№ 48
гр. Червен бряг , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно
наказателно дело № 20214440200047 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от „********“ ООД, със седалище и адрес
на управление г**********“ №14, ЕИК ********, представлявано от управителя си С. Т. М.,
с ЕГН ********** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление
№ ********** от 26.11.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на
основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС на същото дружество е наложена имуществена санкция в
размер на 4000 .00 лв. /четири хиляди/ лева.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице, чрез законния представител С.Т.
С******* в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си моли наложената имуществена
санкция в размер на 4000 лв. да бъде отменено, като незаконосъобразно, както и да му бъдат
присъдени направените от него разноски. Навеждат се доводи, че приходите от тези
продажби на автомобили са внесени по банковата сметка на дружеството, но не от
купувачите, а от един от двамата управители – С. Т. М. или ***********. До дата
14.10.2020г. дружеството действително не е имало регистрирано фискално устройство –
касов апарат.
Административно наказващият орган, чрез ЮК Г****, оспорва жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
1
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2020г. в гр. Плевен, ул. „******* в офис Плевен при извършване на проверка във
връзка с подадено заявление за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност
ЗДДС вх. № ДДС.000-0077755/05.10.2020г. се установило, че като задължено лице
********“ ООД, със седалище и адрес на управление г**********“ №14, ЕИК ********,
представлявано от управителя си С. Т. М., с ЕГН ********** не е изпълнило задължението
си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.
Установено е също така, че на 29.07.2019г., 29.08.2019г., 18.12.2019г, 21.02.2020г.,
06.03.2020г., 7.05.2020г., 10.08.2020г., 17.08.2020, 11.09.2020г., и 18.09.2020г. не е
регистрирало и отчело извършените продажби на стоки /автомобили втора употреба/ в брой
на физически лица търговското дружество чрез издаване на касови бележки от фискално
устройство. Плащането на горепосочените доставки е извършено чрез вноски по банковата
сметка на дружеството, но с вносители управителите на дружеството, а не клиента.
Дружеството няма регистрирано фискално устройство към 14.10.2020г.. Нарушението не
води до укриване на приходи.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпитите на свидетелите Ц.Л. и Е.М. и не
се оспорва от жалбоподателя.
При избора на вида и размера на наложеното наказание, както и при установяване на
извършеното нарушение административно наказващият орган не е приложил правилно
закона. Това е така, тъй като и в акта и в наказателното постановление е посочено, че
„Нарушението не води до укриване на приходи“. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
предложение последно от ЗДДС в този случай се налагат санкциите по ал. 1 на същия текст,
която е имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Предвид това деянието, за което
жалбоподателя е наказан е несъставомерно, а издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. При този изход на делото
основателно е и претенцията на жалбоподателя за заплащане на направените по делото
разноски. Видно от представения договор за правна помощ и документ, озаглавен „списък
на разноските по чл. 80 от ГПК“ е, че жалбоподателя е заплатил за оказаната му правна
помощ 200 лева за възнаграждение на един адвокат. В този смисъл молбата като
основателна следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 26.11.2020 г. на Директора на ТД
на НАП гр. Велико Търново, с което на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС на „********“
ООД, със седалище и адрес на управление г**********“ №14, ЕИК ********,
представлявано от управителя си С. Т. М., с ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 4000 .00 лв. /четири хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Велико Търново да заплати на „********“ ООД, със седалище и
адрес на управление г**********“ №14, ЕИК ********, представлявано от управителя си С.
Т. М., с ЕГН ********** направените в хода на настоящето производство разноски в
размер на 200 лева за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по
реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3