Решение по дело №5541/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 263
Дата: 11 февруари 2019 г.
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20183110205541
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                           

                                                          Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                    двадесет и девети състав

На тридесет и първи януари              Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Съдия  Мария Бончева

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №5541 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.И.Б. против Наказателно Постановление  №18-0819-004775/ 13.11.2018г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на И.И.Б.  са наложени следните административни наказания- по пункт 1  - лоба" в размер  на 30 лева  на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДП, по пункт 2  лоба" в размер  на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП и по пункт 3  -  лоба" в размер  на 100 лева и Лишаване от право  да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

          В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска отмяна на постановлението.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован,  се явява и се представлява от процесуален представител, който  поддържа жалбата.                  

            Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

              На 29.10.2018 г. в около 13:55 часа в гр.Варна на ул.”Поп Харитон” като водач на лек автомобил с per № В 5243ВН при навлизане след знак В2 забраняващ влизането на ППС, блъснала пресичащ пешеходец- дете –Б. Тодоров. Жалбоподателят напуснал местопроизшествието и не уведомил МВР за случая.

             Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.

           В хода на съдебното производство бе  разпитан свид. М. и свид. Близнаков, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима. 

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

               По пункт 1 от наказателното постановление:

               Съдът намира, че правилно е било прието от АНО, че въззивникът е допуснал  нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП, като е  съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл.6 т.1 участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак В-2. В тази насока са събраните гласни и писмени доказателства. Съдът счита, че правилно АНО е наложил наказание глоба в размер на 30 лева, като размера на глобата е посочен императивно в нормата на чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДП. С оглед на това постановлението в пункт 1 следва да бъде потвърдено.

 

 

 

              

            По пункт 2 от наказателното постановление:                      

            Правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушението по чл. 116 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.179 ал.2вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание. Видно разпоредбата на чл.116 от ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. В конкретния случай жалбоподателя не е изпълнил тези си задължения и е станал причина за ПТП в което е пострадало дете, като в тази насока са всички събрани по делото доказателства. Правилно е била определена и санкционната норма. В тази връзка съдът намира, че същия е правилно наказан.

         Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.

          По пункт 3 от наказателното постановление:

          Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.Б ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.  Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото. Пред съда  се представят доказателства, че са налице обстоятелства, изключващи приложението на чл. 123, ал. 1, т.2 б.Б, от ЗДвП по отношение на водача на МПС, изключващи отговорността на жалбоподателя за така посоченото нарушение на ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите- свид. Близнаков незабавно след настъпване на ПТП се е обадил на телефон 112 и е съобщил за случилото се. Жалбоподателката е оказала помощ на пострадалото дете, качили са го в линейката. След това жалбоподателката е придружила пострадалото дете до Спешен център. Видно от показанията на свид. М. жалбоподателката е била установена от тях в болницата, след което се е върнала със служителите на полицията на местопроизшествието. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателката е неправилно наказана. Същата е уведомила за настъпване на ПТП контролните органи, но е напуснала същото за да окаже помощ и да придружи пострадалото от ПТП дете. Детето е било само, с него не е имало родители и жалбоподателката е преценила, че следва да придружи пострадалия в Спешния център. В нито един момент същата не се е укривала от органите на полицията. Върнала се е със същите на местопроизшествието, като преди това ги е изчала в болницата. В тази връзка съдът намира, че е била неправилно наказана за извършване на нарушение по чл. 123 ал.1 т.2 б.Б ЗДП. Съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателката и същата не е осъществила от субективна страна състава на вмененото и нарушение. Предвид горното в тази част съдът намира, че следва да отмени НП.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  №18-0819-004775/ 13.11.2018г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на И.И.Б.  са наложени следните административни наказания- по пункт 1  - лоба" в размер  на 30 лева  на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДП, по пункт 2  лоба" в размер  на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.

            ОТМЕНЯ Наказателно Постановление  №18-0819-004775/ 13.11.2018г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на И.И.Б.  е наложено административно наказание -по пункт 3  -  лоба" в размер  на 100 лева и Лишаване от право  да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

          След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: