№ 6902
гр. С*, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110121299 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Р. А. М. е предявила искове по чл.432, ал.1 КЗ срещу „ЗД Бул Инс“ АД за сумата от 7000
лева – частичен иск при пълен размер на вземането от 12000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания – контузия в
областта на лицето, клепачите и носа, травма на дясна ключична област, травма на шията, ведно
със законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното плащане, както и за сумата от 51,91 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупени
медикаменти и в заплатена потребителска такса за медицински преглед, ведно със законната лихва
от 11.02.2022г. до окончателното плащане, които вреди са причинени вследствие на ПТП от
25.08.2021г., настъпило в гр. С* на бул. „Ботевградско шосе“ в района на № 284, по вина на водача
на лек автомобил „О**“ с рег. № ** ВТ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът.
Ищцата твърди, че на 25.08.2021г. около 12:30ч. в гр. С* на бул. „Ботевградско шосе“ в
качеството си на пътник в л.а. „А**“ с рег. № ** СР е претърпяла пътнотранспортно произшествие.
Вина за настъпването му имал водачът на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ, който извършвал маневрата
завиване в обратна посока не от най – лявата пътна лента по посока на движението си и не е
пропуснал попътно движещия се от лявата му страна автомобил, в който се е движила ищцата. С
това свое поведение нарушил правилото по чл.38 ЗДвП и станал причина за произшествието
между двата автомобила. След пътния инцидент ищцата била транспортирана до спешен
медицински център. Била установена контузия в областта на лицето, клепачите и носа вследствие
на удара във въздушните възглавници. Травмите в областта на лицето и клепачите били
обработени и след консултация с офтамолог и била назначена медикаментозна терапия. След
тридневен болничен престой ищцата била изписана с указания за спазване на домашен режим при
покой и й било назначено медикаментозно лечение. Били констатирани следните увреждания :
охлузвания на челото, оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи, субконюнктивални
кръвоизливи двустранно, охлузване на носа, контузия на носна пирамида, множество охлузвания
по двете бузи, над горната устна и по брадичката, оток и малка разкъсно – контузна рана по
горната устна на устата, оток и кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна на
устата, кръвонасядане с лентовидна форма в дясната ключична област. На 15.09.2021г. поради
неотминаваща болка в лявото око ищцата отново потърсила лекарска помощ. При прегледа й били
1
предписани медикаменти и била освободена за домашно лечение. При преглед на 23.09.2021г.
ищцата била диагностицирана с травма на шията, изразяваща се в болки в лява челна половина и
лявата част на врата, спускаща се към лява ръка, който крайник бил с намалена сила и изтръпване
при вертикализация. Била дадена медицинска препоръка за прием на лекарства и спазване на
режим на покой. През възстановителния период ищцата следвало да изпълнява щадящ режим в
домашни условия, без физическа активност и натоварване, което пречело на самообслужването й.
Поради болките ищцата изпитвала затруднения при съня и посрещане на елементарни битови
дейности. Изпитвала болки в очите – запарване и замъглено зрение. В резултат на
произшествието у ищцата се породило безпокойство и чувство на неудобство от ангажиране на
близките й с обслужване на ежедневните й нужди. Същата се затворила в себе си, появил се страх
от пътуване с автомобили. Във връзка с проведеното лечение ищцата направила разходи общо в
размер на 51,91 лева, както следва : сумата от 34,51 лева – за закупени на 31.08.2021г.
медикаменти и сумата от 17,40 лева – за заплатена на 31.08.2021г. по потребителска такса за
медицински преглед. Към датата на инцидента виновният водач имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество, поради което последното отговаряло за причинените на ищцата имуществени и
неимуществени вреди вследствие от произшествието. По отправената на 01.11.2021г.
извънсъдебна претенция ответникът не изплатил в законоустановения срок обезщетение за
причинените вследствие на произшествието вреди.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо водач на л. а.
„О**“ с рег. № ** ВТ. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и твърдението, че
произшествието се дължи на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „О**“ с рег. №
СО8078ВТ. Евентуално прави възражение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, обосновано с непоставяне на обезопасителен колан.
Възразява, че и водачът на л. а. „А**“ с рег. № ** СР също е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, тъй като се е движил с несъобразена скорост. Оспорва твърдените увреждания на
ищцата да се намират в причинна връзка с процесното събитие, както и твърдението за
продължителност на оздравителния процес. Възразява, че претенцията е завишена по размер като
неотговаряща на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищцата е да докаже, че е настъпило твърдяното събитие по вина на водача на
МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на твърдяното събитие е
ответникът, вследствие на което ищцата е претърпяла твърдените телесни увреждания, както и че е
направила разходи в причинно – следствена връзка с увреждания в резултат от процесното
събитие.
Съдът приема за установено, че на 25.08.2021г. в гр. С* на бул. „Ботевградско шосе“ л.а.
„О**“ с рег. № ** ВТ се е движил в средна пътна лента с посока към центъра на града. По същото
време в лявата пътна лента в същата посока се е движел л.а. „А**“ с рег. № ** СР. В района на №
284 на бул. „Ботевградско шосе“ водачът на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ предприел маневра завиване
в обратна посока, при която не пропуснал попътно движещия се в лявата лента л.а. „А**“ с рег. №
** СР. В резултат на това между двата автомобила възникнало ПТП, като по отношение на лекия
автомобил л.а. „А**“ с рег. № ** СР ударът настъпил в предната габаритна част, а спрямо лекия
автомобил л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ – в предната и странична габаритна част.
Горните изводи съдът основава на приетото без възражения заключение по съдебно –
автотехническата експертиза, което се кредитира от съда, както и на приетия като доказателство
протокол за ПТП № К – 401 от 25.08.2021г., съставен съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009г. Така съственият от орган на полицията протокол за ПТП е официален свидетелстващ
документ и се ползва с обвърваща съда доказателствена сила относно отразените в него
непосредствено възприети от длъжностното лице обстоятелства (участници в произшествието,
видими щети по автомобилите и др.), относими към установяване на механизма на събитието – арг.
2
чл.179, ал.1 ГПК.
Сведения за причините за настъпване на инцидета дава разпитаният като свидетел В. В. –
водачът на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ. Той посочва, че в деня на събитието пътувал по бул.
„Ботевграско шосе“ към вътрешността на гр. С* и искал да предприеме маневра завой в обратна
посока. Подал ляв мигач и след това при изнасянето си в крайна лява лента се озовал в зелената
площ. Управляваният от свидетеля автомобил бил ударен от друг автомобил марка „Ауди“.
Свидетелят посочва, че бил наказан по административен ред във връзка със събитието.
Съдът кредитира показанията на св. В., защото същите съответстват на останалите събрани
доказателства.
Предвид така събраните доказателства съдът приема, че произшествието е настъпило
поради противоправно поведение на водача на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ, който е допуснал
нарушение на нормите на 38, ал.1 и ал.2 ЗДвП, регламентиращи правилата при завиване в обратна
посока. В случая водачът на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ при предприетия завой в обратна посока от
средна пътна лента не е пропуснал движещия се в лявата пътна лента л.а. „А**“ с рег. № ** СР, с
което е станал причина за настъпване на произшествието. Няма данни и твърдения за
обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД. Направеният извод се
подкрепя и от приобщената по делото административно – наказателна преписка, от която се
установява, че във връзка с процесното събитие е ангажирана административно – наказателната
отговорност на водача на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ – В. К. В., посредством издаденото и влязло в
сила наказателно постановление № 21-4332-018595 на СДВР Отдел „Пътна полиция“.
Не е спорно по делото, а от събраните доказателства следва, че към датата на
произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния водач е ответникът.
От приетото заключение по съдебно – медицинската експертиза, прието без възражения,
което се кредитира от съда, се установява, че вследствие на процесния пътен инцидент ищцата е
получила следните наранявания : охлузване на челото, оток и кръвонасядане на клепачите на двете
очи, субконюнктивални кръвоизливи двустранно, охлузване на носа, контузия на носната
пирамида, множество охлузвания по двете бузи, над горната устна и по брадичката, оток и малка
разкъсно – контузна рана на горната устна на устата, оток и кръвонасядане по лигавичната
повърхност на долната устна на устата, кръвонасядане с лентовидна форма в дясната ключина
област. Според вещото лице по СМЕ уврежданията са мекотъканни, без фрактури на кости и
трайни увреждания на органи и системи. На ищцата са причинени болка и страдание и
уврежданията представляват временно разстройство на задравето, неопасно за живота.
Получените травми са причинили на ищцата болки и страдания с голям интензитет
непосредствено след ПТП, като постепенно са отзвучали в рамките около месец. Непосредствено
след ПТП поради отоците и раните по устата и лицето е било затруднено говоренето, а поради
натъртването в шийно – раменната област движенията в горните крайници са били съпроводени от
болка, за което е бил препоръчителен щадящ домашен режим на покой. Вещото лице посочва, че
травмите най – вероятно са получени в резутат от рязкото освобождаване на възглавниците при
удара в предната и страничната част на автомобила. Травмите на ищцата са били по меките тъкани
на лицето и шията, както и по очите, като и има данни за лезии на роговицата. Това състояние
изисквало период от няколко седмици за пълно отзвучаване на симптоматиката. Вещото лице е
заключило, че поради липса на засягане на двигателната система и увреждания по опорно –
двигателния апарат ищцата е имала възможност да се обслужва сама.
Сведения за влошеното здравословно състояние на ищцата след произшествието дава
разпитания като свидетел М.Б. – син на ищцата. Той посочва, че след инцидента посетил ищцата
във ВМА и тя била в обезобразено състояние. Лицето й било подуто, не можела да вижда,
изглеждала много уплашена. Оплаквала се от болка в гръдната част, защото била с предпазен
колан и получила увреждане вследствие на това. Имала натъртвания по шията и движенията й
били ограничени. Имала проблеми и с отварянето на очите. На третия ден била изписана от
болницата. След това една седмица близки й помагали в облужване на ежедневния тоалет. След
инцидента ищцата се затворила в себе си, изпитвала страх от пътуване с автомобил. Около месец
след събитието се лекувала в домашни условия и не ходела на работа. При застудяване на времето
3
се оплаквала от парене в очите.
При оценка на показанията на св. Б* съдът взема предвид възможната му заинтересованост
(чл.172 ГПК), но ги кредитира, защото същите са последователни, логични и съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
От горното следва, че вследствие на процесното събитие ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, за които ответникът носи отговорност на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост – чл.
52 ЗЗД, като в тази връзка следва да се вземат предвид характера и вида на увреждането,
настъпилите последици, продължителността и интензивността на претърпените болки,
продължителността на възстановителния период и др. (ППВС № 4 от 1968г.).
Съдът взема предвид характера на уврежданията – множество охлузвания и
кръвонасядания по цялото лице, увреждания по очите, довело до парене и замъглено виждане,
болки във врата и слабост и затрудненост при движението на едната ръка. Съдът съобразява и
възстановителният период, който е до 1 месец, както и обстоятелството, че в началото болките са
били интензивни. Лечението е включвало тридневен болничен престой, както и домашно лечение
при покой и прием на медикаменти. След кредитиране на показанията на св. Б* съдът приема, че в
период от 1 седмица след инцидента ищцата се е нуждаела от чужда помощ при обслужването си,
макар вещото лице по СМЕ да изтъква, че ищцата е имала възможност да се обслужва сама поради
липса на травми в опорно – двигателния апарат. Съдът приема, че макар самостоятелното битово
обслужване на ищцата да не е било невъзможно, то в немалка степен е било затруднено предвид
установените болки при движение на горен крайник поради получените натъртвания в шийно –
раменната облст и получените наранявания по очите, които временно са нарушили зрението. Не са
установени трайни функционални нарушения във връзка с получените наранявания. При
описаните обстоятелства съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
получените вследствие на процесното събитие увреждания следва да се определи в размер на 4500
лева.
По иска за обезщетение за имуществени вреди от събраните по делото доказателства –
разходно – оправателни документи (фактура № **********/31.08.2021г. заедно с касова бележка за
плащане на сумата и фактура № **********/31.08.2021г. заедно с касова бележка за плащане на
сумата – л.26 и сл. от делото), се установява, че ищцата е направила претендираните разходи,
както следва : сумата от 34,51 лева – за закупени на 31.08.2021г. медикаменти и сумата от 17,40
лева – за заплатена на 31.08.2021г. по потребителска такса за преглед. Причинно – следствената
връзка между направените разходи и причинените вследствие на процесното ПТП телесни
увреждания се установява от заключението по съдебно – медицинската експертиза.
Съдът приема за недоказано (при тежест на ответника – чл.154, ал.1 ГПК) възражението за
съпричиняване, обосновано с непоставен от ищцата обезопасителен колан. Според заключението
по СМЕ травмите са получени най – вероятно в резутат от рязкото освобождаване на
възглавниците при настъпилия удар. При изслушване на заключението по СМЕ в открито съдебно
заседание вещото лице е посочило, че не може да даде категоричен отговор за това дали ищцата е
била с предпазен колан към момента на настъпване на произшествието. Вещото лице изказва
предположение, че щом уврежданията са само в областта на шията и лицето, то е възможно
ищцата да не е била добре имобилизирана към седалката на колата, като това можело да се получи
при непоставяне или неправилно поставяне на предпазен колан. От така приетото заключение по
СМЕ съдът приема, че не може да направи категоричен извод, че ищцата е била без поставен
обезопасителен колан, защото заключението на вещото лице в тази част почива на предположение.
За приемане на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за основателно същото следва да е доказано при
условията на пълно и главно доказване, каквото доказване в случая не е проведено. Освен това не
се установява безспорно, че и при поставен предпазен колан конкретните травми, получени при
съприкосновението с въздушните възглавници, не биха настъпили.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване, обосновано с управление на автомобила,
в който е пътувала ищцата, с несъобразна скорост. Съпричиняване е налице когато обективно
пострадалият с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на събитието или с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата
4
– в този смисъл е т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСТК. В случая ищцата е
пострадала в качеството си на пътник, а не като водач на автомобила, поради което от твърдяното
неправомерно поведение на водача, изразяващо се в управление на автомобила с превишена
скорост, не може да се обоснове съпричинително поведение от страна на ищцата.
Предвид изложеното по - горе няма основание за намаляване на обезщетението на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
От горното следва, че искът за обезщетение за неимуществени вреди, предявен като
частичен, следва да се уважи до сумата от 4500 лева и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер на частичния иск. Искът за обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи
до пълния предявен размер. Законна лихва върху уважената част от главните вземания следва да се
присъди от 11.02.2022г. – датата, следваща изтичането на законоустановения тримесечен срок за
произнасяне по извънсъдебно предявената претенция, отправена до ответника на 01.11.2021г. с
писмо с вх. № ОК – 703043 (л.7 от делото) – арг. чл.496, ал.1 КЗ.
По разноските :
На адв. М.Н.Т., предоставила безплатна правна помощ на ищцата, видно от представения
договор за правна защита и съдействие, при пълен размер на възнаграждението от 1200 лева с ДДС
(съгласно представени доказателства за регистрация по ЗДДС), определен на основание чл.7, ал.2,
т.2, вр. пар.2а ДР на НМРАВ, съразмерно с уважената част от исковете и на основание чл.38, ал.2
ЗА следва да се присъди сумата от 774,58 лева.
На ответника при пълен размер на разноските от 650 лева (депозити за вещи лица и за
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото, съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8
ГПК) съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди сумата от 230,43 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд разноски за държавна такса и депозити за вещи лица съразмерно с
уважената част от исковете или сумата от 504,82 лева при пълен размер на разноските от 782,08
лева (държавна такса и депозити за вещи лица), от внасянето на които ищцата е освободена на
основание чл.83, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С*,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да плати на Р. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*, кв.
С**, ул. „*** – адв. М. Н. – Т., по иск по чл.432, ал.1 КЗ сумата от 4500 лева – частичен иск при
пълен размер на вземането от 12000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от причинени телесни увреждания – контузия в областта на лицето, клепачите и
носа, травма на дясна ключична област, травма на шията, ведно със законната лихва от
11.02.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 51,91 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупени медикаменти и в
заплатена потребителска такса за медицински преглед, ведно със законната лихва от 11.02.2022г.
до окончателното плащане, които вреди са причинени вследствие на ПТП от 25.08.2021г.,
настъпило в гр. С* на бул. „Ботевградско шосе“ в района на № 284, по вина на водача на лек
автомобил „О**“ с рег. № ** ВТ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер на частичния иск от 7000 лева.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С*,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да плати на адв. М. Б. Н. – Т., ЕГН **********, адрес на упражняване
на дейността : гр. С*, ул. „Славянска“ № 29, ет.3, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 774,58 лева
- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*, кв. С**, ул. „*** – адв. М.
5
Н. – Т., да плати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С*,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 230,43 лева – разноски.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С*,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да плати по сметка на Софийския районен съд на основание чл.78, ал.6
ГПК сумата от 504,82 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG23 STSA 9300 0025 0619 54.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6