№ 48156
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110125454 по описа за 2024 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството,
обосновано с предявяване на иска след изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, тъй като при
извършена проверка се установи, че съобщението с дадените от съда указания за
предявяване на иска е получено от заявителя на 08.04.2024г., а исковата молба е депозирана
в съда на 02.05.2024г., т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № 10023/2023г. по описа на СРС, 145 състав.
С оглед изложеното и след преценка на допустимостта на иска и редовността на
исковата молба и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 10023/2023г. по описа на СРС, 145 състав, към производството
по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждан в открито заседание на 17.12.2025г. в 10.40 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
1
за установено, че ответникът В. Г. В. дължи на ищеца . – гр. . сумата от 1202,77 лв.,
представляваща неплатена цена за ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2022г. за имот, находящ се в гр..,
ул. „., с . № . и сумата от 244,61 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2022г., за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10023/2023г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор № .г. за предоставяне на .
услугите и съгласно Общите условия за предоставяне на . услуги на потребителите от „.“ –
гр.., одобрени с решение № . и публикувани в електронната страница на „.” . – . и
публикувани във в. .г. и в.”.г., като е бил осигурен достъп до тях. Твърди, че за . № . за имот,
находящ се в гр.., ул.“. титуляр е ответницата, като за периода е предоставил . услуги за
имота, за което са били издадени 61 фактури за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2022г.,
касаещи отчетен период от 15.10.2017г. до 17.11.2022г. на стойност от 1202,77 лв., които не
били платени в срок и ответникът изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за
забава в размер на 244,61 лв. за периода от 01.12.2017г. до 01.12.2022г. Твърди, че за
вземанията била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10023/2023г.
по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С оглед гореизложеното моли за установяване на претендираните вземания, присъждане на
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Г. В., с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че същият е депозиран след
изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, с оглед на което е недопустим. Прави възражение за
погасяване на задълженията по давност, като счита, че давността е започнала да тече от
възникване на задължението, доколкото съгласно чл. 16.1б от договора задължението
ставало изискуемо след покана.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже валидно възникнало договорно отношение с ответника за предоставяне на . услуги за
процесния имот, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, съответно
сключване на индивидуален договор с ответника, както и че е изпълнил задължението си за
предоставяне на . услуги за процесния период, съответно, че в неговия патримониум е
възникнало вземане за цена по предоставената услуга в посочения размер
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задължението си чрез плащане.
2
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
плащане на процесните вземания.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на фактите,
тежестта за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3