№ 332
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000553 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на Ч. И. П. с ЕГН **********,подадена чрез
пълномощника му адв. А. Д.,против определение №163 от 28.06.2022 г.,постановено по т.д.
№154/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,с което е допълнено определението за
прекратяване на делото,постановено в открито съдебно заседание на 16.05.2022 г.,като са
осъдени ищците С. И. П. и Ч. И. П. да заплатят на ответника „Т. Г.“ООД-гр.Д.град,с ЕИК
********* сумата от 600 лв.-възнаграждение за адвокат.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно,постановено в
противоречие с императивни правни норми и в противоречие с тълкувателната практика на
ВКС.Развива аргументи,че съдът неоснователно е присъдил в полза на ответника разноски
за адвокатско възнаграждение,без последният своевременно да е представил доказателства
за реалното им плащане,както и за незаконосъобразност на извода на съда,че самият
договор за равна защита и съдействие служи за доказателство за извършването на
разноските.Позовава се и на непредставянето от ответника на списък за разноски по чл.80 от
ГПК,като счита,че такъв следва да се представи,дори когато страната е направила само един
доказан разход в производството.В контекста на последното частният жалбоподател се
позовава на т.2 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.Заявява и съображението,че единствено и само поведението на ответника е
станало повод за образуване на делото и че към момента на депозиране на исковата молба
ищците са били активно легитимирана страна,като производството по делото е прекратено
не по тяхна вина.
1
И въз основа на изложените в частната жалба аргументи е поискано обжалваното
определение №163 от 28.06.2022 г.,постановено по т.д.№154/2021 г. по описа на ОС-
Хасково,да бъде отменено ведно с произтичащите от това последици.
Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-“Т. Г.“ООД-
гр.Д.град,с ЕИК ********* за отговор в едноседмичен срок от получаването на преписа.В
този срок от дружеството не е подаден писмен отговор на частната жалба и не е взето
становище по същата.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 от
ГПК от процесуално легитимирана страна /от единия ищец в първоинстанционното
производство/ и самото обжалвано определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен
контрол съгласно чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.Частният жалбоподател Ч. И.
П. обаче има правен интерес и процесуално правомощие да обжалва определението от
28.06.2022 г. само в частта,с която самият той е осъден да заплати на ответника съдебни
разноски,не и в частта,с която наред с него за същото е осъден и другият ищец-С. И. П.,от
когото няма подадена частна жалба.Да се приеме,че жалбоподателят Ч. П. има правото
изцяло да обжалва определението,т.е. и в частта,с която по реда на чл.248 от ГПК е
допълнено определението от 16.05.2022 г. чрез осъждането на другия ищец-С. П. за
заплащане разноски на ответното дружество,би означавало да се признае на същия
жалбоподател упражняването на чужди права,а това е процесуално недопустимо,при
положение,че за случая упражняването на процесуална субституция не е предвидена в
закона.Затова настоящият съд счита процесната частна жалба за допустима в частта
й,насочена срещу тази част от обжалваното определение,с която е допълнено на основание
чл.248 от ГПК определението за прекратяване на делото,като е осъден частният
жалбоподател Ч. П. /наред с другия ищец/ да заплати на ответника съдебни разноски в
размер общо на 600 лв.В тази именно част подадената частна жалба ще се разгледа по
същество,а в частта,с която е атакувано определението от 28.06.2022 г.,касаеща осъждането
на другия ищец-С. П. /наред с ищеца-частен жалбоподател/ за заплащането на разноски в
полза на ответника в размер общо на 600 лв.,частната жалба е недопустима и като такава ще
се остави без разглеждане в същата част,а настоящото производство относно същата част на
процесната частна жалба ще се прекрати.
По същество частната жалба е неоснователна в частта й,подлежаща на
разглеждане.Съображенията на настоящия съд в тази насока са следните:
С определение,постановено в проведеното на 16.05.2022 г. открито съдебно
заседание,производството по т.д.№154/2021 г. по описа на ОС-Хасково е прекратено поради
недопустимост на предявения иск по чл.155,т.1 от ТЗ и поради неотстраняване на
нередовности по исковата молба.Същото определение не е обжалвано от страните по делото
в законния срок и понастоящем е влязло в законна сила.С това определение съдът не се е
2
произнасял по искане на страните за присъждане на разноски.
В срока за обжалване на определението ответникът по делото „Т. Г.“ООД с ЕИК
*********,чрез пълномощника си адв. М. К.,е подал молба с вх.№3834 от 23.05.2022
г.,основана на чл.248 от ГПК,с която е поискал съдът да се произнесе по направеното от
дружеството искане за присъждане на разноските по делото-възнаграждение за един
адвокат,като бъдат осъдени ищците да му заплатят тези разноски.
