РЕШЕНИЕ № .........
гр.Никопол, 04.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ....... граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР
ТИХОЛОВ
при секретаря Поля
Видолова, като разгледа докладваното гр.д.№718 по описа на съда за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по повод на искова молба с вх.№3383/13.12.2017г. от Д.М.Р., ЕГН********** *** срещу В.Ц.Г., ЕГН**********
***.
Ищцата твърди, че ответницата не
е наследница на наследодателите Б.Л.Г., ЕГН**********, б.ж. на гр.ГУЛЯНЦИ,
починал на 18.01.1996г. и М.Б.Г., ЕГН**********, б.ж. на гр.ГУЛЯНЦИ, починал на
10.11.2016г. Сочи, че оспорва истинността на акт за сключен граждански брак
№3/07.09.1982г., тъй като подписите положени на този документ от страните и
свидетелите били фалшиви. Твърди в допълнение с оглед представените документи,
че нейният баща никога не се е подписвал по този начин. С молба с вх.№3459/18.12.2017г. ищцата е уточнила, че предявеният
от нея иск е с правно основание чл.124, ал.3 и ал.4 от ГПК без да се уточняват
други факти. С вх.№367/31.01.2018г. в НРС е заведен отговор на разпореждане от
ищцата, с който тя уточнява правният интерес от завеждането на иск с правно
основание чл.124, ал.3 и ал.4 от ГПК.
С исковата молба е направено
искане за допускане на графологична експертиза и на двама свидетели, без да се
уточнява задачата на вещото лице, без да се посочват фактите и обстоятелствата,
които ще се установяват с показанията на свидетелите, нито режима, при който
същите ще се явят в съдебно заседание. С друга молба с вх.№3384/13.12.2017г., ищцата е направила искания за
освобождаване от държавна такса и назначаване на служебен защитник, по която
съда се е произнесъл, като е отхвърлил искането за освобождаване от държавна
такса, но е назначил служебен защитник на ищцата.
Поради връзка между настоящето
дело и гр.д.№458/‘17г. на НРС е издадено съдебно удостоверение на ищцата.
В законово установеният
едномесечен срок е представен
писмен отговор от ответницата В.Г.. В него ответницата излага
доводи, че предявеният иск е недопустим и неоснователен по смисъла на чл.131,
ал.2, т.3 от ГПК. Сочи се, че от представените по делото доказателства не може
да се установи легитимността на ищцата във връзка с предявения от нея иск,
както и основателността на същите, тъй като според ответницата тези
доказателства нямат качеството на меродавни доказателства с оглед разпоредбите
на закона. Сочи се още, че според ответницата в исковата молба не са посочени
правно основание и предмет, от който да се направи извод, дали е налице
основание за предявяване на иск.
Ответницата е заявила в отговора
си, че оспорва изцяло иска. Сочи, че в него са изложени твърдения не подкрепени
с доказателства, че са недопустими исканията за допускане на експертиза, без
посочване на конкретни задачи за вещото лице; за допускане на свидетели без
конкретизация на фактите, които ще се установяват с техните показания.
От ответницата не се представят
писмени доказателства, нито се правят доказателствени искания. Ответницата моли
съда от една страна да остави производството по делото без движение, но след
това сочи, че поради изложеното в отговора моли съда да отхвърли предявеният
иск със законните последици, като й се присъдят разноските по делото.
Съдът като разгледа
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
възраженията на страните намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Българското право
познава три вида искове – осъдителни (чл. 124, ал.
1, пр. 1 ГПК), установителни (чл. 124, ал.
1, пр. 2 и пр. 3 ГПК) и конститутивни ( чл. 124, ал. 3 ГПК). Установителните искове могат да имат за предмет
съществуването (чл. 124, ал.
1, пр. 2 ГПК) или несъществуването (чл. 124, ал.
1, пр. 2 ГПК) на едно правно
отношение или на едно право.
Предявените по
делото искове за признаване за установено, че ответницата не е наследник на
наследодателите Б.Л.Г., ЕГН**********, б.ж. на гр.ГУЛЯНЦИ, починал на 18.01.1996г.
и М.Б.Г., ЕГН**********, б.ж. на гр.ГУЛЯНЦИ, починал на 10.11.2016г., както и неистинността
на акт за сключен граждански брак №3/07.09.1982г., по своето естество са
отрицателни установителни искове. Без всяко значение е, че ищцата е посочила
като "основание" на иска например това, че подписите положени на акта
за сключен брак от страните и свидетелите били фалшиви и че нейният баща никога
не се е подписвал по този начин. Тези твърдения на ищцата не представляват
"основание на иска", защото при отрицателните установителни искове,
за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е индивидуализиращ
белег (чл.127, ал.1,
т.4 ГПК не важи при
отрицателните установителни искове). Силата на пресъдено нещо при отрицателните
установителни искове също има по-широки обективни предели от силата на
пресъдено нещо, формирана при произнасяне по положителни установителни искове и
при другите искови претенции. Когато е уважен отрицателен установителен иск
правото, което е било негов предмет се отрича, без оглед на някакво конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до
приключване на устните състезания негови основания. Тази особеност на силата на
пресъдено нещо при тези искове се дължи на ирелевантността на основанието като
индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове. Вследствие на
това, докато отхвърлените осъдителни, конститутивни и положителни установителни
искове могат да бъдат предявени със същия петитум, но въз основа на ново
основание, без да има значение кога то е възникнало, то ответникът по уважен
отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за правото, което е било
съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на
устните състезания по делото, по което е било постановено влязлото в сила
съдебно решение. В този смисъл С., Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския
процес. С., 1959, с. 148-148, и с. 176-177.
Ето защо съдът в
работата си до първото по делото заседание положи усилия, оставяйки няколкократно
без движение производството по делото да установи съдържанието на претенциите
на ищцата към ответницата още повече, че в НРС се разглежда и по него вече има
постановено решение гр.д.№458/‘17г. за делба (първа фаза) между същите страни,
в чийто предмет според настоящия състав са включени, макар и неконкретизирани
по хипотеза претенциите на ищцата (аргумент от чл.235, ал.3 ГПК), без съда да се
ограничава само до обсъждане на наведените от ищцата "основания" на
тяхното несъществуване, когато има интерес от такова установяване.
С доклада по делото съда е допуснал като
доказателства по делото копие на удостоверение изх.№У-127/09.10.2017г. на кметство с.Шияково,
общ.Гулянци; копие на удостоверение изх.№113/19.09.2017г. на кметство
с.Шияково, общ.Гулянци; копие на удостоверение за граждански брак
№045911/07.09.1982г. на кметство с.Шияково, общ.Гулянци, издадено въз основа на
акт за граждански брак №3/07.09.1982г.; копие на акт за граждански брак
№3/07.09.1982г.; 2бр. копия на заглавни страници на книги; удостоверение за
наследници изх.№670/17.11.2016г. и изх.№671/17.11.2016г., съответно на М.Б.Г.,
ЕГН**********, б.ж. на гр.ГУЛЯНЦИ, починал на 10.11.2016г. и Б.Л.Г., ЕГН**********,
б.ж. на гр.ГУЛЯНЦИ, починал на 18.01.1996г.; служебна бележка
изх.№20-04-04-776/11.12.2017г. на АЗ, БТ-Д.Митрополия; удостоверение
изх.№94Д-00-069971/15.09.2017г. на ДСП-Никопол; копие на служебна бележка от
„Сортови семена - Вардим“ЕАД, ЕИК104095064 относно аренда и РКО№23/12.10.2017г.
към нея, копие от решение по гр.д.№458/‘17г. на НРС.
Безспорно се установява от тези
доказателства, че страните по делото са наследници на общите наследодатели на
различни основания и нямат биологична връзка, което в крайна сметка определя
правният интерес на ищцата от воденето на исковете. От тук според съда се
налага извода, че предявените от нея искове са допустими.
По отношение основателността на
исковете съда прецени на първо място, че те не са конкретизирани по отношение
хипотезите залегнали в тях. По отношение иска с правно основание чл.124, ал.4
от ГПК предявен от ищцата следва да се посочи, че в него освен твърдението на
ищцата, че подписите положени в акт за сключен граждански брак №3/07.09.1982г. от
страните и свидетелите били фалшиви, липсва конкретизация за това какви са
предпоставките за тези нейни твърдения, на какво се основават, кои
доказателства подкрепят тези твърдения, а от друга страна ще се ползва ли
страната от представеният документ, иска ли откриване на производство по
оспорването му и в крайна сметка след като се твърди, че подписите на се
положени от свидетелите и страните кое в крайна сметка се оспорва, че самият
документ е неистински или неговото съдържание.
Връзка на иска по чл.124, ал.4 от ГПК с другия иск по чл.124, ал.3 от ГПК и посочените в него хипотези вероятно
има, тъй като в първоначалната молба до съда е направено от ищцата искане за
допускане до разпит в качеството на свидетели на П.Х.М. и А.М.Б.. Имената на М. се
намират в представеното копие на акт за граждански брак №3/07.09.1982г., където
първото й име е П.. За двамата свидетели обаче липсва каквато и да е
конкретизация от ищцата и назначения й процесуален представител относно фактите
и обстоятелства, които ще се установяват с техните показания. Едва в първото по
делото заседание процесуалният представител на ищцата е дал яснота относно
фактите, които ще се установяват с показанията на тези свидетели, режима, при
който същите да се явят в съдебно заседание, както и относно задачата на
исканата експертиза, което е довело до прилагане на чл.159, ал.1 от ГПК и
отхвърляне на тези искания.
В заключение следва
да се посочи, че отрицателният установителен иск няма конститутивни последици,
преобразуващо действие има уваженият конститутивен иск, който е допустим само в
изрично предвидените случаи по аргумент от чл. 124, ал. 3 ГПК.
При
този изход на делото, съдът намира предявените искове от ищцата срещу
ответницата за недоказани.
По отношение разноските по
делото, тъй като предявените искове се отхвърлят изцяло на основание чл.78, ал.3
от ГПК следва ищцата да бъде осъдена да заплати направените от ответницата
разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 300лв., за което
своевременно е представен списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М.Р., ЕГН********** *** срещу В.Ц.Г., ЕГН**********
*** искове с правно
основание чл.124, ал.3 от ГПК и чл.124, ал.4 от ГПК, като недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.М.Р., ЕГН********** да заплати на В.Ц.Г., ЕГН********** направените по делото разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от уведомлението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: