Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. ***, 20.01.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, като
разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 927 по описа за 2013 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД
ИЩЕЦЪТ – П.А.Я.
***, чрез процесуалния си представител адв. М.Н. от ВТАК, предявява против
ответниците отменителен иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за
обявяване на относително недействителен спрямо него на Договор за дарение на
недвижим имот по Нотариално дело № 187/28.02.2013 г. на *** - помощник-нотариус
по заместване при нотариус ***, рег. № ***, с район на действие ВТРС, по силата
на който ответниците Е.Г.Д. и Е.В.Д. са дарили на дъщеря си - ответника Й.Е.Д. собствения
си недвижим имот - 1293/2448 идеални части от Поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на гр. *** - имот, подробно описан в цитирания нотариален акт. Ищецът се
легитимира като кредитор на ответника Е.Д. на основание Запис на заповед от
01.11.2010 г. за сумата от 154 877,00 лева, с падеж 03.03.2013 г. и Записи на
заповед от 01.12.2010 г. за сумите от 27 614,00 щатски долара и съответно 36
637,00 евро, с падеж 03.03.2013 г., като въпреки настъпването на падежа по тях
ответникът Д. не е погасил задълженията си. Претендира направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ - Е.В.Д., Е.Г.Д. и Й.Е.Д.,
чрез пълномощника адв. Р.Р. от Г. АК, а в съдебно заседание чрез адв. Д.Д. от
ГАК, намират исковата претенция за недопустима и неоснователна поради това, че
ответниците Е. и Й. Д. не са знаели, че другият ответник - Е.Д. се е задължил
към ищеца и че последният е бил негов кредитор към момента на прехвърляне на
имота, като за това обстоятелство са разбрали на по-късен етап. Считат, че
исковата претенция е недопустима, а по същество неоснователна за ½ идеална
част от недвижимия имот, предмет на процесната сделка, по изложени съображения
в отговора на исковата молба. Претендират направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид
становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
С Нотариален акт № 262,
том 2, per. № 2286, нот. дело № 187 от 28.02.2013 г. на *** - помощник-нотариус по заместване
при нотариус ***, рег. № ***, с район на действие ВТРС, ответниците Е.Г.Д. и Е.В.Д.
са дарили на дъщеря си Й.Е.Д. собствения недвижим имот, съпружеска имуществена
общност, представляващ: 1293/2448 идеални части от ПИ с идентификатор № ***, с
адрес: гр. ***, местност "***", подробно описан в нотариалния акт и
Скица № 1395/22.02.2013 г. на СГКК - ***.
По делото е прието като доказателство
влязлото в сила на 10.11.2016 г. решение по Гр. дело № 12805/2013 по описа на
Софийски градски съд, с което е прието за установено на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК съществуването на паричното вземане на П.А.Я. срещу ответника Е.В.Д.
за сумите: 154 877,00 лева - задължение по запис на заповед от 01.11.2010 г. и
падеж 03.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2013 г. /дата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по Ч.
гр. дело № 14165/2013 г. на СРС, I ГО, 39 състав/ до окончателното изплащане на
вземането; 27 614,00 щатски долара - задължение по запис на заповед от
01.12.2010 г. и падеж 03.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
01.04.2013 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по Ч. гр. дело № 14165/2013 г. на СРС, I
ГО, 39 състав/ до
окончателното изплащане на задължението и 36 637,00 евро - задължение по запис
на заповед от 01.12.2010 г. и падеж 03.03.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.04.2013 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по Ч. гр. дело № 14165/2013 г. на СРС, I
ГО, 39 състав/ до
окончателното изплащане на вземането, издадени в гр. София от Е.В.Д. ***.
Във връзка с признаване от Е.В.Д. на
поетите от него задължения по горецитираните записи на заповед от 01.11.2010 г.
