РЕШЕНИЕ
№ 3669
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110108808 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от Частно средно езиково училище „Британика“ ООД, ЕИК
...., представлявано от Л. М. Л. /ищец/, срещу П. Г. В. /ответник/ установителни искове,
както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 6 835.62 лева, представляваща
главница за дължима втора вноска на такса за обучение на детето С. Н. П. за учебната
2021/2022 година, съгласно подписан между страните договор за обучение от
20.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г. до изплащане на
вземането;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 151.21 лева /уточнена в о.с.з./,
представляваща главница за задължение за храна за м. 05.2022 г., съгласно договора за
обучение и проформа фактура № .../13.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от
20.06.2022 г. до изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 22.00 лева, представляваща главница
за такса за изгубена книга от училищната библиотека съгласно чл.81, т. 5 от договора,
ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането;
1
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 341.78 лева, представляваща договорна неустойка
за забава плащането на вноската за обучение за период от 31.01.2022 г. съгласно чл. 2
от приложение № 1 към договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.07.2022г. по ч.гр.д.№ 33100/2022г. по описа
на СРС, 55 състав.
Ищецът - Частно средно езиково училище „Британика“ ООД, твърди, че на 20.06.2021 г.
с ответника П. Г. В., в качеството й на майка и законен представител на детето С. Н. П., е
сключил договор за обучение, съобразно който ищецът се задължил да приеме за обучение в
трети клас ученика С. Н. П. за учебната 2021/2022 година срещу годишна такса в размер на
13 964.63 лева, платима според поетото от ответника задължение по чл. 19 /2/ от договора на
две вноски в лева, от които първата вноска в размер на 6 982.31 лева, платима в срок до
30.06.2021 г., а втората вноска в размер на 6 982.31 лева, платима в срок до 30.01.2022 г.
Поддържа, че е изправна страна по договора, но ответникът не е заплатил дължимата втора
вноска по същия в размер на 6 982.31 лева, въпреки че ученикът С. Н. П. е продължила
обучението си при ищеца. Ответникът бил задължен и за сумата от 152.21 лева за храна за
месец 05.2022г., съобразно поетото договорно задължение по чл. 58 от процесния договор.
Твърди, че задължението за заплащане на втората вноска по договора било дължимо в срок
до 30.01.2020г., като с оглед допуснатата забава, ищецът претендира неустойка в размер на
сумата от 341.78 лева, съставляваща 5% от дължимата втора вноска съгласно чл. 2 от
приложение № 1 към договора. Твърди, че преди сезиране на съда изпращал многократно
искания за заплащане на дължимата по договора незаплатена част от таксата за обучение
посредством писма на електронна поща на ответника, включително на 20.05.2022 г. до
последния била изпратена покана за доброволно изпълнение за процесните вземания, като
от страна на ответника не било извършено плащане. Обосновава правен интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за
вземанията заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.07.2022г. по
ч.гр.д.№ 33100/2022г. по описа на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът- П. Г. В., редовно уведомена за исковата молба, в едномесечния срок по чл.
131 ГПК подава писмен отговор. Твърди, че процесните суми са недължими, тъй като
същите са заплатени в полза на ищеца от трето за настоящия спор лице. Навежда
възражение, че не дължи такса за загубена книга от училищната библиотека, доколкото
намира претенцията за недоказана. Оспорва да дължи такса за храна за месец 05.2022г. и
неустойка по договора. Оспорва да е подписала представеният от ищеца договор. Моли за
отхвърляне на исковете. Прави искане по чл.183 ГПК. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен по делото е договор за обучение в частно средно езиково училище
Британика от 20.06.2021г., сключен между ищеца – „Частно средно езиково училище
2
Британика“ ООД – като изпълнител, и П. Г. В. – като родител на ученика С. Н. П., и
възложител, по силата на който училището се е задължило, срещу заплащане на годишна
такса, да приеме ученика за обучение в III клас за учебната 2021г.-2022г. В договора е
уговорен начина на кореспонденция между страните – по посочен там имейл за всяка от тях.
Договорът е влязъл в сила в деня на подписването му /чл. 1, ал. 2/ и действа до завършване
на учебната година, за която е сключен – 30.05.2022г. /чл. 2, ал. 2/. В чл. 2.1. са посочени
основния пакет от дейности, включени в такса обучение, сред които обучение съгласно
българските образователни изисквания, обучение по английска програма в часовете по
английски език, медицинска грижа, допълнителни активности спрямо класа, обследване от
логопед и годишна застраховка „Злополука“. В договора е уговорено задължение на
родителя да плаща редовно вноските на уговорените дати в Приложение 1 към договора по
банков път. В чл. 51 е предвидена лихва за забава в размер на описаната в Приложение 1,
ако родителят забави плащането на която и да е вноска от годишната такса, а ако забавата
продължи повече от 30 дни, договорът се прекратява. Предвидена в чл. 52 е еднократна
такса за записване и административно обслужване, заплащана само при първоначално
записване на детето в размер и срок по приложението. Уговорена е в чл. 53 също еднократна
такса за учебни ресурси в размерите и сроковете по приложението, еднократна такса за
изпит за ниво на владеене на чужд език. В чл. 58 е посочено, че училището поддържа
училищен стол, в който се осигуряват следните хранения – дневно, междинна подкрепяща
закуска, обяд и следобедна закуска, като храната се заплаща отделно съгласно приложение 1
посредством индивидуален акаунт за всеки ученик, захранван от родителя спрямо нуждите и
предпочитанията на детето. Предвидено е, че договорът се прекратява по взаимно съгласие;
при заличаване или отписване на училището от регистъра; с изтичане на срока му; при
неплащане на вноска повече от 30 дни след падежа. Посочено е, че договорът не влиза в
сила и не произвежда действие, ако родителят не е заплатил първа или пълна вноска от
таксата за обучение в срок до 5 дни от подписването му. В договора – чл. 81, ал. 5, родителят
е дал съгласие ученикът да посещава училищната библиотека като съдейства за опазването
на заетите библиотечни документи и връщането им в установения срок, а при повреда до
степен, че да са негодни за ползване или при загуба – родителят се задължава да ги
възстановява с библиографски идентични екземпляри или заплати не по-малко от
петкратната стойност от пазарната им цена. Договорът носи подписи в графите „училище“ и
„родител/ученик“ на всяка страница. Видно от приложение 1 към договора е, че е избрано
плащането на две вноски, първата от които до 30.06.2020г., а втората до 30 януари 2022г.
Дължимата такса за обучение е в общ размер на 13671.25 лева, или на две вноски от по
6835.62 лева. Договорено е в приложението, че при забава в плащането на втората вноска се
начислява лихва в размер на 5% от дължимата вноска. В приложението като адресат на
фактурата е посочено друго лице, различно от възложителя – Н. Н. П..
Представена е фактура с предмет „консумация храна“ и двете на стойност 152.21 лева,
съответно от 13.06.2022г. и данъчно събитие 16.06.2022г. с изпълнител ищеца и получател
Н. П..
3
Налично е удостоверение изх. № 239/15.08.2022г., издадено от „Частно средно езиково
училище „Британика“ – гр. София, от което е видно, че С. Н. П. до 31.05.2022г. е била
ученичка в дневна форма на обучение „общообразователна“ в III клас за първа година и се е
преместила в Българско школо – София. Налична е и справка за резултатите от обучението
на ученика за учебната година.
Установява се от представената фактура, че за задължението за плащане на втората
вноска ищецът е издал фактура от 15.02.2022г. с получател Н. П. с предмет такса обучение и
стойност от 6835.63 лева.
Доказва се, че ответника е бил поканен да плати, получавайки на 20.05.2022г. телепоща,
в която се съдържа поканата за плащане на втората вноска от таксата за обучение в размер
на 6835.62 лева, лихва за забава от 341.78 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са установителни искове с
правно основание с чл. 79, ал.1 и чл. 92 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор
под формата на втора вноска от такса за обучение, стойността на предоставена храна, такса
за изгубена книга и неустойка за забавено изпълнение по срочно плащане на втората вноска
от таксата за обучение.
Основателността на предявените искове зависи от провеждане на пълно и главно
доказване от ищеца на правопорждащите фактическия състав обстоятелства, а именно
валидно облигационно отношение по договор за обучение, по което ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави обучението, храната и книгата, и отправянето на покана до
ответника за плащане на вземането, а досежно неустойката – съществуваща валидна
неустоечна клауза.
Наличието на облигационна обвързаност между страните по делото се доказва от
представения договор за обучение в частно средно езиково училище Британика от
20.06.2021г. и приложение № 1 към него. Двата документа носят подписа на страните по тях
като възложител е ответникът. Релевираното с отговора на исковата молба възражение, че
договорът не е подписан от ответника, остана недоказано в откритото производство по чл.
193 ГПК. Договорът е произвел своето действие с оглед предвиденото в него условие за
срочно плащане на първата вноска, доколкото страните не спорят, че това е сторено. Ето
защо, този съдебен състав намира, че страните са валидно обвързани от договора за
обучение.
Съгласно предвидените в договора задължения, ищецът се е задължил, срещу заплащане
на годишна такса, да приеме ученика за обучение в III клас за учебната 2021г.-2022г.
Доказателства, че ученикът е приет за обучение и такова му е предоставено /съгласно
описанието на пакета по обучение в договора/ се доказва от представеното по делото
удостоверение изх. № 239/15.08.2022г., издадено от „Частно средно езиково училище
„Британика“ – гр. София. Документът не е оспорен, както и не е въведено възражение, че
4
обучението не се е осъществило, поради което този съдебен състав намира за доказано по
основание това вземане, след като е доказано изпълнение на задължението на ищеца да
приеме ученика и да му предостави обучение.
Размерът на вземането също не е оспорен и се извежда от представеното приложение.
Страните са избрали заплащане на таксата на две вноски от по 6835.62 лева, първата от
които до 30.06.2020г., а втората до 30 януари 2022г. В тежест на ответника е било да докаже
плащането им, както е разпределена доказателствената тежест с доклада по делото, срещу
който няма възражения. Доказателства в подкрепа на релевираното плащане обаче не се
съдържат по делото, въпреки дадените указания, че за това обстоятелство ответникът не
сочи доказателства. Ето защо, този съдебен състав намира, че ответникът следва да понесе
неблагоприятните последици от бездействието си, изразяващи се в дължимост на втората
вноска. Задължението е изискуемо с настъпване на падежа му – 30.01.2022г., като няма
значение отправената до него покана.
В обобщение, след преценка на материалите по делото, съдът приема, че ищецът е
провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи основанието на
исковата претенция за изпълнение на договора по плащане на втората вноска от таксата за
обучение в пълния искан размер от 6835.62 лева.
Останалите претенции за главница за задължение за храна за м. 05.2022 г., съгласно
договора за обучение и проформа фактура № ..../13.06.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането и главница за такса за изгубена книга от
училищната библиотека съгласно чл.81, т. 5 от договора обаче останаха недоказани.
В договора действително съществува задължение - чл. 58, училището да поддържа
училищен стол, в който се осигуряват следните хранения – дневно, междинна подкрепяща
закуска, обяд и следобедна закуска, като храната се заплаща отделно съгласно приложение 1
посредством индивидуален акаунт за всеки ученик, захранван от родителя спрямо нуждите и
предпочитанията на детето. В приложението е уговорено, че храната се заплаща на края на
месеца. Доказателства по делото обаче, че храната е доставена на ученика, не са налични.
Самото предоставяне на храна в договора е обвързано със заявка от страна на родителя за
предоставянето на храна и нейният вид с оглед нуждите и предпочитанията на детето.
Казано по друг начин, самото съществуване в договора на това задължение не предоставя
изначално съгласие за предоставяне на храна, включително нейния вид, и изпълнение на
задължението, щом е уговорено. Нещо повече, самата уговорка позволява да се види, че
поръчването на храната става през електронна система, която система вероятно съдържа
данни за правени поръчки от родителя за храна на ученика, но доказателства в тази насока
не са събрани. Тежестта да докаже изпълнение на задължението си по предоставяне на
храна е на ищеца, както е посочено в доклада по делото. Доказателства за това
обстоятелство не са налични. За доказване на обстоятелството не може да се приеме
представената фактура, както защото самият договор предвижда определена система при
поръчване на храната от родителя към учебното заведение, който изисква при спор именно
това да бъде изследвано, така и защото като получател по фактурата е посочено лице,
5
различно от страната по договора. При липса на доказателства за изпълнение на това
задължение при заявено от ответника възражение в този смисъл, ищецът следва да понесе
последиците от бездействието си, свеждащи се до отхвърляне на този иск.
Съгласно чл. 81, ал. 5, родителят е дал съгласие ученикът да посещава училищната
библиотека като съдейства за опазването на заетите библиотечни документи и връщането им
в установения срок, а при повреда до степен, че да са негодни за ползване или при загуба –
родителят се задължава да ги възстановява с библиографски идентични екземпляри или
заплати не по-малко от петкратната стойност от пазарната им цена. Клаузата предоставя
възможност за посещение на библиотека, което не е скрепено с парично задължение, както и
заемане и връщане на библиотечни документи, неизпълнението на което второ задължение е
скрепено при посочените предпоставки с парично задължение. В случая, ответникът е
оспорил дължимостта на това задължение, като в тежест на ищеца е било да докаже
неговото изпълнение. Ищецът се позовава на дължимост на сумата с твърдение, че от
ученика е заета книга, която не е върната. Строго разтълкувана, клаузата не предвижда
парично задължение при невърната книга, а само при заета книга, която е загубена или
негодна за употреба. Дори да се тълкува разширително цитираната от договора клауза, то
доказателства, че ученикът е заел библиотечен документ, неговият вид /заглавие и рег.
номер не са посочени дори в исковата молба/, не са налични по делото. При липса на такива
доказателства трудно би могло да се определи и размера на вземането, след като клаузата от
договора предвижда как той се определя. Ето защо, при указана доказателствена тежест още
с доклада, срещу който няма възражения, ищецът следва да понесе последиците от
бездействието си, свеждащи се до отхвърляне на иска.
По иска по чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД:
В чл. 51 е предвидена лихва за забава в размер на описаната в Приложение 1, ако
родителят забави плащането на която и да е вноска от годишната такса. Договорено е в чл. 2
от приложението, че при забава в плащането на втората вноска се начислява лихва в размер
на 5% от дължимата вноска. Уговорената клауза има характер на неустойка за забава и
валидно обвързва страните, доколкото уговорена по този начин и размер не влиза в
противоречие със закона и/или добрите нрави. Законът позволява страна по договор да
търси обезвреда на вредите, избирайки един от законните начини за това, като в случая е
избран редът за обезвреда посредством договорена неустойка. Същевременно, не се
претендира обезщетение по чл. 86 ЗЗД, в който случай макар кумулирането на двете да е
допустимо при определени хипотези, поставя въпроса за свръх обезщетение, каквото в
случая не е налице, след като обезщетение по чл. 86 ЗЗД не се претендира. Размерът на
неустойката е твърдо формиран – 5% от дължимата сума, което, изчислено от съда по реда
на чл. 162 от ГПК, представлява вземане в размер на 341.78 лева. При тези мотиви
предявеният иска следва да се уважи.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК.
6
Ищецът има право на разноски, които са своевременно претендирани. Сторените
разноски възлизат в общ размер на 2502.25 лева, от които 1108.00 лева разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 33100/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а
останалите 1394.25 лева - по настоящото исково производство, а именно 151.05 лева за
държавна такса и 1243.20 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. Търсеното
адвокатско възнаграждение за заповедното производство се намалява до минималния размер
по направеното възражение за прекомерност и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. ал. 7 НМРАВ, а
именно за сумата от 801.03 лева с ДДС. Търсеното адвокатско възнаграждение за исковото
производство е в минимален размер според материалния интерес общо по четирите иска
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, поради което не подлежи на намаляване. С оглед размера
на уважената част от исковете /7177.40 лева/, дължимите на ищеца разноски възлиза в общ
размер на 2288.05 лева, от които 926.66 лева по ч.гр.д. № 33100/2022г. по описа на СРС, 55
състав, а останалите 1361.39 лева - по настоящото исково производство.
При този изход на спора и съобразно размера на отхвърлената част от исковете разноски
се дължат и на ответника. Ответникът е бил представляван от адвокат с пълномощно по
делото, обаче не е искал присъждането на разноски и няма доказателства такива да са
направени, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. София,
комплекс „Е.“, блок ..., вх..., ап. ..., дължи на „Частно средно езиково училище Британика“
ООД, ЕИК ....“, ул. „М. в.“ № ..., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК №19269/06.07.2022г. по ч.гр.д. № 33100/2022г. по описа на СРС, 55 състав:
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
6 835.62 лева, представляваща главница за дължима втора вноска на такса за обучение на
детето С. Н. П. за учебната 2021/2022 година, съгласно подписан между страните договор за
обучение от 20.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г. до изплащане
на вземането;
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД сумата 341.78 лева,
представляваща договорна неустойка за забава плащането на вноската за обучение за период
от 31.01.2022 г. съгласно чл. 2 от приложение № 1 към договора.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Частно средно езиково училище
Британика“ ООД, ЕИК ..., срещу П. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, комплекс
„Е.“, блок ..., вх. .., ап. ..., обективно кумулативно съединени установителни искове, за
сумите по които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №19269/06.07.2022г. по
ч.гр.д. № 33100/2022г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
7
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 152.21 лева, представляваща
главница за задължение за храна за м. 05.2022 г., съгласно договора за обучение и
проформа фактура № .../13.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2022
г. до изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 22.00 лева, представляваща главница
за такса за изгубена книга от училищната библиотека съгласно чл.81, т. 5 от договора,
ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. Г. В., ЕГН **********, да заплати на
„Частно средно езиково училище Британика“ ООД, ЕИК ..., сумата 2288.05 лева – разноски
съобразно размера на уважената част от исковете, от които 926.66 лева по ч.гр.д. №
33100/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а останалите 1361.39 лева - по настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8