Решение по дело №50213/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16504
Дата: 4 септември 2024 г. (в сила от 4 септември 2024 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110150213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16504
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110150213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК.
Образувано е в изпълнение на дадени задължителни указания с определение от
27.08.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 9381/2024 г. по описа на СОфийски градски съд.
С цитираното определение състав на въззивния съд е върнал делото на настоящия
първоинстанционен съд с указания за провеждане на процедура по чл.247 ГПК.
Съдът намира, че в случая не е необходимо да съобщава на страните за
инициативата си, доколкото същите са били редовно призовани за проведеното пред
СГС открито съдебно заседание. В случая не е необходимо и страните да бъдат
призовавани в открито съдебно заседание.
Съдът, след като се запозна с данните по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите, и нейното външно
изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на съдебния акт. Поначало
съдебният акт представлява едно цяло, включващо мотиви и диспозитив. Мотивите
отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива
представлява външния израз на вече формираната воля. Противоречието между
мотивите и диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл.247 ГПК, изразяваща се в неправилно формулиране на вече формираната и изразена
воля на съда в мотивите на акта. При противоречие между двете, предпочитание
следва да намери изразената и формирана в мотивите на съдебния акт воля.
1
Съгласно задължителната практика, обективирана в т.9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане
и по начина, който е поискан от ищеца.
В конкретния случай, в исковата молба, уточнена с молба с вх.№
113872/25.04.2023 г. ищецът моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден ДА ОСИГУРИ ДОСТЪП ДО ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
*** чрез ПОЛЗВАНЕ И ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ИМОТА, което осигурява вход и
изход от недвижимия имот на ищеца до главната улица. Именно предходното искане е
намерило отражение в диспозитива на постановеното по делото решение. С оглед
предходното, настоящият съд приема, че решението следва да бъде поправено
единствено чрез индивидуализиране имота на ответника, през който се иска
преминаването. В случай, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив,
настоящият съд счита, че това обстоятелство не може да бъде поправено по реда на
чл.247 ГПК.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение
№ 6477 от 10.04.2024 г., където след „… чрез ползване и преминаване през имота“ да
се чете „представляващ поземлен имот с идентификатор № ***8“ по КККР на
гр.София /стар пл.№ 1143/, което осигурява вход и изход от недвижимия имот на
ищеца до главната улица“.
Решението е неразделна част от решение № 6477 от 10.04.2024 г., постановено по
гр.д.№ 50213/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
На основание чл.247, ал.4 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2