№ 2711
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Х.ва
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Х.ва Гражданско дело №
20231100102622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от М. Р. З. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за присъждане на
сумата 50000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 03.10.2022г., около 12.00ч, на площад в
с.Кошарите, общ.Радомир, причинено виновно от А. Г. А., при управление на л.а. марка
„Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ, който предприел маневра движение назад в нарушение
на ЗДвП, при което блъснал преминаващата зад автомобила пешеходка М. Р. З., с което и
причинил тежки телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от
04.11.2022г, до окончателното и изплащане.
За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпяла болки и
страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще продължават и в
бъдеще. Търпяла множество медицински интервенции, болничен престой, била ограничен
във физическата си активност. Получила и увреждания на психиката, които не са отшумели
и към момента.
Твърди, че на 04.11.2022г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати
застрахователно обезщетение. Било и предложено при сключване на извънсъдебно
споразумение изплащане на обезщетение в размер на 3500,00лв., което счита за
недостатъчно.
1
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка
„Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ, управляван от А. Г. А., валидно към датата на ПТП,
както и, че на твърдяната дата е настъпило ПТП с пострадала ищцата.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водача на л.а. марка „Фиат Дукато“, с
рег. № КН **** ВТ няма вина за настъпването му. Налице е случайно деяние, т.к.
съприкосновение между автомобила и тялото на ищцата не е имало. Последната е
престоявала на пътното платно в нарушение на чл. 108 ЗДвП, а не на тротоара или банкета,
загубила е равновесие и е паднала зад автомобила изцяло в резултат на собственото си
поведение.
В евентуалност възразява, че за водача на л.а. марка „Фиат Дукато“, с рег. № КН ****
ВТ няма вина за настъпване на инцидента, а виновна е изцяло ищцата, т.к. е навлязла на
пътното платно на нерегламентирано за пресичане място, при липса на пешеходна пътека,
при ограничена видимост и без да се съобрази с интензивността на трафика и разстоянието
до приближаващото се превозно средство, неговата скорост на движение и отнемайки
предимството му, имала е възможност, но не е възприела автомобила и обстановката на
пътното платно и не е предприела действия, с които да предотврати ПТП, като с това е
станала единствена причина за възникване на произшествието попадайки в опасната зона на
спиране на автомобила, а водачът на последния е бил поставен в невъзможност да го
избегне.
Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени
вреди, а в отношение на евентуалност оспорва същите по интензитет и проявление.
В отношение на евентуалност навежда доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, която допринесла с поведението си за настъпване на ПТП, по
съображения идентични с изложените за нейна вина, както и допринесла за вида и
интензитета на проявление на вредоносните последици, т.к. отказала хоспитализация и
провеждане на оперативно лечение на получените травматични увреди, както и не приела
предписаната и медикаментозна терапия и не провела контролни прегледи.
Оспорва претенцията по размер за разликата над 3500,00лв..
В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК
ищецът оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на
исковата молба, с която възраженията и доказателствените искания се поддържат.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз
основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от
01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и
твърденият вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че
отговорността на водача на л.а. марка „Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП. Безспорно е и, че на 04.11.2022г
ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на
обезщетение, предложената по която сума е в размер на 3500,00лв.
От заключението по приетата КСМАТЕ се установява следното:
ПТП е настъпило на 03.10.22г., около 12:00ч., в с.Кошарите, общ.Радомир, на
неизвестна улица, защото улиците в селото нямат имена. В селото е пристигнал т.а. бус
„Фиат Дукато" с per. Nº КН **** ВТ, управляван от А. Г. А.. Водачът го е спрял в посока от
Радомир към с.Бобораци, за да продаде хляб на част от жителите на селото. След като е
продал и последния хляб на пострадалата пешеходка М. Р. З., на 76 години, водачът е
затворил дясната странична врата на товарното отделения на буса, е тръгнал напред за да
заобиколи автомобила отпред и да се качи на. седалката си. Вече седнал на седалката си е
запалил двигателя, поставил е колана, огледал е пространството в лявото и дясното външни
огледала, но не е видял пешеходката, след което е потеглил на заден, ход с цел да навлезе в
напречната улица и да обърне посока на движението си към центра на селото и гр. Радомир.
Наличната камера монтирана отзад на буса за наблюдаване, която се задейства при
включване на заден ход, според протокола за оглед не е работила. Задните врати на буса
нямат прозорци. Поради това водачът не е имал възможност да види вървящата пешеходка,
вече навлязла в коридора на движение на автомобила на заден ход - невидима в огледалата.
След изминаване на извеєтно разстояние на заден ход автомобилът е застигнал пешеходката
и я е ударил в гръб, отблъсквайки я по посоката на движението си. Чувайки шумът от удара
водачът е реагирал с аварийно спиране. Спрял е буса без да прегази вече падналата
пешеходка, като задната част на буса е спряна над краката на пешеходката.
Пешеходката З. след като е получила хляба е тръгнала към задната част на буса,
странично от дясната му страна, но след това по-неустановени причини се е отклонила
надясно и е навлязла в коридора на движение на буса в невидимото за водача пространство
зад автомобила. Поради тази причина бусът след като я застига при движението на заден ход
3
я е ударил.
Съгласно заключението основната причина за настъпване на произшествието е в
действията на водача на т.а. бус Фиат Дукато, който при неработеща камера за задно виждане
не е осигурил безопасността при движение на заден ход, чрез осигуряване на помощник,
който да го ръководи.
Втората причина е в действията на пешеходката, като участник в движението, която
не е осигурила безопасността си поставяйки се в опасна за нея ситуация, като след
преминаване покрай задния ляв ъгъл на буса е променила траекторията на движението си
отклонявайки се надясно и е навлязла в коридора на движение на автомобила на заден ход,
по неустановени причини.
Съгласно заключението водачът на автомобила е имал техническа възможност да
предотврати удара на пешеходката, ако си е осигурил помощник и се е движил с много бавна
скорост съизмерима със скоростта на пешеходците и подаване на кратки звукови сигнали с
клаксона, особено когато няма видимост зад автомобила си. Пешеходката би могла да
предотврати удара, ако не се е отклонила и навлязла в коридора на движение на автомобила
на заден ход.
Според заключението вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица
ищцата е получила травматични увреждания: КОНТУЗИЯ на ГЛАВАТА; СЪТРЕСЕНИЕ на
МОЗЪКА; ПОВЪРХНОСТНИ РАНИ на ГЛАВАТА в теменната област; СЧУПВАНЕ на
ГОРНИЯ КРАЙ на ДЯСНАТА ЛАКЪТНА КОСТ – ОЛЕКРАНОНА.
Проведено е консервативно домашно - амбулаторно лечение. На 03.10.2022г. е
прегледана в болница в Перник и след направени рентгенови снимки и консултации са
установени получените травматични увреждания. Направено е по спешност залепване на
раните на главата и поставен гипс на десния, горен крайник. Пострадалата е отказала
хоспитализация и оперативно лечение. На 15.11.2022г гипсът е свален и пострадалата
започнала раздвижване на ръката в домашна обстановка. Ищцата е провела контролни
прегледи на 18.10 и на 15.11.2022г.
Общият оздравителен период е продължил около 4 месеца. Ищцата е търпяла болка с
голям интензитет 6-7 дни, с умерен интензитет – около 9-10 дни, а също и след сваляне на
гипса и започване на раздвижване на крайника за около 1-1.5 месеца. Към момента би могла
да изпитва болка при преумора и промяна на времето.
Към момента ищцата не се е възстановила напълно. Налице е видима деформация на
дясната лакътна става, която извършва движения в обем по малък от нормата с 30%.
Обръщането на ръката с дланта нагоре е намалено с 25%. Намален е силовият захват на
дясната ръка. Счупването на горния край на дясната лакътна кост е зараснало в неправилно
положение.
От обясненията на в.л. в о.с.з. се установява, че ако ищцата се е подложила на
операция на лакътната става, състоянието и към момента би било по добро.
От показанията на свидетеля А. Г. А. се установява, че при ПТП управлявал т.а. марка
4
„Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ. С този автомобил разкарвал хляб на хората в
гр.Радомир и околните села. В денят на инцидента, след като раздал хляба предприел
маневра назад, за да обърне и излезе на главния път. Погледнал в страничните огледала, но
не видял в средата, защото там нямало видимост. Като тръгнал назад чул лек шум в задната
част на автобуса и веднага спрял. Слязъл от буса и видял М. да лежи под него.. Извадил я. Тя
била в съзнание и я сложил на стол да седне. Обадил се на 112. М. била паднала настрани,
може би на лакът. Краката и малко над коляното били под буса.
От показанията на свидетеля Д.В.К. се установява, че е дъщеря на ищцата. След ПТП
я видяла за първи път в болницата. Имала охлузвания, наранявания на главата и счупване на
ръката. Била изплашена, не помнела какво се е случило и много я боляло. Не останала в
болницата. Сложили и гипс и още същият ден я изписали. Трудно и било да се движи със
счупването. Свидетелката и помагала при обличането, но тя се справяла и сама. Да готви и
чисти не можела. Това вършела свидетелката. Всеки ден пътувала до нейното село в
Радомирско, обслужвала я и се връщала. Ищцата се чувствала зле поне два месеца и
половина след инцидента. Трудно се възстановила. Била борбена но много се изплашила от
падането. От тогава получавала световъртеж като ходи и се страхувала да излиза от двора.
Страхувала се и да насили ръката да не би отново да се счупи. Свалила гипса на ръката след
месец, а започнала да я движи след около месец и половина. Правела физиотерапия сама,
защото на свидетелката и било трудно да я води на лекар.
Съдът намира заключението по приетата КСМАТЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващи на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.
Дава вяра и на показанията на разпитаните свидетели А. Г. А. и Д.В.К. – дъщеря на ищцата,
като тези на последната цени при условията на чл. 172 ГПК, т.к. ги намира за
последователни дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.
При така установеното и въз основа заключението по приетата КСМАТЕ и гласните
доказателства приема, че ПТП е осъществено при установеният от вещото в заключението
механизъм. Основно вина за настъпването му има водача на т.а. бус Фиат Дукато, който при
неработеща камера за задно виждане не е осигурил безопасността при движение на заден
ход, чрез осигуряване на помощник, който да го ръководи. Ищцата, като пешеходец е
допринесла за настъпване на ПТП с поведението си, като не е осигурила безопасността си
поставяйки се в опасна за нея ситуация, като след преминаване покрай задния ляв ъгъл на
буса е променила траекторията на движението си отклонявайки се надясно, навлизайки
коридора на движение на автомобила на заден ход. За водачът на автомобила ПТП е било
предотвратимо в случай, че си е осигурил помощник и се е движил с много бавна скорост
съизмерима със скоростта на пешеходците, и е подавал кратки звукови сигнали с клаксона,
при липсата на видимост назад. Пешеходката би могла да предотврати удара, ако не се е
отклонила и навлязла в коридора на движение на автомобила на заден ход.
Поради изложеното съдът приема за установена вината на водача на т.а. марка „Фиат
Дукато“, с рег. № КН **** ВТ, при описаният механизъм. Приема за доказано и
5
възражението за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалата ищца,
т.к. сама е поставил себе си в опасност преминавайки зад автомобила и навлизайки в
коридора му на движение.
Въз основа заключението по приетата КСМАТЕ и гласните доказателства съдът
приема за установено, че в резултат на ПТП ищата е получил като пряка, непосредствена
последица твърдените травматични увреждания: КОНТУЗИЯ на ГЛАВАТА; СЪТРЕСЕНИЕ
на МОЗЪКА; ПОВЪРХНОСТНИ РАНИ на ГЛАВАТА в теменната област; СЧУПВАНЕ на
ГОРНИЯ КРАЙ на ДЯСНАТА ЛАКЪТНА КОСТ – ОЛЕКРАНОНА.
Претърпяла е интензивни болки и страдания в резултат на проведеното
консервативно домашно - амбулаторно лечение и значителен период на възстановяване - 4
месеца, от които ищцата е търпяла болка с голям интензитет 6-7 дни след инцидента и 1-1.5
месеца след започване на раздвижване, и с умерен интензитет – около 9-10 дни. Получила е
негативни последици и усложнения след инцидента, който продължава и към момента.
Налице е видима деформация на дясната лакътна става – счупването е зараснало в
неправилно положение и са намалени: обем на подвижността и - по малък от нормата с 30%;
обръщането на ръката с дланта нагоре с 25%; силовият захват на дясната ръка. Към момента
би могла да изпитва болка при преумора и промяна на времето.
Въз основа заключението и гласните доказателства съдът приема, че ищцата е
провела предписаното и медикаментозно лечение, контролни прегледи и рехабилитация.
Безспорно е и от доказателствата се установява, че е отказала хоспитализация и оперативно
лечение по субективни причини. Така съобразно заключението на вещото лице по КСМАТЕ
е допринесла за повишаване интензитета на търпените болки и страдания, конкретно за
задълбочаване на негативните последици и усложнения след инцидента. Безспорно при
проведено оперативно лечение счупването би зараснало в правилно положение и обема и
подвижността на крайника биха били с по добри показатели. Поради изложеното и
доколкото не е установено липсата на оперативно лечение да е наложена по обективни
причини - медицински противопоказания или други, съдът приема, че с поведението си
ищцата е допринесла за интензитета на търпените негативни последици след инцидента.
С оглед изложеното и установеният принос на ищцата за настъпване на инцидента и
интензитета на търпените негативни последици, настоящия състав определя 30%
съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на ищцата.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
6
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от
50000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от 50000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
или на 15000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 35000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. Поради изложеното искът за неимуществени вреди е
основателен за сумата от 35000,00лв. За сумата 15000,00лв., която е горница над 35000,00лв.
до общо претендираните 50000,00лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне
поради установеното съпричиняване.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Пострадалата е лице на възраст 76
години към момента на ПТП. В резултат на ПТП е получила тежки травматични
увреждания. Претърпяла е интензивни болки и страдания и продължителен период на
възстановяване, в който е търпяла болки и страдания със значителен интензитет, за
значителен период. През същото време не е могла да се обслужва изцяло самостоятелно и е
била поставена в зависимост от помощта на трети лица. Налице са остатъчни последици в
обема на движение и силата на засегнатия крайник с траен, неотстраним характер. Налице
са и поражения на психиката. Ищцата безспорно е изпитвала, изпитва и към момента
чувство на страх, безпомощност и несигурност.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва върху главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален
момент датата на предявяване на извънсъдебната претенция за обезщетение пред
застрахователя – 04,11,2022г., до окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски
в производството.
Претендираните от ищеца разноски са в размер на 4650.00лв., формирани от дължим
за защита от адвокат Х. А. З. – САК хонорар, на основание чл. 38 ЗА.
Претендираните от ответника разноски са в размер на 6345,00лв., от които 5580,00лв.
7
хонорар за защита от адвокат с включен ДДС.
Съдът, предвид възражението на ищеца за прекомерност на сторените разноски за
адвокат намира, че претенцията е съответна на правната и фактическа сложност на спора и
извършените процесуални действия, както и е в съответствие с предвидените минимуми на
възнагражденията за защита от адвокат по чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004г., като последната
има само указателен характер.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на процесуалният
представител на ищеца сумата 3050,00лв. на основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част
от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1903,50лв.,
представляваща дължимите съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 1400,00лв., както и сумата от 315,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ЖК „Възраждане“, ул. ****, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. –
изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
****, адв. Х. А. З. – САК, сумата 35000.00 /тридесет и пет хиляди/лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 03.10.2022г., около 12.00ч, на площад в с.Кошарите, общ.Радомир, причинено
виновно от А. Г. А., при управление на л.а. марка „Фиат Дукато“, с рег. № КН **** ВТ, който
предприел маневра движение назад в нарушение на ЗДвП, при което блъснал
преминаващата зад автомобила пешеходка М. Р. З., ЕГН **********, с което и причинил
тежки телесни увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 04.11.2022г, до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
15000,00 /сумата петнадесет хиляди/лв., която е горница над 35000,00 /тридесет и пет
хиляди/лв. до общо претендираните 50000,00 /петдесет хиляди/лв., представляваща
неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ЖК „Възраждане“, ул. ****, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. –
изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Х. А. З. – САК, в качеството на процесуален
представител на М. Р. З., ЕГН **********, сумата 3050,00 /три хиляди и петдесет/лв. на
8
основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Р. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, адв. Х. А.
З. – САК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК „Възраждане“, ул. ****, представлявано от
А.П.Л. и Р.К.Д. – изп.директори, сумата 1903,50 /Хиляда деветстотин и три, 0.5/лв.,
представляваща дължимите съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ЖК „Възраждане“, ул. ****, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. –
изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер на 1400,00 /хиляда и
четиристотин/лв., както и сумата от 315,00 /триста и петнадесет/лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9