ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 669 19.04.2017 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван
Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 96 по описа за 2017 година, на основание чл.140 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Делото е образувано по повод искова молба на „ТИ
БИ АЙ ЛИЗИНГ“ ЕАД с ЕИК ********* чрез адв. Б.А. *** против „ДАМВЕНТ“ ООД с ЕИК
*********, представлявано от Велчо Дамянов, адрес гр. Бургас, ж.к. Меден
рудник, бул. „Тодор Грудов“.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор
в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, който възразява по основателността.
Съдебните книжа са редовно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищецът
основава иска си:
Според
ищеца ответникът признал пред съд /гд № 9726/2014 г. по описа на СГС/
следните факти по отношение техническо оборудване– машини за производство и
обработка на вълнообразен картон и опаковки от вълнообразен картон:
-Оборудването
е доставено директно от доставчика “Пармаш-Парушеви и сие“ АД на „Химпласт 95“
ЕООД /н/ т.е. собственикът му -настоящия ищец не е имал фактически достъп до
него;
-Ответникът
„Дамвент“ ООД е упражнявало изключителна
фактическа власт с контролиран чрез охрана фактически достъп върху
същото техническо оборудване – собствено на ищеца ;
-Фактическият
контрол и достъп до оборудването е осъществяван през периода от 01.04.2011 г.
до 31.05.2014 г. и след това – до 05.08.2016 г., когато е предадено на
ищеца.
Ищецът
твърди, че е придобил това оборудване в качеството на лизингодател от
доставчика “Пармаш-Парушеви и сие“ АД по договор за лизинг от 02.07.2008 г. с
лизингополучателя „Химпласт 95“ ЕООД /н/. В изпълнение на този договор
оборудването било доставено от ищеца на лизингополучателя на 01.08.2008 г.
Ищецът не упражнявал фактическата власт върху машините. Все от същото дело по
описа на СГС ответникът признал, че е придобил фактическата власт върху
машините дори и след като разбрал, че те не са собствени на „Химпласт“ ЕООД, а
на ищеца. Предаването на оборудването от ответника на ищеца било осъществено с
протокол от 05.08.2016 г. Установено било, че докато са били във властта на
ответника върху машините били нанесени сериозни механични повреди, които били
документирани с фотоснимки. Тези повреди
правели невъзможно използването на оборудването в съвкупност и по
предназначение преди извършване на възстановителен ремонт, чиято необходима
стойност е в размер на 153 174, 50 лв.
Според ищеца възстановителния ремонт е
отговорност на ответника, който следва да отговаря за деликт. Изтъква
съображенията, че повредите са причинени от работници на ответното дружество по
повод възложената им работа, докато оборудването е било под негов контрол.
Вината на работниците се предполагала до доказване на противното.
Ищецът отправя искането: да бъде осъден ответника да
заплати сумата 25 100 лв., предявена частично като част от пълния иск в
размер на 153 174, 50 лв., представляваща непозволено увреждане причинено
от нанесени от работници на ответника механични повреди върху собствено на
ищеца техническо оборудване – машини за
производство и обработка на вълнообразен картон и опаковки от вълнообразен
картон, ведно със законна лихва върху сумата начиная от исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и разноски.
Правна квалификация: Исканията имат правното си основание в чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията
си
Ответникът не
признава фактическата обстановка. Твърди, че не е упражнявал владение и контрол
върху оборудването през посочения период. Твърди, че на 05.08.2016 г. ищецът е
приел оборудването без да посочи каквито
и да било увреждания по него и при положение, че се установят увреждания то те
са резултат от действието на други лица след предаването му. От деня на разполагането на оборудването в
имота никой от работниците и служителите на ответника не е докосвал машините,
не ги е местил и разкомплектовал. По цитираното съдебно дело е постановен
невлязъл в сила съдебен акт, с който ищецът е бил осъден да заплати обезщетение
за неправомерно ползване. Ищецът е изоставил оборудването в имота и многократно
е бил уведомяван да го изнесе защото пречи, на което той не се е отзовал. Едва
с осъждането да заплати обезщетение за неправомерно заемане и ползване на
имота, той е бил принуден да изнесе оборудването си. Ответникът не признава
изложеното в исковата молба, че с оставянето на вещи в чужд имот без основание
собсвеникът на имота придобива фактическата власт върху тях. Въвежда други
факти и съображения:
Твърди, че не е
придобил фактическата власт върху процесното оборудване. Не е налице
непозволено увреждане или ако има увреждане то не е причинено от служители на
ответника. Оспорва и сочените от ищеца съдебно признати факти. Твърди, че е
охранявал базата си, в която се намират помещенията заети от процесното
оборудване, но не и самото оборудване. Наемателят „Химпласт 95“ ЕООД е сключил договор
за финансов лизинг с ищеца за процесното оборудване. Договорът за доставка е
сключен между доставчика, ищеца и наемателя на 27.07.2008 г. Оборудването е
предадено в гр. Сливен с протокол от 01.08.2008 г., превозено е до гр. Бургас,
разтоварено е в наетите помещения, монтирано е и е работено с него, включително
са сменяни и отделни части поради естеството на технологичния процес. Ищецът си
е взел отново оборудването на 05.08.2016 г. с намеса на трети лица, които са го
транспортирали до друго населено място където е разтоварено. Поради това
ответникът категорично не признава да е причинил сочените увреждания, като до
предаване на оборудването на ищеца не е имало никакви увреждания по него. В
потвърждение на това ответникът сочи, че съдът е разрешил на синдика на
„Химпласт 95“ ЕООД да предаде машините
на ищеца, като същият многократно е водил потенциални бъдещи купувачи за оглед
с представители на ищеца, при което увреждания не са констатирани. Според
ответника ако има увреждания, то няма причинна връзка с действия на негови
служители. Дори и да има увреждания те са резултат и от поведението на ищеца,
който години наред въпреки предоставената му възможност да си вземе
оборудването, го е изоставил без дори да го консервира или да вземе други мерки
за запазването му. Ответникът оспорва и размера на търсеното увреждане.
По искането за спиране на производството:
В исковата молба
ищецът е направил искане за спиране на производството до решаване с влязъл в
сила съдебен акт на спора по гд № 9726/2014 г. на І-17 състав при СГС.
Съдът намира
искането за неоснователно, тъй като не е налице преюдициалност. Делото пред СГС
е образувано по искане на настоящия ответник против ищеца за заплащане на
обезщетение за ползване на наети от него помещения. Настоящият спор е за
заплащане на обезщетение от деликт и има друг предмет, поради което не е налице
връзка между делата.
По доказателствените искания на
страните:
Страните
са представили писмени доказателства, които ще се допуснат. Поискано е
назначаване на вещо лице, което е относимо. Предвид съобразяването от вещото
лице и на документация, която към момента липсва по делото по това искане съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание. В същото заседание съдът ще се
произнесе и по останалите искания след изслушване на страните и отделяне на
спорно от безспорно и след конкретна преценка за допустимост на гласните
доказателства предвид обстоятелствата, които ще установяват.
По доказателствената тежест:
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка
с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
В случая главното
доказване е на ищеца, който доказва основанието и размера на иска си. Конкретно
– извършването на неправомерно деяние от служител или работник на ответника при
и по повод изпълнение на работата му, при което са причинени твърдените от
ищеца вреди, причинната връзка между деянието и вредите, както и размера на
обезщетението. Ответникът доказва
възраженията си.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за спиране на производството.
НАСРОЧВА делото за 01.06.2017 г. от 10.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора с приложенията.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си доклад по делото.
ДОПУСКА
приложените писмени доказателства.
ОБЯВЯВА произнасяне в открито заседание по другите искания.
УКАЗВА тежестта на доказване според
мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: