РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Бургас, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100502090 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по
жалбата на ГДПБЗН-МВР представлявано от директор главен Комисар Н*Н*, чрез процесуален
представител Т. С.- юрисконсулт в отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР-Бургас, с адрес за призоваване:
гр.Б****- РДПБЗН- Бургас, подадена против Решение № 2485/09.11.22 г.,постановено по гр.д.№
5373 по описа на БРС за 2022г.на гражданско отделение-ІІІ състав, с което дирекцията е осъдена да
заплати на Д. К. Р. ЕГН ********** от гр.Б**** сумата 561,16 лв. главница, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение(ДТВ) за извънреден
труд от 65, 20 часа, за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г.,получени след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения от него нощен труд от 456 часа в дневен за същия период, ведно с
мораторна лихва в размер на 138,14 лв. за периода от падежа- последният ден на месеца, следващ
съответното изтекло тримесечие, до 21.08.22г. включително, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба(22.08.22 г.) до окончателното й
изплащане, а също сумата от 300 лв., сторени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски и
дирекцията е осъдена да заплати по сметка на БРС още държавна такса и разноски за експертиза.
В жалбата решението се сочи за неправилно, поради неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито правоотношенията са уредени в Закона за Министерството на
вътрешните работи(ЗМВР).
Като основен порок за неправилност жалбоподателят сочи, че съдът е допуснал
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
1
заплата(НСОРЗ).В тази връзка поддържа всички изнесени в отговора на исковата молба
възражения. Обосновава твърдението си за неприложимост на общата правна уредба на трудовите
правоотношения към предмета на спора с това, че ищецът има качеството на държавен служител в
системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда изцяло и само
от ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му, а те са специални норми, изключващи
общите на КТ.Правното положение на останалите две групи служители, работещи в същата
система, се уреждат съответно от ЗДСл и КТ, но ищецът не се числи към тях.
Липсвало и нарочно препращане към нормите на общото законодателство, в противовес на
съществуващото принципно положение, от ЗДСл и ЗМВР то да се сочи изрично.
За разлика от КТ, ограничаващ нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било
предвидено в ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време през деня
съвпада с тази на работното време през нощта и е 8-часова. Различието на двете уредби се обяснява
със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, пряко
обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на
техните функции. От тази специфика се обуславяли и други различия в статуквото по отношение
полагането на извънреден труд. Освен това за служителите в системата на МВР, ЗМВР
предвиждал редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, които подробно се изброяват.
Страната намира, че за положения нощен труд, за всеки отработен нощен час или част от
него, се дължи възнаграждение от 0,25 лв., която уредба е идентична с тази на останалите
категории работници в системата на МВР. Счита, че чл. 9, ал.2 от НСОРЗ не намира приложение
за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага
член 107а КТ, следователно още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по
ЗДСл и ЗМВР.
Целта на превръщането на нощния труд в дневен била да установи дали в рамките на
съответния отчетен период има положен извънреден труд, поради факта, че в Кодекса на труда е
предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд и дневния такъв, така че
съотношението между тях дава като резултат коефициент 1,143. Счита обаче, че тъй като
продължителността на труда през деня и нощта за държавните служители като ищеца е една и
съща, коефициентът, изчислен на база съотношението им в случая, е равен на единица.
Цитира и съдебна практика в подкрепа на изложените аргументи. Намира, че преценката на
органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал.9 ЗМВР-
министъра на вътрешните работи, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол,
включително и във връзка с въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен,
респективно за отпадането на този коефициент.
Като безспорен за момента факт сочи този, че разпоредба за превръщане на часовете нощен
труд към дневен с коефициент 1,143, не съществува в наредбата, относима към исковия период.
Това съответствало на разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР и не представлявало празнота
в правото, която да подлежи на запълване с аналогично приложение на правилата от общата
нормативна уредба за преизчисляване на нощния труд в дневен. Това схващане било
последователно застъпено и в последната промяна на ЗМВР, в сила от 11.07.20 г., определяща
еднозначно и категорично продължителността на полагания в системата на МВР нощен като 8-
часов.
2
Като втори съществен порок на обжалваното решение се сочи, че с него не се мотивира
извода, че при преизчисляване на положения от служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд. Събраните доказателства не го подкрепяли.
От тях не било видно ищецът да е полагал труд извън редовното работно време. Дори в исковата
си молба той сочил изрично, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в
рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.
В обобщение страната моли за произнасяне в насока отмяна на решението като
неправилно и необосновано, което въззивният съд тълкува с оглед съответствието на мотивите и
петитума на жалбата, като съдържащо и искане за отхвърляне на заявените неоснователни
претенции.
Страната оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца с оглед ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и моли то да бъде
намалено до еднократния размер, предвиден в НМРАВ. Дирят се съдебно-деловодни разноски,
съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Страната моли делото да се гледа в открито съдебно
заседание, в отсъствието на неин представител.Не ангажира нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Д. К. Р. ЕГН ********** от
гр.Бургас, ул.******- чрез процесуален представител адв. З. Б., със съдебен адрес за призоваване:
гр. Б****.
В отговора възраженията, изнесени във въззивната жалба се оспорват изцяло, като
неоснователни, обжалваното решение на първата инстанция се сочи за правилно и
законосъобразно, споделят се изводите на съда, които страната намира за обосновани от събраните
по делото доказателства. Поддържа, че не са допуснати процесуални нарушения при
постановяването на съдебния акт, поради което моли за потвърждаването му.
Конкретно се заявява, че релевантните за делото факти са безспорни и са установени от
първата инстанция, съобразно със събраните в процеса доказателства.
От правна гледна точка въззиваемият намира за доказан статута си на държавен служител,
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Сочи приложимото за спора право и заключава, че само от
11.08.14г. до 02.08.16г. съществува наредба на министъра на МВР, предвиждаща възможност за
компенсация на положения нощен труд в системата на МВР. След това е налице нормативна
празнота, която следвало да се преодолее със субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ.
Счита, че след като ищецът е със статут на държавен служител, то по отношение на него са
приложими освен нормите на ЗМВР, още и тези в ЗДСл, а съгласно чл. 67, ал. 3 от същия закон,
размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1-5, не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Намира определеното със заповед на министъра на
МВР допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час за по-ниско от
определеното съобразно общото трудово законодателство (НСОРЗ). Излага подробни съображение
за необходимост отношенията на настоящия ищец с работодателя му, да са равнопоставени спрямо
останалите полагащи труд в системата на МВР лица и в насока-субсидиарната приложимост на
нормите от общото законодателство към предмета на настоящия спор и разглежданите с него
отношения.
Обсъжда и приложимостта към казуса на решението на СЕС от 24.02.22г. по дело С-
262/20г. Намира, че не е налице разумна и допустима от закона цел, обосноваваща отпадането на
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в последващите наредби, след тази
3
от 2014 г., и въвеждането в ЗМВР на такова преизчисляване отново, считано от 10.07.20 г. Оттук
извежда липсата на обективен критерий, обосноваващ различието в законодателното третиране на
едни и същи правоотношения. Позовава се и на липсата на механизъм за преобразуване на
нощните часове труд в дневни по отношение на полицейските служители. Това налагало съдът да
тълкува националното право по начин, възможно най-близък до постигането на целта на
съответната разпоредба на първичното право, като гарантира пълната й ефективност до достигане
на разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел- т. 79 от решението на СЕС.
В обобщение се моли за отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна и за
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция. Не се ангажират нови доказателства.
Проверката по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за допустима, а служебната
проверка по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на
действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д. К. Р. от гр. Б*, действащ чрез пълномощник,е поискал осъждането на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР(ГД ПБЗН-МВР) да му
заплати сумата от 399 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен нощен труд от
400 часа, който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 457 часа и води до допълнително
положен и незаплатен извънреден труд от 57 часа, в периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 30 лева от датата на възникване на задължението за всеки
отчетен период, до 21.08.2022 г. включително, както и законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба – 22.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Дирил е и разноски за
производството.
Фактите, от които черпи правото си, са следните:ищецът е в служебно правоотношение с
ответната дирекция и изпълнява длъжността „******“ в **** Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР.
Вследствие трансформацията на положения от него за процесния период на така посочената
длъжност нощен труд, следвало да му бъдат заплатени допълнително 57 часа извънреден труд на
стойност от 399 лева, ведно със съответните лихви. Работното му време било организирано на
смени от по 24 часа, като полагал труд и през нощта, съгласно утвърдени графици. Обосновал е
претенциите си с приложимата според него за казуса нормативна уредба.
В съдебно заседание е заявено и прието изменение на исковете , като този за главница е
увеличен на 561. 16 лева, представляващи възнаграждение за 65. 20 часа положен извънреден труд,
а искът за мораторна лихва е увеличен на сумата от 138. 14 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се обосновава неоснователността на исковете.
4
Сочи се, че в случая били приложими специалните норми на чл. 187 и следващите от ЗМВР
и не следвало да се прилага НСОРЗ, която била приложима досежно трудови, но не и служебни
правоотношения. Отделно от това се излага, че в процесния период са действали Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи, както и последващите Наредба № 8121з-1174/07.01.2020 година за реда за организация и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи – в сила от 03.11.2020 г. и Наредба №
8121з[1]1353/15.12.2020 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, в
сила от 01.01.2021 г. Сочи, че така цитираната по-горе нормативна уредба, не предвижда
преизчисляване на нощния труд с коефицент 1. 143, формиращо търсените в настоящото
производство суми. Намира, че за да е налице извънреден труд, би следвало служителят да е
полагал труд дневен или нощен труд над/извън установеното му работно време, но в случая това
не е така. Позовава се на относима към правния спор практика на СЕС и отделни норми от правото
на ЕС, които също обосновавали извода за неоснователност на исковете. Дирил е разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки доказателствата по делото и становищата на страните по заявените
претенции, БРС е уважил исковете изцяло, съгласно извършеното изменение на размерите им, като
ги е счел за доказани, а възраженията на ответната страна- за неоснователни. Присъдил е и
дължимите на ищцовата страна разноски, а също е възложил в тежест на ответника разноски и
държавна такса за проведеното производство.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод на първата инстанция, което
обосновава така:
Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция на
база събраните по делото доказателства в следния смисъл: ищецът е служител на МВР, като в
периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г. е изпълнявал длъжността „******“ в ***** Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ –Бургас към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас, която е на структурно подчинение към Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. В това си качество той е
полагал труд на 24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа,
т. е. и през нощта. Видно от заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа
експертиза, в периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил 456 часа нощен труд,
който преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, възлиза на 521. 50 часа и води до разлика от
положен извънреден труд - 65. 20 часа, чиято стойност възлиза на 561. 16 лева.Тази сума
безспорно не е заплатена от работодателя като допълнително възнаграждение. Мораторната лихва
за забава с оглед падежа за плащане, настъпващ съобразно всеки тримесечен отчетен период до
5
21.08.2022 г. включително, възлиза на 138. 14 лева.
Спорът на страните, пренесен пред въззивен съд, е изцяло правен:
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к.според ГДПБЗН-МВР
служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда изцяло от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи, за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР,
поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-
часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ
бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение
/чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието “извънреден труд“- това
е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно в случая ищецът има качество „държавен служител –полицейски орган“ по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60
от 2020г. е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22
часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че това е нормалната продължителност на работното време през нощта.Това е
така, тъй като законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Аргумент в подкрепа на това е , че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
Ето защо съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР/ до изменението му през 2020г./
не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния
6
период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.20г., като само наредбата, действала в предходен
период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият
брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът
на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови
правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО( в сила от 01.01.2018г.), предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини
формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–
конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл.и тези
по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се
приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, щом това отговаря на целта на акта-
чл.46,ал.2 ЗНА.
В случая става дума за непълнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната
разпоредба на Закона за нормативните актове. След като е безспорно, че полицейските служители
са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР
има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези
от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и като общ, този закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
7
законодателство.Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите на министъра на вътрешните работи,
при наличието на непълнота на същата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен
акт, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – тук- на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът
намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение
на държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се
кумулира извънреден труд.
Също така обстоятелството, че след изменението на чл.187 ,ал.1 от ЗМВР, обн. в
ДВ.бр.60/20г., вече е определена категорично нормална продължителност на нощния труд от 8
часа за 24 часов времеви период, не е основание да се приеме, че нормата има обратно действие и
урежда по този начин и предходно съществуващите отношения на лицата от категорията на ищеца,
с работодателя му МВР.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В
решението е изложено, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88/ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през
деня.Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки
за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. Т.к. в
националното ни законодателство изобщо не съществува до 10.07.2020г./т.е. вкл. през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, даденият отговор не променя становището на настоящия състав,
8
изложено по- горе.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час, включително предоставянето на ободряващи напитки, според съда не може да компенсира
особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в решението на СЕС. Следва да се има
предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен
част нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между
държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите
по трудово правоотношение.Налага се извод за липсата на такъв нарочен механизъм за
гарантиране и защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата
продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държавата–членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите.Такава е определена по-късно( след 10.07.20г.).
Показателно според този съд е също, че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР
са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, както бе посочено по–
горе, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ,
съдът не излага съображения в такава насока и възприема изцяло констатациите на вещото лице в
тази връзка.
Предвид преценката на БОС за основателност на главната претенция за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца в процесния
времеви период, се явява основателно и искането за присъждане на законна лихва за забава , т.е.
акцесорната претенция върху така присъдената главница следва да бъде уважена.
Поради наличие на продължаващо закъснение за изпълнение, законна лихва за забава върху
главницата се дължи и след предявяването на иска- до окончателното й плащане.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, обжалваното решение на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на въззивника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.3 ГПК той следва да заплати на въззиваемия всички разноски за
въззивната инстанция, възлизащи на 500 лв. и представляващи уговорен и заплатен в брой хонорар
за представителство и защита по делото от един адвокат, съобразно приложения договор за правна
защита и съдействие. Размерът на това възнаграждение е под минимума, визиран в
чл.7,ал.2,вр.чл.2, ал.5 НМРАВ, поради което не следва да бъде намаляван.
9
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2485/09.11.22г.по гр.д.№ 5373/22г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, със
съдебен адрес: гр.Б***, да заплати на Д. К. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Б***, сумата 500лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за представителство и
защита на страната по в.гр.д.№2090/2022г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10