№
45 от 18.03.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 407 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Делото е образувано по жалба от Д.И.М., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Н.Н., срещу Решение № 1910з-1016/26.10.2021 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Кюстендил при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на решението.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от Д.М. и процесуалния му представител по пълномощие адвокат К. С.. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът – началникът на РУ – Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. №469/27.01.2022 г. по описа на съда процесуалният му представител по пълномощие юрисконсулт Гергана Бучева поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с УРИ 191000-15298/29.09.2021
г. до началника на РУ – Кюстендил Д.М. е поискал издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Викинг”,
кал. 9х19, с фабричен № **********, и боеприпаси за него. Като основание в заявлението е посочил, че оръжието му е необходимо
за самоотбрана. Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка от Я. С. – младши инспектор при РУ –
Кюстендил, резултатите от която са обективирани в докладна записка с рег. №
1910р-28336/13.10.2021 г. На Д.М. е издадено Разрешение № 20170354879 за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Викинг”,
кал. 9х19, с фабричен № **********, със срок на валидност до 28.09.2022 г.,
като същото е отнето с Решение № 1910з-269/2021 г. на началника на РУ –
Кюстендил, с оглед на привличането на М. като обвиняем за умишлено престъпление
от общ характер по чл. 144а, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), а оръжието е прието за съхранение в РУ – Кюстендил. С Решение
№ 509/26.04.2021 г., постановено по АНД №2398/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, М. е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
по чл. 144а, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000,00 лева. Въз основа на молба за защита от домашно насилие,
подадена от Ц. Р. М. срещу Д.М., в Районен съд – Пловдив е
образувано гр. дело № 10778/2020 г. по описа на съда. С Решение № 8663/31.08.2020
г. по същото дело спрямо М. е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18,
ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Районно управление –
Кюстендил е уведомено за тази заповед с писмо с рег. № 2372р-3520/04.02.2021 г.
по описа на ОД на МВР – Пловдив. С определение, постановено в съдебното
заседание на 23.09.2020 г., производството по гр. дело №10778/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив е прекратено на основание чл. 232 от Гражданския
процесуален кодекс – поради оттегляне на молбата от М.. На 26.10.2021 г. началникът на РУ –
Кюстендил е издал обжалваното решение, с което е отказал
да издаде на Д.М. разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие – пистолет „Викинг”, кал. 9х19, с фабричен №**********. Административният
орган е приел, че е налице отрицателна материалноправна
предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ,
обосноваваща постановяване на отказа, а именно – наложената на М. мярка по ЗЗДН
с Решение №8663/31.08.2020 г. по гр. дело № 10778/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив. Решение
№ 1910з-1016/26.10.2021 г. на началника на РУ –
Кюстендил е връчено на адресата на 26.11.2021 г. Жалбата срещу същото е
подадена на 10.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните
съображения:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган – началникът на РУ на МВР по постоянния
адрес на жалбоподателя (арг. чл. 83, ал. 4 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ).
Същото е издадено в предвидената в закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, включително тези по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК –
посочени са фактическите и правните основания за издаването му. При издаването
му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до отмяната му на това основание.
Процесното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на ЗОБВВПИ. По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че със заповед за незабавна защита по гр. дело № 10778/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН спрямо Д.М. е наложена мярка по чл. 5, ал. 1 от същия закон, като впоследствие, с влязло в сила определение, постановено на 23.09.2020 г., производството по посоченото дело е прекратено поради оттегляне на молбата за защита от молителката. Страните спорят относно обстоятелството дали привременната мярка, издадена от съда по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, е отрицателна предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВП за издаване на исканото разрешение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 от ЗЗДН, като същите се налагат с два вида съдебни актове: със заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, като привременна мярка, и със заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от същия закон, при постановяване на решение за уважаване на молба за защита от домашно насилие. За приложимостта на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН (вж. в т. см. Решение № 8439/12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2021 г., VII о., Решение №4631/21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2019 г., VII о., Решение №4391/14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №8758/2019 г., VII о., Решение №9186/17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2838/2018 г., VII о., Решение №1173/04.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14670/2015 г., VII о. и Решение №613/17.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7770/2013 г., VII о.). Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН. Същата не дава възможност на административният орган, който действа при условията на обвързана компетентност, за преценка относно вида на наложената мярка или фактите относно нейното налагане. В случая е налице е абсолютна пречка по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ за издаване на исканото от Д.М. със заявление с УРИ 191000-15298/29.09.2021 г. разрешение – наличие на наложена на същия мярка за защита по реда на ЗЗДН през последните три години. С оглед на посочена абсолютна пречка за издаване на разрешението, органът не е обсъждал наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Същото е дължимо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25а, ал.
3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че в случая
дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 50,00
лева, като същото следва да бъде заплатено на ОД на МВР – Кюстендил (юридическото лице, в чиято
структура е органът ответник).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.И.М., с ЕГН ********** и
постоянен адрес:***, срещу Решение № 1910з-1016/26.10.2021 г., издадено от
началника на Районно управление – Кюстендил при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Кюстендил.
ОСЪЖДА Д.И.М., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил сумата в размер на 50,00 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: