№ 847
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502642 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 91 от 22.06.2021 г., постановено по гр.д. № 237/2020 г. от
Окръжен съд Монтана е отхвърлил предявените от З. Н. В., ЕГН **********
против Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания, получени при ПТП, настъпило
на 15.10.2017 г., в размер на сумата от 70 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди, в размер на сумата от 1 700 лева, ведно със законната
лихва, считано от 13.06.2019 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил З. Н. В., ЕГН
********** да заплати на ответника Гаранционен фонд, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 500 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца З. Н. В.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства установяват
всички елементи от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, че е
1
настъпило ПТП, виновно причинено на територията на Република България
от водач на моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано),
вследствие на което е претърпял неимуществени и имуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението и вместо това да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
в пълния посочен размер, ведно със законната лихва върху всяка сума,
считано от 13.06.2019 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни
инстанции, както и в тежест на ответника да се възложи отговорността да
заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна – Гаранционен фонд е подала отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователността на
жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Не е направено искане за присъждане на разноски и не е представен
списък на разноските.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - З. Н. В., ЕГН ********** е предявил против Гаранционен
фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и искове по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
15.10.2017г., около 16:25 часа на път ІІІ – 112 между селата Добри дол и
Тополовец, област Видин е настъпило ПТП с прякото участие на
управлявания от него лек автомобил „Ауди А 3“ с рег. № *** и товарен
автомобил „Волво“ с турски рег. № 33 ЕJP 01, с прикачено полуремарке,
управляван от турския гражданин С. Ч..
2
Ищецът твърди още, че:
- ПТП е настъпило по вина на водача на неустановения товарен
автомобил с български регистрационен номер, който се е движел зад товарния
автомобил „Волво“, предприел е неговото изпреварване и навлязъл в лентата
за насрещно движение;
- ищецът, като видял движещия се насреща му товарен автомобил
задействал спирачната система и също навлязъл в лентата за насрещно
движение, по която се движел товарния автомобил „Волво“, където настъпил
удар между лекия автомобил и товарния автомобил „Волво“;
- водачът на товарния автомобил с българска регистрация, който е
виновен за настъпване на ПТП напуснал местопроизшествието и не бил
идентифициран;
- непосредствено след инцидента е бил транспортиран и приет за
лечение в МБАЛ ЕООД – гр. Лом;
- получил е телесни увреждания, които по своите медико - биологични
характеристики представляват средни телесни повреди;
- по случая е образувано ДП № 661/2017 г. по описа на РУ-МВР –гр.
Лом, което е прекратено от наблюдаващия прокурор;
- на 28.05.2019 г. е предявил писмената претенция за обезщетяване на
вредите, по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил обезщетения;
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 70 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/, ведно със законната
лихва, считано от датата, на която ответникът е отказал да изплати
обезщетения – 13.06.2019 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – Гаранционен фонд, подал отговор на исковата молба /л.
33/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с
доводи, че представените доказателства и тези, които са събрани в
досъдебното производство установяват, че:
- ищецът е управлявал лекия автомобил с изключително високата
скорост от 187 км/ч., която е установена с техническа експертиза, извършена
в досъдебното производство;
- ищецът е загубил контрол върху управлението на МПС, което е
навлязло в лентата за насрещно движение и се е блъснал в товарния
автомобил с турска регистрация, който водачът му с аварийно спиране е
установил на място преди удара;
- неидентифициран товарен автомобил с българска регистрация не е
3
участник в това ПТП и поведението на този водач не осъществява деликтния
състав на чл. 45 от ЗЗД;
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
претърпените вреди, които да са съобразени с критериите на съдебната
практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото,
установяващи, че пострадалият по време на инцидента е управлявал
автомобила с несъобразена скорост за конкретния пътен участък и не е
ползвал обезопасителния колан, с което поведение в много висока степен е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основават своите претенции или
възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти, които не се оспорват от ищците с въззивната жалба.
Събраните по делото доказателства установяват, че на 15.10.2017г.,
около 16:25 часа на път ІІІ – 112 между селата Добри дол и Тополовец, област
Видин е настъпило ПТП с прякото участие на управлявания от ищеца лек
автомобил „Ауди А 3“ с рег. № *** и товарен автомобил „Волво“ с турски
рег. № 33 ЕJP 01, с прикачено полуремарке, управляван от турския
гражданин С. Ч..
ПТП е настъпило на път с двупосочно движение с една лента за
движение на МПС в двете посоки, а по-конкретно на участък, при който
ищецът е навлязъл в ляв завой и наклон на спускане от 8 %.
Критичната скорост за преодоляване на левия завой от лекия автомобил
е 159.47 км/ч.
Максималното разрешената скорост за движение за лекия автомобил в
този участък е установена с пътен знак на 60 км/ч.
4
Ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост от 114.44 км/ч,
която е близо два пъти над максимално разрешената, загубил контрол върху
управлението и навлязъл в лентата за насрещно движение, където видял
движещия се срещу него товарен автомобил с турски регистрационен номер.
Ищецът задействал спирачната уредба, но не довършил ефективното
спиране и продължил да се движи с включена предавка до удара в товарния
автомобил с турски регистрационен номер, който водачът му след ефективно
спиране установил на място преди удара.
Настоящият състав не кредитира заключението на вещото лице,
извършило автотехническа експертиза в първата инстанция /л. 68/ относно
констатациите, почиващи най-вече на предположения, че ищецът, като водач
на лекия автомобил не е загубил контрол върху управлението; че навлизането
на лекия автомобил в лента за насрещно движение е предприета съзнателно
като спасителна маневра; за наличието на товарен автомобил с българска
регистрация, който е извършил изпреварване при което е навлязъл и заел
лентата за движение на лекия автомобил.
Преди всичко следва да се посочи, че товарният автомобил „Волво“ се е
движел с разрешената скорост за движение от 60 км/ч., като за този
автомобил наклонът на изкачване е бил също 8 %.
Факт е, че товарен автомобил с български регистрационен номер не е
участник в това ПТП.
Факт е, че мястото на удара между лекия автомобил и товарният
„Волво“ е настъпил изцяло в лентата за движение на товарният автомобил, а
ако действително е имало изпреварващ товарен автомобил и той е завършил
тази маневра неминуемо и той е щял да има физическо съприкосновение с
лекия автомобил.
Досъдебното производство е изискано и приложено по делото, а в
кориците му е приложен Акт за установяване на административно нарушение
от 15.10.2017 г., съставен от служители на РУ-МВР- гр. Лом на ищеца на З. Н.
В., че при управлението на лекия автомобил е допуснал нарушения на
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – л. 15 от дознанието.
Съставеният АУАН е предпоставка за издаване на Наказателно
постановление на ищеца и налагане на административно наказание на ищеца
за извършеното административно нарушение с реализирано ПТП.
5
Наказателното постановление не е представено, но следва да се
отбележи обстоятелството, че наказателното производство е било прекратено
от наблюдаващият прокурор след като изрично пострадалите, които са
пътували в лекия автомобил писмено са заявили, че нямат претенции към
водача З. Н. В..
Наблюдаващият прокурор изрично в постановлението е разпоредил и
има изпратено писмо до административнонаказващия орган за издаване на
наказателно постановление и налагане на административно нарушение на З.
Н. В..
Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля К. С. Д. за
движещ се и изпреварващ товарен автомобил в лентата за движение на лекия
автомобил. Това е така, защото свидетелят установява, че непосредствено
след товарния автомобил „Волво“ се е движел лек автомобил, управляван от
„В. от с. ***“, който след настъпването на ПТП е спрял и оказал помощ за
тяхното изваждане от катастрофиралия автомобил.
Въззивният съд не кредитира показанията на Х. Д. С., представящ се за
баща на ищеца З. Н. В., за останали негативни последици от уврежданията и
за посочения от него възстановителен срок.
Въззивният съд кредитира показанията на този свидетел, че З. Н. В. е
имал много малък опит като правоспособен водач на МПС.
Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля М. К. /л. 89/ за
наличие на изпреварващ автомобил, тъй като е категоричен, че ПТП е
настъпило между лекия автомобил, в който е пътувал и изпреварващия
товарен автомобил.
Ищецът на 28.05.2019 г. е предявил писмената претенция за
обезщетяване на вредите, по която ответникът е образувал щета, но с писмо
от 13.06.2019 г. е отказал да заплати обезщетения.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, а при тяхната основателност до размера на
6
обезщетенията за претърпените неимуществени и за имуществени вреди,
както и до наличието на поведение, с което пострадалият пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По главните искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ :
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
В разглежданият случай на 15.10.2017 г. на територията на Република
България е настъпило ПТП, но доказателствата установяват не само
участниците, но и обосновават извод, че единствената причина за настъпване
на ПТП се дължи на виновното поведение на ищеца.
Доказателствата не установяват участието на моторно превозно
средство/товарен автомобил с българска регистрация/, което е влязло в
съприкосновение с лекия автомобил на ищеца и след това да е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /идентифицирано/, както не е
бил установен и неговия водач.
Събраните по делото доказателства обосновават извод, че ищецът,
притежаващ изключително малък опит като водач на МПС се е движел
непосредствено преди настъпването на ПТП със скорост от 114.44 км/ч. при
максимално разрешена от 60 км/ч., загубил е контрол върху управлението и
навлязъл в лентата за насрещно движение, където е удара между
идентифицираните МПС.
На ищеца е съставен АУАН и издадено Наказателно постановление, с
което му е наложено административно наказание за нарушението, което
обоснова извод за противоправно и виновно деяние на ищеца.
Освен визираните в АУАН нарушения на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗдвП,
ищецът е допуснал нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, забраняващ му да
навлиза в лентата за насрещно движение освен при изпреварване и
заобикаляне.
7
Ищецът е допуснал нарушение и на разпоредбата на 21, ал. 2 от ЗДвП,
като се е движел със скорост близо два пъти по - висока от максимално
разрешената за конкретния пътен участък.
Събраните доказателства изключват описания от ищеца в исковата
молба механизъм на настъпване на произшествието и участието на
неидентифицирано МПС.
Всеки един от предявените главни искове е неоснователен и подлежи на
отхвърляне, а неоснователността на главните искове влече неоснователност и
на акцесорните искове, имащи за предмет присъждане на законната лихва,
считано от 13.06.2019 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищеца е
неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 91 от 22.06.2021 г., постановено
по гр.д. № 237/2020 г. от Окръжен съд Монтана.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8