Р Е Ш
Е Н И Е
№ 915
гр. Пловдив, 14.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1681/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 18-1030-000931/15.02.2019 г., издадено от Началник Група при ОД на
МВР-Пловдив,
Сектор “Пътна полиция”, с което Г.Н.Р., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както и с глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца –
също за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят, Г.Н.Р., оспорва цитираното НП и твърди,
че е наказан два пъти за едно и също нарушение. В тази връзка претендира за
отмяна на издаденото срещу него НП.
Въззиваемата страна, Сектор “Пътна полиция”, в писмено становище оспорва така
депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На
09.02.2019 г., около 01.00 часа, жалбоподателят Г.Н.Р. управлявал л.а. „Алфа
Ромео 156 2.0 ЖТС“ с рег. № ******, чужда собственост, в град Пловдив, по бул.
„Източен“ срещу № 3, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна
полиция“. В хода на извършената проверка водачът бил поканен да бъде тестван за
употреба на алкохол с Алкотест Дрегер и за употреба на наркотични вещества с
Драгчек. Тъй като водачът отказал да се подложи на която и да е от двете
проверки, същия бил отведен в 04 РУ за съставяне на АУАН. Тъй като и пред
актосъставителя нарушителят категорично отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол и на наркотични вещества, на същия бил издаден Талон за медицинско
изследване. Въпреки това нарушителят не се явил в посоченото в Талона време и
място за даване на кръвно изследване.
Предвид
установеното по-горе, срещу водача Г.Н.Р. е бил съставен АУАН за две извършени
нарушения на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е било издадено
и процесното Наказателно постановление, с което жалбоподателят Р. е бил
санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както и с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца – също за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Недоволен
от този резултат е останал жалбоподателят, който е депозирал жалба срещу
съставеното срещу него НП с доводи, че същият е санкциониран два пъти за едно и
също нарушение.
В
хода на проведеното съдебно следствие като свидетел е бил разпитан
актосъставителят – свид. К.Г.И., който в своите показания изцяло е потвърдил
изложените в АУАН и НП фактически констатации, посочвайки, че пред него
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, както и за
наркотични вещества. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите
се явяват обективни и съответни на останалите доказателства, в това число на постъпилото
по делото Писмо от УМБАЛ „Св. Г.“, видно от което жалбоподателят не се е явил
на предписаните в Талона за кръвно изследване време и място за извършване на
кръвно изследване.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните
поделото доказателства обосновават следните птравни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай отговорността на жалб. Р. е била ангажира
за това, че при извършена проверка на посочените в АУАН и НП дата и място, е
отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества.
При преценка на събраните по делото доказателства и след
извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на
жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и
глоба 2000 лв.
Настоящият съдебен състав
намира, че в конкретния случай се установява по несъмнен начин, че с
действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна
състава на вменените му административни нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По
категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната
дата и място жалбоподателят е бил обект на извършена проверка за алкохол и наркотични
вещества, в хода на която същият е отказал да бъде тестван посредством Алкотест Дрегер за
употреба на алкохол и Драгчек – за употреба на наркотични вещества. Установи се
също така, че водачът е отказал да му бъде направено и кръвно изследване за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Последното се установява от постъпилото
по делото Писмо от УМБАЛ „Св. Г.“, видно от което жалбоподателят не се е явил на
предписаните в Талона за кръвно изследване време и място за извършване на
кръвно изследване, така и от показанията на разпитания по делото
актосъставител, който потвърждава отказа на водача да бъде тестван за употреба
на алкохол и за наркотични вещества, съответно с Алкотест Дрегер и Драгчек.
Съдът кредитира тези показания, доколкото по делото не се установи причина за
противното, а и доколкото същите по същество не се опровергават от
жалбоподателя – напротив – по същество същият признава нарушенията, като
единствено излага съображения, че с налагането на санкции за отказа му да бъде
тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, същият е санкциониран два
пъти за едно също нещо. Последното възражение, обаче, не се споделя от
настоящия съдебен състав. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП санкционира водачи на
МПС, които отказват проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества. Касае се до две отделно дадени хипотези –
отказа на водач да се подложи на проверка за употреба на алкохол и отказа на
водач да се подложи на проверка за употреба на наркотични вещества. Касае се до
две отделни деяния - бездействия, осъществени с два отделни акта – два отказа
на жалбоподателя, изразени по недвусмислен начин пред контролните органи. Всеки
един от тези два отказа се явява изпълва самостоятелно състава на чл. 174, ал.
3 ЗДвП, поради което правилно в случая е прието от наказващия орган, че се
касае до две отделни нарушения на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Правилно е бил определен и размерът на наказанията за тези деяния, а именно глоба
в размер на 2000.00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца,
който се явява фиксиран в закона и съобразен с обществената опасност на деянията
и дееца.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото конкретните
нарушения не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена
опасност от типичната в сравнение с други нарушения от този вид.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
НП е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените
съображения, Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-1030-000931/15.02.2019 г., издадено от Началник Група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор “Пътна полиция”, с което Г.Н.Р., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно
наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както
и с глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца – също за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.