РЕШЕНИЕ
№3828/18.12.2009г. , гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХV
– ти състав в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
девета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9211 по описа
за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
гр.Варна, с правно основание чл. 28, вр.чл.25, т.2 от
Закона за закрила на детето за определяне на мярка за закрила, като бъде
настанено детето И.М.Д. ЕГН ********** в
специализирана институция “ДМСГД” – гр. Варна от датата на влизане на решението
в сила до навършване на тригодишна възраст от детето.
В молбата се твърди, че със Заповед
№*. на Директора на Д”СП” – гр. Варна, е временно настанено детето в специализирана институция - “ДМСГД” –
гр.Варна. Единствен родител на детето е * ЕГН ********** Детето е родено извън брак, от първа по ред,
късно установена и нежелана бременност.Майката на детето е много млада и не
разполага със собствено жилище и възможност без подкрепа да полага грижи за
детето в семейна среда. Същата не е в състояние да осигури издръжката на
детето. Няма придобито образование и постоянна трудова ангажираност. Майката не
разполага и с подкрепа от страна на биологичния баща на детето. Изразила е
желание детето да бъде осиновено при условията на чл.61 от СК, като не е обективирала волята си в изискуемата по закон декларация.
С оглед на това, становището на отдел “Закрила
на детето” е, че настаняването в специализирана институция, е в интерес на детето,
тъй като с оглед възрастта на същото и невъзможността на неговия родител да го
отглежда в семейна среда, това е единствената мярка, която ще задоволи неговите
потребности от подслон, храна и подобаващо лечение, предвид и липсата на
роднини с възможност да полагат грижи за него, както и липсата на подготвено
подходящо приемно семейство за отглеждането му.
В съдебно заседание Дирекция
“Социално подпомагане” - гр.Варна, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Смъркова
поддържа молбата и моли съдът да уважи същата.
Заинтересованата
страна - детето И.М.Д., чрез назначения си особен представител адв.Мария Николова Димитрова, изразява становище за основателност на
молбата, която е в интерес на детето.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и страна следното:
Видно от представеното удостоверение за
раждане
от *.., издадено въз основа на Акт за раждане *.,
родител на детето И.М.Д. ЕГН ********** е * ЕГН ********** , като бащата на същото е
неизвестен.
Със
заповед №*. на Директора на Д”СП”
– гр. Варна, детето е временно настанено
в “ДМСГД” – гр. Варна.
От изготвено социално
проучване/доклад на ДСП гр.Варна/ е установено, че майката на новородения И. не
е в състояние да го отглежда в семейна среда. Безработна е, без жилище и
постоянни доходи. Липсва възможност за настаняване на детето в семейство на
роднини и близки, нито в институт на “Приемна грижа” .
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Законът закрила на детето отдава приоритет на това едно
дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то
може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и
такива причини закона изрично е уредил в хипотезата на чл.25 от същия.
Съгласно чл.25, т.3 от Закона за закрила на детето може да бъде
настанено извън семейството дете, чиито
родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
От доказателствата по делото се
установи, че майката на детето е в трайна невъзможност да полага грижи за
детето. Същата не разполага с доходи и жилищни условия. В тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата
на чл.25, т.3 от Закона за закрила на детето, поради което и спрямо детето И.
следва да бъде приложена някоя от мерките. Мерките за закрила са визирани в
чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете
нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка
„настаняване в семейство на роднини или близки”, “приемно семейство” или
„настаняване в специализирана институция”, но след като извърши преценка дали
са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. Тъй като от доказателствата
по делото се установява, че по отношение на детето И. не е налице кръг от
роднини, при които да бъде настанено, то мярката “настаняване в семейството на
близки и роднини” е неадекватна. Настаняването в “приемно семейство” би била
подходяща мярка в случай, че са налице условия за реализирането й. В тази
връзка подходяща мярка, която е в интерес на детето е “настаняване в
специализирана институция”, в случая ДМСГД – гр. Варна, поради което и молбата
се явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Срокът за
настаняване на детето поискан в молбата е за срок от две години от влизане на
решението в сила, адекватен е на търсената закрила на детето, поради което и
съдът намира, че следва да да настани детето И. ***
за срок от датата на влизане на решението в сила до
навършване на тригодишна възраст от детето.
Воден от горното и на основание
чл.28 ал.1 от ЗЗДт, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, КАТО НАСТАНЯВА
детето И.М.Д. ЕГН ********** в специалицирана
институция “Дом за медико – социални грижи” - гр. Варна, кв. “Виница”, ул. “Овеч” №2 за срок от влизане на настоящото решението в сила до
навършване на тригодишна възраст от детето, на основание чл.28 вр.чл.25 т.3 от Закона за закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на
основание чл.28 ал.3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в 7 - дневен срок от получаване на съобщението, на
основание чл.28 ал.5 от ЗЗДт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/*/