№ 1
гр. Пазарджик, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201789 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в с.Юнаците, обл.Пазарджишка, представлявано от управителя Й.
П. И. против НП № 19 от 25.08.2020 год. на директора на РИОСВ-Пазарджик,
с което на основание и за нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена имуществена санкция в размер
на 7000лв. /седем хиляди лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед
на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска
отмяна на НП. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски. В
допълнително писмено становище излага подробни съображения за
основателност на въззивната жалба.
Въззиваемата страна – АНО, редовно призован, не се явява лично, но в
първото по делото съдебно заседание изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата. В хода по същество не се явява представител на АНО
1
и не се взема становище по съществото на спора.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподателят е санкционирано при следната възприета
от страна на АНО фактическа обстановка:
На 17.02.2020г., от служители на РИОСВ-Пазарджик, сред които бил и
актосъставителят – св.П.П., била извършена проверка в обект на дружеството
жалбоподател, находящ се в с. Юнаците 4420, УПИ XXXV-260, 262, местност
„Сайовете”, общ. Пазарджик, представляващ площадката за извършване на
дейности по третиране на отпадъци.
В хода на тази проверка било установено, че дружеството не изпълнява
условия, определени в разрешение за дейности по третиране на отпадъци,
дадено с Решение № 07-ДО-354-02/15.11.2019г. на директора на РИОСВ-
Пазарджик. В участък от около 88 кв.м, под навес, върху твърда настилка, се
констатирало наличие на 11бр. IBC контейнери с обем 1000л и 15бр. метални
варели с отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти, отпадък с код 16 07
08*, съгласно приложение № 1 от Наредба № 2 за класификация на
отпадъците (обн. ДВ, бр. 66/2014г.) Отпадъкът бил образуван от измиване на
контейнери и други съдове. Зоната не била обозначена с код и наименование
на отпадъка и съдовете не са били снабдени с обваловка и/или прагове за
ограничаване на евентуални разливи. В друга открита част на площадката се
констатирало наличие на още 5бр. IBC контейнери, три от които са били
запълнени на 2/3 от обема си, а другите два - на 1/2 от обема си. Те също не са
били снабдени с обваловка и не са били обозначени с табела с код и
наименование на отпадъка.
С това на практика не са били изпълнени условия в т. 3.1.2 и част от
т.3.1. от цитираното по-горе разрешително, а именно: Съдовете с течни
отпадъци, вкл. отработени масла и отпадъчни нефтопродукти да са снабдени
с обваловка и зоните, в които се съхраняват, да са обозначени и маркирани
със стикер, със съответния код на отпадъка.
Констатациите от проверката са били отразени първоначално в съставен
2
на място Констативен протокол № 15-11 от 17.02.2020г. Този протокол бил
съставен в присъствието на управителя на санкционираното дружество – Й.
И., който го подписал, като в него изрично вписал, че няма възражения
/очевидно по направените констатации/.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО, поради
което на 02.03.2020г. против дружеството бил съставен АУАН № 19 от
същата дата. Той бил съставен в присъствие на управителя на дружеството,
след което му бил предявен, подписан от него отново без възражения, като му
бил предоставен и екземпляр.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на управителя на дружеството жалбоподател на 09.11.2020 г., а
жалбата против него била подадена чрез наказващия орган на 16.11.20 год.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства, приети по делото, както и от показанията на актосъставителя –
св.П.П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
те са еднопосочни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:
На първо място следва да се каже, че не е спорно по делото, че спрямо
дружеството е било издадено разрешение за дейности по третиране на
отпадъци, което било направено с Решение № 07-ДО-354-02/15.11.2019г. на
директора на РИОСВ-Пазарджик, като му е било разрешено да извършва
дейности по третиране на отпадъци на гореописаната площадка.
Не се спори и по това, че съобразно разписаното в т.3.1. от цитираното
решение, площадките за отпадъци следва да отговаря на конкретни
изисквания, а именно: „ … всеки отпадък се съхранява в отделна зона, която е
обозначена и маркирана със стикер, със съответния код на отпадъка“. В
т.3.1.2. от цитираното решение е поставено изискването: „Съдовете с течни
отпадъци, вкл. отработени масла и отпадъчни нефтопродукти да са снабдени
3
с обваловка“.
На следващо място се установи категорично и това, доколкото не се
отрича от страна на обжалващия с подадената въззивна жалба, че на
инкриминираната в АУАН и НП дата, дружеството е нарушило
горецитираните изисквания. В хода на извършената проверка било
констатирано, че никой от описаните по-горе общо 16бр. IBC контейнери с
обем 1000л и 15бр. метални варели с отпадъци, съдържащи масла и
нефтопродукти, отпадък с код 16 07 08*, не са били снабдени с обваловка
и/или прагове за ограничаване на евентуални разливи. Също така на мястото
/зоната/, в която били разположени и заварени по време на проверката
контейнерите, респ. варелите, също подробно описано по-горе, не било
обозначено и маркирано със стикери, със съответния код на отпадъка.
С оглед на всичко това не може да има съмнение и за факта, че този
начин на съхранение на процесните отпадъци е бил в нарушение на
цитираните вече конкретни условия, определени в разрешение за дейности по
третиране на отпадъци.
При това положение, според настоящия съдебен състав, правилно е била
ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на
дружеството на основание чл.136 ал.1, т.4 от ЗУО, която правна норма
предвижда отговорност за ЕТ или ЮЛ, каквото е и дружеството, което не
изпълнява условията, определени в разрешението по чл.35, ал. 1, т. 1 и/или в
регистрационния документ по чл.35, ал. 3 и 5 от закона.
Несъстоятелни са възраженията във въззивната жалба и в писменото
становище на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения
/СПН/, накърняващи правото на защита, респ. за липса на нарушение, както и
за това, че деянието съставлявало маловажен случай.
Според едно от тези възражения, било допуснато СПН, т.к. в АУАН и
НП не било посочено чрез кои конкретни длъжностни лица или органи
дружеството е имало пасивно поведение и е извършило вмененото му
нарушение. Тук веднага следва да се каже, че отговорността на дружеството е
обективна и безвиновна, при което е без всякакво значение кое конкретно
длъжностно лице, респ. кой конкретен орган на управление в дружеството е
следвало да предприеме действия за изпълнение на условията, определени в
разрешението за дейности по третиране на отпадъците.
4
Според друго от възраженията, било допуснато СПН, т.к. била
ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от
ЗУО, но тази норма била санкционна, а в АУАН и НП не била посочена
конкретната материално-правна разпоредба, която корелирала на
санкционната такава. На това следва да се отговори първо с отбелязването, че
разпоредбата на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО не е само санкционна, т.к. в нея се
съдържа хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата се изразява в
неизпълнение от страна на ЕТ или ЮЛ, т.к. е казано буквално „не изпълнява“,
което значи, че само в тази хипотеза ще е приложима нормата. Диспозицията
се изразява в посочване на това, което е следвало да се изпълни, но не е било
изпълнено – „условията, определени в разрешението по чл.35, ал. 1, т. 1 и/или
в регистрационния документ по чл.35, ал. 3 и 5“ / от ЗУО /бел. моя/. Както
вече се посочи по-горе, няма спор, че дружеството е имало разрешение за
дейности по третиране на отпадъци на процесната площадка, т.е. такова по
чл.35 ал.1, т.1 от закона, което му е било дадено с Решение № 07-ДО-354-
02/15.11.2019г. на директора на РИОСВ-Пазарджик. Именно поради
неизпълнението на условията, определени в разрешението за дейности по
третиране на отпадъци и в частност на тези по т.3.1.2. и на част от тези по
т.3.1, подробно цитирани по-горе, дружеството е осъществило хипотезата и
диспозицията на чл.136 ал.2, т.4 от ЗУО, респ. вмененото му административно
нарушение, при което правилно е била наложена и санкцията, разписана в
същата разпоредба.
Според следващото наведено възражение, НП било незаконосъобразно,
т.к. вмененото административно нарушение не било извършено. В подкрепа
на това твърдение се навежда довод, че въпросните IBC контейнери били
фабрично произведени специално за съхранение и транспорт на течности като
органични и неорганични киселини, агресивни течни продукти, масла,
химически, фармацевтични и хранителни вещества, като разполагали със
специален отвор за пълнене и изпускателен подменяем винтил, ерго били с
фабрична обваловка.
Тук веднага следва да се каже, че от показанията на актосъставителя,
които не бяха опровергани от никое от събраните по делото доказателства,
стана ясно, че обваловката, с която е следвало да бъдат снабдени съдовете с
течни отпадъци, представлява допълнително изграден от цимент, тухли или
5
друг подходящ материал праг. Този праг се изгражда на известно разстояние
и височина около съответния съд, приблизително като бордюр, така че да
препятства възможността за разлив на течността, получен например при
пълнене или празнене на съда. Целта на обваловката е разлятото количество
да остане в пространството около съда, оградено с обваловката, а не да разлее
произволно в пространството.
Видно е от представените технически спецификации /на английски и с
превод на български език л.64-73 от делото/, че въпросните IBC контейнери
не разполагат с фабрична обваловка. Те не са разполагали и с допълнително
изградена такава, което се установи от показанията на св.П.. Отделно от това,
възражението в горния смисъл – за липса на нарушение, не би било направено
ако се държеше сметка, че освен в процесните IBC контейнери, течни
отпадъци са били съхранявани и във варели, които също не са били снабдени
с обваловка, а за наличие на такава дори не се намеква, било то в жалбата или
в писменото становище на защитата. Накрая – възражение в горния смисъл не
би било направено и ако се държеше сметка, че освен за липса на обваловка,
на дружеството е вменено като нарушение и неизпълнение на изкисването по
т.3.1.2 от разрешението за дейности по третиране на отпадъци. Според него
зоните, в които са били разположени контейнерите и варелите с отпадъци е
следвало да бъдат обозначени и маркирани със стикер, със съответния код на
отпадъка, но такова обозначаване не е било направено, респ. не се и твърди да
е било направено с подадената жалба.
В заключение следва да се каже, че фактът, че съдовете, в които са били
съхранявани отпадъците, не са били снабдени с обваловка, както и че зоните,
в които са бил поставени не са били обозначени и маркирани със стикери, със
съответния код на отпадъка, се установява категорично и от констативния
протокол, съставен в дена и на мястото на проверката. В него горните
обстоятелства са били подробно описани, а управителят на санкционираното
дружество, в чието присъствие е бил съставен протоколът, го е подписал с
изричното отбелязване, че няма възражения.
На последно място, но не по значение, не може да се сподели и
възражението, че НП е незаконосъобразно, тъй като в конкретния казус е била
приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото установеното
административно нарушение съставлявало маловажен случай.
6
В случая АНО правилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото извършеното нарушение е с висока степен на обществена
опасност, рефлектиращо на първо място директно върху възможността на
контролните органи да извършват планов или внезапен контрол на субектите,
извършващи дейности с отпадъци. При липса на обозначени и маркирани със
стикер, със съответния код на отпадъка на местата и съдовете, в който той се
съхранява, такъв контрол е практически невъзможен, доколкото е засегната
възможността за проследяемост на тяхното законосъобразно съхранение и
третиране. Липсата на обваловка около съдовете за съхранение на течните
отпадъци пък, съдържащи масла и нефтопродукти, крие висока степен на
риск от екологично замърсяване, т.к. при разлив на тези токсични отпадъци е
възможно попадане в почвата или в атмосферата при изпарение например.
При определяне размера на имуществената санкция наказващият орган
се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност
на конкретното нарушение, фактът, че то е извършено за първи път, при
което и е наложил имуществената санкция в минималния размер, предвиден
в закона, а именно 7000 лева, с което ще се постигнат целите на наказанията,
визирани в чл.12 от ЗАНН.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде
удовлетворено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19 от 25.08.2020 год. на директора на РИОСВ-
Пазарджик, с което на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в с.Юнаците, обл.Пазарджишка, представлявано от управителя Й.
П. И., на основание и за нарушение на чл.136 ал.2, т.4 от Закона за управление
на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 7000лв. /седем
7
хиляди лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8