РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. гр. Добрич, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20253200500050 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №
20/09.01.2024 год. по гр.д.№ 20223230102755 по описа за 2022 год. на
Районен съд Добрич, допълнено и изменено с решение 645/30.07.2024 год. по
гр.д.№ 20223230102755 по описа за 2022 год. на Районен съд Добрич ,с което
е прието за установено, че В. П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Д., ***, дължат на „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С.
Раковски“, № 147, ет .5, ап. 14 вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 426/2022 год., по описа на
Районен съд за следните суми 3000.00 лева , представляваща частично
вземане от непогасена главница в общ размер на 21 192.42 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2022 год. до
окончателното погасяване на задължението, при условията на солидарност,
като всеки от ответниците В. П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Д., *** е осъден да заплати на
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ет .5, ап. 14, сторените по делото съдебни
1
разноски, както следва: 30лв. за държавна такса в установителното
производство, 225 лв. за хонорар на вещо лице и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по гр.д№ 426/2022 год. по описа на РС Добрич в
размер на 30 лв. държавна такса и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените В.
П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН **********о ,двамата със съдебен
адрес гр.С., *** ,чрез процесуалния им представител адв. В. В. , гр.София
жалби рег.№№ 2685/07.02.2024 год. и 16428/26.08.2024 год.
С доводи ,че решението от дата 09.01.2024 год. е немотивирано и
постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон се
претендира отмяната му и отхвърляне на неоснователната претенция на
дружеството по чл.422 от ГПК,във връзка с чл. 415 от ГПК, а отмяната на
допълващото и поправящо решение от дата 20.08.2024 год. се претендира с
доводи за неговата недопустимост.
При данни, че обжалваните решения са били връчени на дати 22.01.2024
год. и 20.08.2024 год.,жалба рег.№ 2685/07.02.2024 год., изпратена по пощата
на дата 02.02.2024 год. и жалба рег.№16428/26.08.2024 год. са подадени в
срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирани страни и носители на
правото да предявят въззивна жалба против постановените решения, предвид
разпоредените от тях негативни последици в правната им сфера чрез
уважаване на исковите претенции и са процесуално допустими.
Въззиваемата страна „Макроадванс“ АД ,гр.София счита жалбите за
неоснователни и настоява да не бъдат уважавани.
Спорни между страните са въпросите неравноправни ли са и
следователно нищожни отделни клаузи от договора за потребителски кредит,
анекс към договор за потребителски кредит и приложимите към тях общи
условия на конкретно посочени основания ; налице ли са неоснователно
надвзети суми за възнаградителна лихва по договора, от значение за
наличието на непогасени задължения за главница и в какъв размер;погасено
ли е по давност вземането по договора за потребителски кредит ,поради
различните им виждания от кой момент тече погасителната давност в случай
,че същото е предсрочно изискуемо или е настъпил падежа на последната
разсрочена вноска ; налице ли са условията да допълване,респ.поправяне на
първоначалното решение ; как следва да бъде разпредЕ. отговорността за
разноските по делото.
2
Обжалваното решение е постановено въз основа на искова молба рег.№
16353/26.09.2022 год., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК на
“Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ет .5, ап. 14 срещу В. П. К., ЕГН
********** и П. П. К., ЕГН **********, двамата от гр. Д., *** за установяне
вземане ,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. дело № 426/2022 год., по описа на Районен съд.
Искът е основан на твърдения ,че между “Уникредит Булбанк“ АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София, община
“Столична“,район“Възраждане“,пл.“Света Неделя“ № 7 ,като кредитор и В.
П. К. и П. П. К. ( първия като кредитополучател, а втората като солидарен
длъжник) е бил сключен на дата *** год. Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № *** за
сумата от 25 000 лв. и краен срок за погасяване до 01.12.2008 год. и Анекс № 1
от дата 06.10.2009 год. за неговото изменение ,с който кредита е бил
преструктиран в размер на 25 114.45 лв. със срок на погасяване до 01.09.2020
год. На дата 22.06.2015 год. между “Уникредит Булбанк“ АД и “Макроадванс“
АД бил сключен Договор за продажба на вземания ( цесия ),по силата на който
банката ,в качеството си на продавач прехвърлила на ищеца всички свои
вземания по отношение на ответниците по посочения договор за
потребителски кредит и анекс към него (дължимите суми ,ведно с
привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности).С
уведомителни писма и по упълномощаване от цедента , ищецът съобщил на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията .
Налице било неизпълнение от ответниците по договора за
потребителски кредит, задължението им по което за главницата възлизало на
сумата 21 192.42 лв. и било станало изискуемо на 01.12.2020 год.,поради
настъпил краен срок на издължаване (падеж). Въз основа на подадено по
пощата на дата 08.02.2022 год. ,заявление рег.№ 2383/11.02.2022 год., била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК № 209/11.02.2022 год. по ч.гр.д.№ 426/2022 год. на
Районен съд Добрич за част от вземането , срещу която ответниците
възразили.
Отправено е искане, да бъде признато за установено ,че ответниците В.
П. К. и П. П. К. дължат солидарно на “Макроадванс“ АД ,в качеството му на
частен правоприемник (цесионер) на “Уникредит Булбанк“ АД и кредитор по
вземането,произтичащо от сключен Договор за банков потребителски кредит
3
на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № *** от *** год.
,както и Анекс от 06.09.2009 год. към него , сумата от 3 000
лв.,представляваща частично вземане от непогасена главница в общ размер на
21 192 .42 лв. ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
08.02.2022 год. до окончателното погасяване на задължението .Ищецът
претендира да му бъдат заплатени сторените в заповедното производство
разноски : 60 лв.-държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и разноските в исковото производство.
С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№
1/03.01.2023 год., ответниците В. П. К. и П. П. К. са сочели,че считат иска за
заявен с нередовна искова молба,тъй като липсвало яснота ,дали сумата от
3 000 лв. представлява сбор от частично предявени претенции за всяка
твърдяна за непогасена вноска по договор за кредит или сбора от
няколко/частично търсени от ищеца вноски по погасителния план за
определен период.Такова е и спорването им ,заявено със становището рег.№
8623/16.05.2023 год.
В хода на производството от ищеца “Макроадванс“ АД и по повод
указанията в определението по чл.140 от ГПК № 519/01.03.2023 год. са били
подадени становища и молби рег.№№ 11421/27.06.2023 год.,21443/04.12.2023
год.,1584/11.03.2025 год. и 2049/28.03.2025 год. в които относно редовността
на депозираната искова молба е било посочвано, че претендираната сума в
исковата молба и депозираното заявление е в размер на 3 000
лв.,представляваща сбор от вноските по главницата съобразно погасителен
план за периода от месец януари 2020 год. до месец септември 2020 год. и
представлява част от непогасена главница в общ размер от 21 192 .42 лв.
В мотивите на решение № 20/09.01.2024 год. по гр.д.№ 20223230102755
по описа за 2022 год. , Районен съд Добрич е посочил ,че разглежда искове на
“Макроадванс“ АД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ет .5, ап. 14 срещу В. П. К., ЕГН
********** и П. П. К., ЕГН **********, двамата от гр. Д., *** за
установяване вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 426/2022 год., по описа на Районен съд - гр.
Добрич, за сумата от 3000.00 лв., представляваща частично вземане от
непогасена главница в общ размер на 21 192.42 лв.В мотивите на съдебното
решение липсва отразяване, от кои погасителни вноски за месечните
задължения за конкретен период по процесния договор е съставена частичната
претенция за главница в размер на 3 000 лв.,която съдът е разгледал .
4
Първоинстанционният съд е постановил , че приема за установено, че В.
П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН **********, двамата от гр. Д., ***,
дължат на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ет .5, ап. 14 вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№ 426/2022 год. по описа на Районен съд - гр. Добрич за сумата от 3000.00 лв.,
представляваща частично вземане от непогасена главница в общ размер на 21
192.42 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.02.2022 год. до окончателното погасяване на задължението.Издадената
заповед № 209 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК/
11.02.2022 год. по посоченото ч.гр.д.№ 426/2022 год. е с идентично
съдържание ,като с нея е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на
кредитора сумата от 3000.00 лв., представляваща частично вземане от
непогасена главница в общ размер на 21 192.42 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.02.2022 год. до окончателното
погасяване на задължението.
С решението ответниците са били осъдени да заплатят на ищеца
сторените по делото съдебни разноски, както следва: 60 лв. за държавна такса
в установителното производство, 450лв. за хонорар на вещо лице и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Осъдени са били да заплатят на ищеца и
сторените в заповедното производство по гр.д№ 426/2022 год. по описа на РС
Добрич разноски в размер на 60 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение
Ищецът “Макроадванс“ АД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ет .5, ап. 14 е подал молба
рег.№ 2263/01.02.2024 год. ,в която е посочил ,че Районен съд Добрич не се е
произнесъл относно отговорността между ответниците, а именно че те дължат
солидарно на кредитора сумата от 3 000 лв. –частично вземане за непогасена
главница в общ размер от 21 192.42 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.02.2022 год. до окончателното погасяване на
задължението.Отправено е искане да бъде поправена очевидната фактическа
грешка в диспозитива на съдебното решение и същият допълнен относно
солидарната отговорност на лицата.На следващо място е посочено, че в
диспозитива на съдебното решение липсва произнасяне и относно
отговорността за разноски в исковото и заповедното производство, а именно
дали разноските се дължат от ответниците солидарно или разделно.
С молба рег.№ 8885/02.05.2024 год. , ответниците В. П. К., и П. П. К. са
5
изразили становище, че в решението не съдържа произнасяне по отношение
претенция за солидарната им отговорност ,поради което и не може да бъде
поправяно ,тъй като недопустимо би изменило/допълнило волята на
съда.Доколкото били обжалвали в цялост на първоинстанционното решение
,въпросът за отговорността за разноски бил от компетентността на въззивния
съд.
В мотивите на решение 645/30.07.2024 год. по гр.д.№ 20223230102755
по описа за 2022 год., първоинстанционният съд е посочил, че в представения
по делото договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***
от *** год., сключен с Банка „Уникредит Булбанк“ АД ,ответниците изрично
са изразили волята си да отговарят солидарно към заемодателя по силата на
постигната уговорка, изразена чрез подписването на договора,поради което
първоначално поставения съдебен акт е бил допълнен като е постановена
солидарност на задължението на ответниците към ищеца.Съдът е посочил ,че
първоначално постановения от него съдебен акт съдържа произнасяне по
отправеното искане от ищеца за присъждане на разноски, но двамата
ответници са осъдени да му заплатят сторените разноски общо, а не разделно
, поради което и го изменил ,като отговорността за разноски е била
разпредЕ. поравно между тях с посочване на размера й.
Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно
субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното
твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В исковата молба
ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез
основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно
материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното
право се индивидуализира и чрез неговите субекти (страни по материалното
правоотношение), посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата
молба ищецът конкретизира неговото съдържание (в какво се състои
претендираното или отричаното право, исканата правна промяна) и вида на
търсената защита (дали ищецът иска установяване на съществуването или
несъществуването на спорното право, осъждане на ответника, или правна
промяна). Когато ищецът въведе като предмет на делото само част, а не
цялото материално право, той предявява частичен иск. При предявяване на
иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера
на иска. При облигационните парични притезания, предявяването на частичен
иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума, на
6
която ще съответства и предметът на решението за установяване на
паричното вземане.
Разпоредбата на чл. 298 ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните
предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението
влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание.С
решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в
диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено
нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 236 ал.1 т.5 от ГПК
визира като констатация относно спорното право, представлява източника на
силата на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
съдебно решение се разпростира само спрямо субективната и обективна рамка
на диспозитива на решението, постановено по съществото на спора,като в
диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на
вземането, но и относно основанието (какво представлява и от какво
произтича присъденото вземане), предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5
ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на
спора и с оглед силата на пресъдено нещо на диспозитива .При уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите
факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право–в тази насока са т.18 от тълкувателно решение
№ 1 от 4.01.2001 год. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 год., ОСГК,тълкувателно
решение № 1 от 17.07.2001 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2001 год. на ОСГК на
ВКС,тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 год. на ВКС по тълк. д. №
3/2016 год., ОСГТК.
Процесуалния закон въвежда императивни изисквания по отношение на
съдържанието на постановяваните от съдилищата актове, посочени в
разпоредбата на чл. 236 и чл. 254 от ГПК. Чрез съдържанието на съдебния акт,
горестоящия съд следи за валидността му в изпълнение на задълженията си по
чл. 269 изр. І-во, пр. І-во и чл. 278 ал. 4 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е задължен
да се произнесе служебно по валидността на решението в неговата цялост,
независимо дали в жалбите е бил изтъкнат порока нищожност, при което и
забраната за влошаване положението на обжалващия, която предвижда
разпоредбата на чл. 271, ал. 1 изр. 2-ро от ГПК не се прилага.
Преценката за валидност трябва да се извърши в контекста на
7
необходимостта съдът да е формирал ясна правораздавателна вола по спорния
предмет и тя да е надлежно изразена в диспозитива на съдебното решение.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебните решения и тя е налице когато
волята на съда е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено
дори и по пътя на тълкуването. В последния случай решението е абсолютно
неразбираемо. Пълната неяснота на постановеното от съда обуславя
нищожност на решението ,когато предметът на делото е ясно определен,т.е.
порокът се дължи единствено на начина, по който е обективирано
волеизявлението на съда ,когато неопределеността на спорния предмет
поради недостатъци на исковата молба е отпаднала с тяхното отстраняване в
хода на производството.
Обжалваното решение не дава възможност да бъде припознато като
валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление- разбираем
диспозитив и мотивирано разрешение на спорните въпроси Разгледан в своята
цялост като единство от мотиви и диспозитив, действителната воля на съда
относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните и
субективните предели на силата на пресъдено нещо, не става ясна.
В диспозитива на обжалваното решение е посочено за установено
частично вземане единствено по неговия размер от 3000.00 лева , което
представлявало непогасена главница ,но без да е посочен нейния договорен
или друг източник и от кои погасителни вноски за месечните задължения за
конкретен период по процесния договор е съставена частичната претенция за
главница в размер на 3 000 лв.,която съдът е разгледал .
Този диспозитив не покрива изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК за
достатъчна идентификация на заявения в процеса установителен иск с
посочване на съдържанието и основанието на паричното притезание ,т.е.
какво представлява и от какво произтича установеното частично вземане , а
именно че представлява сбор от няколко конкретни неиздължени вноски за
главница по сключен банков договор за потребителски кредит , а страни по
материалното правоотношение са частен правоприемник (цесионер) на
банката и нейните солидарни длъжници.
Обжалваното решение е нищожно и на основание чл.270 ал.1 от ГПК
,въззивният съд следва да прогласи нищожността му, като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
При обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото
за ново гледане от друг състав на ДРС въззивният съд не дължи разпределяне
на отговорност за разноските в първата и въззивната инстанции. Съгласно
8
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във връзка с чл. 78 от ГПК, разноски се
присъждат с акта, с който приключва производството на всяка инстанция и с
който искът се уважава или отхвърля, в който случай възниква и
отговорността за разноски. С решението по в.гр.д.№ 50/2025 год. , спорът
между страните не е разрешен окончателно и по съществото –в зависимост от
изхода по спора, разноски на страните ще бъдат присъдени от съда, на който се
изпраща за ново разглеждане иска по чл.422 от ГПК.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 20/09.01.2024 год. по гр.д.№
20223230102755 по описа за 2022 год. на Районен съд Добрич, допълнено и
изменено с решение 645/30.07.2024 год. по гр.д.№ 20223230102755 по описа
за 2022 год. на Районен съд Добрич и ВРЪЩА делото на Районен съд Добрич
за постановяване от друг състав на ново решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9