След предоставена възможност на ищците за отговор на горната молба в
едноседмичен срок,с обжалваното определение №163 от 28.06.2022 г. Окръжен съд-Хасково
се е произнесъл по молбата и я е счел за основателна,в резултат на което е постановил
допълване на определението от 16.05.2022 г. за прекратяване на производството по
делото,като е осъдил ищците С. И. П. и Ч. И. П. да заплатят на ответника „Т. Г.“ООД с ЕИК
********* сумата от общо 600 лв. разноски,представляващи възнаграждение за адвокат.
Апелативният съд счита за правилно обжалваното определение в частта,срещу която
е насочена процесната частна жалба в допустимата й част.Както правилно е посочено в
същото определение,основанието на заявеното от ответника искане за присъждане на
разноски се съдържа в нормата на чл.78,ал.4 от ГПК,съгласно която ответникът има право
на разноски при прекратяване на делото.Именно в тази хипотеза попада конкретния
случай,тъй като производството по първоинстанционното дело е прекратено и при тази
ситуация разноски на ответника се полагат,без да е необходимо да се изследва причината за
прекратяване на делото и да се установява отсъства ли или е налице вина на ищеца за
прекратяване на делото.
Разбира се,присъждането на разноски в полза на страна по делото е предпоставено не
само от наличието на основание за това,но и от наличието на своевременно заявено искане
на страната за присъждането на разноските,както и от наличието на доказателства за
реалното им извършване.В случая ответникът е направил искане за присъждане на разноски
още с писмения отговор на исковата молба,подаден на 20.01.2022 г.,т.е. далеч преди
постановяване на определението за прекратяване на делото и това негово искане е
несъмнено своевременно заявено. Наред с това,съдът счита,че в ситуация на прекратено
производство по делото,доказателства за извършването на разноските могат да бъдат
представени от ответника и с подаването на молбата по чл.248 от ГПК,като съдът следва да
зачете тези доказателства при извършването на преценката си относно основателността на
молбата.В случая ответното дружество е представило преди прекратяване на делото два
договора за правна защита и съдействие /л.125 и л.126 от досието на първоинстанционното
дело/,всеки от които сключен с различен адвокат.И в двата договора се съдържа уговорка за
заплащане от ответното дружество на адвокатско възнаграждение в полза на съответния
адвокат в размер от по 600 лв. за осъществяването на уговорената адвокатка защита по
горното първоинстанционно дело.В същите договори е постигнато съгласие и за това
адвокатското възнаграждение да бъде платено по конкретно посочена банкова сметка на
адвоката.Уговарянето на търсеното адв. възнаграждение е едно от условията за
присъждането му като съдебни разноски,но щом като в самия договор за правна защита не е
3
удостоверено плащането в брой на уговорената възнаграждение и е предвидено то да се
плати по банкова сметка на адвоката-пълномощник,то следва да се представят писмени
доказателства за реалното изплащане на същото възнаграждение по банков път.В
конкретния случай такова доказателство е представено-преводно нареждане от 13.01.2022
г.,удостоверяващо,че уговорената сума от 600 лв. е изплатена от ответното дружество по
банкова сметка и в полза на адв. Д. А.,т.е. на адвоката,с който е сключен един от
представените по делото договори за правна защита и съдействие.При тези фактически
данни се налага извода,че ответникът не само е уговорил,но и е изплатил реално
уговореното адвокатско възнаграждение в полза на единия от двамата адвокати,с които е
сключил договор за правна защита и съдействие.Съгласно чл.78,ал.4 във вр. с ал.1 от
ГПК,при прекратяване на делото ответникът има право на разноските,заплатени от него
като възнаграждение за един адвокат,а насрещната страна,т.е. ищецът /или ищците/ носи
тежестта да му заплати същите разноски.С оглед доказаното уговаряне и заплащане от
ответника на търсеното от него адв. възнаграждение,същото следва да му бъде присъдено
като направени за конкретното производство съдебни разноски.Предвид изложените
съображения и обстоятелства,крайният извод,който се налага е,че молбата на ответника по
чл.248 от ГПК,по която съдът се е произнесъл с обжалваното определение,е основателна и
първоинстанционният съд правилно я е уважил,като е допълнил определението за
прекратяване на делото от 16.09.2022 г. чрез осъждане на ищците да заплатят на ответника
съдебни разноски в размер на 600 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение
на един адвокат.
В частната жалба се поддържа довода,че ответникът не е представил списък на
разноските по чл.80 от ГПК,какъвто следвало да представи,дори и да е направил само един
/съответно доказан/ разход за съдебното производство.Извод за това жалбоподателят
извлича от т.2-ра на ТР №6 от 06.11.2013 г.,постановено по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.Действително,съгласно разрешението,дадено в т.2-ра от посоченото тълкувателно
решение,страната следва да представи списък по чл.80 от ГПК,дори когато е направила само
един разход за производството,за който е представено доказателство.Но наред с тази точка
от тълкувателното решение следва да се съобрази и тълкуването,дадено в т.8 от същото
решение,съгласно което липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в хипотезата,при
която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже
допълване на решението в частта му за разноските.Този извод се налага и от изречение
второ на чл.80 от ГПК,от което следва,че ако страната,поискала присъждането на
разноски,не представи изискващия се от разпоредбата списък на разноските,тя „няма право
да иска изменение на решението в частта за разноските“,без обаче липсата на такъв списък
да е поставено от законодателя като процесуално препятствие да се иска допълване на
решението в частта за разноските.С други думи,непредставянето на списък по чл.80 от ГПК
препятства единствено възможността да се иска изменение на решението в частта за
разноските,но не и допълване на решението в тази част при пропуск на съда да се произнесе
по отговорността за разноски,чието присъждане е своевременно поискано.Допълването и
изменението на решението в частта за разноските не са равнозначни хипотези,а са две
4
отделни и алтернативни такива,уредени в разпоредбата на чл.248,ал.1 от ГПК.В случая е
налице хипотезата на допълване на съдебния акт /определението за прекратяване на делото/
в частта за разноските поради пропуск на съда да се произнесе по претендираните от
ответника разноски и с оглед на това наличието на списък по чл.80 от ГПК въобще не е
процесуална предпоставка за разглеждане на молбата по чл.248 от ГПК,нито пък липсата му
е основание да се откаже допълването на определението в частта за разноските.
Освен горното,неоснователен е поддържаният в частната жалба аргумент,че в
обжалваният акт първоинстанционният съд е третирал уговорените разноски като
равнозначни на сторени такива,както и че е направил извод относно това,че самият договор
за правна защита и съдействие служи за доказателство за извършването на
разноските.Такива изводи не се съдържат в обжалваното определение.
Първоинстанционният съд е отчел в мотивите на обжалвания акт своевременното заявяване
от ответника на искането за присъждане на разноски,както и наличието на уговорка за
заплащане на адвокатското възнаграждение,съдържаща се в договор за правна защита и
съдействие от 12.01.2022 г.,отчел е и уговорения начин на плащане на възнаграждението-по
банков път,но заедно с това е приел,че самото доказателство за плащането-платежно
нареждане за кредитен превод от 13.01.2022 г.,е представено след постановяване на
определението за прекратяване на делото-в срока за неговото допълване по реда на чл.248 от
ГПК.Така приетото от първоинстанционния съд е обосновано и напълно съответстващо на
представените доказателства за уговарянето и реалното плащане на адвокатското
възнаграждение от страна на ответника.А що се отнася до това до кой момент
страната,претендираща разноски,може да представи доказателство за извършването им,то
настоящият съд посочи по-горе своето становище,че при прекратяване на делото такова
доказателство може да бъде представено и с молбата по чл.248 от ГПК,както е станало в
процесния случай.
Предвид горните съображения се налага крайния извод,че процесната частна жалба в
разгледаната й част е неоснователна,а определението на ОС-Хасково в частта,с която е
допълнено на основание чл.248 от ГПК определението от 16.05.2022 г. чрез осъждането на
ищеца-частен жалбоподател Ч. И. П. да заплати на ответното дружество „Т. Г.“ООД с ЕИК
********* сумата от 600 лв.-възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №163 от 28.06.2022 г.,постановено по т.д.№154/2021
г. по описа на Окръжен съд-Хасково,III-ти състав,в частта,с която е допълнено на основание
чл.248 от ГПК определението за прекратяване на делото от 16.05.2022 г.,като е постановено
ищецът-частен жалбоподател Ч. И. П. с ЕГН ********** /наред с другия ищец/ да заплати
на ответника „Т. Г.“ООД-гр.Д.град с ЕИК ********* сумата от 600 лв.-възнаграждение за
5
адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на Ч. И. П. срещу
частта на определение №163/28.06.2022 г.,постановено по т.д.№154/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Хасково,с която е допълнено на основание чл.248 от ГПК определението за
прекратяване на делото от 16.05.2022 г.,като е постановено ищецът С. И. П. да заплати на
ответника „Т. Г.“ООД с ЕИК ********* лв. сумата от 600 лв.възнаграждение за адвокат.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото ч.т.д.№553/2022 г. на Апелативен съд-
Пловдив в частта,отнасяща се до оставената без разглеждане част на процесната частна
жалба,подадена от Ч. И. П..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6