Решение по дело №1127/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Заместник- министър на Министерство на културата, подадена чрез процесуалния представител – юрисконсулт Г. Т., срещу Решение №482 от 02.04.2024г., постановено по АНД № 20235330207052 по описа за 2023г. на Районен съд – [област] - V н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 9250/23.08.2023г., издадено от заместник – министъра на културата към МК-[област], за наложено на „Хепи Джо“ еоод, ЕИК *********, със седалище в [населено място], административно наказание „имуществена санкция в размер на 2000 лева“, за нарушение по чл. 97, ал.1, т.5, пр.3 от Закона за авторското право и сродните му права /съкр.ЗАПСП/.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено при нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се изводът на районния съд, че административното нарушение не е правилно квалифицирано и са неправилни изводите относно допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не застъпва допълнително становище по същество на спора.

Ответникът по касационната жалба – „Хепи Джо“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адвокат Н., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на оспорването и счита, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адв.Н., който поддържа отговора, като по същество излага искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението на първоинстанционня съд. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.

Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните за това съображения:

Районният съд бил сезиран с жалба предявена от „Хепи Джо“ ЕООД срещу процесното НП, издадено от заместник – министъра на културата, оправомощен със заповед № РД-09-523 от 29.06.2023г. на министъра на културата. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 9250 от 14.03.2023 г., съставен от Ч. И. П. – на длъжност главен инспектор в дирекция „Авторско право и сродните му права“ към Министерство на културата, упълномощен със заповед № РД09-120 от 06.02.2023г. на Министъра на културата. В съставения АУАН са описани обстоятелства по административно нарушение на чл.97 ал.1 т.5 предл.3, вр. чл.83 ал.1 ЗАПСП, изразили се в това, че на 23.11.2022г. на територията на [населено място], в ресторант „Хепи Джо“, находящ се на адрес [жк], стопанисвано от „Хепи Джо“ еоод, при извършена проверка за спазване на ЗАПСП, в присъствието на свидетелите Д. Р. Г., П. Ж. Ж. и К. И. К.- представител на проверявания обект е констатирано, че същият е отворен за посетители и озвучен с музикални произведения, звучащи от колони с усилвател, включени към компютър, откъдето била излъчвана публично интернет програма на „Радио Мелъди“, в частност звукозапис на песни, които имат защитени авторски права-1. The Look-Roxette и 2. Thoning I`d Ring You- Sherley Bassey. За разпознаване на произведенията е използвано служебно мобилно устройство със сериен номер R58JA6JY54R с инсталирани програми. Поискани са, но не са представени лицензионни договори за публично използване на посочените авторски произведения. В тази връзка бил съставен констативен протокол № 9250/23.11.2022г., в който били отразени посочените констатации от проверката. Копие от констативния протокол е връчен на присъстващия на проверката, като е изискано да се яви представляващ дружеството в сградата на Министерство на културата на 19.12.2022г. и да представи договори с авторите или съответната организация ОКУП или НУП, въз основа на които дружеството е придобило правата за използването чрез публичното изпълнение на запис на техните произведения в обекта на проверката, който стопанисва. С писмо с изх. № 26-00-673/12.01.2023 г. е отправено запитване до Дружество на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на авторски права „Профон", като е постъпил отговор вх.№26-00673/23.01.2023г. за защитени при него права единствено на авторското произведение The Look-Roxette и липса на лицензионен договор с „Хепи Джо“ЕООД. На 19.12.2022 г. от управителя на дружеството не е представен договор да е придобило права за използване чрез публично изпълнение чрез запис на произведенията в обекта на проверката, който стопанисва.

При тези обстоятелства било възприето от контролните органи, че дружеството „Хепи Джо” ЕООД, е използвало чрез публично изпълнение на запис произведението „The Look-Roxette“ без необходимото по закон съгласие на авторите или представляващата ги организация за колективно управление на права „Профон съобразно разпоредбите на чл.86, ал.1, ал.2, т.3, вр. чл.72,т.2 от ЗАПСП, с което е извършило административно нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл. 3, вр. чл.83 ал.1 от ЗАПСП, свързано с използване чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който с издаденото на осн. чл. 98в, ал. 1 от ЗАПСП Наказателно постановление е наложил на нарушителя на чл. 97, ал. 1 т.5 от ЗАПСП имуществена санкция в минимален размер от 2000 лева.

За да отмени атакуваното пред него НП районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено нарушение, свързано с определяне на защитеният обект. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че с оглед установените обстоятелства, защитен обект на авторско право се явява програма на интернет радио „Мелъди“, а не публично изпълнение на звукозаписа „The Look-Roxette“, поради което посочил, че е налице незаконосъобразна правна квалификация на вмененото деяние. По отношение на възраженията в жалбата, че е изтекъл тримесечен давностен срок от установяване на нарушителя и нарушението по чл.34 от ЗАНН, първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Решението е правилно.

Налице е нарушение на административно-производствените правила по отношение неспазване изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а от там и неправилно определяне на механизма на осъщественото деяние и конкретизиране на обекта на защитеното авторско право. С оглед изложените мотиви на оспореното решение, настоящата инстанция намира, че фактите по делото са законосъобразно обсъдени. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Като е стигнал до изводи относно недоказаност на нарушението, районният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оттавен в сила.

Във връзка с възражението на касатора, за това, че публичното изпълнение чрез интернет радио Мелъди не води до промяна на обекта на защита, защото то е само средство за неправомерно разпространение на звукозаписа, настоящият касационен състав намира за основателно да посочи, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.97, ал.1, т.5 предл.3 от ЗАПСП, според която разпоредба нарушение се явява използването само чрез публично изпълнение на запис на звукозаписи, което използване като изпълнително деяние предпоставя само и единствено самостоятелно възпроизвеждане на същият, а не опосредством излъчване, предаване, препредаване до публиката чрез дадено средство, което е наказуемо съобразно разпоредбата на чл.97 ал.1 т.6 ЗАПСП. Безспорно се изяснява, че нормата на чл.97, ал.1 т. ЗАПСП урежда самостоятелен състав на административно нарушение, с което се разширява обхватът на контрола по реда на ЗАПСП и не се урежда по нов начин наказуемостта на деяния от вида на разглежданото в случая. С оглед посоченото, настоящият съдебен състав намира, че в мотивите на първоинстанционното решение са направени конкретни законосъобразни изводи относно съставомерността на деянието, а наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Така решаващият съд е дал законосъобразен отговор на въведените опралквания и е достигнал до обосновани изводи за отмяна на процесното НП. Следва да се посочи допълнително само това, че първоинстанционният съд следва служебно да следи за изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, а при наведени възражения от страна на „Хепи Джо“ЕООД в тази връзка, той не е обсъдил същите, въпреки наличието на основания за това. Констатира се, че вмененото деянието е осъществено на 23.11.2022година, когато е установен и самият нарушител, а АУАН е съставен незаконосъобразно извън тримесечният срок, едва на 14.03.2023г., което съдът не е обсъдил. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение съгласно представен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие №33669 от 13.06.2024г.. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, доколкото същото се определя, съобразно правилата на чл.18 ал.2, т.1 вр. чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед посочените разпоредби неговият размер е минимален.

Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 482 от 02.04.2024 г., постановено по АНД № 20235330207052 по описа за 2023г. на Районен съд – [област] - V н.с..

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА да заплати на „Хепи Джо“ еоод, ЕИК *********, седалище в [населено място], разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.