Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Сливница 17 март 2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 78 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл.310, ал.1 от ГПК, производството е по
реда на глава ХХV от ГПК.
Р.И.Г.,***,
с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адв.Ж.Ч. *** е предявил „М-А-М.” ЕООД,
ЕИК: ., с които се претендира спрямо ответника, да бъде призната Заповед №
1/17.11.2016г. с която ищецът е бил уволнен на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, за незаконосъобразна, да бъде възстановен на предишната си работа – „шофьор
на 12 и повече тона”, да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
времето през което е останал без работа, считано от 02.12.2016г. до
02.06.2017г., в размер на 6 ежемесечни възнаграждения в размер на 463 лв. или
общо 2 778,00лв.Претендира обезщетение в размер на 463,00лв. за неспазено
предизвестие. Претендира заплащането на сумата от 1 620 евро или левовата им равностойност
– 3 159лв., представляващи неизплатени командировъчни за периода от
21.10.2016г. до 16.11.2016г. Претендира още да бъде поправено в трудовата му
книжка основанието за уволнение. Претендира заплащане на направените в хода на
производството разноски.
В
исковата си молба, ищцата твърди, че е
работила при ответника по силата на трудов договор, представен по делото, на
длъжността „шофьор на 12 и повече тона”.
Представя писмени доказателства прави доказателствени искания.
Ответникът
„М-А-М.” ЕООД, ЕИК: .,със седалище и адрес на управление гр.Д., обл.С., ул.”Ч. Х.” №., представлявано от управителя – М. Н.
Н., в определеният срок за писмен отговор , по реда на чл.131 от ГПК, представя
такъв, с който изразява следното становище по предявените искова:
По отношение исковете с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, признава същите;
Счита предявеният иск по
чл.220 от КТ за неоснователен, т.к. при дисциплинарно уволнение не се дължи
предизвестие;
По отношение предявеният
иск с правно основание чл.215 от КТ, счита същият за неоснователен. Твърди че е
заплатила на ищеца авансово суми в размер на 1190лв.. Твърди че ищецът е бил в
командировка за периода от 27.10.2016г. до 15.11.2016г., за който период ,
съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина му се
дължат командировъчни пари в размер на 27 евро на ден или общо сумата от 540
евро, чиято левова равностойност е 1056,15лв.
Прави изявление за
прихващане на претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за незаконно
уволнение със получената авансово сума от него в размер на 1 190,85лв.
Ответникът прави доказателствени искания, представя доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото са били в трудовоправни
отношения, съгласно трудов договор от № 4/21.10.2016г.
на длъжност „шофьор на 12 и повече тона”, като задълженията му са били да
осъществява превози на стоки и товари до и в рамките на населеното място,
където се осъществява дейността на предприятието, включително и извършването на
международни превози на стоки и товари. Видно от представената и неоспорена от
ищеца заповед № 2/27.10.2016г., ищецът е командирован да извърши превоз на
товари до Д. и Ш. за срок от 20 дни, считано от 27.10.2016г., за което е ппредставено и подписано от ищеца Приложение ,
удостоверение за дейности.
Със заповед № 1/17.11.2016г. на кмета на управителя
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ / не пази грижливо имуществото, което му е поверено, не е
лоялен към работодателя и злоупотребява с неговото доверие, не пази доброто име
на фирмата/. Заповедта му е връчена с отбелязване „по пощата“ .
От приетата и неоспорена по делото
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на ищеца е предоставен аванс в размер
на 782,33лв. за командировка от 27.10.2016г. Командировката е приключила
предсрочно на 16.11.2016г. Сумата от 1 108,96лв. е полагащата се на ищеца
за командироването му от 27.10.2016г. до 16.11.2016г., като от тази сума следва
да се приспадне предоставеният му аванс в размер на 782,33 лв. Според
заключението на експертизата, неизплатена е останала сумата от 326,63лв.
Предявени са обективно съединени искове по чл.
344, ал.1, т.1, т.2, и т.4 по чл.215 и по чл.220, ал.1 от КТ. Съгласно чл.310,
ал.1 от ГПК, предявените искове следва да бъдат разгледани по реда на глава ХХV
от ГПК.
Предявените искове са допустим и следва да бъдат
разгледани по същество.
Предявените искове по чл.
344, ал.1, т.1 и т.2 и 3 от Кодекса на труда са обективно съединени при
условията на евентуалност- искът по чл.344, ал.1, т.1 , вр.
чл. 330 ал.2, т.6 от КТ е главен, а тези по чл. 344, ал.1, т.2 и 3 от КТ са
обусловени от неговото уважаване.
Между страните не се спори,
че са се намирали в трудовоправни отношения, които са
прекратени със заповед № 1/17.11.2016г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Като е съобразил изложеното в ИМ, изразеното от
ответника и направеното от него изявление, че признава заявените искови
претенции-за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна, както и
отправеното от пълномощника на ищеца искане
за приложение на разпоредбата на чл.237,ал.1 от ГПК, съдът е обявил, че
ще се произнесе с решение съобразно признанието на двата обективно съединени
иска.
С оглед на изложеното по-горе,съдът намира,че са
налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да бъде постановено решение, с
което предявените обективно съединени искове с основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ-за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по
чл.344,ал.1,т.2 от КТ-за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор на 12 и повече тона”, следва да бъдат уважени.
Заявените искови претенции са допустими, доколкото
са предявени в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената
защита, обусловен от наличието на Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ. Направеното признание на
иска е валидно като по същество представлява
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява, че правните твърдения
на ищцата, заявени с иска, отговарят на действителното правно положение-т.е.претендираното от ищцата право
съществува. В конкретния случай съдът намира, че признатото право е такова, с което ответника
може да се разпорежда, като направеното признание не противоречи на закона или
на добрите нрави.
Тъй като решаващият съд приема, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, то на
основание чл.237,ал.2 от ГПК последното не следва да се мотивира по същество в
частта досежно претенциите по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
и чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С исковата молба ищецът е предявил и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ- за
заплащане на обезщетение в размер на 2 118.00лв., за периода от 02.12.2016г. до
02.06.2017г., когато е останал без работа. За да бъде уважен този иск
кумулативно следва да са налице следните три предпоставки. На първо място,
уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно. На
второ място,трябва да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение на работника или
служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за
не повече от шест месеца. На трето място, следва да съществува причинна връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата, на която и да
е от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, при признание на иска, уволнението
е признато за незаконно и като такова ще следва да бъде отменено.
Предявеният обективно съединен иск за заплащане на
обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ е осъдителен, поради което, в тежест на ищцата
е да докаже претенциите си, като установи
оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Оставането
без работа е съществен елемент от фактическия състав, който следва да се
установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени
доказателства, като в настоящия случай такива се явяват представянето за
констатация в оригинал трудовата книжка на ищеца или удостоверение от “А.“,
където и ако се е регистрирал ищеца. В конкретния случай, ищецът е представил единствено служебна бележка от „А.“ изх.№ 652/07.12.2016г., от която е видно, че
ищецът е регистриран като безработен на 07.12.2016г. Кодексът на труда определя
дължимата сума за обезщетение като равна на размера на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за периода,през който същият е
останал без работа поради незаконното уволнение /но не повече от 6 месеца/ ,
изчислено на база последното получено възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца на уволнението. По делото не е спорно, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца, съгласно ведомостта за заплати за месеца предхождащ
датата на уволнението е в размер на 463.00лв., съгласно представената от
работодателя ведомост, приложена към отговора.
Съдът
намира,че искът по чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ, предявен за сумата от 2 118.00лв, се явява основателен и
доказан за периода от 17.11.2016г. до 07.12.2016г. датата на издаденото от “А.“, удостоверение /т.е.
за период от 15 раб.ден/, като съобразявайки дневна ставка /463.00 : 21 р.д.= 22,05
лв./, намира, че заявената искова претенция ще следва да бъде уважена за сумата
от 330.71лв., а за разликата до пълния претендиран
размер от 2 118.00лв, като недоказан иска следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.4 от КТ, да бъде поправено в трудовата книжка на ищеца основанието за
уволнение, следва да бъде оставен без разглеждане, т.к. предвид признаването
уволнението като незаконно и възтастановяването му на
работа, за него няма правен интерес от разглеждането на предявения иск. С
отмяната на уволнението му, се възстановява правното му положение преди него.
По отношение предявеният иск с правно основание
чл.220 от КТ, за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, намира
същия за неоснователен, по следните съображения: Предизвестието по естеството
си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото
правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от
която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който
трудовият договор ще бъде прекратен. В конкретния случай, при извършеното
уволнение по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, предизвестие не се дължи от
работодателя.
В конкретния случай, и предвид последователната
практика Върховен касационен съд, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, представляват вземания обезщетяващи една и съща по
естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа, поради
което подлежат на прихващане, искът се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По отношение иска с правно основание чл.215 от КТ,
съдът намира същия за частично основателен, по следните съображения:
Не се спори между страните, че ищецът е извършил
международен превоз на товари, поради и което е бил командирован за периода от
27.10.2016г. до 16.11.2016г. Съгласно чл.31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, персоналът на сухоземните транспортни
средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение №3.
Съгласно цитираното приложение, шофьорите следва да получат командировъчни пари
на ден в размер на 27 евро. Съгласно
приетата и неоспорена ССчЕ, за периода на извършената
от ищеца командировка с продължителност от 21 дни му се полагат командировъчни
в размер на 567 евро или левовата им равностойност – 1 108,96лв. Съгласно
счетоводните записвания на ответното дружество, на ищеца е предоставен служебен
аванс в размер на 782,33лв. за командировката му, която сума следва да се
приспадне от дължимите му командировъчни. В резултат, според експертизата е
останала неизплатена сума за командировката в размер на 326,63 лв. Твърденията
на ищеца, че предоставената му от ищеца сума не е представлявала аванс към
дължимата му сума за командировката, а средства, с които да покрива
разходи на такси в чужбина за
автомобила, включително и извършен ремонт на отоплителна печка на камиона,
собственост на ответника, останах недоказани. Ето защо, предявеният иск следва
да бъде уважен за сумата от 326, 63 лв. а за разликата до пълния претендиран размер от 3 159.00лв,
като недоказан иска следва да бъде отхвърлен .
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в
хода на производството разходи в размер на 300,00лв., адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Сливнишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА,
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО, уволнението на Р.И.Г.,***,
с ЕГН ********** и ОТМЕНЯ Заповед № ./…..20..г. на Управителя на „М-А-М.” ЕООД, ЕИК: .,със седалище и адрес на
управление гр.Д., обл.С., ул.”Ч. Х.” №.,с която трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, Р.И.Г.,***, с ЕГН **********, на предишната работа - на длъжността – „шофьор на 12 и повече тона” във „М-А-М.” ЕООД, ЕИК: .,със
седалище и адрес на управление гр.Д., обл.С., ул.”Ч.
Х.” №.,.
ОСЪЖДА, ответника „М-А-М.” ЕООД, ЕИК: .,със седалище и адрес на управление гр.Д., обл.С., ул.”Ч. Х.” №., представлявано от управителя М. Н. Н., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал.
1 от КТ, да заплати на Р.И.Г.,***, с
ЕГН **********, обезщетение в размер на 330,71 лева за периода от от 17.11.2016г. до 07.12.2016г., през който Р.Г. е останал без работа, като ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска за разликата до пълния претендиран размер от 2 118.00лв.
ОСЪЖДА, ответника „М-А-М.” ЕООД, ЕИК: .,със седалище и адрес на управление гр.Д., обл.С., ул.”Ч. Х.” №., представлявано от управителя М. Н. Н., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал.
1 от КТ, да заплати на Р.И.Г.,***, с
ЕГН ********** сумата от 326, 63лв., представляваща неизплатени командировъчни
за пероида от 21.10.2016г. до 16.11.2016г., като ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска за разликата до пълния претендиран размер от 3 159.00лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Р.И.Г.,***,
с ЕГН ********** срещу „М-А-М.” ЕООД, ЕИК: .,със седалище и адрес на управление гр.Д., обл.С., ул.”Ч. Х.” №., представлявано от управителя М. Н. Н. иск по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ, като прекратява
производството в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.И.Г.,***,
с ЕГН ********** срещу „М-А-М.” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр.Д., обл.С., ул.”Ч. Х.” №., представлявано от управителя М. Н. Н. иск по чл.220, ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 463,00лв. като неоснователен.
Решението
може да се обжалва от страните пред С. окръжен съд в двуседмичен срок считано
от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :