Решение по дело №284/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

13.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

13.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

284

по описа за

2020

година.

Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз-64/ 25.02.2020г. издадена от ВПД началник сектор ОП при РУ- Кърджали Й.Б..

Жалбоподателят Г.З.П. *** твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и нецелесъобразна. Моли съда да я отмени. В съдебно заседание жалбоподателят П. се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да уважи жалбата и да отмени заповедта за задържане на лице. Настоява, че не е налице описание на фактическото основание за задържане в атакувания акт, както и че липсват доказателства за процесуалната легитимация на лицето, което е осъществило задържането на Г.П.. Счита заповедта за задържане за неоправдана и издадена в нарушение на материално правните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, тъй като в момента на задържането не е извършено никакво престъпление или друго противоправно деяние, както и няма опасност от извършване на такова, защото то се е случило при празнуване на рождения ден на детето в заведение в центъра на града. Настоява, че бил нарушен принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, тъй като са засегнати права и законни интереси на Г.П. и то в много по- висока степен, отколкото е необходимо това. Претендира и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата Й.Б.-***, се явява лично и поддържа депозираното от него становище по делото, с което настоява за неоснователност на жалбата на Г.З.П. за отмяна на Заповед за задържане с рег.№ 1947зз-64/ 25.02.2020г. Обжалваната заповед не страда от пороците посочени от жалбоподателя, задържането е във връзка с образувана преписка и наличие на данни за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, поради което принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. Настоява, че тя съдържа всички задължителни реквизити, поради което моли съда да приеме, че заповедта е законосъобразна и да отхвърли жалбата на Г.П. като неоснователна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По повод подадена жалба на 25.02.2020г. в РУ- Кърджали от Р.Р.П. срещу Г.З.П. за извършени заплахи срещу нея и лице с име А. била образувана преписка № ЗМ- 121/ 25.02.2020г. По нея били снети писмени обяснения от Р.Р.П. от гр.София, А. Г. А. от гр.Кърджали и Г.З.П. ***. Същият ден ответникът по делото Й.Б. в качеството му на ВПД началник сектор ОП при РУ- Кърджали, съгласно Служебна бележка № 292р-10769/ 01.06.2020г. издадена от ОДМВР- Кърджали, издал Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз- 64/ 25.02.2020г., с която е задържан в 21.30ч. за срок до 24 часа Г.З.П. *** във връзка с преписка № 1947 ЗМ-121/ 25.02.2020г. по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК- отправяне на закана с убийство и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му. Тази заповед е връчена на задържаното лице, което е било освободено на следващия ден в 09,00ч. По повод на задържането на Г.П. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 25.02.2020г., освидетелстван е в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 25.02.2020г.,  както и е уведомен за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15 ал.2. По повод преписка № 1947 ЗМ-121/ 25.02.2020г. по описа на РУ- Кърджали била извършена проверка и изготвена Справка с мнение за образуване на досъдебно производство срещу Г.З.П.. С Разпореждане по преписка вх.№ 522/ 2020г. по описа на РП- Кърджали прокурор при Районна прокуратура- Кърджали е разпоредил да се извърши проверка от РУ- Кърджали с цел установяване на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.131 ал.1 т.5а от НК и по чл.144 ал.3 предл.3 от НК, при което е образувана преписка в вх.№ 1947ЗМ- 121/ 10.03.2020г. по описа на РУ- Кърджали. След извършената проверка, при която отново са снети писмени обяснения от Р.П. и А. А., и са представени документи измежду които и Докладна записка от 30.03.2020г., била образувана нова преписка с № 1947ЗМ-183/ 31.03.2020г. за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.5а от НК. Проверката по нея завършила със Справка от 23.04.2020г. с мнение за образуване на досъдебно производство срещу Г.З.П. с оглед наличие на данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.2 от НК. На 05.05.2020г. прокурор при РП- Кърджали с Постановление отказал да се образува досъдебно производство по трите образувани заявителски материала.

Показанията на разпитаните по делото свидетели А.Д. и В. П. са ирелеванти, тъй като те не са видели на датата 25.02.2020г. между Г.П. и Р.П. да е възникнал спор, а дори първият свидетел този ден изобщо не е виждал Р.П.,  като свидетелката В. П. я е видяла около 16,30ч. да дава подарък на детето си, но по това време там не се е намирал Г.П..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с преписка № 1947ЗМ-121/ 25.02.2020г. по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК- отправяне на закани с убийство и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.

Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК, което и наложило прокурор при Районна прокуратура- Кърджали да разпореди извършване на допълнителни проверки по случая за изясняване на фактическата обстановка по подадената жалба от Р.П. на 25.02.2020г. във връзка с евентуална съпричастност на жалбоподателя П., авторство и съставомерност.  Това е така, тъй като нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН- административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането, което в случая е налице с подаване на жалбата от Р.П. на 25.02.2020г., по която е образувана преписка с № 1947ЗМ-121/ 25.02.2020г., която е вписана и в обжалваната Заповед за задържане. За това задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Издадената заповед се явява издадена при наличие на фактическо основание- подадена жалба от Р.П. от 25.02.2020г., по която е образувана преписка в РУ- Кърджали, с което е изпълнено изискването на чл.170 ал.1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност. В случая е без значение последващия резултат по отказа на прокурора да се образува досъдебно производство, тъй като това е период следващ оспорената заповед за задържане.

На следващо място задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая от доказателствата по делото се установява каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно превантивна- да се предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване, при която да се снемат обяснения от посочените в жалбата на Р.П. лица, както и още на този ранен етап посоката на проверката по образуваната преписка в РУ- Кърджали, за да се даде възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая са били налице данни за престъпление от общ характер описано като закана срещу две лица, което е посочено да е изпълнено както словесно, така и физически, поради което е било оправдано и при наличието на материалноправните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, да се приложи процесната принудителна административна мярка.

От всичко изложеното до тук настоящият съдебен състав приема, че атакуваната Заповед е наложена съгласно изискванията на закона и в съответствие с целта му, при доказана необходимостта от задържането на лицето, поради което следва да бъде потвърдена като законосъобразна.

Настоящата инстанция не споделя доводите за отмяна на заповедта за задържане, поради следните съображения: налице е описание на основание за задържането, както и не са налице други нарушения от материален или процесуален характер при мотиви изложени по- горе; налице е процесуална легитимация на ответника по жалбата да издаде атакуваната заповед видно от Служебна бележка № 292р-10769/01.06.2020г.

Предвид изхода на делото и поради пропуск при образуване на делото, за което на основание чл.86 от АПК вр.чл.2б от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, се дължи проста такса от 10лв., то следва жалбоподателят да бъде осъден да я заплати по сметка на Районен съд – Кърджали. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Г.З.П. *** чрез адвокат И.Б. против Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз-64/ 25.02.2020г. издадена от ВПД началник сектор ОП при РУ- Кърджали Й.Б..

ОСЪЖДА Г.З.П. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали сумата от 10,00 лева представлява държавна такса за образуване на производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Кърджали в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                         Районен съдия: