№ 1678
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №
20221100504729 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 407205/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 61212/2017 г. на СРС, 62-
ри състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Е. Д. Г., ЕГН ********** и И. Д. С., ЕГН ********** обективно и
кумулативно съединени искове с правна квалификация 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД, с което ответниците са ОСЪДЕНИ да заплатят на ищеца всеки по 1 / 2 от сумите,
както следва: от сумата 1123,34 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия топлоснабдения имот за периода от м. 01. 2013 г. – 30.04. 2015 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба – 04.09. 2017 г. до окончателното изплащане и сумата от
335,16 лева, представляваща лихва върху главницата от 1123,34 лева, начислена за времето
от 15.09.2014 год. до 21.08.2017 год., като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за главница за
разликата над 1123,34 лева до пълния предявен размер от 1685,05 лева и акцесорните
претенции за лихва за разликата над 335,16 лева до пълния претендиран размер от 474,36
лева; от сумата от 30,85 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода 01. 06. 2014 г. – 30. 04. 2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба 04.09. 2017 г. до окончателното изплащане; сумата от 6,51 лева,
представляваща лихва върху главницата от 30,85 лева, начислена за периода от 08.08.2014
год. до 21.08.2017 год., като са ОТХВЪРЛЕНИ претенциите за главница за разликата над
30,85 лева до пълния предявен размер от 46,28 лева и за лихва за разликата над 6,51 лева до
пълния претендиран размер от 9,77 лева.
1
В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба подават и двете
страни.
Въззивна жалба подават ответниците, с която оспорват решението в частта, с която са
уважени претенциите. Основното възражение на ответниците е, че първоинстанционния съд
не е отчел обстоятелството, че уредите и радиаторите в процесния имот са затапени, поради
което не е възможно да им е доставяна топлинна енергия. Искат отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като се постанови ново, с което да
отхвърли изцяло претенциите.
Въззивната жалба е подадена и от ищеца, с който се обжалва решението относно
уважения размер. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че
дължат по 1 / 3 от сумите, тъй като такива са им квотите в собствеността. Посочват, че
нотариалният акт, с който е извършено разпореждане за 1 / 3 идеална част от имот в полза на
сестрите на наследодателя на ответниците, касае разпоредителна сделка с друг недвижим
имот, различен от процесния. Моли съда да отмени решението в тази част, като уважи
пълния претендиран размер на сумите. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
При правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, ищецът трябва да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през
процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на
процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на
собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
2
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
(Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).
В настоящия случай, ищецът представя Протокол от 05.08. 2002 год., заедно със
списък на етажните собственици, които са присъствали на общото събрание на етажната
собственост при гласуване на въпросите относно присъединяване на етажната собственост
към топлофикация, както и гласувалите лично или чрез упълномощено лице за съответното
решение. В протокола са описани и мнозинствата, с които са приети решенията. Прилага и
Договор от 19.09.2022 год., с който етажната собственост възлага на „Бруната“ ООД
осъществяването на дейността по монтиране, доставка и отчитане на топломерите в
сградата на етажната собственост. Ответницата по делото се е разписала под номер „24“,
като за апартамента са предвидени 4 броя топломера и 4 броя вентили, като от подписването
следва извода, че ответницата е запозната с решенията, взети на провелото се общо събрание
на тази дата и е изразила съгласие с приемането им и с това е заявила монтиране в
собствения й апартамент на четири броя топломери. Следователно, процедурата по вземане
на решение от общото събрание на етажната собственост е валидно извършена, респ.
решенията, гласувани на проведеното общо събрание са валидно взети и обвързват
собствениците или ползватели на имоти в сградата в режим на етажна собственост. При
законосъобразно присъединяване на етажната собственост към топлопреносната мрежа,
общите условия на топлопреносните предприятия, одобрените от регулационната комисия,
публикувани по съответния ред, влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без
писмено приемане от потребителите, и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни за такива различни
условия по делото няма. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
3
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Поради което, настоящата съдебна
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че страните са били обвързани от
посочените общи условия, респ. че е възникнало правоотношение по договор за покупко-
продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което извършеното оспорване от
жалбоподателя, се явява неоснователно. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д.
№ 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г., Решение
№ 7922 от 26.11.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2590/2013 г.; Решение № 265826 от 20.09.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 8089/2020 г.). Възражението на ответниците, че не се намират в
облигационна връзка с дружеството – ищец са неоснователни.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
В процесния случай, правото на собственост, притежавано от ответниците се
установява, от една страна, чрез представените Нотариален акт №73, том V, нот. дело
№873/1987 год. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, видно от
съдържанието на който процесният недвижим имот е придобит от Д.С. С.. От друга страна,
представено е и Удостоверение за наследници с изх. №1352 /13.10.2017 год., от което се
установява, че Д.С. С. е починал на 29.07.2011 год., като оставя за наследници двама
низходящи, а именно ответниците по делото – Е. Д. Г. и И. Д. С.. Обстоятелството не е
4
спорно между страните, поради което правилно е прието, че са станали собственици по
наследствено правоприемство, респ. че качеството им на собственици на процесния имот, а
следствие от това и на „потребители“ на топлинна енергия е доказано. Неправилно са
определени квотите в съсобствеността, като това се дължи на представения Нотариален акт
№73, том LXV, дело №12587 / 1997 год., в който наследодателят Д.С. С. се разпорежда със
собствена 1 / 3 идеална част от недвижим имот в полза на сестрите си П.С. Г. и Т.С.Т..
Процесният недвижим имот, обаче, е различен от описания в този нотариален акт, като
съвпадението е в административните адреси на недвижимите имоти. В останалата си част –
номер на апартамента, разположение на конкретен етаж от сградата, площ, стаи и идеални
части от общите части, двата нотариални акта се различават, което е основание за извода, че
двата недвижими имота не са идентични. Последното обуславя неправилното отчитане и
съобразяване на разпореждането при изчисляване на квотите в съсобствеността.
Възражението във въззивната жалба на ответника в тази насока се явява основателно.
Предвид изложените съображения, присъдените с атакуваното решение суми, следва
да се ревизират съобразно промените в установената съсобственост. Приетата като общо
дължима сума, съобразно приетата и неоспорена по делото експертиза, е в размер на 1685,01
лева за доставена топлинна енергия за БГВ и в размер на 46,28 лева за услугата дялово
разпределение. Всеки от ответниците следва да отговаря за 1 / 2 от сумата от 1685,01 лева,
като всеки да дължи сума в размер на 842,50 лева за доставена топлинна енергия за БГВ и
сума в размер на 23,14 лева за услуга дялово разпределение.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната му част, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД има
право на разноски в размер на 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 407205/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 61212/2017 г. на
СРС, 62-ри състав в ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ обективно и кумулативно
съединени искове с правна квалификация 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумите, както следва: за сумата над 1123,34 лева, представляваща стойност за доставена
топлинна енергия до пълния дължим размер от 1685,01 лева; за сумата над 30,85 лева до
пълния дължим размер от 46,28 лева, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода 01. 06. 2014 г. – 30. 04. 2016 г.; за сумата над
335,16 лева до пълния претендиран размер от 474,36 лева, представляваща лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, начислена за времето от 15.09.2014 год. до
21.08.2017 год. и сумата над 6,51 лева до пълния претендиран размер от 9,77 лева,
представляваща лихва върху главницата за услуга дялово разпределение, начислена за
5
периода от 08.08.2014 год. до 21.08.2017 год., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН ********** и И. Д. С., ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* по предявените обективно и кумулативно
съединени искове с правна квалификация 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
всеки по 1 / 2 от сумите, както следва: сумата от 561,67 лева, представляваща стойност за
доставена топлинна енергия до пълния дължим размер; сума в размер на 15,43 лева,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода 01. 06. 2014 г. – 30.
04. 2016 г.; сума в размер на 139,20 лева, представляваща лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия, начислена за времето от 15.09.2014 год. до 21.08.2017 год. и
сума в размер на 3,26 лева, представляваща лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение, начислена за периода от 08.08.2014 год. до 21.08.2017 год.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 407205/15.05.2018 г., постановено по гр. д. №
61212/2017 г. на СРС, 62-ри състав в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН ********** и И. Д. С., ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* всеки по 1 / 2 от сумата от 200 лева,
представляваща заплатено възнаграждение на юрисконсулт за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, трето лице-
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6