Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 13.09.2015 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично
съдебно заседание на трети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Д.К. като разгледа
докладваното от съдия гр.д. №9260/ 2014
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ - “Б.Д.”
ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от В. М.с.- изпълнителен директор и Д.н.н.-
изпълнителен директор, чрез пълномощника си Л.И.И., със съдебен адрес-***
твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1500/2013 г. на Районен съд Р.,
V състав, е поискал издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за солидарно осъждане на лицата В.т.и. и Д.П.Ш. за плащане на сумите,
както следва: просрочена главница в размер на 70 316,28 евро, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането;
просрочена (договорна) лихва за периода от 22.06.2011 г. до 13.03.2013 г. в
размер на 9 463,26 евро; наказателна лихва за периода от 10.04.2012 г. до
13.03.2013 г. в размер на 6 524,71 евро; такси обслужване на кредит дължими по
т. 12 от сключения договор, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните
на Б.Д. ЕАД в размер на 4**,66 евро, както и направените в хода на заповедното
производство разноски в размер на 3 393,** лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 2 146,74 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Излага, че
заявлението му е изцяло уважено, в резултат на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 15.03.2013 г., като
е образувано изпълнително дело под № 20138320403527 по описа на ЧСИ И. Х., peг.
№ 832 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд Р.. Сочи, че по изпълнителното
дело е постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК от страна на длъжника Д.П.Ш.,
предвид което за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове на
основание чл. 422 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми произтичат от
Договор за ипотечен кредит за текущи нужди, сключен на 09.09.2008 г. и
Допълнително споразумение към него от 08.07.2011 г., съобразно които Б.та е
предоставила на В.т.и. и Д.П.Ш. банков кредит в размер на 73 000,00 евро, със
срок на издължаване от 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а
съгласно т. 8 от сключения същия, кредитът се обезпечава с учредяване на
договорна ипотека върху апартамент № **, находящ се в гр. ***********, на
четвърти жилищен етаж в секция „С”, със застроена площ от 61.46 кв.м., заедно с
гараж № 43, на втори сутеренен етаж в секция „А”, със застроена площ от 20.63
кв.м., подробно описан в нотариален акт за договорна ипотека акт 34, том IV,
peг. № 15465, дело № 521 от 2008 г. на нотариус А.п., peг. № 216 на
Нотариалната камара. Излага, че поради настъпило просрочие в обслужването на
кредита на 08.07.2011 г. страните преструктурират остатъка по отпуснатия банков
кредит като подписват Допълнително споразумение към сключения договор, без да
се променя крайният срок за издължаване на кредита. С него на кредитополучателя
е предоставен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6
месеца, в който период е договорено плащане на част от месечната лихва в размер
на 233.15 евро. Въпреки това, обаче, намира, че обслужването на задължението
отново е било просрочено, което е дало основание кредитът да стане автоматично предсрочно
изискуем на 10.04.2012 г. на основание
т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции” от Общите условия за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити, към който момент са били просрочени четири броя
погасителни вноски, както следва: 05.01.2012 г. - 10,13 EUR;05.02.2012 г. -
583.59 EUR; 05.03.2012 г. - 583.59 EUR; 05.04.2012 г. - 583.59 EUR. Предвид изложеното моли настоящият съд да
установи на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, че ответниците солидарно му
дължат сумите от 70 316,28 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането; просрочена (договорна) лихва за
периода от 22.06.2011 г. до 13.03.2013 г. в размер на 9 463,26 евро;
наказателна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 13.03.2013 г. в размер на 6
524,71 евро ; такси обслужване на кредит дължими по т. 12 от сключения договор,
съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните на Б.Д. ЕАД в размер на 4**,66
евро. Представя доказателства и претендира разноски за настоящото производство
вкл. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ - Д.П.Ш., ЕГН- ***********,
с постоянен адрес:г***, чрез назначения и особен представител адв. И.М.В.- САК,
със съдебен адрес: ***1, оспорва
предявения иск по основание и размер. Навежда, че заповедта за изпълнение и
съответно изпълнителният лист не са издадена срещу нея, а срещу друго лице - Д.Т.
И.. В тази връзка навежда, че идентичността на ЕГН на двете лица не обосновава
извода, че се касае за едно и също лице, предвид което не е налице правен
интерес за заявителя от воденето на настоящото дело срещу нея. При условие на
евентуалност излага, че исковете са неоснователни като излага подробно
становище във връзка с това.
С допълнителна
искова молба, ищецът оспорва всички твърдения на ответника, като
представя доказателство за идентичност на ответника под двете различни имена,
изразяващо се в бракоразводно решение, от което е видно кога длъжникът е сменил
имената си. Посочва, че това, както и идентичния ЕГН установяват идентичността
на длъжника, макар и имената му към настоящият момент да са различни.
По делото е представен и допълнителен отговор, с
който се поддържат вече направените от ответника възражения и твърдения по
допустимостта и основателността на исковата претенция.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложените към ИМ
доказателства- извлечение от
счетоводни книги за сметка № 16131383 от 14.03.2013 г.; зав. копие на
пълномощно на представителя изготвил извлечението от сметка; зав. копие на Договор за ипотечен кредит за текущи нужди от
09.09.2008 г., погасителен план към него и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити;
зав. копие на допълнително споразумение
от 08.07.2011 г. и погасителен план към него и Общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити- се
установяват твърдените в исковата молба обстоятелства- между страните е налице
валиден договор за ипотечен кредит от 09.09.2008г., по който „Б.Д." ЕАД е
предоставила на В.т.и. и Д.П.Ш. банков кредит в размер на 73 000,00 евро, със
срок на издължаване от 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а
съгласно т. 8 от сключения същия, кредитът се обезпечава с учредяване на
договорна ипотека върху апартамент № **, находящ се в гр. ***********, на
четвърти жилищен етаж в секция „С”, със застроена площ от 61.46 кв.м., заедно с
гараж № 43, на втори сутеренен етаж в секция „А”, със застроена площ от 20.63
кв.м., подробно описан в нотариален акт за договорна ипотека акт 34, том IV,
peг. № 15465, дело № 521 от 2008 г. на нотариус А.п., peг. № 216 на
Нотариалната камара.
От
приложеното по делото писмени доказателства, съдържащи се в приетото като
доказателство гр.д. № 1500/2013 г. на районен съд – гр. Р., 5-ти състав - се установяват
обстоятелствата, изложени в исковата молба, обуславящи заведения от ищеца иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Съгласно заключението на вещото
лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя на
10.09.2008 г. От приложените към ССЕ
Справки за начислените, платени и дължими суми по Договор за ИК от 09.09.2008
г. между „Б.Д.” ЕАД и Д.П.Ш. е видно, че по разплащателната сметка на
кредитополучателя, служеща за погасяване на кредита са постъпили суми в размер
на 19 138.15 евро, разпределени както следва: платена главница - 2 683.72 евро;
платена договорна лихва - 15 598.90 евро; наказателни лихви - 4.04 евро; заемни
такси - 851.49 евро. Поради забава в плащанията над 90 дни на 10.04.2012 г.
настъпва предсрочната изискуемост на кредита. Към 10.04.2012 г. не са погасени
четири броя погасителни вноски, както следва:05.01.2012г- - 10.13 евро;
05.02.2012г. - 583.59 евро; 05.03.2012г.- 583.59 евро; 05.04.2012г.- 583.59
евро. Размерът на непогасеното вземане към датата на подаване на Заявление към
Районен съд гр. Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е 86 752.91 / осемдесет и шест хиляди седемстотин петдесет и
две евро и 91 евроцента / евро, разпределени както следва: Главница - 70 316.28
евро; Наказателна лихва - 6 524.71 евро за периода от 10.04.2012 г. до
13.03.2013 г.; Договорни лихви - 9
463.26 евро за периода от 22.06.2011 г. до 13.03.2013г.; Заемни такси - 4**.66 евро.
Представени
са от ищеца са зав. копие на съдебно решение № 1-85-26/10.03.2011 г. на
СРС, ГК, 85 състав по гр.д. № 11996/2010 г., от което е видно, че по воден
бракоразводен процес, длъжницата Д.П. И. е прекратила сключения граждански брак
с В.т.и., поради което е и върнала наименованието на фамилията си преди брака.
Във връзка е наведените доводи за обявяване настъпването
на предсрочната изискуемост на длъжника е представено и прието по делото зав.
копие на Покана уведомление изх. № 21-00-2129 от 25.04.2012г., ведно е обратна
разписка към нея. Уведомителното писмо за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е изпратено чрез фирма „Star post“ лицензиран оператор за доставка
на пощенски услуги и е получено лично на 17.05.2012 г видно от приложената
обратна разписка.
Видно от подадената от ответника частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение на издадена Заповед № 803 от 15.03.2013
г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано гр.д.
№ 393/2014 г. на Окръжен съд Р., Д.П.Ш., на страница втора от жалбата е
признава, че е получила Покана уведомление изх. № 21-00-2129 от 25.04.2012 г.
на актуалния си адрес в гр. С. и е уведомена за превръщане на кредита в
предсрочно изискуем.
Представена е извадка от
Национална база данни, с коята се доказва идентичността межу солидарния
длъжник и ответницата.
Съдът е открил производство по реда по оспорване истинността на допълнително
споразумение към договор за кредит по сметка 17/16131383 от 14.08.2008 г. по
искане на ответната страна, която твърди, че положеният подпис не е неин. Указал
е на страните да съобразят доказателствената тежест предвидена в чл. 193, ал.3
от ГПК.
В о.з.,
проведено на 03.09.2015г. съдът е указал на ищеца, че не е ангажирал доказателства
по оспорването, при положение, че доказателствената тежест е негова.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1
от ГПК - за съществуване на вземането, е
процесуално допустим. Разгледан по същество се явява основателен и съдът следва
да го уважи. Съображенията за това са следните:
В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а
длъжникът - възраженията си срещу вземането.
От така
събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установява, че след
депозиране от ищцовата Б.на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист размерът на остатъчното задължение е 86 752.91 /
осемдесет и шест хиляди седемстотин петдесет и две евро и 91 евроцента / евро,
разпределени както следва: Главница - 70 316.28 евро; Наказателна лихва - 6
524.71 евро за периода от 10.04.2012 г. до 13.03.2013 г.; Договорни лихви - 9 463.26 евро за периода
от 22.06.2011 г. до 13.03.2013г.; Заемни
такси - 4**.66 евро.
Съгласно т.
20.2. от Общите условия към Договор за ипотечен кредит от 09.09.2008г ., при
забава в плащанията над 90 дни целият остатък от дълга става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяването на молба за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Относно оспорване на подписа на
ответницата в допълнително споразумение към
договор за кредит по сметка 17/16131383 от 14.08.2008 г., макар ищецът да
неглижира процеса в тази насока, като не ангажира доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че допълнително споразумение към договор за кредит по
сметка 17/16131383 от 14.08.2008 г. не променя фактическата обстановка по настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Именно
поради
настъпило просрочие в обслужването на кредита на 08.07.2011 г. страните се
съгласили ( в интерес на
кредитополучателита) да преструктурират остатъка по отпуснатия банков
кредит като подписват Допълнително споразумение към сключения договор, без да
се променя крайния срок за издължаване на кредита. С него на кредитополучателя
е предоставен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6
/шест/ месеца, в който период е договорено плащане на част от месечната лихва в
размер на 233.15 евро. Съобразно договореното на кредитополучателя е
предоставен нов погасителен план. Въпреки извършеното преструктуриране на
задължението по кредита и предоставения гратисен период, обслужването на
задължението отново бива просрочено.
Относно възражението на особения
представител на ответницата, че не е налице
правен интерес за завеждане на настоящия иск поради липса на идентитет между
лицето, посочено в издадените Заповед № 803 за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист от 15.03.2013 по ч.гр.д. № 1500/2013 на Районен съд Р., V
състав и ответника по настоящото дело- същото е неоснователно с оглед събраните
убедителни доказателства- представено е от ищеца зав. копие на съдебно решение №
1-85-26/10.03.2011 г. на СРС, ГК, 85 състав по гр.д. № 11996/2010 г., от което
е видно, че по воден бракоразводен процес длъжницата Д.П. И. е прекратила
сключения граждански брак с В.т.и., поради което е и върнала наименованието на
фамилията си преди брака- Ш.. В подкрепа на същото е представено и
о.з.
извадка от Национална база данни, с коята
отново се доказва идентичността межу солидарния длъжник и ответницата.
Неоснователно е и възражението
на особения представител на ответницата, че липсват доказателства за
обявяване настъпването на предсрочната изискуемост на длъжника. В тази насока се
представиха убедителни доказателства- зав. копие на Покана уведомление изх. №
21-00-2129 от 25.04.2012г., ведно е обратна разписка към нея. Уведомителното
писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е изпратено чрез фирма „Star post“ лицензиран оператор
за доставка на пощенски услуги и е получено лично на 17.05.2012 г., видно от
приложената обратна разписка. Освен това, видно от подадената от ответницата
частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на издадена Заповед №
803 от 15.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е
образувано гр.д. № 393/2014 г. на Окръжен съд Р., Д.П.Ш., на страница втора от
жалбата е признала, че е получила Покана уведомление изх. № 21-00-2129 от
25.04.2012 г. на актуалния си адрес в гр. С. и е уведомена за превръщане на
кредита в предсрочно изискуем.
От ответницата не се ангажираха
доказателства за пълно или частично погасяване към настоящия момент на
остатъчното задължение.
Предвид на това следва да се приеме,
че е налице фактическият състав на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което исковата
претенция трябва да се уважи като основателна и доказана.
Предвид това, че съдът уважава
претенцията на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 13 213.70лв., представляваща
направените по настоящото дело разноски.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.П.Ш., ЕГН- ***********, с постоянен адрес:г***, чрез назначения
и особен представител адв. И.М.В.- САК, със съдебен адрес: ***1, че дължи на „Б.Д." ЕАД /Б.та/, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, сумите,
присъдени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист., издадени по гр.д. № 1500/2013
г. на районен съд – гр. Р., 5-ти състав, а
именно -70 316,28 евро, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането;
просрочена (договорна) лихва за периода от 22.06.2011 г. до 13.03.2013 г. в
размер на 9 463,26 евро; наказателна лихва за периода от 10.04.2012 г. до
13.03.2013 г. в размер на 6 524,71 евро ; такси обслужване на кредит дължими по
т. 12 от сключения договор, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните
на Б.Д. ЕАД в размер на 4**,66 евро.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.П.Ш., ЕГН- ***********,
с постоянен адрес:г***, чрез назначения и особен представител адв. И.М.В.- САК,
със съдебен адрес: ***1, да заплати на „Б. Д." ЕАД /Б.та/, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на
управление:***, сумата от 13 213.70лв.( тринадесет хиляди двеста и тринадесет лева и седемдесет
стотинки), представляваща направените
разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: