Решение по дело №23/2020 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Карлово, 09.03.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на  двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 23 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 19-0281- 001300/20.12.2019 година на Началника на група П. к. при Р.н.М.К.н.В.С.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, излага конкретни съображения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

         Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е  неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя К.К. и свидетеля по акта Л.П. и приложените и приети писмени такива – протокол за проверка на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121К-1500/29.01.2019г., препис от журнала за вземане на кръв и урина от ЦСМП П., филиал К., АУАН № ****/06.12.2019г., протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 771/10.12.2019г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, талон за изследване, съдът намира за установено следното:

На 06.12.2019 г., служителите н.Р.н.М.К.П. и К., изпълнявали служебни задължения по ООР. При обход на гр. С., по ул. Й.Н., движейки се посока север – юг, забелязали движещ се лек автомобил Пежо 405 с рег. № ****, управляван от жалбоподателя. Тъй като автомобилът бил без включени задни светлини, го спрели за проверка. При отварянето на вратите полицейските служители усетили силен мирис на алкохол, поради което повикали за съдействие свои колеги, сред които младши автоконтрольор К., който изпробвал жалбоподателя за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с № ARSM-0034, което отчело 1.03 на хиляда в издишания въздух. Водачът не приел показанието на техническото средство и пожелал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил му издаден талон за медицинско изследване и бил съпроводен до ФСМП Карлово, където му била взета кръвна проба.

С протокол за химическа експертиза № 771/10.12.2019г. била установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 1.06 на хиляда.

За констатираното на място при проверката срещу жалбоподателя от актосъставител К., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 384199/06.12.2019г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

Възоснова на съставения АУАН и резултата от извършеното лабораторно изследване, материализирано в протокола на изготвената химическа експертиза, на 20.12.2019г. компетентният орган, съгласно посочената заповед и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Началникът на група Пътен контрол при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложените административни наказания. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП,  редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване на изложеното в тях.

При така установените факти, от правна страна се прие следното:

Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство  под въздействие на алкохол, като в чл. 174 ал.1 т. 2 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на визираното нарушение – а именно над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително и санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП. Същият не оспорва констатациите по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде опроверган от доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него е изцяло потвърдено и от гласните доказателства по делото. От показанията на свидетелите и от констатациите по акта се установява управлението на автомобил от жалбоподателя с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1.03 на хиляда. Количеството на алкохолната концентрация е било измерено по предвиден в закона начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят не приел показанието, а пожелал кръвна проба, като в съответствие с установения ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му бил издаден талон за изследване и в рамките на определеното време му била взета кръв за извършване на такова. Резултатът от химическото изследване е 1.06 на хиляда алкохол в иззетата кръв, попадащ в съставомерните граници, определени в чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението. Именно за тази концентрация, надлежно индивидуализирана в НП, е било наложено наказанието.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че процедурата по установяване на нарушението по чл. 174 от ЗДвП е била опорочена, понеже не му бил издаден талон за изследване. По делото безспорно е установено съставяне на такъв, както от гласните, така и от писмените доказателства, същия е приложен по делото, а и описан в АУАН. Явно е и, че  жалбоподателят е пожелал да даде кръвна проба, независимо от това, че е бил съпроводен от полицейските служители, тъй като на място във ФСМП не е манифестирал отказ, а се е съгласил с манипулацията. Успешно преминало преглед е и процесното техническо средство. Без значение е и посоката му на движение, спрямо посоките на света, след като е конкретизирано, че става въпрос за управление на индивидуализирано с марка, модел и рег. № МПС, детайлизирано е и точното място на нарушението. Не са налице и обстоятелства, изключващи административно-наказателната отговорност.

Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 1000.00лв. и срока на лишаването от право да управлява МПС 12 месеца, същите са приложени във фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспореното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не се дължат.

 По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***- ****/20.12.2019 година на Началника на група П.к. при Р.н.М.К. с което на В.С.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

П.В.