Разпореждане по дело №2732/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 6693
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20207180702732
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6693/4.11.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХV състав в открито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

като разгледа докладваното от съдия докладчика адм. дело № 2732 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Постъпило е Искане вх. № 17024 от 24.10.2020г. от О.А.С., чрез процесуалния представител адв. С. с искане да се разпореди преглед и лечение и изпращане на ТЕЛК с оглед на здравословното му състояние.

В съдебно заседание С. сочи, че не среща разбирателство с лекуващия го в затвора лекар д-р  относно преглеждането му от специалист. Оплаква се от подуване на краката и от нужда да се яви пред ТЕЛК,тъй като не може да работи.

Началника на Затвора Пловдив, чрез процесуалния си представител инсп. А. е на становище, че при несъгласие с лекуващия лекар лишеният от свобода може да сезира медицинска комисия в гр.София. Смята,че трябва да му се направят и нови прегледи.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните,намери за установено следното:

Твърденията на С. касаят неприключило, перманентно бездействие на административния орган да предприеме фактически действия за извършването на които е задължен по закон.

Следователно, жалбата е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество: Според представените към искането и от ответника писмени доказателства се установява,че С. е бил приет в болнично заведение на 13.02.2019г. и изписан на следващия ден поради тежест с болка прекордиално и с бодежи в лявата гръдна половина. След проведени изследвания е предписано медикаментозно лечение с Бизор, Равел и Вивейс. От представените справки и рецептурна книжка е видно,че не е спазено точно предписаното лечение. Предписаният бета-блокер е от същата група на този, които е закупуван – Бизостад, но никъде не се посочва в постъпилата преписка каква е причината за замяната на предписания медикамент с друг. Закупувания Енприл, макар и също да се използва за лечение на хипертония, не е лекарствен продукт съвпадащ по съдържание с предписаните Равел и Вивейс. Няма обяснение за неизпълнение на предписаното в епикризата медикаментозно лечение.

От друга страна, относно исканото явяване пред ТЕЛК, според представената докладна записка от доктор , два дни след получаване на съобщението от съда със задължение за представяне на доказателства относно осигуряваните условия за лечение на С., с изх.№ 4004 от 28.10.2020г. е изпратено направление в ТЕЛК. Тоест, искането му до съда е станало повод за изпращане на документите с направлението.

При така установените факти, съдът намира следното:

Според чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съответно, според чл. 277, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от закона.

В чл. 149. ал. 1 от ЗИНЗС е установено, че цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода.

В чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода(обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г.), според която на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга.

В този смисъл е и правилото на чл. 64, ал. 1 от Наредбата, съобразно което изразходването на лекарства и медицински изделия се регистрира в амбулаторната книга, като се отбелязват техният вид и количество.

В случая е очевидно разминаването между преписаните лекарства и предоставяните от една страна,а от друга е видно,че сам лекуващият лекар е инициирал изпращане на документация пред ТЕЛК,но едва след отправеното до съда искане.

Налага се извод,че администрацията на Затвора Пловдив не е изпълнила изцяло задълженията си.

В този смисъл искането е основателно.

За разноските: Според чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист.В хода на настоящото съдебното производство не се заяви е не се позитивно установи наличието на хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Не се твърди и не се установява, С. да има право на издръжка, да е материално затруднено лице или пък да е роднина или близък на адв. С. или на друг юрист. Тоест, не се следва присъждане на адвокатско възнаграждение.

На молителя следва да се присъди сумата от 10, 00 лв., представляваща заплатена държавна такса за производството.

 

Ето защо, на основание чл. 280 от ЗИНЗС, Съдът

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Началника на затвора Пловдив в едномесечен срок да осигури по отношение на О.А.С., ЕГН ********** съответно предписаните му от специалисти медикаменти за лечение,както и провеждане на процедура по явяване пред ТЕЛК.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на О.А.С., ЕГН ********** сумата от 10, 00 лв. /десет лв. / разноски по производството.

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд Пловдив

 

Административен съдия: