РЕШЕНИЕ

   №

               гр.Варна, 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 12.05.2021 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 384  по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Петрол Холдинг“ АД /в открито производство по несъстоятелност/ - гр.Варна чрез синдика му и „Морско казино“ ЕАД в несъстоятелност - гр.Варна чрез управителния си орган обжалват решение №1194/20.12.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №918/2018 г. в установителната му част, с молба на първия въззивник да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално - отменено като неправилно, в т.ч. в частта за разноските, и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, а на втория въззивник – да бъде отменено като неправилно и искът – отхвърлен, евентуално за установяване съществуване след прихващане на вземане на „Петрол холдинг“ АД в размер на 233896.83 лева. Постъпила е и жалба срещу същото съдебно решение от „Петрол Холдинг“ АД /в открито производство по несъстоятелност/ - гр.Варна чрез управителния му орган, която предвид подаване от лице без представителна власт и потвърждаването й от синдика е присъединена към жалбата на последния. Срещу прекратителната част на решението е била подадена частна жалба от „Морска градина Варна“ АД-гр.Варна, която е оставена без уважение с влязло в сила определение на настоящия съд. Първият въззивник моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с осъждане на ответника да заплати дължимите държавни такси за двете производства по делото, като съображения за това излага в две писмени защити. Вторият въззивник не изразява становище в с.з.

Ответникът по жалбата – „Морска градина Варна“ ЕАД – гр.Варна моли с писмени отговори и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, като съображения за това излага в писмена защита.

Синдикът на „Морско казино“ ЕАД в несъстоятелност - гр.Варна не изразява становище по жалбите.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбите и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите на „Петрол Холдинг“ АД /в открито производство по несъстоятелност/ - гр.Варна чрез синдика му и на „Морско казино“ ЕАД в несъстоятелност - гр.Варна чрез управителния й орган са подадени в срок от легитимирани да обжалват лица и са процесуално допустими. Първата от тях - предвид на това че предявяване на вземанията на кредитора е способ за попълване на масата на несъстоятелността му и в тези производства кредиторът в открито производство по несъстоятелност се представлява от синдика си, а втората жалба, тъй като в производството по иск по чл.694 ТЗ длъжникът се представлява от своите органи съгласно чл.635, ал.3 ТЗ, в който смисъл съдът е изложил и съображения в свое определение №260153/19.03.2021 г.

Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни.

Постановеното решение в обжалваната му част не е недопустимо. След като длъжникът „Морско казино“ ЕАД /н/гр.Варна с писмените си бележки се е отказал от иска си по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, предвид което производството по същия иск е прекратено от съда, остава искът на присъединения кредитор „Морска градина Варна“ АД - гр.Варна – дотогавашен съищец, който се трансформира от иск по чл.694, ал.1, т.1-ТЗ в иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, тъй като искът се поддържа само от кредитор, оспорил приетото вземане на друг кредитор - „Петрол Холдинг“ АД /в открито производство по несъстоятелност/ - гр.Варна при условията на чл.690, ал.1 ТЗ, но възражението му е било оставено без уважение от съда. Първоначалният ищец – длъжник става ответник по този иск на присъединения кредитор без промяна в представителството – чрез управителния си орган, а синдикът на длъжника участва в производството на собствено основание съгласно чл.694, ал.4 ТЗ. След като, видно от определението от 20.06.2018 г. и доклада по делото, съдът правилно е определил надлежните страни в процеса – оспорващ кредитор, кредитор с прието вземане, длъжник /първоначален ищец/ и синдик на длъжника и предвид обявеното от съда на страните разглеждане на делото при условията на чл.376, ал.1 ГПК - в закрито заседание с предоставена на същите възможност за представяне на писмени защити, които са били разменени между тях, и с право на реплики, от което те са се възползвали, в т.ч. длъжника, който с реплика е потвърдил изявлението си за отказ на иска, е неоснователно оплакването в първата жалба, че участието на длъжника в процеса било опорочено, предвид което той отсъствал в диспозитива на решението в установителната му част, а това довело до недопустимост на решението. Няма нарушено право на участие на длъжника в процеса, който е имал възможност да изрази по-пълно становище по оставащия иск, но не го е сторил, като с реплика е счел за достатъчно само да препотвърди отказа си от иска. Оплаквания по същество на иска е развил вече с жалбата си,  като не е искал с нея обезсилване на решението поради липса на участие като страна в производството по делото. Длъжникът не е липсваща страна по делото, защото е участвал при разглеждането му чрез управителните си органи, като променената им позиция е взета предвид от съда, който е прекратил производството по иска на длъжника. Съдът е бил длъжен и е разгледал оставащия иск на присъединения кредитор - съищец независимо от позицията на длъжника – първоначален ищец в писмената му защита на л.264, че счита иска за неоснователен и недоказан и затова се отказва от него. Само защото в диспозитива на решението съдът е допуснал смесване между длъжника и синдика му в едно качество вместо в две качества не прави решението недопустимо поради неучастие на страна в процеса – длъжник или синдик, тъй като всяка от тези страни е участвала в производството по делото активно и е изразявала становища и правила искания като самостоятелна страна в процеса. Спрямо кого има действие влязлото в сила решение е посочено в чл.694, ал.8 – ТЗ, а именно – длъжник, синдик и всички кредитори, като същото не е елемент от диспозитива на решението, а такива са само конкретните страни по делото.

По същество искът на оспорващия кредитор е основателен. Няма подаден отговор на исковата молба от синдика на „Петрол холдинг“ АД – гр.Варна, а само от изпълнителния му директор, който е без представителна власт, но с допълнителен отговор от синдика, имащ характер на потвърдителна молба, отговорът, подаден от изпълнителния директор, е потвърден. С двата отговора се оспорва по същество действителността на извършеното прихващане от 16.06.2016 г., упълномощаването на адв. Пл.Т. да приеме изявлението за прихващане на „Морско казино“ ЕАД и уведомяването на „Петрол холдинг“ АД за него, като се счита, че то е следвало да бъде извършено със съгласието на синдика му, както и се възразява, че търговецът се е противопоставил на приемането на изявлението за прихващане от адв.Т. веднага след узнаването му през 2018 г. на основание чл.301 от ТЗ. Прави се и възражение, че вземането на „Морско казино“ ЕАД не е предявено в производството по несъстоятелност на „Петрол холдинг“ АД.

Всички тези възражения са неоснователни. Безспорно е наличието на погасен от „Морско казино“ ЕАД дълг на „Петрол холдинг“ АД към негов кредитор „Инвестбанк“ АД в размер на 1440400 лева, предвид който дъщерното дружество е встъпило в правата на удовлетворения кредитор към дружеството – майка. Безспорно е, че холдингът се е задължил да възстанови целия погасен от „Морско казино“ АД дълг в срок до 31.12.2015 г. съгласно анекс №3 от 13.03.2015 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2014 г. Безспорно е и, че холдингът не е заплатил този дълг на „Морско казино“ АД, както и остатъка от дължимия ДДС към НАП – 252695.79 лева, който в крайна сметка заплаща купувачът – „Морска градина Варна“ ЕАД и това му вземане е прието в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД /н/ и признато с влязло в сила решение на ВОС по т.д.№934/2018 г., служебно известно на съда и потвърдено с представеното във възивното производство удостоверение на НАП. Дългът е допълнително признат от изпълнителния директор на „Петрол холдинг“ АД с отговор от 14.09.2015 г. на отправена до него покана за плащане. При това положение кредиторът – дъщерно дружество е отправил чрез изпълнителния си директор изявление за прихващане от 16.06.2016 г. до изпълнителния директор на холдинга по отношение на своето вземане за сумата 1440400 лева срещу насрещното вземане на последния срещу него общо за сумата 728390.82 лева по договор за заем от 28.12.2002 г., което е окончателно прието в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ АД до размера на 663207.64 лева. Изявлението е получено от П. Т. като пълномощник на тогавашния изпълнителен директор Денис Ершов на същата дата -16.06.2016 г. Доколкото и двете насрещни вземания са били ликвидни и изискуеми, а П. Т. е разполагал с общо пълномощно от Денис Ершов, включително за действия, за които законът изисква изрично пълномощно – чл.34, ал.2 и 3 – ГПК, в частност – за признаване на искания на другата страна и за разпореждане с предмета на спора, като пълномощното се тълкува разширително и в интерес на упълномощеното лице, съдът приема, че последният е могъл да получава от името на доверителя си изявления на трети лица, в случая - за погасяване на насрещни задължения чрез прихващане. Знанието и непротивопоставянето на длъжника на прихващането се установява както от факта, че дългът му към дъщерното дружество е признат от изпълнителния директор Денис Ершов още на 14.09.2015 г., така и от  протокол от заседание на СД на „Петрол холдинг“ АД от 12.09.2016 г., на което се обсъжда невъзможността за погасяване само на публични задължения на „Морско казино“ ЕАД, а не и на задължения към холдинга, налагащи откриване на производство по несъстоятелност на същото. Тези факти водят до извода, че  прихващането е известно и действието  му не се оспорва от органите на длъжника, затова и няма отчетен дълг на „Морско казино“ ЕАД към „Петрол холдинг“ АД.  Не е налице хипотезата на чл.301 – ТЗ, като възразяването на приемане на прихващането от адв. Пл.Т. в много по-късен момент с нотариална покана от 23.04.2018 г. от лице, упълномощено от новия органен представител на „Петрол холдинг“ АД, не е породило валидно правно действие. С извършеното прихващане чрез писмено изявление на едната до другата страна, двете насрещни вземания са се погасили до размера на по-малкото от тях съгласно чл.104, ал.2 във вр. ал.1 – ЗЗД. Законът не изисква приемане на изявлението от другата страна, тъй като прихващането е едностранна сделка. Доколкото прихващането е по инициатива на кредитора „Морско казино“ ЕАД и това е едностранна за него сделка, която не изисква приемане, а само достигане на изявлението за прихващане до другата страна, в случая - „Петрол холдинг“ АД, не е налице сключване на нова сделка между  тях по смисъла на чл.635, ал.1 ТЗ.  Предвид  това не е било нужно даване на предварително съгласие от временния синдик по чл.629а ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника - холдинг, предвид продължаване на дейността му под надзора на синдика, като достатъчно е било достигане на изявлението за прихващане до органния му представител. Такова  предварително съгласие се изисква само за сключване на нови сделки, с които се поемат нови задължения от длъжника, докато в случая с едностранно изявление за прихващане на кредитор до длъжника се погасяват техни насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. В срока по чл. 649, ал.1 – ТЗ няма предявен иск по чл.645, ал.3 - ТЗ за обявяване за недействително на извършеното от кредитора прихващане. Именно поради погасяване на вземането на длъжника с част от вземането на кредитора погасената с прихващането част не е била предявена от последния в производството по несъстоятелност на „Петрол холдинг“ АД. Обстоятелството, че кредиторът е отразил станалото прихващане в счетоводните си баланси за 2016 г. и 2017 г. в графа „вземания от предприятия“, съответно намаление от 1440 хил. лв на 712 хил. лв през 2016 г. и вземане от 712 хил лв през 2017 г., какъвто е оставащият размер на вземането на „Морско казино“ АД след прихващането, доказва действителността на същото. Непредявяването на посочената разлика в производството по несъстоятелност на „Петрол холдинг“ АД не доказва фиктивност или антидатиране на прихващането, а само че дъщерното дружество не го е сторило, очевидно за да не усложнява тежкото положение на дружеството – майка, като това е довело в крайна сметка до собствената му несъстоятелност. Самият ползван ред на защита от кредитора – чрез прихващане потвърждава нежеланието му да влошава излишно финансовото положение на длъжника, доколкото вземането на  последния към него е станало изискуемо на 31.12.2011 г. предвид сключения към договора за паричен заем от 28.12.2002 г.между тях последен анекс от 20.12.2010 г. с договорен в него краен падеж – 31.12.2011 г., изрично заявено и със заявлението за предявяване на вземането на „Петрол холдинг“ АД в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД на л.30 от делото, и се е погасило по давност към 31.12.2016 г. Прихващането, извършено на 16.06.2016 г. е породило валидно правно действие и погасителният му ефект следва да бъде зачетен. Предявеният от оспорващия кредитор – „Морска градина“ ЕАД иск за установяване несъществуването на приетото в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД вземане на „Петрол холдинг“ АД в открито производство по несъстоятелност общо в размер на 663207.64 лева е основателен и следва да се уважи.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в установителната му част, както и в осъдителната му част за разноски и държавна такса, с корекция в установителния диспозитив относно участвалите в процеса самостоятелни страни – длъжник „Морско казино“ ЕАД в несъстоятелност - гр.Варна, ЕИК *********, и неговия синдик Т.Д.И., вместо неправилното им изписване - „Морско казино“ ЕАД в несъстоятелност - гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от синдика Т.Д.И.. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Разноски по делото не се претендират и не се присъждат Съобразно изхода на спора всеки от въззивниците се осъжда за дължимата държавна такса за въззивната инстанция, която не е била внесена от тях предварително съгласно чл.694, ал.7 от ТЗ..

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1194/20.12.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №918/2018 г. в установителната му част, както и в осъдителната му част за разноски и държавна такса, с корекция в установителния диспозитив относно участвалите в процеса самостоятелни страни – длъжник „Морско казино“ ЕАД в несъстоятелност - гр.Варна, ЕИК *********, и неговия синдик Т.Д.И., вместо неправилното им изписване в акта - „Морско казино“ ЕАД в несъстоятелност - гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от синдика Т.Д.И..

 В прекратителната му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Петрол Холдинг“ АД /в открито производство по несъстоятелност/ - гр.Варна, ЕИК *********,  да заплати от масата на несъстоятелността по сметката на Апелативен съд Варна сумата 3316.04 лева - държавна такса за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Морско казино“ ЕАД в несъстоятелност - гр.Варна, ЕИК *********, да заплати от масата на несъстоятелността по сметката на Апелативен съд Варна сумата 3316.04 лева - държавна такса за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.