Р Е Ш Е Н И Е № 22
Гр. Сливен, 27.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 398 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Сорико“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Нова Загора, ул. „П. Е.“ № …, п. от у. М.Т.М., ЕИК ********* срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000591/20.09.2022
г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на
дружеството е разпоредено прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, с отнемане на СРМПС и 1 бр. рег.
табела с рег. № ********. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на
административния акт. Твърди се, че същият е издаден от некомпетентен орган, не
съдържа изискуемите реквизити, постановен е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Мотивите в заповедта
били неясни и водели до ограничаване правото на защита на санкционираното
дружество, тъй като не било посочено при констатираното ползване на ремаркето,
прикачено към колесен трактор какви са изискванията
относно валидното притежание на категория на водача. От СУМПС на същия било
видно, че притежава категории М, В, С и Ткт,
наличието на които органът не посочил. Не било ясно нарушението дали е за
управление на колесния трактор или за прикаченото към
него тракторно ремарке. Ако било за последното, вероятно се считало, че следва
да притежава категория „Е“, но това било несъстоятелно. В оспорената заповед не
била посочена нормата на нарушението, нито тази, нарушена от управителя на
дружеството или на „Сорико“ ООД като собственик на
ППС и ремарке. В случая водачът притежавал валидната категория за управление на
трактор – Ткт. Позовава се на чл. 156 от ЗДвП, с
твърдение, че притежаваната категория Ткт дава право на водача да управлява колесен
трактор – самоходна машина, снабдена с двигател. Цитира легалните дефиниции на
„трактор“ и „самоходна машина“, регламентирани в разпоредбите на т. 15 и т. 16
от ДР на ЗДвП, с извод, че приетата от проверяващите липса на категория
съставлява невярна констатация, довела и до незаконосъобразна заповед за
прилагане на ПАМ. Счита, че законодателят не е предвидил изискване при
управлението на трактор с прикачено ремарке да е необходимо притежанието на
категория Ткт+Е, което се установявало от нормата на
чл. 150а ал. 2 т. 7 и т. 16 от ЗДвП., където се уреждали хипотезите, при които
водачите следва да притежават за теглене на ремарке категория „Е“ и сред тях не
била категория „Т“. В заповедта не било установено още и дали колесният трактор е представлявал състав - механично
свързан, както и какъв вид е това ремарке и какви са неговите индивидуализиращи
технически параметри. Кратките фактически твърдения в заповедта не можели да
обосноват какво е нарушението и коя нормативна уредба не е спазена. Моли съда
за отмяна на атакувания административен акт, с претенция за разноски.
В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, не се представлява.
В писмено становище от упълномощен адв. М. Р. *** поддържа жалбата и моли съда
да я уважи.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата. Счита, че към датата на издаване на процесната заповед са били налице
предпоставките за нейната материална законосъобразност и следва да се съобрази
нормата на чл. 142 ал. 1 от АПК.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.09.2022 г. в гр. Нова Загора, по ул. „Цар Освободител“ до № 30 в
посока към кръстовище с ул. „Кап. Петко войвода“ полицейски служители извършили
проверка на водач, управляващ състав от ППС – колесен
трактор ЮМЗ-6 АКМ с прикачени към него тракторни ремаркета с рег. № ******* и ********
от категория ОТЗ. При извършената проверка била установена самоличността на в.
– Р. Р. Д. и обстоятелството, че същият не притежава категория „С+Е“, необходима
за управление на състава от пътни превозни средства, както и не носи СРМПС на
първото от ремаркетата. За така установените нарушения срещу Р. Р. Д. бил
съставен АУАН сер. GA, № 811056/20.09.2022
г., в който деянията били квалифицирани като такива по
чл. 100 ал. 1 т. 2 и чл. 150а ал. 1 от ЗДвП. На същата дата Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0804-000591, с която по отношения на
собственика на ППС – тракторно ремарке РСД 4 с рег. № ********, прикачено към колесен трактор ЮМЗ-6 АКМ – ******** „Сорико“
ООД разпоредил прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за
срок от 190 дни, с отнемане на 1 бр. рег. табела с № ******** и СРМПС на ППС
със същия регистрационен номер.
Заповедта била връчена на представляващия дружеството М.М. на 11.10.2022 г. Жалбата срещу същата е подадена до
настоящия съд на 25.10.2022 г.
Към доказателствата по делото са приобщени СРМПС № ********* – част I на колесен трактор с рег. № ********,
Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника на същото ППС, СРМПС
№ ********* част I за тракторно ремарке – самосвал с рег. № ********, Свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника, СУМПС № ********* на Р. Р. Д.. От
последното се установява, че Р. Д. е правоспособен водач на моторни превозни
средства от категории В, С, Ткт и М. По силата на
представена Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР –
Сливен предоставел правомощия на
определени длъжностни лица от състава на дирекцията за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, измежду които по т. 5 е и
началникът на сектор „Пътна полиция“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен персонална,
териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в
предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната
заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и
съдържанието на оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна
инстанция и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Макар валиден и процесуално законосъобразен, оспореният
административен акт е издаден в противоречие с материалния закон, при следните
съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Изискването за
форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната
заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
според която императивна норма, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат
какви точно фактически констатации е формирал административният орган при
издаване на акта, въз основа на какви доказателства. В процесния случай като
нарушение от фактическа страна ответният орган е посочил, че привлеченият към административнонаказателна отговорност водач на ППС управлява
колесен трактор с прикачени товарни ремаркета, без да
притежава необходимата категория, визирана в АУАН като С+Е. Посочената в
съставения акт правна квалификация на възприетото противоправно деяние е чл.
150а ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Както се отбеляза по – горе,
конкретика по отношение на възприетото като нарушение досежно непритежаваната
от водача категория е вписана само в АУАН (С+Е), като същата не е
възпроизведена в оспорената заповед. За да се извърши преценка за правилност на
последната, следва да се установи наличието или липсата на съответствие на тази констатация с относимите и приложими материалноправни
изисквания. Последните досежно правоспособността на водачите са нормирани като
категоризация на управляваните от тях моторни превозни средства в разпоредбата
на чл. 150а ал. 2 от ЗДвП, структурирана в 16 точки. Т.е.
налице е изрична и конкретна законова регламентация, непосочена от ответния
орган, а доколкото такава е посочена, то това е в съставения акт и то – общата
разпоредба на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП. В процесния случай административният
орган е формирал извод за липса на правоспособност на водача Д. за управление
на моторно превозно средство от категория С+Е, от което следва да се изведе и
волеизявлението като факти и съответстващите им правни изводи. Според
съдържанието на цитираната норма на чл.
150а ал. 2 в нейната т. 11, за определяне правоспособността на водачите
моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по
чл. 149, обозначени с латински букви: категория СЕ - без да се нарушават
разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни
средства, състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство
от категория С и ремарке или полуремарке с допустима
максимална маса над 750 kg. Следователно,
разпоредбата указва, че в посочената категория СЕ попада състав от пътни
превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С. Последната
е нормирана в т. 10 и касае моторни превозни средства, различни от тези в
категории D1 или D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не
повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория
могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не
надвишава 750 kg. Цитираната категория С обаче не
съответства на категорията на управляваното в настоящия случай пътно превозно
средство – колесен трактор, който попада в хипотезата
на т. 16 - категория Т - колесни трактори (Ткт), към която се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм). От доказателствата се установява по безспорен начин,
че Д. е управлявал ППС от вида - колесен трактор и
притежава необходимата за това категория Ткт. В нормата
на чл. 150а ал. 2 изрично са предвидени случаите, в които за формиране и
управление на състав от теглещо моторно превозно средство и ремарке към него (Е)
е необходима правоспособност към съответната категория, като такава не е
нормирана за категорията ППС Ткт. И това е така, тъй
като предназначението на самото превозно средство – колесен
трактор като технически параметри е за теглене на товарни ремаркета, нормирано
изрично в т. 15 от § 6 на ДР на ЗДвП. Според легалната дефиниция, дадена в
посочената разпоредба, "Трактор" е моторно превозно средство,
предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на
товарни ремаркета. Следователно, тази категория превозни средства като
специфика сама по себе си предполага управлението им като състав и наличието на
правоспособност Ткт е достатъчна за управление на колесен трактор с прикачени ремаркета. Видно от приобщеното
по доказателствата СУМПС № ********* на Р. Р. Д., същият притежава посочената
категория, т. е. правоспособност да управлява колесен
трактор, в т.ч. и допустимите според неговото предназначение прикачени товарни
ремаркета.
Изложените в тази насока доводи в
жалбата напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
Гореизложеното
мотивира съда да приеме, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0804-000591/20.09.2022 г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен е неправилна, като постановена в
противоречие с материалния закон и като такава, следва да бъде отменена.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
сторените по делото разноски. Реално извършените такива възлизат на 50,00
(петдесет) лева заплатена държавна такса и следва да се възложат в тежест на административния
орган.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000591/20.09.2022
год., издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП по отношение на „Сорико“ ООД е приложена
принудителна административна мярка, обективирана като „Прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Сливен да заплати на „Сорико“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Нова Загора, ул. „П. Е.“ № …, п. от у. М.Т.М.
сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляващи разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
Административен съдия: