Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София ,                        .2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                         МАРИНА ГЮРОВА

 

при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора И. Занев като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.о.х.д.№ 1 402 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

           

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.12.2018г. по НОХД № 17 216/2018г. на Софийски районен съд, НО, 94 състав подсъдимият В.Н.Д. е признат за виновен за това, че за времето от 09.06.2018г. до 17.06.2018г., в къща, находяща се в гр.София, на ул.“*******, се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - И.К.М.родена на ***г., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, явяващо се престъпление по  чл.151, ал.1 вр. чл.63, ал.1,т.3 от НК, като му е наложил наказание при условията на чл. 373, ал.2 НПК вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК – пробация,  изразяваща се в пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 (дванадесет) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 (дванадесет) месеца и включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Според правилото на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. е осъден да заплати  направените по делото разноски в размер на 868.02 лв. в полза на СДВР  и по сметка на СРС - сумата от 5 лв. за издаване на 1бр. изпълнителен лист.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимият, който в депозирана от служебния му защитник  - адв. Р.П. въззивна жалба прави оплакване в частта й относно наложеното му наказание. Излагат се доводи, че то е несъразмерно тежко, като в тази насока защитникът се позовава на непълнолетието на дееца, емоционалната натовареност на конкретния случай, свързан с съществуващите традиции в ромската общност. Прави се искане за изменение на присъдата и намаляване на наложеното на подс. Д. наказание.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, защитникът на подсъдимия – адв. П. поддържа жалбата и допълва съображенията си, като намира че СРС не е отчел емоционалната натовареност на деянието, тъй като деецът и жертвата са искали да създадат семейство и са изпитвали силна обич помежду си, а критичността към извършеното е било обусловено от непълнолетната възраст на дееца. Поради изложеното адв. П. моли на подзащитния й да бъде наложено наказание „обществено порицание“, а алтернативно – да бъде намален срокът на наложеното наказание „ пробация“.

 Прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Подс. Д. в предоставената му последна дума иска да му бъде намалено наказанието.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

            Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на  съдебно следствие и събирането на доказателства.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Производството пред в СРС, НО, 94 с-в е протекло по реда на глава ХХVІІ (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371,т.2 от НПК подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са  по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, вредите, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия и  конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

В хода на въззивното производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови доказателствени материали, установяващи различни фактически обстоятелства, поради което настоящият състав на СГС не намира основания да преразглежда и внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология:

Несъмнено е установено, че подс. В.Н.Д. е роден на ***г***, с посочен пред въззивната инстанция адрес в гр. София, кв. Враждебна, ул. *********. Същият е неграмотен, не работи и не учи, като въпреки това и непълнолетието си както понастоящем, така и към м. 07.2017г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в какъвто смисъл е заключението на съдебно - психиатричната и психологична експертиза.

Подсъдимият Д.  бил неосъждан, но известен на ИДПС при 02 РУ - СДВР, като спрямо него не били разглеждани възпитателни дела в МКБППМН и по отношение на него не били налагани възпитателни мерки по чл. 13 ЗБППМН.

През месец юни 2017г. подсъдимият Д. се запознал със свидетелка И.М., родена на ***г., която по това време била на 10-годишна възраст. Двамата станали близки приятели, а впоследствие започнали да изпитват чувства един към друг. Свидетелката И.М. живеела заедно с родителите си в гр. София, ул. “*******, но често бягала от дома си и оставала да спи в жилището, в което живеели подсъдимият и семейството му на ул. “Дан *******. Бащата на свидетелката М. - свидетелят К.К., неколкократно подавал заявления в 05 РУ- СДВР срещу подсъдимия Д. заради това че дъщеря му остава да спи при него. Това принудило майката на подсъдимия - свидетелката Н.М. да се премести със семейството си в кв. “Враждебна”, тъй като не искала да си създава проблеми с полицията, предвид това, че била подписала предупредителни протоколи по ЗМВР да не допуска малолетната И.М. да остава да спи в жилището й, находящо се на ул. “*******.

На 09.06.2018г. малолетната И.М. отново отишла в жилището на подсъдимия В.Д. ***, където по това време нямало други лица. Пострадалата М. не искала да се прибира в дома на родителите си и останала в жилището на подсъдимия Д. до 17.06.2018г. В този период двамата по взаимно съгласие решили да осъществят полов акт. На подсъдимия В.Д. била известна възрастта на свидетелката. На неустановена дата в периода 09.06.2018г. - 17.06.2018г. в жилището на ул. „******* подсъдимият Д. проникнал е пениса си във влагалището на свидетелката И.М., която до този момент не била имала полови контакти. След половия контакт двамата видели, че има кръв по бельото на М., изплашили се, тя го изхвърлила и взела ново бельо от братовчедката на подсъдимия, като казала, че е в цикъл. Осъщественият полов акт бил със съгласието на свидетелката И.М., която не била лишена от възможност за самоотбрана, както и не била принуждавана със сила или заплашване, нито била приведена в безпомощно състояние.

За случилото се разбрали родителите на свидетелката И.М., в резултат на което баща й - свидетелят К.К. подал жалба в 05 РУ — СДВР. На пострадалата И.М. било извършено освидетелстване в Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на 19.06.2018г„ при което била установена дефлорационна щърбина на 6 часа по часовниковия циферблат.

Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ по писмени данни предвид на установената при извършения преглед дефлорационна щърбина на 6 часа по часовниковия циферблат са налице основания да се направи категоричен извод за осъществяване на полов акт с М., който предвид епитализирането на ръбовете на щърбината следва да се отнесе към момент 10-12 дни преди извършеното освидетелстване.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза със заключение, че малолетната И.К.М.е психично здрава, липсват актуални или минали епизоди на психична дисфункция. Не са констатирани нарушения в интелектуалното развитие, физически или психически недостатъци, които биха затруднили или направили невъзможно правилното възприемане на фактите, имащи значение за разследването. При нея е налице психическа годност да дава свидетелски показания

           

   Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени в съответствие с изискванията на разпоредбата на и чл. 373,ал.2 от НПК предвид диференцираната процедура, от която се е възползвал подсъдимия Д.. В случая пред настоящия състав не се оспорва преценката на първоинстанционния съд, извършена по реда на чл. 372,ал.4 от НПК за „подкрепяне” на самопризнанието на подсъдимия от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Както аргументирано е посочил СРС, НО, 12 с-в в мотивите към обжалвания акт, преки и косвени доказателства за авторството на подс. Д. се съдържат показанията на пострадалата И.М. и тези на разпитаните в д.п. В.К., К.К., Н.М., Я.Х. и Х.М., потвърдени от обективните данни по делото – установената при прегледа на пострадалата дефлорационна щърбина, намерила отражение в заключението на СМЕ по писмени данни. Заключенията на КППЕ установяват вменяемостта на дееца и свидетелската годност на пострадалата.

Производството по глава ХХVІІ ( по реда на чл. 371,т.2 от НПК ) пред СРС е протекло при стриктно спазване на правилата, гарантиращи осведомеността на подсъдимия Д. за последиците от направеното от него самопризнание и след избор на защитника за участие в посочената процедура с презумпцията за спазване на задължението му по чл.40,ал.2 от ЗА ( да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин).

Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд  напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите, включително и за извършителството от страна на подс. Д. във вмененото му деяние и механизма на осъществяването му.

На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд законосъобразно е извел правния извод, че подсъдимият В.Н.Д. , като непълнолетен, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.151, ал.1 от НК.

На първо място, подсъдимият Д. е годен субект на наказателна отговорност -  бил е непълнолетен, но е съзнавал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – имал е изграден социален опит във връзка е обществено неприемливото поведение, поради което е бил способен да прецени характера, значението и забранеността на конкретното престъпление и не е действал поради лекомислие; в емоционално-волево отношение не са били налице обстоятелства, довели до блокиране на волевия му самоконтрол; действал е обмислено и целенасочено, без външно внушение и влияние, поради което престъплението не е извършено поради увлечение.

Престъпното съвкупление съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1 от НК  се изразява в доброволно ( иначе би бил налице съставът на чл. 152 от НК ) съвкупление с ненавършило 14-годишна възраст лице. От обективна страна подс. Д. е осъществил престъпния състав, тъй като по делото се установи , че на инкриминираната дата се е съвкупил с 11 – годишната и малолетна тогава св. И.М..  Съвкуплението е полов контакт между мъж и жена, изразяващ се в проникването на мъжкия фалос във влагалището на жената. В случаят, видно от приетото във фактическата обстановка, подсъдимият се е съвокупил с пострадалата И. М.  - половият му член е проникнал във влагалището й. Подсъдимият е осъществил съвкуплението със съгласието на св. М., което определя поведението му именно като престъпно съвкупление по чл. 151, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е осъществено виновно, при наличието на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че се съвкупява именно с малолетно лице от женски пол  и целял настъпването именно тези  общественоопасни последици. В съзнанието на подс. Д. е съществувала представа относно малолетието на св. И.М., като наличието й се извежда от предхождащите отношения между дееца и жертвата от една страна, а от друга между дееца и родителите на малолетната пострадала, която  в един продължителен период от време при посещенията си в дома на подсъдимия е манифестирала това свое качество, което ясно е определяло истинската й възраст без значение на конкретния й външен вид.  Налице е и волевия момент на прекия умисъл, изразено с желанието за настъпване на конкретните общественоопасни последици.

 

Наказанието на подс. Д. е определено при спазване на особената разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл. 58а, ал.4 от НК и след редукцията, предвидена за непълнолетните дейци в чл. 63, ал.1, т.3 от НК – пробация, включваща освен двете задължителни пробационни мерки, така и мярката включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие – и трите с продължителност над  минимално установената, но далеч под средния, предвиден в закона размер. Определянето на наказанието „ пробация“ е съответно на естеството на престъплението, неговата насоченост към особено защитено от закона благо ( половата неприкосновеност),  личността на дееца, конкретният механизъм на престъплението, изключително ниската възраст на жертвата ( 11 години), поради което последващо негово смекчаване не се явява обществено оправдано и не би изпълнило предвидените в чл.36 от НК цели и в частност – да въздейства поправително и превъзпитателно върху осъдения. Позоваването в жалбата на „традиция“ в ромското население за ранно фактическо съжителстване между момче и момиче не е ескулпиращо обстоятелство, нито следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността на дееца, тъй като ( както правилно е посочил и СРС) обществена опасност на престъплението се свързва с рисковете пред нормалното психо - физическо съзряване на пострадалото малолетно момиче, както и в случите на бременност в такава ранна възраст, би поставила в риск нейното здраве, обучение, възпитание и квалификация.  

Срокът на наказанието от 1 ( една) година е съответен на баланса между конкретната обществена опасност на деянието ( завишена) и тази на дееца ( неразкриваща висока степен на обществена опасност, но без да се отличава с положителни  характеристични данни – подсъдимият не учи и не работи, известен на ИДПС при 02 РУ - СДВР), поради което и не са налични основания за неговото намаляване.  В този смисъл депозираната въззивна жалба не се явява основателна – определеното на подс. Д.   наказание е справедливо и съответно на престъплението ( чл. 35, ал. 3 от НК), поради което и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените  по делото разноски и сумите за служебно издаване на изпълнителен лист.

            При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което присъдата на СРС следва да бъде потвърдена.

Воден от горното и основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав 

 

                                                Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена от 10.12.2018г. по НОХД № 17 216 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, НО, 94 състав .

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.