвена на досъдебното производство морфологична експертиза,
приета в съдебно заседание и неоспорена от страните е установено, че по
представените за изследване дрехи-текстилен гащеризон с черни крачоли,червена
горна част и сиво-черни ластични презрамки с лого „Лукойл“ и текстилно кафяво
мъжко яке с метален вертикален цип в средата отпред и хоризонтален надпис „ENERGIE „ на гърдите и два чифта черни кожени мъжки обувки,не се
наблюдават следи – наслоения от сажди.
От заключението
на експертите И.Г.В. и Н.Е.Р. по назначената и изготвена комплексна
физико-химична експертиза на приобщените по делото веществени доказателства,приета
в съдебно заседание и неоспорена от страните е установено, че по левия крачол
на гащеризона, с който подсъдимия П. бил облечен по време на извършване на
деянието и по обувките, които носел със себе си е установено вещество в розов
цвят, което най - вероятно представлява стеарин, който намира широко приложение
в производството на свещи.
От заключението на вещото лице Н.Г.М. по назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, приета в съдебно
заседание и неоспорена от страните е установено, че към дата 16.10.2015 г.
общата стойност на запаленото от подсъдимия И.П. имущество, собственост на св.Р.Н.
възлизала на 7330.00/седем
хиляди триста и тридесет/ лева, а именно: лек автомобил марка „Форд“ модел
„Куриер“ с per. № ВР 0244 .АН - на
стойност 2100.00 /две хиляди и сто/ лева; къща - на стойност 3500.00 /три
хиляди и петстотин/ лева и вещите, намиращи се в къщата - на стойност 1730.00
/хиляда седемстотин и тридесет/ лева. Извода на вещото лице е,че общия размер
на щетите, причинени вследствие на възникналия пожар възлиза на 4860.00 /четири
хиляди осемстотин и шестдесет/ лева.
От заключението на вещите лица
д-р Ц.Д.П. и магистър-психолог Н.Г.И. по назначената и изготвена комплексна
съдебно - психиатрична и психологична експертиза, е видно, че по време на извършване
на деянието подсъдимия И.К. П. е бил в
състояние на средно алкохолно опиване, което не е увредило възможностите му
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства по
случая и дава достоверни обяснения, както и да участва пълноценно в
наказателното производство на всичките му етапи.
Въз основа на изложените
фактически обстоятелства от правна страна съдът приема, че с действията си
подсъдимия И.К.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.330,ал.1 от НК,за което следва да понесе предвидената
в закона наказателна отговорност.
От обективна страна подсъдимия И.К.П.
на 16.10.2015г. в с.Л., Община Ботевград, област Софийска, е запалил имущество
със значителна стойност, а именно сграда - едноетажна масивна постройка на
стойност 3500.00 лева с намиращото се в нея имущество на стойност 1730.00 лева,
както следва - бензинов моторен верижен трион марка «Щил» на стойност 320.00 лева; пералня марка «LG»
на
стойност 480.00 лева; телевизор марка «SAMSUNG», 24 инча на
стойност 280.00 лева; хладилник на стойност 400.00 лева; бойлер - голям на
стойност 160.00 лева; бойлер - малък на стойност 90.00 лева, собственост на Р.Н.Н. и лек автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per.№ ***на стойност
2100.00 лева, собственост на М.П.Д., с ползвател Р.Н.Н.,
като в резултат на деянието са били нанесени щети на обща стойност 4860.00
/четири хиляди осемстотин и шестдесет/ лева.Установено е безспорно,че
подсъдимия И.П. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление,
като на дата 16.10.2015г. в с.Л., Община Ботевград, област Софийска е запалил имущество на значителна стойност, изброено
по-горе, чрез използването на запалена свещ,поставена в помещение от жилищната
сграда и в лекия автомобил и без да бъде обезопасена пламъка и да възпламени намиращите
се наоколо запалими вещи.Доказа се ,че запаленото от подсъдимия И.П. имущество е било със значителна стойност, т.е.
надвишавало е четиринадесеткратния размер на установената за страната минимална
работна заплата в размер на 380.00 лева към датата на извършване на деянието -
16.10.2015г. Изложените фактически обстоятелства се установяват от показанията
на разпитаните свидетели,от заключенията на вещите лица по назначените и
изготвени на досъдебното производство експертизи, приети в съдебно заседание и
неоспорени от страните и от събраните писменни доказателства по делото.В
показанията си свидетелите установяват следното : св. Р.Н.Н. установява,че на 15.10.2015г. бил
при свой приятел в гр.Правец и там останал да спи в апартамента му и на другия ден сутринта към 09.15ч. кметицата
му звъннала и му казала, че къщата му гори и един час след това пристигнал на
място и от къщата нищо не било останало, а също автомобила марка „Форд куриер“
бил подпален. Св.Н. твърди,че на палежа не бил свидетел, тъй като бил в гр.Правец. Св.Н. установява също,че къщата,в
която живее е негова собственост, дарена му безвъзмездно от майка му и баща му
и се намира в с.Липнаца и е около 85.88
кв.м.,като е с три големи мази, три стаи и един килер. Св.Н. заявява,че в
къщата имал много неща: три масивни легла, масив гардероб, пълен с домашно
тъкани черги и родопски одеала, хладилник, фризер, пералня, невключвана чисто
нова, малък хладилник, плазмен
телевизор, бойлер немонтиран, малко бойлерче също немонтирано, дърворезачка
„Щил 260“ със вериги и шини, дрехи, обувки, документите за средно образование и
квалификация, трудовата книжка,а също имал лек автомобил „Опел хечбек“ на негово име
и друг автомобил-„Форд куриер“, с рег.номер 0244, който взел с предварителен
договор от Ц., които автомобили били в двора. Св.Н. твърди,че И. му е племенник
и живее в гр.Самоков и от осем години не се бил мяркал в селото. Св.Н.
установява,че подсъдимия употребява доста алкохол и в дните когато станал
пожара, той по принцип бил дошъл при брат си, който продава зеленчуци по
пазарите и бил на работа при него, но
контакт не са имали. В показанията си св.Ц.Я.К. установява,че преди 2/две/
години бил на центъра в с.Л. в една къща и видял И.,който отишъл при тях към 21.30-22.00
ч. вечерта и попитал за вуйчо си Р.,тъй като не го е намерил у тях,но тъй като бил пиян,той
го изгонил от при тях и подсъдимия П. отишъл да търси магазинера да си купи
ракия.Св.Ц.К. твърди,че оттогава не го е виждал,а за пожара в селото разбрал
на другия ден и че е изгоряла къщата на Р.Н.. В показанията си св.Ц.Н.Ц. заявява,че
продал автомобила „Форд куриер“ - пикап ,който го имал
от М.Д. *** и имал пълномощно да го ползва с всички права и да го продава,като
го продал на Р.Н. с предварителен
договор и му дал пълномощно, нотариално заверено при нотариус Главинов. Св.М.П.Д.
установява,че не познава И.К.П.,***, че автомобила е запален в с.Л.,тъй като колата
лек автомобил „Форд-пикап” по документ се води негова собственост, но той го дал
с нотариално заверено пълномощно през 2007г. на Ц.Ц. и
оттогава не знае къде се намира и никой не го е търсил. Св. П.Д.П. ,на длъжност
началник участък в с.Новачене установява в показанията си,че имало получен
сигнал по тел.112 за горяща къща в с.Л. на центъра зад училището и отишъл на
място и установил, че има горяща къща и автомобил в дворното място и по данни
от потърпевшите ставало въпрос за предумишлен палеж.Св.П. проверил чрез справка
в БДС за предполагаемото лице, извършило палежа и същото се оказало с доста
дълго досие. Св.П. разбрал, че е бил там някъде малко преди да отиде и се е
оттеглил от мястото и след разследване установил,че се намира в автобуса за
гр.София. Св.П. успял да се свърже с лицето и след като му разяснил какви са
нещата, му заявил,че трябва да се яви за справка в РУ Ботевград и той се
съгласил и се явил в районното управление. Св.П. твърди,че при последвалите
оперативно-издирвателни мероприятия, снемане на обяснения и беседи, лицето споделило,
че в момент, когато се чувствал ощетен и му е отказала да му помогне с
необходими средства за придвижване където живее в София или Ботевград, искал да се придвижи до там, и за това и е поискал
парите, не че тя е имала задължението да му ги даде. Подсъдимият обяснил, че
използвал свещи. Св.П. установява,че жената, с която говорил е В. и е написал
това, което му е казала и на другият ден говорил и с другата жена,а на другият
ден в полицията снемал обяснения от лицето и същото било в адекватно състояние,но
имало вид на употребил алкохол и му предал дрехите и обувките,с които бил
вечерта. В показанията си св.В.И.Л. установява,че на 15.10.2015г. към 22.45ч.,
тоест 11 без 15 часа вечерта, св. Н.Ц.Г., която и е комшийка и се обадила по
телефона и я помолила да види кой чука
на прозореца и и при отваряне на прозореца попитала : „Кой чука на Н.?“ и получила
отговор : „Аз съм И. на В. Нецова сина и, и търся Р..“. Св.Л. му отвърнала :
„Нали знаеш къде живее Р.?” и „Защо чукаш на възрастната жена?“ и той и
отговорил : „Я си гледай работата...“,при което тя си затворила прозореца и се
прибрала. Св.В.Л. се обадила на съседката си Н. още вечерта и и казала, че и
тропа И.,а на следващата сутрин тя и звъннала и и казала, че е изгоряла къщата
на въпросния Р.Н.. Св.Л. твърди,че на сутринта от кметският наместник разбрала,
че е горяла къщата на Р.Н.Н. и след като се прибирала,
срещнала служители на МВР, които я попитали какво е чула и видяла и после било
установено, че къщата на Р.Н. е изгоряла
до основи,а също и колите му били опожарени. Св.Л. не може да каже кой е
извършил пожара, но предполага,че е И.. Св.Н.Ц.Г. твърди в показанията си,че
живее сама в къща в с.Л. и на 15.10.2015г. около 21.50ч. на прозореца на къщата
и се почукало и тъй като се изплашила,че е късно вечерта и чувала да и говори
непознат мъжки глас,се обадила на съседката си В.И..Св.Г. твърди,че чула съседката
и да разговаря с мъжа,след което той тръгнал в неизвестна посока.Св.Г.
установява,че съседката В.И. и се обадила и казала,че мъжа питал за Р.Н.,който
и е съсед и се представил за негов племенник от гр.Самоков.Св.Г.
твърди,че през нощта на 16.10.2015г. около 03.00ч. мъжът отново идвал да чука
на прозореца и,но тя не му отговорила и не станала от леглото,а на сутринта В.
я потърсила и и предложила да отидат до къщата на Р. и да видят защо го е
търсил този мъж и по пътя видели,че в далечината се вижда пушек,идващ от къщата
на Р. и като приближили видели,че къщата гори,при което отишли при кметския
наместник на селото Йонка Йотова и и казали,че къщата на Р. пуши и тя се
обадила на полицията и на Р..Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като пълни,взаимнодопълващи се,логични и непротиворечиви и приема,че
същите водят до еднозначния извод,че именно подсъдимия И.К.П. е извършил
престъпното деяние по палежа на къщата и автомобила на вуйчо си Р.Н..Този
извод се потвърждава и от заключенията на вещите лица Т.И.Т. и М. Стилиянов
Стилиянов по назначените пожаро - техническа експертиза и повторна такава,на
досъдебното производство,приети в съдебно заседание и неоспорени от
страните а именно, че пожарът в къщата
на св. Р.Н. и ползвания от него лек автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per.
№ ***е
причинен от употреба на открит огън /възпламеняване на открит огнеизточник като
свещ, клечка от кибрит или фас от цигара/,от което са се запалили горими
материали и оборудване,намиращи се в къщата и лекия автомобил. От заключението
на експертите И.Г.В. и Н.Е.Р. по назначената и изготвена комплексна
физико-химична експертиза на приобщените по делото веществени
доказателства,приета в съдебно заседание и неоспорена от страните се
установява, че по левия крачол на гащеризона, с който подсъдимия П. бил облечен
по време на извършване на деянието и по обувките, които носел със себе си е
установено вещество в розов цвят, което най - вероятно представлява стеарин,
който намира широко приложение в производството на свещи,което води до
извода,че подсъдимия си е служил с розова свещ,която е била необезопасена и с
която е причинил пожара на къщата и на лекия автомобил. В заключението си вещото лице Н.Г.М. по назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, приета в съдебно
заседание и неоспорена от страните изчислява общата стойност на запаленото от
подсъдимия И.П. имущество, собственост на св.Р.Н. към датата на деянието
16.10.2015г. и го определя на 7330.00/седем хиляди триста и тридесет/ лева, а
именно: лек автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. № ВР 0244 .АН - на стойност 2100.00 /две
хиляди и сто/ лева; къща - на стойност 3500.00 /три хиляди и петстотин/ лева и
вещите, намиращи се в къщата - на стойност 1730.00 /хиляда седемстотин и тридесет/
лева,като общия размер на щетите, причинени вследствие на възникналия пожар
възлизат на 4860.00 /четири хиляди осемстотин и шестдесет/ лева. В заключението
си вещите лица д-р Ц.Д.П. и магистър-психолог Н.Г.И. по назначената и изготвена
комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза установяват, че по
време на извършване на деянието подсъдимия И.К.
П. е бил в състояние на средно алкохолно опиване, което не е увредило
възможностите му правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и
обстоятелства по случая и дава достоверни обяснения, както и да участва
пълноценно в наказателното производство на всичките му етапи.В своята
съвкупност показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица по
назначените експертизи по несъмнен начин установяват извършеното престъпно
деяние по чл.330,ал.1 от НК от подсъдимия И.П..
От субективна страна подсъдимия И.П. е действал виновно при форма на вина
евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 2 НК - съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е допускал настъпването
на тези последици. Обвиняемият е съзнавал, че е оставил необезопасената свещ в
близост до леснозапалими материали и оборудване в къщата и автомобила и че е
напълно възможно откритият огън от тази свещ да се прехвърли върху тези
материали и оборудване и без да предприеме каквито и да са мерки по нейното
обезопасяване, разчитайки само на случайността е допускал, т.е. примирил се е с
факта и е бил безразличен към това, че огънят може да се разпростре върху тези
материали и по този начин да запали и изгори посоченото имущество.
Причини и условия,
способствали за извършване на престъплението от подсъдимия са незачитането на
неприкосновеността на личното имущество, както и незачитане на установени
правен ред.
Изложеното се установява и обвинението се
доказва от събраните в хода на разследването доказателства : от показанията на свидетелите Р.Н.Н.,
Ц.Я.К., Н.Ц.Г., В.И.Л., М.П.Д.,Ц.Н.Ц. и П.Д.П.; от заключенията на изготвените
по делото пожаро - техническа експертиза, повторна пожаро - техническа
експертиза; от изготвената по делото морфологична експертиза на приобщените по
делото веществени доказателства; от заключението на съдебно - оценителната
експертиза; от изготвената комплексна съдебно - психиатрична и психологическа
експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него; от
протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени доказателства
и фотоалбум към него и справка за съдимост на подсъдимия.
При индивидуализация на наказанието и определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия съдът съобрази наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства - обремененото
съдебно минало на подсъдимия; времето на извършване на престъплението /през
тъмната част на денонощието/; механизма на извършване на деянието, както и
значително високата стойност на щетите, причинени вследствие на деянието му;
незачитане на установения правен ред от подсъдимия и високата степен
на обществена опасност на деянието на подсъдимия и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и на
основание чл.330,ал.1 от НК и при условията на чл.54
от НК му
наложи наказание
3/три/ години „лишаване
от свобода”. Съдът прие,че с оглед обстоятелството,че на подсъдимия
не е налагано наказание „лишаване от свобода“ до момента,въпреки осъжданията му,не
е наложително ефективно изтърпяване на наказанието и на основание чл.66, ал.1 от НК следва да отложи изпълнението на наложеното по отношение на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода”, за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът прие,че
така наложеното наказание ще повлияе за превъзпитание на подсъдимия и
изпълнение на целите на генералната и специална превенция на закона.
По предявяване на гражданския иск
Съдът приема,че се установи безспорно извършеното престъпление по чл.330,
ал.1 от НК от подсъдимия И.К.П.. Доказа се,че същия на 16.10.2015г. в с.Л., Община Ботевград, област Софийска, е
запалил имущество със значителна стойност, а именно сграда - едноетажна масивна
постройка на стойност 3500.00 лева с намиращото се в нея имущество на стойност
1730.00 лева, както следва - бензинов моторен верижен трион марка «Щил» на
стойност 320.00 лева; пералня марка «LG» на
стойност 480.00 лева; телевизор марка «SAMSUNG»,
24 инча на стойност 280.00 лева;
хладилник на стойност 400.00 лева; бойлер - голям на стойност 160.00 лева;
бойлер - малък на стойност 90.00 лева, собственост на Р.Н.Н.
и лек автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. № ***на
стойност 2100.00 лева, собственост на М.П.Д., с ползвател Р.Н.Н., като в резултат на деянието са били нанесени щети на
обща стойност 4860.00 /четири хиляди осемстотин и шестдесет/ лева.От
показанията на свидетелите Р.Н.Н., Ц.Я.К., Н.Ц.Г., В.И.Л.,
М.П.Д.,Ц.Н.Ц. и П.Д.П. съдът възприема за доказана по несъмнен начин изложената
фактическа обстановка,която потвърждава извършеното деяние от подсъдимия. От заключението на вещото лице Н.Г.М. по назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, приета в съдебно
заседание и неоспорена от страните е видно, че към дата 16.10.2015г. общата
стойност на запаленото от подсъдимия И.П. имущество, собственост на св.Р.Н.
възлизала на 7330.00/седем
хиляди триста и тридесет/ лева, а именно: лек автомобил марка „Форд“ модел
„Куриер“ с per. № ВР 0244 .АН - на
стойност 2100.00 /две хиляди и сто/ лева; къща - на стойност 3500.00 /три
хиляди и петстотин/ лева и вещите, намиращи се в къщата - на стойност 1730.00
/хиляда седемстотин и тридесет/ лева като общия размер на щетите, причинени
вследствие на възникналия пожар възлиза на 4860.00 /четири хиляди осемстотин и
шестдесет/ лева. Съдът
приема,че се доказа наличие на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на подсъдимия и причинения на пострадалия противоправен резултат -
причинените му имуществени вреди.Съгласно чл.45 от ЗЗД за причиненото увреждане
пострадалия следва да бъде възмезден,като следва да му бъде присъдено обезщетение за претърпените имуществени вреди от извършеното престъпно деяние по
чл. 330, ал. 1 от НК в размер на на 2760.00 /две хиляди
седемстотин и шестдесет/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.10.2015г. до окончателното погасяване на задължението.Съдът счита,че искът в
частта относно заплащане на обезщетение за увредения лек
автомобил марка „Форд“ модел „Куриер“ с per. № ВР 0244 .АН - на стойност 2100.00 /две хиляди
и сто/ лева не следва да бъде уважен ,тъй като от
данните по делото се установява,че автомобила не е собственост на Р.Н.,а на М.П.Д.
и в качеството си на ползвател на автомобила не може да предявява иск за
заплащане на имуществени вреди за същия. Съдът следва да отхвърли гражданския иск в останалата част за разликата от уважения до пълния
предявен размер от 4860.00 /четири хиляди осемстотин и шестдесет/ лева, като
неоснователен и недоказан
Съдът осъди И.К.П., с
ЕГН: **********,*** да заплати на Р.Н.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата в размер на 2760.00 /две хиляди седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от извършеното престъпно деяние
по чл. 330, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.10.2015г. до окончателното погасяване на задължението, като отхвърли гражданския иск в останалата част за разликата от
уважения до пълния предявен размер от 4860.00 /четири хиляди осемстотин и
шестдесет/ лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът постанови веществените доказателства: текстилен гащеризон с
черни крачоли, червена горна част и сиво - черни ластични презрамки с лого
„Лукойл“; текстилно, кафяво, мъжко яке с метален вертикален цип в средата
отпред, с хоризонтален надпис на предната си страна „ENERGIE“ и черни, кожени, мъжки обувки без връзки
марка „Matstar“
с
номер 41 - всичките предадени с протокол за доброволно предаване от
16.10.2015г. - оставени на съхранение в РУ – Ботевград, както и черни кожени
мъжки обувки с номер 42, с черни текстилни връзки и изгорели частици, иззети от
зоната над и под предната лява седалка на лек автомобил марка „Форд“ модел
„Куриер“ с per. №***, поставени
в стъклен буркан с винтова капачка - всичките иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.10.2015г. - оставени на съхранение в РУ – Ботевград да се отнемат в полза на държавата,
като същите се унищожат, като вещи
без стойност.
Съдът постанови веществените доказателства: обтривки, иззети от лявата и дясната ръка на обв. И.К.П.
с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 16.10.2015г.
приложени на л.95 от делото, да останат приложени по делото.
Съдът осъди И.К.П., с ЕГН **********,***, да
заплати сумата в размер на 789.56 /седемстотин
осемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, за
направени на досъдебното производство разноски,платими в полза на ОДМВР –
София, IBAN ***, BIC ***: UNCRBGSF в „Уникредит Булбанк“ АД гр.София.“
Съдът осъди И.К.П., с ЕГН **********,***, да заплати сумата в размер на 110.40 /сто и десет лева и четиридесет стотинки/
лева, за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и
сумата в размер на 516.00 /петстотин и шестнадесет/ лева, за направени в
съдебното производство разноски за възнаграждение на вещите лица, платими в
полза на Републиканския бюджет, по сметка на РС- Ботевград.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си по НОХД №23/2017 година по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :