Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 20.09.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5 състав, в публичното заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Г.Владова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело
№ 798 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са от М.А.Г. *** обективно съединени искове с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 15.06.2018 г., около 15.00 часа, в гр.С.,***, пред кооперация на ъгъла, сключен
между ул.„Славовица“ и ул.„Генерал Кирил Ботев“ - уточнения на мястото на
произшествието, направени от процесуалния представител на ищцата в съдебно
заседание от 15.03.2023 г., се спънала в тротоарни плочки, които стърчали с
ръбовете нагоре, и паднала. При падането получила счупване на бедрената шийка
на лявата тазобедрена става, изпитала силна болка и не можела да се изправи. Преминаващи
минувачи, очевидци на инцидента, се опитали да я изправят, но поради силните
болки, я оставили да лежи до пристигането на линейка. Била настанена за лечение
в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД. На 20.06.2018 г. сутринта била извършена операция, при
която й била поставена изкуствена тазобедрена стана. След изписването от болница
„Пирогов“ постъпила за лечение в болница “Токуда“ за провеждане на рехабилитационна
програма, тъй като имала ограничени движения на лявата тазобедрена става. След
изписването от болницата проходила с помощта на проходилка. Не можела да се грижи
сама за себе си и се наложило да ползва чужда помощ в ежедневието си. Все още
не била излекувана напълно. Лечението продължавало. Търпяла интензивни болки и
страдания от травмата, които се налагало да търпи и за в бъдеще. Твърди, че претърпените
от нея неимуществени вреди били в причинно-следствена връзка с противоправното
и виновно поведение на служители на Столична община, които не изпълнили
задължението си да поддържат тротоара в добро състояние. Счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 30 000
лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати горепосочената сума, ведно със
законната лихва, считано от 15.06.2018г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа
следните възражения: оспорва да са осъществени елементите от състава на чл.45
от ЗЗД; оспорва механизма на настъпване
на травмата; оспорва да са разбити тротоарните плочки в района на ул.“**********;
оспорва да е налице противоправно поведение на служители на Столична община;
оспорва наличието на причинно-следствена връзка; оспорва размера на претендираното
обезщетение за вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата, която не проявила нужното внимание при движението си по познат за
нея тротар в района, в който живеела.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
На 15.06.2018 г.
ищцата е постъпила в УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД – Трета клиника по ортопедия и
травматология, където й е извършена операция за смяна на лявата тазобедрена
става./епикриза от 26.06.2018г./. След изписването й е постъпила на 26.06.2018 г.
в Болница “Токуда“ - Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина/епикриза от 03.07.2018 г./.
За установяване на механизма на настъпване на травмата по делото
са събрани гласни доказателствени средства и е изслушана медицинска експертиза.
В своите показания св.К. заявява, че е очевидец на падането на
ищцата. Твърди, че тя се спънала на плочки на тротоара. Това се случило в гр.С.,
кв.“Мотописта“, преди хотел „Леон“, срещу „депутатския блок“, не знае кой вход,
същевременно пояснява, че входът се намирал
на място, откъдето се влизало към вътрешните дворове и гаражи.
Свидетелят бил паркирал точно над паркинга, понеже в близост се намирал
неговият магазин за бебешки стоки. Заявява, че мястото на падането е с номер 51
Е, не си спомня точното име на улицата. Инцидентът се случил през м.юни 2018 г.,
около обяд или ранния следобед. Свидетелят зареждал магазина си по това време,
защото нямало трафик. Намирал се на паркинга откъм „мотопистата“. Там чакал да дойдат
работниците и да свалят стоката от колата и видял как жената се спънала на тротоара.
Жената вървяла по тротоара и паднала. Свидетелят се намирал на 10-15 м.
разстояние от мястото, където тя се спънала, от другата страна на улицата,
откъм паркинга, седял вътре в колата си и чакал. На мястото, където паднала
ищцата, стърчали разбити плочки. Свидетелят отишъл да я вдигне. Тя била много
уплашена и видимо изпитвала силна болка. Вдигнал я, помогнал й да седне на един
бордюр. Попитал я дали иска да се обади на някого. Тя се обадила на дядото да
дойде да я вземе. Свидетелят не бил викал „Бърза помощ“. Изчакал да дойде дядото
и помогнал на пострадалата да се качи в колата
му. Дядото бил възрастен, побелял, дребен човечец. Карал сам колата си. Свидетелят
останал с тях, докато тръгнат. Оставил им телефона си за връзка. Дори мислел,
ако няма кой друг да закара пострадалата, той да я закара. Когато й помогнал, я
питал какво е станало - тя казала, че се
е спънала.
От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява,
че на 15.06.2018 г. ищцата е получила
счупване на шийката на лявата бедрена кост. Проведено е било следното лечение:
болнично - от 15.06.2018 г. до 03.07.2018
г. - 18 дни и домашно - амбулаторно от 03.07.2018г. за около 5-6 месеца. По
време на болничното лечение ищцата е била оперирана – извършена е била смяна на
бедрената шийка и глава с изкуствена. Проведена е била рехабилитация. Вещото
лице разяснява, че с оглед връзстта на ищцата и вида на травмата, операцията е
била необходима, защото в напреднала възраст това счупване не зараства и се
образува лъжлива става. Операцията е извършена на шестия ден от приемането на
пострадалата в болницата, тъй като, предвид напредналата й възраст, е трябвало
да бъде изследвана и подготвена за предстоящата операция. Следоперативният
период е продължил 5 дни, което е обичайният срок за такава операция. Ищцата е
била изписана 6 дни след операцията на 20.06.2018 г., а това е наложило да бъде
приета в отделение за рехабилитация, за да бъде обучена да става и да ходи с
помощни средства, без да натоварва оперирания крайник, и да може да се
самообслужва. Вещото лице разяснява, че понастоящем ищцата
се движи бавно и трудно с бастун. Лявата тазобедрена става извършва движения в обем, който е
по-малък от нормата с 15 %. Според експерта, сегашното
състояние на ищцата е трайно. Вещото лице
заявява, че, с оглед характера и вида на травматичната увреда, давността на
получаването й, проведеното лечение и възрастта на
пострадалата, както и придружаващите заболявалия – коксартроза на дясната тазобедрена става,
спондилартроза и остеохондроза на гръбначния стълб, не се очаква подобрение на състоянието на пострадалата. Тя ще продължи да
се движи трудно с
помощни средства до края на живота си. Ищцата
е претърпяла непосредствено след произшествието болки и страдания с голям
интензитет за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет за 3-4 месеца, след което интензитетът на болките е
намалявал. Вещото лице
заявява, че, с оглед възрастта на ищцата, характера и местоположението на травматичната
увреда и давността на получаването й, както и наличието на придружаващи заболявалия,
може да се приеме, че ще има болки в бъдеще. Общият период на лечение и възстановяване от травмата е продължил около 6 месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона
случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя
на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от
изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните
елементи: противоправно
поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966
г.).
Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради следните съображения:
По делото не бе доказан описаният в ИМ механизъм на настъпване на
травмата. Ищцата действително е получила на 15.06.2018 г. счупване на шийката на лявата бедрена кост,
което се потвърждава от медицинските документи по делото и от заключението на
медицинската експертиза, но не бе установено тази травма да е настъпила вследствие
на спъването на Г. *** Е, пред кооперация на ъгъла, сключен между „Славовица“ и
ул.„Генерал Кирил Ботев“ - уточнения на мястото на произшествието, направени от
процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание от 15.03.2023 г.
В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира показанията на св.К..
Същият заявява, че Г. се е спънала в разбити плочки на тротоара и е паднала.
Свидетелят сочи за място на произшествието - кв.“Мотописта“ в гр.С., преди хотел
„Леон“, срещу „депутатския блок“, не знае кой вход; пояснява, че входът се намирал
на място, откъдето се влизало към вътрешните дворове и гаражи; не знае името на
улицата, но сочи номер 51 Е. Свидетелят заявява, че след падането на ищцата, по
нейно искане, се е обадил „на дядото“, който е дошъл да я вземе с колата си. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля К., тъй като са налице съществени
противоречия между тях и твърденията на самата ищца в исковата молба относно
механизма на настъпване на травмата. Ищцата твърди, че се е спънала в тротоарни
плочки и е паднала на земята; твърди, че
преминаващи минувачи са се опитали да й помогнат да се изправи, но не са
могли, след което са я оставили да лежи
на земята до пристигането на
линейката. Св.К., разпитан по искане на пострадалата, заявява, че след като
е видял падането й, я е изправил, помогнал й е да седне, обадил се е на съпруга
й/дядото/, който е дошъл с кола, в която тя се е качила и двамата са
отпътували.
Противоречията между твърденията на ищцата и показанията на
свидетеля относно обстоятелството дали е откарана с линейка в болницата или е
дошъл съпругът й и я е взел от мястото, след което е постъпила в болница, са
толкова съществени, че съдът не даде вяра на показанията на свидетеля. В представената
по делото епикриза, издадена от УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД, е посочено, че по данни
на ищцата същата е заявила, че е паднала от собствен ръст – не е споменато да
се е спънала и да е паднала върху тротоарна настилка. Дори и да се приеме, че,
поради уплаха и силни болки, пострадалата не е описала пред лекарите конкретния
механизъм на получаването на травмата, то е налице и друг факт, който не
подкрепя твърденията на ищцата и свидетеля за мястото на произшествието, а
именно- ищцата в исковата молба твърди,
че произшествието е настъпило около 15.00 часа и след получаване на травмата с
линейка е откарана в „Пирогов“ЕАД. Свидетелят в своите показания заявява, че
произшествието е настъпило около обяд или в ранния следобяд и след падането на
ищцата същата е била откарана с кола от нейния съпруг/дядото/. В представената
по делото епикриза от УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД обаче е посочен час на постъпване на
пострадалата в болницата на 15.06.2018 г. в 18.24 часа. Така по делото бе
установено, че ищцата е постъпила на лечение в УМБАЛСМ„Пирогов“ ЕАД в 18.24
часа – значително по-късно от сочения от нея час на произшествието – 15.00 часа
или от посочения от свидетеля час - около обяд или ранния следобяд, като не бе
доказано да е била откарана с линейка в „Пирогов“.
При констатираните съществени противоречия относно описаните от
ищцата и свидетеля важни детайли за събитията, настъпили непосредствено след
произшествието, съдът прие, че показанията на свидетеля са недостоверни и не ги
кредитира.
При така събраните доказателства съдът прие, че по делото не бе
доказано ищцата да е пострадала по описания от нея в исковата молба механизъм -
не бе установено мястото на падането й да е било върху тротоарната настилка на
ул.“Славовица“ № 51 Е, нито бе доказана причинно-следствена връзка с
поведението на служители на Столична община.
Предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Г.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - за адв.С.Н.,***,
с адрес за призоваване: гр. С.,*** иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата
от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от счупване
на шийката на лявата тазобедрена става,
настъпило на 15.06.2018 г. в гр.С. при падане, поради наличие на разбита
тротоарна настилка на ул.“**********пред кооперация на ъгъла, сключен между ул.„Славовица“
и ул.„Генерал Кирил Ботев“/, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2018
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.А.Г. ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: