Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                25.06.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На   23   юни   2020  година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                                         ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар М. К.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №160  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на  ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против Решение №313/17.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№752/2019г., в частта му с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е  осъдена да заплати на И.Д.Д. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1727,10 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1571,88 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 155,22 лв., считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 220,92 лв., представляваща  лихва за забава върху главницата от 1571,88 лв., начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 08.10.2019г.,  и разноски по компенсация в размер на 375,95 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. била приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния период - Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била  неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С определение от 05.03.2020г. по в.гр.д. №160/2020г. на ЯОС, е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от обжалване, жалбата на ГД "Гранична полиция" срещу отхвърлителната част на съд. решение, и е прекратено въззивното производство  в тази му част.

В писмен отговор, въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемата страна, не се явява в с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника на въззиваемия, с която се заявява, че се поддържа отговора по въззивната жалба и няма доказателствени искания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да са потвърди, и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция. Приложен е списък с разноските.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период - 08.10.2016г. до 30.09.2019г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като И.Д.Д. е заемал длъжността „ст. полицай“ в ГПУ – гр. Б. към РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на ГД  „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 08.10.2016г. до 08.10.2019г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1767 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 2019,68 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 252,68 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1743,70 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 220,92 лв.

ЕРС е отхвърлил иска за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г., като правилно е приел, че за положения от ищеца извънреден труд през месец октомври 2019 г., ответникът следва да заплати най – късно до 31.01.2020 г. Въз осн. на заключението на ССЕ е определил вазнаграждението  за 08.10.2016г. до 30.09.2019г. на 1727,10лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява,  като неоснователна по следните съображения:

Правилно исковете са били квалифицирани от първоинстанционния съд, като такива: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали  Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд са,  както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,  Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер, изчислен за процесния период от ЕРС въз осн. на изслушатната ССЕ общо на 1727,10лв. Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция за главница се явява и доказана по размер.  

При уважаване на иска за главница правилно и с оглед заключението но ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски. В жалбата е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените  процесуални действия. Институтът на чл.78 ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на  256,88 лв.  Настоящият състав на съда намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380лв. С оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото- изготвяне на отговори на жалбата, без явяване в о.с.з., проведено по делото едно о.с.з., както и обстоятелството, че  делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на  256,88 лв. , които следва да бъдат присъдени на въззиваемия.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №313/17.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№752/2019г., в частта му с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е  осъдена да заплати на И.Д.Д. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1727,10 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1571,88 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 155,22 лв., считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 220,92 лв., представляваща  лихва за забава върху главницата от 1571,88 лв., начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 08.10.2019г.,  и разноски по компенсация в размер на 375,95 лв.

В останалата част решението на EРС, е влязло в сила.

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на И.Д.Д. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, сумата 256,88лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

 

                                                                                                    2.