РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Монтана, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500249 по описа за 2022 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл.258 от ГПК е решение № 190 от 12.05.2022
г., постановено от Районен съд - гр.Монтана по гр. дело № 2667/2021 г., с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от „Е. *“ ООД осъдителен иск срещу М.-Т. ЕООД за
заплащане на сумата от 8260,63 лева – съставляваща остатък от обезщетение за обезвреда на
щети, настъпили по време на превоз на комбайн *, сериен № * по сключен договор за превоз
от 26.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
С въззивна жалба „Е. *“ ООД, гр.*, чрез пълномощника си адв. М. М., твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати
множество нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на искана от
жалбоподателя повторна съдебно-техническа експертиза, оставяне без уважение на
своевременно заявено искане за задължаване на насрещната страна да представи в оригинал
СД носител на снимките, направени при съставяне на аварийния протокол, както и искане за
допускане до разпит като свидетел съставителя на този протокол – лицето С. А.. В тази
връзка се иска събиране на горепосочените доказателства от въззивния съд. Освен това се
твърди, че решението е постановено при липса на пълно и всестранно обследване на
събрания по делото доказателствен материал, поради което се иска неговата отмяна и
постановяване на ново решение, с което да се уважи предявеният иск, ведно със законните
последици. Прави искане и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна М.-Т.ЕООД, гр. *, чрез
1
пълномощник адв. Й. Д., оспорва жалбата като неоснователна с подробно изложени
съображения относно наведените пороци на решението. Противопоставя се на исканията за
събиране на доказателства във въззивното производство. Прави искане за присъждане на
разноски във въззивната инстанция.
С оглед приложимия закон - Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки, във въззивното производство е назначена и приета съдебно-оценителна
експертиза – техническа, предвид необходимостта да се установи пазарната стойност на
повредения комбайн преди и след увреждането.
В съдебно заседание въззиваемата страна заявява, че предявеният иск е основателен до
размер на сумата от 2888,66 лева. Въззивникът, редовно призован, не се явява. Последният е
депозирал молба, с която заявява, че поддържа въззивната жалба и прави искане за отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважи претенцията
му.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване
съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл.17 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки във вр. чл.373, ал.1
от ТЗ. За да отхвърли предявеният от „Е. *“ ООД осъдителен иск, районният съд приел, че
действителният размер на нанесените вреди по комбайна е 1221,00 лв., а нанесените
материални щети са „козметични“ и не се изисква смяна на повредените детайли с нови. За
да стигне до този извод, районният съд кредитирал и се позовал на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице Е.К., както и на приобщения по делото снимков
материал на процесния комбайн. В тази връзка, съдът не кредитирал приложения по делото
Авариен протокол, като приел, че същият не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила досежно констатираните в него факти. Първостепенният съд приел, че
с оглед изплатената на ответната страна сума от 6922,34 лева за обезвреда и предвид
приетото от вещото лице заключение, търсеното от ищцовото дружество обезщетение се
явява неоснователно, тъй като не е дължима допълнителна сума за репариране на вредите по
процесния комбайн.
Настоящата инстанция намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че на 26.10.2020 г. ищцовото дружество „Е. *“ ООД е
възложило на М.-Т. ЕООД извършването на превоз на комбайн *, сериен № *от *до
Република България. Не е спорно, че комбайна е натоварен на 18.11.2020 г. и е
транспортиран до уговорения адрес в с. *, област *, където на 25.11.2020 г. е разтоварен.
2
Ищцовото дружество е заплатило уговорената в договора сума в размер на 24000,00 лв. с
ДДС. По делото не е спорен факта, че при транспортирането на комбайна на 24.11.2020 г. е
реализирано произшествие, което се осъществило при разминаване в тесен участък на пътя с
друг товарен автомобил с румънска регистрация, при което последният нанесъл удар върху
превозваната техника.
От приложената товарителница се установява, че управителят на „Е. *“ ООД е вписал в
нея като забележка, че при доставянето на комбайна е установено, че същия е с множество
наранявания вследствие на удар, като са наранени: страничен ляв капак, вратичка на
електрониката, шнек за разтоварване, горен ляв капак под шнека за разтоварване, ламарина
над врата на ел. инсталация, наранена основа на шнека и счупена средна панта на основния
капак.
С Уведомително писмо от 27.11.2020 г. управителят на „Е. *“ ООД уведомил
дружеството-превозвач за настъпилите по време на превоза повреди, отразени като
„забележка“ в съпровождащата товара международна товарителница. В тази връзка, на
30.11.2020 г. в присъствието на получателя и превозвача е изготвен Авариен протокол № *,
видно от който са констатирани настъпилите по време на транспорта щети по: вратата на
електрическото табло, страничните леви капаци, горните леви капаци под разтоварващата
тръба /шнек/, облицовката над капака на електрическото табло и разтоварващата тръба
/шнек/, като последната е деформирана по цялата й дължина, основата й в мястото на
закрепване към комбайна е изкривена и посукана. От заключението на аварийния протокол е
видно, че описаните като „забележка“ в товарителницата вреди са настъпили по време на
транспорта на комбайна и са вследствие претърпяно ПТП, съгласно снетите обяснения на
водача на камиона /служител на М.-Т. ЕООД/. В тази връзка, следва да се отбележи, че няма
предявени възражения от страните при съставянето на протокола досежно констатациите в
него. За състоянието на комбайна в момента на огледа са направени снимки, които са
приложени по делото като веществени доказателства.
Предвид настъпилите увреждания по превозния товар, ищцовото дружество предявило
претенция пред „Б.В.И.Г.“ АД с искане да бъдат заплатени 15180,00 лева – обезщетение по
застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена с ответното дружество, обективирана в
полица № *. Застрахователното дружество изпратило становище, обективирано в писмо с
изх.№ */06.01.2021 г., с което заявило, че няма основание за изплащане на застрахователно
обезщетение по случая. Впоследствие, обаче, с преводно нареждане от 23.02.2021 г.
застрахователното дружество превело по сметката на „Е. *“ ООД сумата от 6922,34 лева.
От изготвената във въззивното производство съдебно оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на процесния комбайн преди нанесените щети е
140433,00 лв., а след приспадане на щетите пазарната му стойност е 130622,00 лв. От
експертизата се установява, че крайната пазарна стойност за отстраняване на щетите е
9811,00 лв.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема
следното:
3
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за превоз, съгласно който
мястото на приемане/натоварване/ на процесния комбайн е R.C.M.LTD, G.P.F., W., D. – *.
Като адрес за доставяне в договора е посочен с.*, община *, област *. В тази връзка чл.1,
параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/наричана за по-кратко Конвенцията/ предвижда прилагането й за всеки договор за
автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на
приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са
посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща
страна. Това е така независимо от седалището и националността на страните.
По отношение на сключения договор е безспорно установено, че въззивникът е
изпълнил своето задължение, като е заплатил уговорената цена, по уговорения начин. От
друга страна, в чл.17, параграф 1 от Конвенцията е предвидена отговорност на превозвача за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за
превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. В тази връзка, в
чл.25, параграф 1 от Конвенцията е предвидено, че в случай на повреда превозвачът заплаща
обезценка, в размер изчислен според стойността на стоката, определена съгласно член 23,
параграфи 1, 2 и 4 от Конвенцията.
Разпоредбата на чл.23, параграф 1 от Конвенцията гласи, че когато съгласно
разпоредбите на тази конвенция превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична
липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по
времето, когато е била приета за превоз. В параграф 2 е предвидено, че стойността на
стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара,
или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество.
Това, което е особено в случая и наложи назначаването на експертиза пред въззивната
инстанция, е предвиденият в Конвенцията особен начин на изчисление на дължимото от
превозвача обезщетение, в случай на повреда на стоката. Тук е мястото да се посочи, че
настоящата инстанция не кредитира приетата от районния съд съдебно-техническа
експертиза, предвид възложените й задачи, които не съответстват на разпоредбите на чл.25
вр. чл.23 от Конвенцията и се явяват неотносими за изхода на спора, с оглед предвидения
специфичен начин на изчисление на дължимото обезщетение.
Назначената и приета пред настоящата инстанция съдебно-оценителна експертиза на
вещото лице инж. Ц. Ц. следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвена.
Същата установява пазарната стойност на процесния комбайн както преди, така и след
настъпването на инцидента, вследствие на който са нанесени щети по него. Съгласно
експертизата общата крайна пазарната стойност за отстраняване на причинените щети е
9811,00 лв.
Предвид изложената и приета фактическа обстановка, от която се установява, че са
налице вреди, които са в причинно-следствена връзка с настъпилият по време на
превозването пътен инцидент, както и съобразно безспорния факт, че въззивникът е получил
застрахователно обезщетение в размер на 6922,34 лева., настоящата инстанция намира, че на
4
последния следва да бъде уважена претенцията до размер от 2888,66 лева. В същата насока е
и признанието, направено от въззиваемата страна, досежно основателността на иска, което
съдът цени наред с останалия по делото доказателствен материал.
Съобразно изложеното, настоящата инстанция намира, че М.-Т. ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на „Е. *“ ООД обезщетение в размер на 2888,66 лева, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно до този размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.-Т. ЕООД следва да
заплати на „Е. *“ ООД сторените в двете производства разноски. В тази връзка, съгласно
представеният по чл.80 от ГПК списък направените пред въззивната инстанция разноски са в
размер от 654,20 лв. , включващи депозит за вещо лице общо 488.20 лева , както и платената
държавна такса от 166 лева. Пред районният съд също е представен списък с разноските, но
същия не отговаря на обективно сторените разноски. МОС намира, че пред районен съд
ищцовото дружество е заплатило следните суми: 40 лв. ДТ за молба за обезпечение на иск,
840 лв. адвокатско възнаграждение във връзка с обезпечителното производство, 330,40 ДТ
пред СРС за образуване на исково производство / а не както се твърди в списъка 500 лв./,
150 лв. депозит за експертиза /а не както се твърди в списъка 300 лв./ и 900 лв. адвокатско
възнаграждение във връзка с исковото производство. Съобразно изхода на спора са
дължими на жалбоподателя сумата 791.14 лева първоинстанционни разноски и сумата
228.97 лева въззивни разноски.
Въззиваемата страна, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, е направила
разноски пред въззивната инстанция в размер от 900 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Пред първоинстанционния съд са сторени разноски в размер на 1050 лева.
/150 лв. депозит за вещо лице и 900 лв. за адвокатско възнаграждение/. С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Е. *“ ООД следва да заплати на М.-Т. ЕООД
разноски в размер на 682.50 лева за първоинстанционното производство и сумата 585 лева
въззивни разноски.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 190 на Районен съд-Монтана от 12.05.2022 г., постановено по гр.
дело № 2667/2021 г. по описа на същия съд, като неправилно В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения иск до размер от 2888,66 лева., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.-Т.“ ЕООД с ЕИК *със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. „*“
№*да заплати на „Е. *“ ООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление: гр. *, р-н *, ул. „*“
№*, вх.*, ет.*, ап.*сумата от 2888,66 лева, представляваща остатък от обезщетение за
обезвреда, дължимо във връзка с договор за транспортна услуга от 26.10.2020 г. и настъпили
по време на извършване на услугата щети върху комбайн *, сериен № *, ведно със законна
5
лихва от 05.03.2021г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190 на Районен съд-Монтана от 12.05.2022 г.,
постановено по гр. дело № 2667/2021 г. по описа на същия съд в останалата част досежно
иска.
ОТМЕНЯ решение № 190 на Районен съд-Монтана от 12.05.2022 г., постановено по гр.
дело № 2667/2021 г. по описа на същия съд, като неправилно В ЧАСТТА, с която „Е. *“
ООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление: гр. *, р-н *, ул. „*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*е
осъден да заплати на „М.-Т.“ ЕООД с ЕИК *със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.
„*“ №*разноски над размера от 682,50 лв. до 1050 лв..
ОСЪЖДА „Е. *“ ООД, ЕИК -*със седалище и адрес на управление: гр. *, р-н *, ул. „*“
№*, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „М.-Т.“ ЕООД с ЕИК
*със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. „*“ №*разноски в размер от 585 лв., с оглед
изхода на въззивното производство.
ОСЪЖДА М.-Т.“ ЕООД с ЕИК *със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. „*“ №*,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „Е. *“ ООД, ЕИК *със седалище и адрес на
управление: гр. *, р-н *, ул. „*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*разноски за първоинстанционното
производство в размер 791.14 лева , както и сумата 228.97 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6