за сумата от 154 877,00 лева, от 01.12.2010 г. за сумата от 27 614,00 щатски
долара и от 01.12.2010 г. за сумата от 36 637,00 евро, трите с падеж:
03.03.2013 г., в полза на П.А.Я., по делото е представена и приета като
доказателство и подписана между ищеца и ответника Д. нотариално заверена
спогодба от 04.02.2013 г. /рег. № 576/04.02.2013 г. на нотариус ***/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разгледан по същество
предявеният Павлов иск е частично основателен, по следните съображения: Всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. Съгласно задължителната съдебна практика, постановена от ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 407/29.12.2014 г. по Гр. дело
№ 2301/2014 г., ІV г. о., ВКС; Решение № 639/06.10.2010 г. по Гр. дело
№ 754/2009 г., ІV г. о., ВКС, искът по чл. 135 от ЗЗД е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - Решение № 264/18.12.2013 г. по Гр. дело
№ 915/2012 г., ІV г. о., ВКС. Когато разпореждането с длъжниково
имущество е безвъзмездно, както в настоящия случай, е достатъчно кредиторът да
докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а
когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че
третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото
вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира съгласно
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно
е по делото, че ищецът е кредитор на ответника Е.Д. за парични вземания по Записи
на заповед от 01.11.2010 г. за сумата от 154 877,00 лева, от 01.12.2010 г. за
сумата от 27 614,00 щатски долара и от 01.12.2010 г. за сумата от 36 637,00
евро, възникнали преди извършване на атакуваното дарствено разпореждане /на 28.02.2013
г./ в полза на низходящ на дарителите - тяхна дъщеря, както и че знание за
увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, не се изисква - чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД. С извършеното отчуждаване на имот от патримониума на длъжника Д.,
имуществото, служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради което
разпоредителното действие е увреждащо кредитора. Предвид
изложените съображения съдът счита, че са налице всички предпоставки на чл. 135
от ЗЗД за уважаване на иска и обявяване на процесния договор за относително
недействителен, но САМО по отношение на ищеца и ответника Е.Д., съобразявайки ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. дело №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което за личен дълг на единия
съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД
за 1/2 идеална част от имота. В този смисъл, следва да бъде обявена
относителната недействителност на дарението, обективирано в Нотариален акт № 262,
том 2, per. № 2286, нот. дело № 187/2013
г. на *** -
помощник-нотариус по заместване при нотариус ***, рег. № ***, с район на
действие ВТРС, направено на 28.02.2013 г. от Е.Д. и съпругата му Е.Д. в полза
на дъщеря им Й.Д., с което й подаряват описания поземлен имот, в режим на СИО,
в гр. ***, местността "***" -
до размер на 1/2 идеална част от подареното, като за 1/2 идеална част от
дарения имот, с който се е разпоредила съпругата - недлъжник Е.Д. искът по чл.
135 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците Е.Д. и Й.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 125,00
лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса от 50,00
лева и 200,00 лева - платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - П.Я. следва да бъде осъден
да заплати на Е.Д. сумата от 150,00 лева, представляваща направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение от 300,00 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 135 от ЗЗД ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на П.А.Я., ЕГН **********,***, Договор от 28.02.2013 г. за дарение на
недвижим имот, находящ се в землището на гр. ***, а именно: 1293/2448 идеални
части от Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град ***, номер по предходен план: 029160, с адрес на
поземления имот - гр. ***, местност "***", целият с площ 2448
квадратни метра, с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на
трайно ползване - пасище, ШЕСТА категория, при съседи по Скица № 1395 от
22.02.2013 г. на СГКК - ***: ***, заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в имота, сключен с Нотариален акт № 262, том 2, per. № 2286,
нот. дело № 187/2013 г. на *** - помощник-нотариус по заместване при нотариус ***,
рег. № ***, с район на действие ВТРС, между Е.Г.Д., ЕГН ********** и Е.В.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, като дарители и Й.Е.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, като дарен, ЗА 1/2 /ЕДНА ВТОРА/
ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТА, като отхвърля като неоснователен иска за разликата
над 1/2 идеална част от дарения имот.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ОСЪЖДА Е.В.Д.,
ЕГН ********** и Й.Е.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.Я.,
ЕГН **********,*** сумата от 125,00 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ОСЪЖДА П.А.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчване на негов препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: