№ 2
гр. С.З. , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела А. Караджова
Трифон И. Минчев
Секретар:Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20205501001167 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение №363/11.03.2020г., постановено по гр.д.
№5211/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което „З. „О.” АД е
осъдено да заплати на Д. Г. Ч. сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 13.10.2014г., при което е починал нейния дядо - С.Г.С., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2014г. - датата на
непозволеното увреждане до окончателното й изплащане и са присъдени
разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивникът „З. „О.” АД излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Посочена е
съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с
направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и
да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете като неоснователни и
недоказани. В случай, че съдът ги приеме за основателни, счита, че следва
застрахователното обезщетение да бъде съобразено с материалния закон, а
именно с разпоредбата на параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, като следва да
се определи в размер до 5000лв. Претендират се разноските по делото.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата
Д. Г. Ч., с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендира разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за причинени
неимуществени вреди с правно основание чл.226, ал. 1 във връзка с чл.223 от
КЗ/отм./ във връзка с чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Ищцата Д. Г. Ч. е поискала от съда да постанови решение, с което да
осъди „З. „О.” АД да й заплати, в качеството й на внучка на С.Г.С., с ЕГН:
***, б.ж. на с.З., общ.Ч., обл. С.З., сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.10.2014г., при което починал
дядо й - С.Г.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.10.2014г. - датата на непозволеното увреждане до окончателното й
изплащане.
Моли съда да й присъди и сторените от нея съдебни и деловодни
разноски, както и възнаграждението за един адвокат.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника
„З. „О.“ АД, в който счита, че искът е неоснователен, като го оспорва по
основание и размер. Моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Претендира за направените разноски.
С влязла в сила Присъда № 25 от 02.06.2015г., постановена по НОХД №
187/2015г. по описа на Окръжен съд - С.З., потвърдена с Решение № 137 от
09.11.2015г., постановено по ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен
съд - П., изменена частично с Решение № 20 от 05.02.2016г., постановено по
КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО /л.40-л.45 от делото/, И.Д.К. е
признат за виновен в това, че на 13.10.2014г. около 9:20 часа, западно от
2
гр.С.З., на път 6602, на км. 1+960, при управление на МПС - автобус „Ивеко
Маго 59-12“, с рег. № СН 4889 АК, нарушил правилата за движение по ЗДвП,
а именно: чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко“ и чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, и по
непредпазливост причинил смъртта на С.Г.С., с ЕГН ***, като след деянието
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради
което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден на
една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по
първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342,
ал.1 от НК. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ било отложено с изпитателен
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание
чл.343г от НК подсъдимият бил лишен от право по чл.37, ал. 1, т.7 от НК да
управлява МПС за срок от четири години, считано от началото на
изпълнението на това наказание.
Страните не спорят, че към датата на ПТП за МПС - автобус „Ивеко
Маго 59-12“, с рег. № СН 4889 АК, управляван от водача И.К., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З. „О.“ АД по
застрахователна полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015г.
Видно от приложеното към делото гр.д. № 7847/2016г. по описа на
СГС, с Решение № 5818/09.08.2017г., влязло в законна сила на 23.11.2018г.,
изменено с Решение № 688 от 22.03.2018г., постановено по в. гр. д. №
6016/2017г. по описа на Апелативен съд - С., съдът е осъдил
ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците Г.С.С.
и Д.С.З. /деца на починалия от ПТП/ в размер на 100 000 лева за всеки от тях
и 130 000 лева за ищцата Д.Т.С. /съпруга на починалия от ПТП/. С
Определение №667 от 23.11.2018г., постановено по к. търг. д. № 1685/2018г.
по описа на ВКС, ТК, II ТО, не е допуснато касационно обжалване на
3
въззивното решение.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна в производството
пред РС е била назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза. От заключението й се установява, че причините за настъпване на
процесното ПТП са движението на автобуса на недостатъчна дистанция от
движещия се пред него автомобил, както и несъобразяване на дистанцията
със скоростта на движение, навлизане на автобуса в лентата за насрещно
движение при наличие на автомобил, който се движи по нея.
Настъпилото ПТП е причинило тежки травматични увреждания на
водача на л.а. „Хюндай Елантра“ С.Г.С. – дядо на ищцата, вследствие на
които същият е починал.
С оглед установяване на претърпените от ищцата вреди, по делото са
били разпитани свидетели. От показанията на свидетеля Г.С.С. /баща на
ищцата/, се установява, че ищцата е първородна внучка на С.С. и
отношенията между тях били „перфектни“. Заявява, че дъщеря му дошла да
учи в гр.С.З., когато била в седми клас, като близо 6 месеца живяла при своя
дядо. Последният се грижил за нея, тъй като свидетелят /бащата на ищцата/
претърпял катастрофа. Свидетелят твърди, че след завършване на
образованието си, ищцата сключила граждански брак, от който се родило
дете. За отглеждането на детето помощ й оказвали нейния дядо С.С. и
неговата майка. Свидетелят заявява, че за две години работил в чужбина и
през този период - от 2010 г. до 2012г. ищцата се преместила да живее при
дядо си С., за да му помага в грижите за възрастната баба. Според свидетеля,
ищцата приела много тежко смъртта на дядо си, като тя не присъствала на
погребението му, тъй като била бременна. При ежегодните възпоменания,
които организират, ищцата плачела много, като също така се разстройвала и
при споменаване на името му.
От показанията на свидетеля Г.А.И., съсед на починалия С.С., се
установява, че ищцата е първа внучка на С.. Посочва, че тя учила средно и
висше образование в гр.С.З., като дядо й се грижил за нея и отношенията
между тях били близки. След раждането на първото дете на ищцата, тя
живеела при С.С., като се грижила за домакинството му, а той й помагал в
грижите за детето. Счита, че С. имал специално отношение към нея, двамата
4
били силно привързани един към друг. Твърди, че ищцата изживяла тежко
смъртта на дядо си, но не отишла на погребението му, тъй като била
бременна.
Районен съд е кредитирал показанията на свидетелите. Настоящата
инстанция също им дава вяра, тъй като са непротиворечиви относно сочените
обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В случая ищцата претендира обезщетение за настъпили неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 13.10.2014 г., а отговорността на застрахователя
се претендира на основание Договор за застраховка "Гражданска
отговорност", сключен на 06.12.2013 г., т.е. при действието на КЗ (отм.).
Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя, т.нар. пряк иск на увреденото лице. При действието на КЗ, в
сила до 01.01.2016 г. не се предвижда специалната и допълнителна
предпоставка за допустимостта на прекия иск на пострадалото лице срещу
застрахователя на "Гражданска отговорност" на виновния водач на МПС, като
такава предпоставка е въведена с разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ /нов/ вр.
чл. 496 от КЗ /нов/ и чл. 380 от КЗ /нов/, която не е приложима в настоящия
случай. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими и в
този смисъл възражението на ответното дружество е неоснователно.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от
КЗ/отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител.
Към дата на процесното ПТП 13.10.2014г. автобус „Ивеко Маго 59-12“,
с рег. № СН 4889 АК, управляван от водача И.К., има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З. „О.“ АД по
застрахователна полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015г. Поради
това ответното дружество отговаря за причинените от застрахования вреди,
5
съгласно чл.223 КЗ (отм.).
По делото безспорно се установява, че смъртта на С.Г.С., дядо на
ищцата, се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – И.К., което
е установено с влязла в сила Присъда №25 от 02.06.2015г., постановена по
НОХД № 187/2015г. по описа на Окръжен съд - С.З., потвърдена с Решение №
137 от 09.11.2015г., постановено по ВНОХД № 298/2015г. по описа на
Апелативен съд - П., изменена частично с Решение № 20 от 05.02.2016г.,
постановено по КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО, която според
чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени
вреди се явява основателен.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Постановявайки решението си, РС се е съобразил със задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52
ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
6
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване,
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С горепосоченото Тълкувателно решение обаче не се дава неограничена
възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и
на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на
тълкувателното решение е изрично поставеното в него изискване за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се
от обичайните.
В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които
съдът кредитира изцяло, се установява, че между починалия и ищцата е
създадена трайна и дълбока емоционална връзка. Установи се по делото, че
отношения между тях се характеризират с по-голяма от обичайната
привързаност, обич, подкрепа и грижа. Действително в българския бит бабата
и дядото често присъстват в живота на внуците си. В случая, обаче,
обичайните отношения са надградени. Това до голяма степен е било
предизвикано от смъртта на майката на ищцата и трайното отсъствие на
бащата. За ищцата дядото е участвал активно при отглеждането и
възпитанието й, тъй като тя е живяла при него в гимназиална възраст и когато
е учила висше образование в гр.С.З.. Впоследствие, след като се е омъжила и
е родила първото си дете също е живяла при дядо си, последният й е помагал
за детето, а тя се е грижила и е помагала в домакинството на дядо си. Поради
изложеното, настоящият състав на съда приема, че ищцата е възприемала
дядо си като особено близък човек, като особено важна фигура в нейния
живот. Изпитвала е към него дълбоки и трайни чувства на обич, близост и
привързаност извън обичайните.
С оглед изложеното, съдът намира, че между починалия С.Г.С. и ищцата
е изградената силна и дълбока емоционална връзка и следователно
преживените и търпени болки и страдания на ищцата от смъртта на дядо й
7
следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на
разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето
защо, съдът приема, с оглед събраните доказателства, че ищцата доказа
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както
и установи по категоричен начин, че е претърпяла сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания, настъпили в резултат на
неговата смърт. Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск за
сумата 10 000 лв. се явява основателен и доказан и правилно е бил уважен от
РС.
Възражението на застрахователя, че при определяне размера на
обезщетението съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която
предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000 лв., е
неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл.
267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска
отговорност" да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на
семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се
отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, в
какъвто смисъл се оплаква въззивникът, тъй като СЕС вече е бил сезиран с
преюдициално запитване по въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията
на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), то няма основания размерът
на обезщетението да бъде ограничавано под действителния размер на
претърпените неимуществени вреди.
8
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е.
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Въззивният съд намира, че изложените твърдения за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия С.С. се опровергават от заключението
на съдебната автотехническа експертиза, от което категорично се установява,
че причините за настъпване на процесното ПТП са движението на автобуса на
недостатъчна дистанция от движещия се пред него автомобил, както и
несъобразяване на дистанцията със скоростта на движение, навлизане на
автобуса в лентата за насрещно движение при наличие на автомобил, който се
движи по нея. Направените във въззивната жалба възражения от ответното
дружество, че заключението на автотехническата експертиза е необосновано
и че съдът не е изследвал изцяло фактическата обстановка са възражения,
които ответникът е следвало да заяви своевременно пред
първоинстанционния съд.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за
неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при
непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането,
както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223,
ал. 2, изр. 1 - во от КЗ /отм./. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. №525/08 г. на ВКС ТК,
решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК, която се възприема от настоящия състав на ОС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
9
Процесуалният представител на ответното дружество е направило
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 10 000 лв.
до 100 000 лв. – 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба №1/09.07.2004 г. при цената на предявения иск от
10 000 лв. възлиза на 830 лв. Съгласно представеният договор за правна
защита и съдействие, ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер
на 830 лв., което е в минимално предвидения размер, поради което не следва
да бъде намалено.
Ответното дружество З. „О.“ АД следва да заплати на Д. Г. Ч.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
830 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/11.03.2020г., постановено по гр.д. №
5211/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА „З. „О.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., район *** да заплати на Д. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.С., ул.***,
със съдебен адрес: гр.С.З., ул.“***, чрез адвокат Ж.З. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. /осемстотин и
тридесет лв./ по банкова сметка в „Б." ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв.
Ж.С.З..
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11