Определение по дело №720/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20217200700720
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                     № 24

 

гр. Русе, 06.07.2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Русе, VI – ти състав, в публичното заседание на 21 юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                        

                                                                        Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря    ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА,   като  разгледа  докладваното  от съдия      ДИМИТРОВА     административно дело № 720 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, във връзка с чл. 148 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.В.Д., чрез адв. М. А. ***, против Разрешение за строеж № 49 от 16.11.2020 г. на Главен архитект на Община Бяла, област Русе, с което въз основа на конструктивно становище, е разрешено на Н.Д.В. като възложител и титуляр на отстъпено право на строеж /ОПС/ изграждането на масивна ограда с височина 2,20 м. и дължина 27,25 м. в УПИ I-198, кв. 12 с.Полско косово, собственост на Община Бяла, като оградата да се разположи изцяло в УПИ I-198 и да се изпълни по регулационната линия към съседния  УПИ XIX-216 до ръба на съществуваща в съседния имот сграда.

Излагат се твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Претенцията е да се отмени оспорения индивидуален административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 227 от делото).

Ответникът в производството – Главен архитект на Община Бяла, чрез своя процесуален представител – адв. Е. К., оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 228 от делото).

Н.Д.В., в качеството на заинтересована страна, счита жалбата за неоснователна.

Р.Й.В., в качеството на заинтересована страна, не взема становище по жалбата.

Община Бяла, в качеството на заинтересована страна, чрез процесуален представител също счита жалбата за неоснователна.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията по назначените съдебно-технически експертизи, намира за установено следното:

По фактите

С оспореното Разрешение за строеж № 49 от 16.11.2020 г. на Главен архитект на Община Бяла (л. 1 от преписката), въз основа на конструктивно становище, е разрешено на Н.Д.В. като възложител и титуляр на отстъпено право на строеж /ОПС/ изграждането на масивна ограда с височина 2,20 м. и дължина 27,25 м. в УПИ I-198, кв. 12, с. Полско косово, собственост на Община Бяла, като оградата да се разположи изцяло в УПИ I-198 и да се изпълни по регулационната линия към съседния  УПИ XIX-216 до ръба на съществуваща в съседния имот сграда (л. л. 5 – 12 от преписката).

         Изготвено е и отправено обявление до възложителя, собственика на имота и лицата с ОПС и собственици на сгради в имота УПИ I-198, връчено надлежно (л. 13 от преписката).

         Изготвено е и изпратено обявление с изх. № 34-00-1038 от 19.11.2020 г. до А.Д. и до И. В., в качеството им на собственици на УПИ XIX-216, с обратни разписки, върнати с указания за преместен адрес/респ. непотърсен на 14.12.2020 г. (л. 4 и л. 14 от преписката).

От представено по делото от трето неучастващо в производството лице – Община Русе Удостоверение за промени на настоящ адрес (л. 27 от делото), както и от това, представено от Община Бяла (л. 30 от делото), става ясно, че последният вписан настоящ адрес на жалбоподателката е с. Ново село, област Русе, ул. „Алеко Константинов“ № 15. На този адрес обаче не е било изпращано обявление до жалбоподателката.

От представените от административния орган материали се установява, че собственик на УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе е Община Бяла, видно от посочения Акт за общинска собственост № 781 от 14.03.2005 г. (л. 12 от преписката).

В посочения имот, въз основа на Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 27.09.1971 г. между Градски народен съвет - гр. Бяла и Н.Д.В., с Нотариален акт № 102, том 9, peг. № 4177, дело 911 от 04.10.2005г., вписан в Служба по вписванията - гр. Бяла под вх. peг. № 5063 от 04.10.2005 г., акт № 170, том XII, д. № 2491/2005 г. е призната собственост на Н.Д.В. и Р.Й.В. на построени масивна жилищна сграда на два етажа, гараж, навес с оградни стени и второстепенна сграда въз основа на отстъпеното право на строеж (л. 11 от преписката).

От забележките от 15.04.2019 г. по Акт за общинска собственост № 781 от 14.03.2005 г. става ясно, че със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г. на Кмета на Община Бяла са били одобрени застроителния и регулационния план на с. Полско Косово, като по стария рег. план от 1957 г. имотът е представлявал УПИ I-203 в кв. 12 с площ 1580 кв.м., който съгласно плана от 1992 г. (л. л. 62 – 67 от делото) е разделен на УПИ I-198 с построени с ОПС сгради на Н.Д.В. и Р.Й.В. и УПИ XIX-216 с ОПС на жилищна сграда, пристройка, помощна сграда и гараж на В. Д.В., чийто наследник се явява жалбоподателката.

От представения от административния орган Констативен акт № 1 от 15.04.2019 г. е видно, че е констатирано извършване на незаконен строеж „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м/20 м.“, разположен в УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, но свързан функционално с жилищна сграда, изградена на регулационната линия в УПИ XIX-216 (л. 17 от преписката).

Жалбоподателката твърди, че правният й интерес от оспорване на процесното разрешение за строеж следва от оспорена Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м/20 м.“, находящ се в УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с.Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г., с административен адрес: с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 22“, изграден на мястото, на което се предвижда построяване на процесната ограда по РС и са изградени постройки, за които има издадено Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г. на Гл. архитект на Община Бяла. Твърди, че във връзка с оспорването на  Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла, по което е образувано адм. д. № 337/2021 г. по описа на АдмС - Русе е узнала за издаденото РС на 03.12.2021 г., което не й е било съобщавано. Действително при служебната проверка на материалите по посоченото адм. дело, видно от публикувания съдебен протокол от 12.11.2021 г. жалбоподателката лично и в присъствието на процесуалния си представител е узнала за издаденото РС, приложено като част от доказателствата по адм. д. № 337/2021 г.

Видно от цитираното и представено по делото писмено доказателство - Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г., издадено от Главен архитект на Община Бяла, същото се отнася за строеж, описан като: стопанска сграда-работилница, със застоена площ 60 кв.м., разположена на регулационната линия към улицата, построена около 1972-1973 година, видно от нотариално заверена декларация от 26.03.2018 г., с двама свидетели, за периода на строеж на сградата. Същата е разположена между жилищната сграда, построена в УПИ XIX-216 на юг и гаража, построен в УПИ I-198 на север. Съгласно удостоверението за търпимост обектът отговаря на условията по § 16 от ПЗР към ЗУТ, за търпими строежи, не подлежи на премахване, забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Посочено е, че имотът е собственост на Община Бяла – терен, видно от АЧОС № 781 от 14.03.2018 г. Също и че строежът се използва по предназначение. (л.11 от делото).

Жалбоподателката сочи още, че в оспореното от нея РС е предвидено процесната ограда да се изпълни по регулационната линия към съседния УПИ XIX-216 до ръба на съществуващата в съседния имот сграда. Уточнява, че в същия имот – УПИ I-198, собственост на Община Бяла, имала изградена постройка. Последната била изградена още преди обособяването на двата УПИ - I-198 и XIX-216. Тази постройка била изградена на мястото, на което се предвижда изграждане на оградата, разрешена с оспореното от нея РС. От това следвало, че тя е носител на ограничени вещни права в този имот – УПИ I-198, тъй като имала изградена постройка в същия, като за да се реализира посочения в оспореното РС строеж е необходимо премахването на нейната постройка, изградена на същото място.

По искане на жалбоподателката, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало следното заключение (л. л. 103 – 111 от делото):

Строителството на оградата е предвидено да се извърши изцяло в УПИ I- 198, кв. 12, с. Полско Косово, по страничната регулационна линия с УПИ XIX-216, няма навлизане на оградата в УПИ XIX-216, като тези обстоятелства не се и оспорват по делото, с начало на оградата - уличната регулационна линия на ул. „Отец Паисий“ и край - северозападния ъгъл на съществуваща едноетажна постройка на допълващото застрояване, разположена в УПИ XIX-216, а дължината на оградата е 27,25м.

В УПИ 1-198, кв. 12, по регулационния план на с. Полско Косово има съществуващи четири сгради/постройки: една масивна едноетажна жилищна сграда със сутеренен етаж, която е ситуирана в северозападната част на поземления имот; едноетажна постройка на допълващото застрояване в североизточната част на имота; едноетажен навес, затворен от три страни, разположен на южната странична регулационна линия и на уличната регулация с ул. „Отец Паисий"; масивен гараж, ситуиран на север от навеса, затворен от три страни и на уличната регулационна линия с ул. „Отец Паисий“. Експертът е приел, че гаражът е конструктивно свързан с навеса, като части от стоманобетоновата плоча и от покрива му стъпват върху северния тухлен зид на навеса, затворен от три страни.

Според вещото лице при строителството незасегнати ще останат масивната едноетажна жилищна сграда със сутеренен етаж, намираща се в северозападната част на поземления имот и едноетажната постройка на допълващото застрояване, ситуирана в североизточната част на имота.

Проектното местоположение на масивната ограда се намира на мястото, където е построен навеса, затворен от три страни, като заключението на вещото лице е, че за изпълнение на строителството на оградата е необходимо събаряне на навеса, затворен от три страни, разположен в УПИ 1-198, кв. 12, с.Полско Косово, а премахването на навеса, затворен от три страни, би довело до загуба на устойчивост на отделни конструктивни елементи на гаража, построен в УПИ 1-198 и при определени обстоятелства до самосрутване, поради конструктивната свързаност между двете.

Според експерта строителството на оградата ще засегне още законно изградена едноетажна жилищна сграда, със Строително разрешение № 78/03.07.1959 г. и пристройка към жилищна сграда с Акт за узаконяване № 9/20.10.1995 г., изградени в УПИ XIX-216, но с части, навлизащи в УПИ 1-198.

Заключението на вещото лице гласи, че при строителството на оградата с издадено Разрешение за строеж № 49/16.11.2020 г. на Главния архитект на Община Бяла, следва да бъдат премахнати: издатина с ориентировъчни размери в план 0,15/1,25м на съществуващата едноетажна жилищната сграда в УПИ XIX-216 /снимка №1/; пещ с приблизителни размери в план 1,15/1,3 5 м от съществуващата едноетажна жилищната сграда в УПИ XIX-216 /снимка №2/; издатина с ориентировъчни размери в план 0,50/1,55м на пристройката към жилищната сграда в УПИ XIX-216 /снимка №3/.

Оградата е проектирана плътна с височина 2,20м, мерено от нивото на прилежащия терен, а разстоянието от оградата до съществуващата жилищна сграда в съседния урегулиран поземлен имот е равно на 0,00м. Разстоянието между оградата и жилището, намиращо се в съседния поземлен имот - 0,00м не е по-голямо от височината на плътната част на оградата - 2,20м. Счита, че в случая не са спазени изискванията на чл. 48, ал.4 от ЗУТ относно предвидените в тази норма отстояния.

Според експерта издаденото Разрешение за строеж № 49/16.11.2020 г. от Главния архитект на Община Бяла не е съобразено със съществуващите сгради и постройки в южната част на УПИ 1-198 и северната част на УПИ XIX-216, кв. 12, с. Полско Косово, тъй като не били отчетени издатините /части от тухлени зидове и пещ/ на жилищната сграда и пристройката, находящи се в УПИ XIX-216, намиращи се по трасето на оградата; за извършване на строителството на оградата, е необходимо премахването на навеса, затворен от три страни, ситуиран в югозападната част на УПИ 1-198, кв. 12, с. Полско Косово, а премахването му ще доведе до загуба на устойчивост на отделни конструктивни елементи на гаража, построен в УПИ 1-198, кв. 12, по регулационния план на с.Полско Косово и вероятно до самосрутване.

При извършения на място оглед вещото лице е констатирало, че североизточната част от навеса, затворен от три страни е съборена. Съборена е частта от навеса, която не е в контакт с гаража.

Освен това експертът е дал заключение, че строителството на оградата ще доведе до премахване на установената при огледа под навеса, в УПИ I-198,  водомерна шахта с водомер за отчитане на консумираната вода на УПИ XIX-216, прекъсване на водопроводните тръби и преустановяване на водоподаването до УПИ XIX-216.

При преглед на материалите по делото и след справка в Община Бяла, вещото лице е установило, че за едноетажната масивна жилищна сграда в УПИ XIX-216 има издадено Строително разрешение № 78/03.07.1959 г.; за едноетажната масивна пристройка към жилищната сграда в УПИ XIX-216 има издаден Акт за узаконяване № 9/20.10.1995 г. (л. 99 от делото); за навеса, затворен от три страни УПИ I-198 е издадено Удостоверение за търпимост № ФС-01-28-340/26.03.2018 г.; за гаража в УПИ I-198 е издадено Удостоверение за търпимост № ФС-01-28-376/16.04.2018 г.

В съдебно заседание допълнително уточнява и следното (л. л. 126 и 127 от делото): според вещото лице на практика се предвижда оградата да се изгради на калкан със съществуващите на място жилищна сграда и пристройка. Посочва, че сградата е едноетажна с един жилищен етаж, който е на височина от около 60-80 см. от котата на прилежащия терен. Няма прозорци и врати там, където е предвидена да бъде оградата. Навесът, затворен от три страни, е съборен на около 50%. Според експерта като се изключи стрехата, калканната стена на вътрешната регулационна линия отговаря на определението за калкан. Издатините не попадат в определението за калкан, дадено в ЗУТ. Определението за калканна стена в ЗУТ не третира установените при оглед на място издатини към жилищната сграда и пристройката. При огледа на място е установил наличието на пещ, която обслужва жилищната сграда, която се намира в УПИ – ХІХ-216. Пояснява, че достъпът за пещта е от към жилищната сграда на това УПИ – ХІХ-216. С изграждането на оградата се предполага премахването на пещта. Прави уточнения и относно констатираната под навеса водомерна шахта.

По делото като свидетел е разпитан Л.П.Д., към настоящия момент заемащ длъжност началник отдел „Благоустройство на територията и гражданска регистрация на населението” към Община Бяла. Свидетелства за това, че няколко пъти е ходил на проверка по повод жалба за незаконна постройка, подадена от Н.В., заинтересована страна в настоящото производство, като става въпрос именно за постройката, за която жалбоподателката твърди, че следва да бъде съборена при реализиране на строежа, разрешен с процесното РС /навеса/. Тогава единственият достъп, който служителите при Община Бяла имали бил откъм улицата. Имали достъп и откъм двора на Н.В., но се виждала само една стена, но не на жилището и пристройката. Свидетелят обяснява, че жилищната сграда на жалбоподателката, откъм страната на имота на Н.В., имала два малки прозореца, които били над покривната плоскост на навеса, под стряхата. Пояснява, че нямало как да видят, че има издатини, виждали се два малки прозореца под стряхата, под покривната плоскост на навеса, нямало как да се забележи има ли издатини или не. Според свидетеля, в протокола за строителна линия от 1959 г. тези издатини не са отразени, като са били допълнително изградени. Свидетелят счита, че ако те бъдат премахнати, това няма да доведе до конструктивната неустойчивост на сградата, а изграждането на една бъдеща ограда по този начин, допълнително ще укрепи стената. Според свидетеля стената на жилищната сграда, която се виждала от имота на Н.В. не е калканна стена, тъй като се виждали стряха и прозорци. Имало четирискатен покрив, под стряхата два прозореца, а под тях покривно изработване на навеса. Според свидетеля ако регулационната граница между двата имота минава по стената на съществуващата жилищна сграда, може да се построи ограда, но изцяло в имота на Н.В.. Заявява, че по плана от 1992 г. - строителен, регулационен и кадастрален, сградата на жалбоподателката се намира на страничната регулационна линия. Пояснява още, че плътно до навеса на Д., в имота на Н.В. е неговия гараж. Според свидетеля оградата може да бъде построена плътно до стената на жилищната сграда, на мястото на навеса, при което ще се получи празно пространство, съответстващо на ширината на съборения навес. При извършваните проверки не са установили водопреносна шахта, поради липсата на достъп до постройката /навеса/, като не са могли да извършват оглед от вътрешността й (л. л. 146 - 148 от делото).

По делото, с цел изясняване на относими към спора факти и обстоятелства, по отношение на които съдът констатира противоречие между заключението по първоначално назначената СТЕ и събрани гласни доказателства, бе назначена и втора съдебно-техническа експертиза от вещо лице архитект. От заключението й (л. л. 206 - 216 от делото), както и от допълнително направените уточнения от вещото лице в съдебно заседание (л. 231 от делото) се установява, че:

При изграждането на разрешената с процесното РС ограда ще бъдат засегнати:

-                     на първо място навесът, за който е издадено удостоверение за търпимост от 2018 г. Той ще бъде засегнат изцяло при изграждането на плътната ограда, тъй като нивото на носещата дървена конструкция спрямо терена е по-ниско - 2,00 м - от височината на оградата - 2,20 м и освен това - тази дървена конструкция е „запъната" в съществуващия зид на жилищната сграда находяща се в УПИ XIX -216;

-                     вторият елемент, който попада върху линията на процесната ограда и ще бъде съборен при евентуално строителство, е една издатина, представляваща пещ, достъпна откъм сутерена на жилищната сграда в УПИ XIX – 216. Тази пещ е разположена изцяло в УПИ 1-198. Липсват проекти за нея, с оглед на което не би могло да бъде отговорено категорично кога е била изградена, законна ли е, била ли е част от основния проект от 1959 г. При втория оглед на място вещото лице установило, че отворът за пещта - около 1,0/1,0 м е оставен в основите на сградата по време на строителството, като експертът сочи, че този факт не доказва, че така е по било проект, но самата пещ извън обсега на сградата със сигурност се е появила впоследствие - след няколко години по данни на собствениците. Самата пещ е отделно съоръжение с височина малко повече от 1,0 м - долепено до стената на жилищната сграда и не представлява част от тази стена;

-                     третият елемент, който попада върху линията на процесната ограда е една издадина с габарит 0,50/ 1,55 м спрямо стената на пристройката към жилищната сграда, за която е издаден Акт за узаконяване № 9/1995 г. За нея също липсват проекти. При повторния оглед на място, вещото лице извършило оглед и във вътрешността на сградата и установило, че тази издатина представлява ниша към помещението лятна - кухня, в която е разположена мивката. Според вещото лице издатината е част от сградата, т.е. не е правена допълнително. Вещото лице дава заключение, че въпросната издатина може да бъде съхранена в хода на строителството на процесната ограда, без с това съществено да се промени смисъла и начина на изграждането на същата;

-                     четвъртият елемент, който попада върху линията на процесната ограда - това е друга издадина с габарит 0,12 /1,10 м спрямо стената на жилищната сграда, на разстояние 1,0 м от края на същата към уличната регулационна линия. Тази издатина откъм страната на помещението също представлява ниша, в която е монтирана мивката на жилищната сграда. Отново липсват проекти, но и в този случай вещото лице твърди, че издатината е изградена като част от сградата, а не допълнително, като разликата с предходната издатина е, че тази се е появила преди провеждането на регулацията през 1992 г. и е следвало да бъде отчетена като безспорен факт, но това не е направено. И в този случай заключението на вещото лице е, че тази издатина може да бъде съхранена в хода на строителството, без с това съществено да се промени смисълът и начина на изграждането на плътната ограда.

Всъщност по отношение на елементите, които ще бъдат засегнати при строителството на процесната ограда вещите лица по двете СТЕ дават еднозначни отговори. Различията са по отношение на въпроса дали северните фасадни стени на жилищната сграда и на пристройката за лятна кухня в УПИ XIX-216 отговарят на определението за калкан по см. на пар. 5, т. 56 от ДР на ЗУТ, както и по отношение на въпроса дали в конкретния казус намира приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ.

Съгласно допълнително назначената СТЕ категорично в случая не става въпрос за калканни стени, като експертът излага следните съображения в подкрепа на своето заключение:

При огледа на място вещото лице установило, че жилищната сграда, построена в УПИ XIX -216, няма прозорци по фасадната стена, ситуирана по страничната регулацианна линия към УПИ I – 198. Вероятно това било така, тъй като изложението й е почти чист север, а и самото разпределение в план е позволило всички помещения да се осветят от юг и от запад. Покривът е многоскатен, като е налице скат, който е с наклон на север към УПИ I -198. При огледа на пристройката – лятна кухня вещото лице установило същото, с единствената разлика, че на стената на пристройката към УПИ I -198 имало два малки отваряеми прозореца за проветряване на санитарен възел, като долният ръб на тези два прозореца е на височина от нивото на терена 2,80 м, което е над нивото на процесната плътна ограда, проектирана с височина 2,20м.

Вещото лице е категорично и че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, тъй като става въпрос за фасадни стени, които са на регулационната линия, като оградата, която е разрешена, е до тях, изцяло в другия имот, докато цитираната разпоредба се прилага за случаите, когато има сграда на разстояние спрямо страничната регулационна линия и се проектира плътна ограда по същата регулационна линия.

По отношение на констатираната при огледа на място водопроводна шахта също заключенията на вещите лица се различават, като експертът по допълнително назначената СТЕ счита, че строителството на процесната плътна ограда няма да доведе до спиране на водоподаването към УПИ XIX-216.

Съдът дава вяра на допълнителната експертиза на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено. Едва при допълнителната експертиза е осигурен достъп от жалбоподателката от нейния имот и заключението обективно съответства на установеното. Определено заключението по първата експертиза относно неспазените отстояния касаят неправилната преценка, че е налице калканна стена, до която ще бъде изградена разрешената за строеж ограда и в тази част съдът не го кредитира.

Правни изводи

Първият и основен въпрос е дали жалбата се явава допустима с оглед на това при хипотезата на  чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при разрешеното строителство на плътна ограда от 2,20 м.във височина по регулационната линия, изцяло в имот на възложителя ,дали  в конкретния случай са приложими  нормите на чл.48 ал.3 и ал.4 ЗУТ и при установеното от двете експертизи засягане на постройка на оспорващата, за които има издадено удостоверение за търпимост, дали неговия ефект може да обоснове допустимост на жалбата, и установената по експертен начин наличие на нейна водопреносна шахта в чуждия имот, т.е обобщено дали същата се явава заинтересовано лице и се засягат нейни права и законни интереси .

Според чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, заинтересувани лица, които могат да обжалват разрешението за строеж, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1-възложителят и собственикът на земята. Видно от съдържанието на оспореното разрешение за строеж, както и от приетите по делото съдебно-технически експертизи в случая е разрешено да се извърши строителство на плътна масивна ограда с височина 2,20 м. и дължина 27,25 м. в УПИ I-198, кв. 12, с. Полско косово, собственост на Община Бяла, като на възложителят е отстъпено право на строеж в УПИ I- 198, кв. 12, с. Полско Косово, което е и реализирано.

Строителството на оградата е предвидено да се извърши изцяло в УПИ I- 198, кв. 12, с. Полско Косово, по страничната регулационна линия с УПИ XIX-216, няма навлизане на оградата в УПИ XIX-216, като тези обстоятелства не се и оспорват по делото и се установяват и от двете СТЕ, с начало на оградата - уличната регулационна линия на ул. „Отец Паисий“ и край - северозападния ъгъл на съществуваща едноетажна постройка на допълващото застрояване, разположена в УПИ XIX-216, а дължината на оградата е 27,25м. ,т. е. в случая с разрешението за строеж се предвижда изграждане на нов строеж изцяло разположен в имота на възложителя, носител на ограничени вещни права в УПИ I-198, кв. 12, с. Полско косово.

Видно от документацията на жалбоподателката е носител на ограничено вещно право да строи в имот на Община Бяла, което и право е реализирала по отношение на жилищната сграда в съседния УПИ XIX -216. Жалбоподателката не е собственик на имот УПИ I- 198, кв. 12, с. Полско Косово, няма ограничени вещни права за ползването му, не е възложител,няма право да строи в чужд имот - УПИ I- 198, след разделянето на общия парцел.

Следователно жалбоподателката няма качеството на заинтересована страна в производството по издаване и съдебно обжалване на разрешението за строеж, тъй като не попада сред кръга на изрично изброените лица в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ (не е нито възложител на строежа, нито собственик на недвижимия имот,нито носител на ограничени вещни права в поземления имот, лицето да има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, в който е разрешено извършването на строеж). В този смисъл Определение № 6069 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2021 г., Определение № 9862 от 20.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6336/2020 г., определение № 3539 от 13.04.2022г. по адм.д. 3094/22 на ВАС .

Изложените от жалбоподателя твърдения ,че разрешението за строеж е издадено в нарушение на законовите изисквания и по-конкретно, че плътната ограда е долепена до съществуващия зид на изградената и узаконена жилищна сграда / според заключението ва в.л. зид до зид/  и че правният й интерес да обжалва разрешението за строеж се извлича на база на специалните разпоредби на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, регламентиращи изискванията към оградите и в тази връзка отричането на качеството й на заинтересовано лице я поставя в невъзможност като засегнат собственик да упражни правото си на защита при разрешен в нарушение на правилата на ЗУТ строеж,както и поради наличие на удостоверение за търпимост  за навеса, затворен от три страни в УПИ I-198 е издадено Удостоверение за търпимост № ФС-01-28-340/26.03.2018 г, не намира опора в приложените по делото доказателства и в заключенията на вещите лица.

По делото безспорно е установено от приетите съдебно-технически експертизи, че оградата е разположена изцяло в имота на възложителя, по регулационната граница с имота на жалбоподателката, в което същата има ОПС за жилищна сграда, като в случая не са относими отстоянията, предвидени в чл. 48, ал.3 и ал. 4 ЗУТ, до жилището на първия етаж в имота й.

Стената до която ще бъде изградена разрешената за строеж плътна ограда с височина 2,2м. е външна фасадна стена, не е калканна ,тъй като не отговаря на дефиницията на т.56 на параграф 5 от ДР на ЗУТ, видно от заключението на допълнителната СТЕ и снимковия материал поради наличието на стряха/ многоскатен покрив/ и издатини, а двете малки отваряеми прозорчета на пристройката към УПИ I-198 са за проветряване на санитарен възел, разположени на височина над оградата- долен ръб 2,80м от терена, които не са  над нивото на процесната плътна ограда, проектирана с височина 2,20м. и не са за жилищен етаж, тъй като жилищната сграда построена в съседния УПИ XIX -216 няма прозорци по фасадната страна ситуирана по страничната регулация към УПИ I-198, поради и изложението й изцяло на север и разрешената за строеж ограда не ги засяга

Ето защо в конкретния случай доводът за наличие на правен интерес, извлечен на базата на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ е неоснователен. Двете разпоредби касаят различни изисквания за местоположението на оградата – допустимите отклонения на нейното местоположение спрямо регулационната линия и принципната невъзможност оградата да бъде разположена на регулационната линия при определени отстояния от жилищната сграда в съседния имот, които хипотези са неприложими в случая.

Наличието на удостоверение за търпимост № ФС-01-28-340/26.03.2018 г. за навеса, затворен от три страни в УПИ I-198 , изграден от жалбоподателката в имота на възложителя и заинтеросованата в настоящето производство страна , който е полусъборен по време на огледа и не е отразен и предвиден в неоспорения регулационен план, и който би бил засегнат при изграждането на оградата, както и наличието на водомерна шахта попадаща на линията на изграждането на процесната ограда не следва да се обсъждат при преценка на допустимостта на жалбата. Удостоверяването на обстоятелството относно търпимостта на един строеж има правно значение, тоест притежава обвързваща сила само при прехвърлителни сделки /в нотариалните производства по прехвърлянето на строежа/ и е неотносимо към доказването за правния интерес при оспорването на процесното разрешение за строеж/ Решение № 9908 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2018 г./

При това положение за жалбоподателката А.Д.  не е налице правен интерес да оспорва Разрешение за строеж № 49 от 16.11.2020 г. на Главен архитект на Община Бяла, област Русе, с което въз основа на конструктивно становище, е разрешено на Н.Д.В. като възложител и титуляр на отстъпено право на строеж /ОПС/ изграждането на масивна ограда с височина 2,20 м. и дължина 27,25 м. в УПИ I-198, кв. 12 с.Полско косово, собственост на Община Бяла, като оградата да се разположи изцяло в УПИ I-198 и да се изпълни по регулационната линия към съседния  УПИ XIX-216 до ръба на съществуваща в съседния имот сграда. Поради което и на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото-прекратено, като на основание  чл.253 ГПК вр.чл.144 АПК съдът следва да отмени определението си от 21.06.2022г., с което е даден ход по същество , като се постанови определение по реда на чл.159 т.4 АПК

С оглед изхода от производството на основание чл.143 ал.3 пр.2 АПК ответната страна – Главен архитект на Община Бяла има право на разноски за процесуално представителство- 800лв. платен по банков път адвокатски хонорар под минимума и за внесения депозит за вещо лице в размер на 180лв., които оспорващата страна дължи в полза на Община Бяла

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК и чл.253 КПК вр.чл.144 АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение от 21.06.2022 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.В.Д. ЕГН ********** *** Константинов № 15 против Разрешение за строеж № 49 от 16.11.2020 г. на Главен архитект на Община Бяла, област Русе, с което въз основа на конструктивно становище, е разрешено на Н.Д.В. като възложител и титуляр на отстъпено право на строеж /ОПС/ изграждането на масивна ограда с височина 2,20 м. и дължина 27,25 м. в УПИ I-198, кв. 12 с.Полско косово, собственост на Община Бяла, като оградата да се разположи изцяло в УПИ I-198 и да се изпълни по регулационната линия към съседния  УПИ XIX-216 до ръба на съществуваща в съседния имот сграда

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 720/2021 г. по описа на Административен съд – Русе,  6-ти състав.

ОСЪЖДА А.В.Д. ЕГН ********** *** Константинов № 15 да заплати на Община Бяла сумата от 980лв. деловодни разноски

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седем дневен срок от съобщаването.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: